№ 9969
гр. Со.., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110143746 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С... Б срещу Г. В. Г. , ЕГН ********** , че дължи на „Т...”
ЕАД за установяване вземане за следните суми – сумата от 4780,35лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2017г. до м.04.2019г„ както и суми по изравнителни сматки
№**********/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г„
№**********/31.10.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г„ №
**********/31.08.2019г. за периода м.07.2018г. до м.09.2018г., №
0016.../31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до м.04.2019г„ №
**********/31.08.2019г. за периода м.05.2018г. до м.06.2018г., №
00.../31.10.2019г. за периода м.07.2018г. до м.09.2018г., №
**********/31.10.2019г. за периода м.10.2018г. до м.04.2019г. и №
**********/31.10.2019г. за периода м.05.2018г. до м.06.2018г„ 459,95лв. -
законна лихва за забава от 01.07.2018г. до 03.12.2019г., както и 35,78 лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2017г, до м.04.2019г. и 5,48 лв. - законна лихва за забава за периода от
30.06.2017г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 06.04.2021г., за
които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 05.02.2020г.
1
по гр.дело с № 793/ 2020г.
Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 206285, е собственик на
апартамент №102, находят се в гр. Со.., общ.’’В..., за периода м.05.2017г. до
м.04,2019г. като между него и “Т...” ЕАД не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца да
сключи такъв и въпреки това е ползвал топлоенергия за исковия период. Така
се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да върне
онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. на
топлоснабдения имот.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД, което дружество е конституирано
като помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми като се ангажират
доказателства и претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
навежда, че не ползва имота лично той, а се ползва от трето по делото лице на
основание договор за наем като излага, че в този смисъл са и представените
по делото изравнителни сметки, които са издавани на името на наемателя. С
тези съображения се оспорва иска и се желае решение в този смисъл. Не се
оспорват исканията по доказателствата на ищеца.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от събраните
доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
103/ 23.01.1992г., удостоверение за наследници на починало лице – Бойка С.а
Г.а, както и договор с № 258-206285 от 25.04.2012г.
От тези доказателства се установява, че носител на ПС спрямо имот с
аб. № 206285 – исковия – е ответника, за което и страните не спорят, но се
установява, че между ищеца и трето по делото лице – „АМСГ“ ЕООД за
2
исковия период е бил наличен договор при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищеца на лица, потребители по
чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ – безсрочен.
Изслушани и приети са заключения на вещи лица по СТЕ и ССчЕ,
които съдът кредитира и въз основа на които се установява, че за исковия
имот за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. вкл. по прогнозни стойности
за стопански обект с № 20685 за имот с адрес в Со.., Зона Б 5, бл.10. вх.Б.
ап.102 са били начислени стойности за ТЕ и услуга за дялово разпределение в
общ размер на 6421.50 лева и за лихви от 620.58 лева, които не са платени.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. Съгласно дадените разяснения обаче в задължителната
практика на ВКС в ТР 2/ 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1 освен
посочените в чл.153, ал. 1 ЗЕ правни субекти - собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители
на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови
нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети
лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
Конкретният случай е такъв като безспорно се установи, че за имот с
аб.№ 206285 е бил наличен договор между ищеца като топлопреносно
предприятие и трето по делото лице – наемател на обекта, който съобразно
тези указния е материално правно легитимиран за задълженията по доставката
3
на топлоенергия за имота, а не ответника като носител на вещно право върху
вещта, което води до неоснователност на исковете за главница и акцесорните
такива за лихва спрямо Г. и отхвърляне на исковете на това основание.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.3 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ищеца следва да се възложат разноските по исковото производства
така, както са сторени и поискани или за сумата от 800 лева за платено
възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55 от ЗЗД във вр. с
чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД исковете на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С... Б срещу
Г. В. Г. , ЕГН ********** , за установяване на вземане за следните суми –
сумата от 4780,35лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2019г„ както и суми по
изравнителни сметки №**********/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до
м.04.2018г„ №**********/31.10.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г„
№ **********/31.08.2019г. за периода м.07.2018г. до м.09.2018г., №
0016.../31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до м.04.2019г„ №
**********/31.08.2019г. за периода м.05.2018г. до м.06.2018г., №
00.../31.10.2019г. за периода м.07.2018г. до м.09.2018г., №
**********/31.10.2019г. за периода м.10.2018г. до м.04.2019г. и №
**********/31.10.2019г. за периода м.05.2018г. до м.06.2018г„ 459,95лв. -
законна лихва за забава от 01.07.2018г. до 03.12.2019г., както и 35,78 лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2017г, до м.04.2019г. и 5,48 лв. - законна лихва за забава за периода от
30.06.2017г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 06.04.2021г., за
които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 05.02.2020г.
по гр.дело с № 793/ 2020г. и
4
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С... Б на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да заплати на Г. В. Г. , ЕГН ********** сумата от 800 лева –
съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 43746/2022 по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Н...г“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5