№ 2629
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110144531 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Л. Ц. В., Д. Ц. П., В. Ц. В. и Д. И. Д. кумулативно обективно и субективно пасивно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат – при условията на разделна отговорност, на ищцовото
дружество следните суми: 165,79 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в /адрес/, с абонатен № 282545, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 42,57 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 09.03.2022 г., начислена върху стойността на доставената топлинна
енергия, за които суми по ч. гр. дело № 16021/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 18.04.2023 г., които суми се разпределят между ответниците, както следва:
1). За ответниците Л. Ц. В., Д. Ц. П., В. Ц. В. – по 1/8 част или следните суми: по 20,72
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.12.2019 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № 282545,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и по 5,32 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2022 г., начислена върху
стойността на доставената топлинна енергия;
2). За ответницата Д. И. Д. – 5/8 части или следните суми: 103,63 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № 282545, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 26,61 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2022 г., начислена върху стойността на
доставената топлинна енергия.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците: Л. Ц. В.
– на 05.12.2024 г., Д. Ц. П. – на 22.11.2024 г. и на В. Ц. В. – на 29.11.2024 г. Съобщението до
1
ответницата Д. И. Д. от адреса, посочен в исковата молба и в депозираното от нея
възражение по чл. 414 ГПК, се е върнало в цялост с отбелязване и, че търсеното лице не
живее на адреса.
С молба с вх. № 384242/28.11.2024 г. ответникът Л. Ц. В. е изложил твърдения за
погасяване чрез плащане на процесните суми с искане за определяне на по-нисък размер на
юридическа такса. Към молбата е приложено копие от фискален бон от 28.11.2024 г. за
заплащане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на сума в общ размер от 318,48 лева,
включваща главница в размер от 165,79 лева, мораторна лихва в размер от 42,57 лева,
съдебни разноски в размер от 75 лева и законна лихва в размер от 35,12 лева.
С молба с вх. № 404904/12.12.2024 г. ищцовото дружество „Топлофикация София“
ЕАД потвърждава постъпилото плащане на сумата от 318,48 лева на 28.11.2024 г., с което
процесните вземания са погасени в цялост, с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че доколкото заявените
от ищеца вземания с процесните искови претенции са били изцяло погасени от ответната
страна посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено. При липсата на
правен спор, липсва и нужда, съответно обусловен от нея правен интерес от съдебна защита,
а наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежно възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно.
Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или се отказва от
предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови претенции са
изцяло удовлетворени, то за „Топлофикация София“ ЕАД не съществува правен интерес от
водене на настоящото съдебно производство.
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
производство, поради което в случай, че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен
интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от
ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за
„Топлофикация София“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради
което образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо
следва да се прекрати.
Като последица от това и при съблюдаване на задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което компетентен
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо, с
настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да бъде
обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 16021/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В настоящия случай, доколкото прекратяването на делото е обусловено от
осъщественото плащане от ответната страна в хода на процеса – едва на 28.11.2024 г., т. е.
след връчване на препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си същата е дала повод за
завеждане на делото, поради което следва да понесе сторените разноски по него. Съдът
намира, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, заплатил
2
процесните суми, приемайки, че с плащането им именно същият е признал основателността
на предявените претенции.
С молбата от 12.12.2024 г. ищцовото дружество претендира единствено разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство, което съдът намира, че
следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, при съобразяване с липсата на фактическа и
правна сложност на делото и извършените пълномощника на ищеца процесуални действия,
изчерпващи се единствено с подаване на исковата и уточнителни молби.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 44531/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 11001/18.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16021/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-
во ГО, 51-ви състав в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Ц. В., Д. Ц. П., В. Ц.
В. и Д. И. Д..
ОСЪЖДА Л. Ц. В., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ж.к. „Христо
Смирненски“ бл. 2, вх. Г, ет. 4, ап. 63 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски по исковото дело
за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3