№ 2377
гр. С., 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря Д.Т.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110134704 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 177771/22.06.2023г. на СРС,
подадена от "**************" ЕАД срещу И. Б. Ч. във връзка със Заповед за изпълнение от
02.02.2023г., издадена по ч.гр.д. № 3437/2023г. на СРС.
Ищецът „**************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу И. Б. Ч. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „**************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
"*********“ ІІІ, бл. 329, вх. Ж, ет. 8, ап. 210, аб. № *********, както следва:
1176,28 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2023г.) до
окончателното им изплащане;
154,29 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-12.01.2023г.;
55,77 лева за главница за дялово разпределение за периода м.01.2020г.-
м.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (24.01.2023г.) до окончателното им изплащане;
10,05 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 02.03.2020г.-12.01.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Б. Ч. чрез адв. Андрей Т. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 273415/03.10.2023г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като предявени с нередовна исковата молба, недопустими и неоснователни. В
исковата молба не се съдържали данни относно твърдяното доставено количество топлинна
енергия, каква част от нея за какво е потребена и за кой точно период е доставена. Не бил
посочен начинът на формиране на претендираните суми. Затова и исковата молба била
непонятна, а предявените искове – недопустими. Исковете се оспорват и като
неоснователни, като се възразява ищецът да е доставил толкова топлоенергия и на такава
цена. Липсвали доказателства дали и кога сградата е присъединена към отоплителната
система, както и доказателства за сключен договор с ищеца. Нямало и доказателства, че
ответникът е потребител на топлинна енергия. Ищецът не бил доказал, че в действителност
е доставено соченото количество такава, какво е реално то количество доставена енергия и
съобразена ли е тя с външните температури. Не било доказано, че общият топломер е
изправен, както е че са спазени определените цени за доставка. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответникът не се явява, като или не изпраща представител, или се представлява от
адв. Т..
В проведеното на 05.12.2023г. публично съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е заявил готовност за плащане от негова страна на сумите по
делото, заявявайки, че дължимостта им не се оспорва. С Молба, вх. № 33248/01.02.2024г. на
СРС, са представени платежни нареждания за платени 627,93 лева и 1614,66 лева. В
съдебното заседание на 06.02.2024г. процесуалният представител на ищеца признава, че е
налице плащане на част от задълженията по делото, като остават неплатени 133,56 лева за
главница.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД не е изразило становище по
предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител. „*******“ АД не е страна по делото.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответницата, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
2
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ако и ответникът с отговора на исковата молба да е оспорил вземанията, в
последствие от негова страна е направено доброволно погасяване на задължения.
Процесуалният му представител изрично е заявил в заседанието на 05.12.2023г. /л.95/, че не
се оспорва дължимостта на търсените от ищеца суми. Това изявление, както и извършеното
плащане, следва да се съобразят по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като обосновават отпадане на
необходимостта от обсъждане на основателността на предявените искове и събраните в тази
връзка доказателства. С оглед изявлението на ищеца съдът следва да извърши преценка
дали извършеното от длъжника плащане покрива сумите по делото, а ако не – за кои от тях
задълженията не са погасени и съответните суми са дължими.
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато плащането не покрива всички задължения, то
първо се погасяват разноските, сетне лихвите и най-накрая главниците. Заявеният от
длъжника начин на плащане и ред на погасяване не обвързва нито кредитора, нито съда
(арг. ТР 3/2017-2019-ОСГТК, т. 1).
От длъжника са платени общо 2242,59 лева. От тях следва първо да се считат за
погасени задълженията за разноски по заповедното производство – 77,93 лева, и тези за
разноски по исковото производство – 804,95 лева /600,00 лева за депозити за вещо лице,
127,02 лева за държавни такси и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение/. Към
остатъка от 1337,64 лева следва да се прихванат задълженията за лихви до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (общо 164,34 лева) и задълженията за
законна лихва от подаване на заявлението до датата на плащанията (общо 139,87 лева).
Остават 1033,43 лева, които не покриват сбора на главниците – 1232,05 лева. От тази сума
следва да се счита за погасена главницата за дялово разпределение от 55,77 лева, като
остатъкът от 977,66 лева следва да се прихване към главницата за топлинна енергия (1176,28
лева), от която остава неплатен остатък от 198,62 лева. Доколкото процесуалният
представител на ищеца обаче изрично е заявил, че не са погасени само 133,56 лева, т.е.
считат за неплатена по-малка сума, то това, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, е и сумата, за която следва да се уважи предявеният иск за главница за
топлинна енергия. За горницата над тази сума искът следва да се отхвърли поради
плащане на задължението и удовлетворяване на интереса на топлоснабдителното
предприятие. Същото се отнася и за останалите предявени искове.
По разноските:
Макар принципно ищецът да има право на разноски, такива не следва да му се
присъждат, тъй като вече са изплатени от страна на ответника-длъжник.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ, че И. Б. Ч., ЕГН **********, от град С., дължи на
„**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "*********“ ІІІ, бл. 329,
вх. Ж, ет. 8, ап. 210, аб. № *********, както следва:
133,56 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.12.2023г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
133,56 лева до пълния му предявен размер от 1176,28 лева.
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**************“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., срещу И. Б. Ч., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание
по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че същият на „**************“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "*********“ ІІІ,
бл. 329, вх. Ж, ет. 8, ап. 210, аб. № *********, както следва:
154,29 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-12.01.2023г.;
55,77 лева за главница за дялово разпределение за периода м.01.2020г.-
м.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (24.01.2023г.) до окончателното им изплащане;
10,05 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 02.03.2020г.-12.01.2023г.
Решението е постановено при участието на "**********" ЕООД в качеството му на
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК СЪОБЩАВА на ответника банковата сметка,
посочена от ищеца в исковата молба, за превеждане на установените като дължими суми
след влизане в сила на решението: *************, BIC *********, "**********" АД.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, ДА СЕ СЪОБЩИ на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4