№ 3944
гр. Варна, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100102977 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Б. А. И. с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника С. М. Д. да заплати на ищеца обезщетение
за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 90 000 лева в
следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на
ответника на автомагистрала Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Девня, след пътен възел
Летище Варна около 21:30ч., ведно със законната лихва върху сумата считано от
03.05.2015г. до сезиране на съда с исковата молба.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата и уточняващата молби ищецът Б. А. И. твърди, че неговият брат Ф. А. И. е
починал след пътен инцидент на 03.05.2015г., когато предвижвайки се пеша на
автомагистрала Хемус в посока Варна-Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч.
е бил ударен от лек автомобил марка „Сузуки“ с рег.№ В **** ВВ управляван от ответника
С. Д. М., което е причинило смъртта му. Твърди, че след извършена проба за алкохол на
ответника е установено наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 промила. Посочва, че
изтърпява наказание лишаване от свобода и новината за смъртта на брат му го е сринала.
Твърди, че приживе с Ф. са живели заедно и са разчитали един на друг, а смъртта му е
причинила болки и страдания, за обезщетяването на които претендира обезщетение в размер
на 90 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на смъртта – 03.05.2015г. до
окончателното изплащане. Уточнява, че самоличността на починалото в следствие на ПТП
лице е установена едва на 20.07.2018г., но към този момент не е бил издаден акт за смърт,
поради което счита, че не е изтекла погасителна давност за иска за вреди.
В уточняваща молба от 09.03.2022г. ищецът посочва, че в постановление на ОП-
1
Варна по досъдебното производство е прието, че смъртта на Ф. И. е настъпила в следствие
на това, че същият се е движил в активната лента на движение на автомагистралата в
нарушение на правилата по ЗДвП, при висока концентрация на алкохол в кръвта, като това е
било основната причина за настъпване на ПТП, но въпреки това счита, че отговорен за
смъртта му е водачът на автомобила причинил катастрофата и смъртта му. Посочва, че е
налице влязло в законна сила постановление на прокурор при ОП-Варна по ДП №
114/2021г., с което е постановен отказ от образуване на наказателно производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. М. Д. е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявеният иск. Не оспорва, че Ф. И. – брат на ищеца е починал на
03.05.2015г. в следствие на настъпил пътен инцидент с участието на ответника С. М..
Твърди обаче, че с постановлението от 21.10.2021г. по преписка № 1470/2015г. по описа на
ОП Варна и ДП № 114/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Варна е прието, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и същото не е извършено виновно от С. М..
Посочва, че пострадалият Ф. И. е допринесъл за вредоносния резултат с факта, че е бил в
състояние на алкохолно опиянение с 4,7 промила алкохол в кръвта. Отделно от това прави
възражение за погасяване по давност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени
вреди.
По искане на ответника с определение от 23.08.2022г. е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника С. М. Д. - Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А, на основание чл.219 от ГПК.
В предоставения срок за отговор е депозирано становище от третото лице помагач на
ответника за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради предявяването му
извън давностния срок за това – искът е предявен в съда повече от 5 години след настъпване
на смъртта на Ф. И. на 03.05.2015г.
Оспорва се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания от
настъпилата смърт на Ф. И., както и наличието на родствена връзка между двамата. Дори да
се приеме, че са братя, то се твърди, че легитимирани да претендират обезщетение за
смъртта на Ф. И. са неговите най-близки роднини – дете и съпруга, а не и неговият брат, с
който не са били в трайна и дълбока емоционална връзка. Оспорва се ищецът да е имал с
пострадалия отношения, които да обосновават правото му на обезвреда. Оспорват се и
твърденията в исковата молба, че вина за настъпване на смъртта на Ф. И. има водачът на
МПС, с което е причинена смъртта – ответникът С. М., като се посочва, че същото е
случайно деяние.
Оспорва се твърдението, че Ф. И. е починал единствено в резултат на ПТП, като се
посочва, че за това е допринесло и състоянието му на силно алкохолно опиянение. Твърди
се, че водачът на МПС – С. М. е управлявал автомобила със съобразена за пътната
обстановка скорост, а причината за настъпилата смърт на лицето се заключва изцяло в
неговото виновно поведение, т.е налице е пълно съпричиняване на вредата от страна на
2
пострадалия изразяващо се в излизане в активната лента на пътното платно във време с
намалена видимост в състояние на силно алкохолно опиянение. В случай на извод за
основателност на исковата претенция се твърди, че е прекомерно завишен размерът на
претендираното обезщетение. По отношение на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва, прави се възражение за погасяването й по давност с изтичане на 3 годишен
срок считано от датата на настъпване на произшествието.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че е претърпял неимуществени вреди – прихически стрес, болки и
страдания от посочения вид, които са следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на
неговия брат Ф. И. в следствие на неправомерното и противоправно поведение на ответника
причинил на посочената дата ПТП, довела до смъртта на брат му, както и размера на
претенцията;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да
установи правоизключващите си възражения, включително че на 03.05.2015г. е управлявал
автомобила си във времето и на мястото на настъпване на ПТП при спазване на правилата
на ЗДвП; че настъпилата смърт на Ф. И. е случайно деяние, както и възражението си за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия с факта на появата му в активната лента
на пътното платно на 03.05.2015г. с концентрация на алкохол в кръвта от 4,7 промила;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на третото лице-помагач, че
следва да установи правоизключващите си възражения, включително че е налице случайно
деяние, както и възражението си за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия с
факта на появата му в активната лента на пътното платно на 03.05.2015г. с висока
концентрация на алкохол в кръвта и при нарушение на правилата на ЗДвП.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО
УСТАНОВЕНО и ненуждаещо се от доказване, че на 03.05.2015г. на автомагистрала Хемус
в посока Варна-Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч. Ф. И. е бил ударен от
лек автомобил марка „Сузуки“ с рег.№ В **** ВВ управляван от ответника С. Д. М., което е
причинило смъртта му.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал
доказателства за установяване, че Ф. А. И., починал на 03.05.2015г. е негов брат; за
установяване на точния момент, в който е установена самоличността на починалото при
ПТП на 03.05.2015г. лице; за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания причинени от смъртта на Ф. И..
Съдът по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че
представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва
да бъдат приети в първото по делото съдебно заседание. Следва да бъде изискано ДП №
114/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, пр.пр.№ 1470/2015г. по описа на ОП-Варна.
3
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 16.12.2022г. от 10:30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати копие от депозирания писмен отговор на ответника и на третото лице-
помагач, а на ответника – копие от писмения отговор на третото лице помагач.
* ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ приложените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ИЗИСКВА за послужване ДП № 114/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Варна,
пр.пр.№ 1470/2015г. по описа на ОП-Варна.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество
пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4