Решение по дело №2311/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 22
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20215510102311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. К., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102311 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „********** ****“
№ 67 А, представлявано от изпълнителните директори М.С.М.Г. и П.В.Д.в,
чрез процесуален представител юрк. И.Г. против В. Д. М., ЕГН **********, с
адрес: с. Т., п.к. **** с правно основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска:
2 284,54 лева – главница.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че по зяявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д.
№ ****/2021 г. на Районен съд -К. и издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника В.Д. М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Сочи, че на ****** г., около 21:00 часа, в гр. Д., на ул. „******, В. Д. М. като
водач на стадо коне не направлявал непрекъснато животните, така че да не
създават пречки и опасност за движението, вследствие на което било
реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „****“,
модел „***“, с рег. № Е **** КР, собственост на Г.Е.Ч..
За настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП № ***** от
******г., в който било посочено, че В. Д. М. е виновен за настъпване на
транспортния инцидент.
Към датата на събитието лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № Е
**** КР бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗК „Лев Инс“ АД,
застрахователна полица № *******, със срок на валидност от ******г. до
*******г.
Във връзка с настьпило застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД била
образувана щета № **********. При извършения оглед на лек автомобил
марка „****“, модел „***“, с рег. № Е **** КР били констатирани
увреждания. В съответствие с установените като вид и степен щети било
определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 2
264,54. Сумата в размер на 2 264,54 била изплатена на Г.Е.Ч. с преводно
1
нареждане на 02.11.2016г.
Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС и по
силата на чл, 410, ал. 1, т. I от Кодекса на застраховането, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.
На основание чл. 410, ал. 1 т. 1 от Кодекса на застраховането, ЗК „Лев Инс“
АД придобил право на регрес срещу В. Д. М. за сумата от 2 284,54, от които
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 264,54, както и 20,00
лева, представлявщи направените ликвидационни разходи по щета №
*******.
Моли съда да постановите решение, по силата на което да приеме за
установено, че В. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., п.к. **** дължи на
ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 2 284,54, като потвърди вече издадената заповед
за изпълнение и издадете изпълнителен лист срещу длъжника - ответник в
настоящото производство.
Претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
оюнчателното заплашане, както и направените разноски по водене на делото,
включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
даете производства
Претендира за разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения
особен представител на ответника.
Счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва изцяло по
основание и размер.
Сочи, че доколкото протоколът за ПТП не се ползвал с обвързваща
материална доказателствена сила за съда, счита че не било доказано
съпричастието на подзащитния му в процесното ПТП. Липсвали каквито и да
е било доказателства, че селскостопанското животно, с което водачът на
увреденото МПС се е сблъскал, е било под надзора на М., а от там и правото
на регрес на ищеца срещу него. Счита и моли съда да приеме, че лицето
В.М. нямал качеството на причинител на вредата по см. на чл. 410, ал. 1 от
КЗ.
В тази връзка оспорва Протокол за ПТП № *****/******г. в частта му
относно механизма на настъпване на ПТП, както и относно вината на
подзащитния за настъпването му. Счита, че М. не е бил длъжен нито по закон,
нито на основание договор да полага грижи и носи отговорност за процесното
селскостопанско животно. Липсвали каквито и да е било доказателства за
това, както в административно-наказателната преписка, така и по делото.
Счита и моли съда да приеме, че единствена вина за ПТП имал водачът на
МПС, който се е движил с несъобразена скорост, въпреки че съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е бил длъжен при избиране скоростта на
движението да се съобразява с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, каквото е селскостопанското животно, доколкото
водачът се е движил в селски район.
Оспорва вида и количеството на констатираните увреждания на процесното
МПС, вкл. тяхната стойност и причинно следствената им връзка с
настъпилото ПТП. Оспорва опис-заключение от ******г. и от *****г. в
2
частта му относно вида и степента на описаните щети, като противоречащи на
протокола за ПТП и извършените констатации в него, относно видимите
щети по МПС в момента, непосредствено след ПТП. Не оспорва изплащането
на застрахователното обезщетение, но оспорва реално причинените вреди,
както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и описаните
щети.
Моли съд да отхвръли предявения иск изцяло като неоснователен и
недоказан, като приеме за недоказано качеството на причинител на вредата
по см.на чл. 410, ал. 1 КЗ на ответника М., евентуално да приеме за
недоказани вида, количеството и размера на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са представени и приети като доказателства: Застраховка „Каско“
на МПС, застрахователна полица № *******; Общи условия за застраховане
на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на ЗК „Лев
Инс“ АД; Сметка за платена вноска от застрахователната премия - 4 броя;
Талон за оглед на автомобил № R ******; Протокол за ПТП № ***** от
******г.; Уведомление за настъпило застрахователно събитие; Свидетелство
за управление на МПС; Свидетелство за регистрация - II част; Удостоверение
за техническа изправност; Справка за банкова сметка; Фактура № ****** с
фискален бон; Опис-заключение по щета № ********** - 2 броя; Експертиза
по щета № **********; Сравнителна експертиза по щета№ *******; Доклад
по фета№*******; Преводно нареждане с уникален регистрационен номер
******* от *******г.;
По делото не се спори, а и от приложения Протокол за ПТП № *****/******
г. се установява, че на ****** г. около 21:00 часа, в гр. Д., на ул. „******, В.
Д. М. като водач на стадо коне не направлявал непрекъснато животните, така
че да не създават пречки и опасност за движението, вследствие на което било
реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „****“,
модел „***“, с рег. № Е **** КР, собственост на Г.Е.Ч..
Моторното превозно средство имало валидно сключена застраховка
„Каско“, видно от приложената към делото застрахователна полица - №
*******, валидна в периода ****** г. – ******* г.
Във връзка с пътно- транспортното произшествие, пред ЗК „Лев Инс“ АД
била образувана щета № **********.
От приложения по делото опис на щетите от 05.10.2019 г., се установява, че
увредените части по моторното превозно средство са както следва: калник
преден ляв; капак преден; решетка декоративна предна; броня предна; калник
преден десен; стькло – челно; таван купе;арка дясна; арка лява; тапицерия
таван; арка над врата – дясна; лайсна над врата дясна хром; фар преден ляв;
облицовка греда между врати отдясно.
От представена по делото фактура № ******/***** г. е видно, че е изплатена
сумата от 228,00 лева за услуга с пътна помощ от Г.Е.Ч.. Видно от
представената по делото експертна оценка, е определено обезщетение за
пострадалия автомобил в размер на 2036,54 лева. Сумата в размер на 2 264,54
е изплатена на Г.Е.Ч. с преводно нареждане на 02.11.2016г., видно от
Преводно нареждане с уникален регистрационен номер ******* от *******г.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, от заключениета
на която е видно, че на ****** г. в 21.00 ч. в гр. Д., по ул. «Т********», общ.
Б., се е движил л.а. "****" *** с рег. № ****** с водач Г.Ч..
3
Водачът на стадо животни /коне/ - В.М. не направлявал животните си, в
случая домашно животно - кон, като между коня и л.а. настъпшл сблъсък в гр.
Д., по ул. "Т********", като в следствие на това настъпило ПТП с
материални щети.
Пазарната стойност на щетите по лек автомобил "****" ***, с рег. № ******
по средни пазарни цени в следствие на ПТП, настъпило на ****** г. и
възнаграждението на инспектора/вещото лице била равна на 2 296.00 лв. /две
хиляди двеста деветдесет и шест лева/.От техническа гледна точка описаното
в протокол за ПТП № ***** от ****** г., опис на щета № ********** от
****** г. и опис на щета № ********** от ***** г, са в следствие на сблъсъка
настъпил на ****** г., и била налице причинно-следствена връзка между
описания механизъм на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил "****"
*** с рег. № ******.
Към датата на предявяване на иска, ищцовото дружество е действащо видно
от приложената към делото справка от Търговски регистър.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като издадената заповед за парично задължение срещу
ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и пасивно
легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на
настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на
пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на
оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установено, че
на ****** г. е настъпило ПТП при фактическите обстоятелства и механизма,
описани в исковата молба, които безпротиворечиво се установяват от
събраните по делото писмени доказателства. Несъмнено се установи и
причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото
произшествие, както и техния размер.
По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ ищецът е
изплатил обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал.
1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за
него е възникнало регресното право да претендира възстановяване на
платеното.
Според разпоредбата на чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането, с
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите- чл. 410, ал.
1, т. 3 КЗ.
Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно
4
обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която
връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в
размера на платеното, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.04.2021
г.
Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. с т.11 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на
ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 75,00
лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в
исковото производство - в размер на 896,38 лева, представляващи държавна
такса - 66,38 лева; възнаграждение за вещо лице – 313,00 лева;,
юрисконсултско възнаграждение – 100,00 лева и и възнаграждение за особен
представител – 390,00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Т., п.к. ****, съществуването на вземането на ЗК „Лев
Инс“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„********** ****“ № 67 А, представлявано от изпълнителните директори
М.С.М.Г. и П.В.Д.в, чрез процесуален представител юрк. И.Г., за сумата
2284,54 лева /две хиляди двеста осемдесет и четири лева и 54 стотинки/,
представляваща цената на изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна
полица № ******* със срок на валидност от ****** г. до ******* г., както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от 19.04.2021 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 146/20.04.2021 г. по ч.гр.д. ****/2021 г. по описа на
РС-К..
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. Т., п.к. **** да заплати на
ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „********** ****“ № 67 А, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М.Г. и П.В.Д.в, чрез процесуален представител юрк. И.Г.
сумата 75,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата 896,38 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З.а с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5