Решение по КНАХД №443/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 70 - 73 в Раздел VIII „Възобновяване на административно-наказателните производства“ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано след като по постъпило искане вх. № 11908/18.06.2025 г. по описа на Върховен административен съд, от С. Н. С. от гр. Русе, за възобновяване на производството по КАНД № 136/2024 г. по описа на Административен съд - Русе и производството по АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, председателят на 7-мо отд. на ВАС е изпратил съобразно правилата на чл. 73, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – искането на административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1 от с.з. – АС-Русе.

С оглед твърдението в искането, че това ново обстоятелство или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващият орган или съда при постановяване на акта е самото решение №578 на 16.05.2025г. по описа на Районен съд - Варна, поставено по АНД 1160/2025г. по описа на същия съд, съдът прие, че искането е допустимо в сроковете по чл.71, ал.1 от ЗАНН, от страна, имаща право съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗАНН, съдът го прие за допустимо и го разгледа в съдебна зала.

Иска се от съда след като се съобрази с тези нови обстоятелства и доказателства, да постанови решение, с което да се отмени влязлото в сила Решение № 1203 / 09.04.2024г. на Административен съд-Русе и Решение по АНД 1958/2023 по описа на РРС. В съдебна зала се твърди още, че искането е и по реда на чл.70, ал.2, т.8 от ЗАНН.

По същество то се поддържа в съдебна зала от искателя [населено място], действащ чрез баща си Н. С..

Страна в това производство е и началник група в Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, която не ангажира становище.

Русенска окръжна прокуратура, чрез окръжен прокурор Р. Г. изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът, като съобрази изложените в предложението основания и приложените доказателства, прие за установено следното:

Предложението за възобновяване е допустимо – направено е от страна, имаща право съгласно чл. 72, ал.1, т.2 от ЗАНН, в законоустановения срок, разписан в чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН. За да бъде допустимо едно искане по този ред, на първо място то следва да касае образувано и приключило административнонаказателно производство, което видно от чл.70, ал.1, т.1-7 от ЗАНН може да е приключило на различен етап. Сред изброените актове, които подлежат на проверка по реда на тази глава и раздел от ЗАНН са и влезлите в сила решения на районния и на административния съд. [населено място] иска възобновяване на производството по КАНД № 136/2024 г. по описа на Административен съд - Русе и производството по АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

По същество искането е неоснователно.

В Раздел VIII от ЗАНН, озаглавен „Възобновяване на административнонаказателните производства“, са разписани правилата и реда, по който това може да стане.

За да се иска възобновяване на едно административнонаказателно производство, без значение на коя фаза е приключило, в чл.70, ал.2 от ЗАНН законодателят е очертал в т.1-8 кога може да стане това: „Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато: 1. с влязла в сила присъда или решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа на които е издаден актът по ал. 1, е неистинско или с невярно съдържание; 2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че актосъставител, наказващ орган, съдия, съдебен секретар, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в административнонаказателното производство; 3. се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта; 4. с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление; 5. деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление; 6. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за преписката или делото; 7. вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани; 8. с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4.

В искането на [населено място] е посочена предпоставката на чл.70, ал.2, т.3 ЗАНН, а в съдебна зала се допълва и с т.8 от същата норма на ЗАНН.

Съгласно чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН, „Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато : се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта“.

Безспорно е, че в правния мир са налице и решение №578 на 16.05.2025г. по описа на Районен съд - Варна, поставено по АНД 1160/2025г. по описа на същия съд /за което нямаме данни като краен резултат дали е оставено в сила/, налице е и постановеното решение № 579/07.07.2025г. по КАНД № 127/25 г. по описа на АС – Разград.

Не е спорно, че в цитираните две решения, това на Районен съд Варна, и в това на Административен съд-Разград, съдебните състави са разрешили правният спор по начин, различен от получения резултат по исканите за възобновяване дела - КАНД № 136/2024 г. по описа на Административен съд - Русе и АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе. Този спор накратко е свързан с отговор на въпроса каква категория следва да притежава водачът на МПС - атракционно влакче, състоящо се от локомотив и прикачени към него два вагона, предназначено за превоз на 32 пътници, по утвърден от кмета на Община Русе маршрут. В мотивите на решението по АНД № 1958/2023 г. по описа на РРС и още повече в тези, намиращи се в решение № 1203 по КАНД № 136/2024 г. по описа на АС-Русе, е прието, че водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията „D“. За разлика от тези два съдебни акта, в решение №578 на 16.05.2025г. по описа на Районен съд - Варна, поставено по АНД 1160/2025г. по описа на същия съд и в решение № 579, постановено по КАНД № 127/25 г. по описа на АС – Разград, съдебните състави приемат, че водачът на МПС - атракционно влакче, състоящо се от локомотив и прикачени към него два вагона, предназначено за превоз на 32 пътници, може да го управлява с категория „В“.

Нито обаче решение №578 на 16.05.2025г. по описа на Районен съд - Варна, поставено по АНД 1160/2025г. по описа на същия съд, нито решение № 579, постановено по КАНД № 127/25 г. по описа на АС – Разград могат да бъда приети като „нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта“.

Факт е, че е налице противоречие между мисленето на съдебните състави, постановили цитираните съдебни актове по идентични казуси. Законодателят обаче е лимитирал възможностите да се иска възобновяване в чл.70, ал.2 от ЗАНН, и сред тях е хипотезата по т.3 - новите обстоятелства или доказателства, но съдебните решения не могат да бъдат определени в тази категория. Наличието на противоречива съдебна практика, ако е в по-голям мащаб сред съдилищата е основание да се иска образуване на производство по изготвяне на тълкувателно решение/постановление. Българският речник казва, че „обстоятелство“ е съпътстващо явление, условие, фактор или контекст, който влияе на дадено събитие, ситуация или съществуване. В речниковото значение се включват и употреби като "съпътстващо явление", "условия" (често в множествено число) и "специфично понятие в граматиката" за обстоятелствено пояснение. „Доказателствата“ са пък факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо.

Ето защо съдебните актове не могат да бъда причислени към хипотезата по чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН - новите обстоятелства или доказателства.

Не е налице и другата хипотеза, релевирана от Н. С. в съдебна зала – т.8 на чл.70, ал.2 от ЗАНН - с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4. Нито в решение №578 на 16.05.2025г. по описа на Районен съд - Варна, поставено по АНД 1160/2025г. по описа на същия съд, нито в решение № 579/07.07.2025 г. по КАНД № 127/25 г. по описа на АС – Разград предмет на делата са били административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4.

Единствената хипотеза, която обаче е заложена в чл.239, т.4 от АПК, звучаща по следния начин - „между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска“, и в която би било възможно това, което се иска и цели от [населено място], касае друг процесуален ред и друг вид процес. Проблемът е, че законодателят не е предвидил такава възможност в ЗАНН, а чл.239, т.4 от АПК визира случаите, в които се иска отмяна на влязло в сила решение на административен съд по чисто административно дело, а не по дела с административно-наказателен характер. Липсата на законодателна възможност в ЗАНН за отправяне на такова искане, каквото е заложено в чл.239, т.4 от АПК, не позволява на искател да получи пълна и адекватна защита в такива случаи, какъвто е казусът със [населено място]. Dura lex, sed lex /Законът е суров, но е закон/.

Това прави искането на С. Н. С. за възобновяване на производството по КАНД № 136/2024 г. по описа на Административен съд - Русе и производството по АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе неоснователно и като такова то следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на осн. чл. 73 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля искането на С. Н. С. от гр. Русе, за възобновяване на производството по КАНД № 136/2024 г. по описа на Административен съд - Русе и производството по АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.