Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,05.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1669  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Й.Д. чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001027/02.08.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 01.08.2019г. около 22,35 часа управлявал т.а.”Даф” кат № 3 с рег. № …… със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на „Дунав мост” в гр.Русе с който извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на картата на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 6 б“а“ (ii)  от АЕТR  вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 §3 от Регламент (ЕО) 561/2006г., като е надвишил с над 11ч. намалената седмична почивка, спрямо последната нормална седмична почивка (касаеща периода 15-21.07.2019г.) , завършила в 18,18 ч. на 21.07.2019г. Жалбоподателят е ползвал намалена седмична почивка от 20,27ч. на 24.07.2019г. до 08,52ч. на 25.07.2019г., като е следвало да започне ползването и не по-късно от 08,52ч. на 24.07.2019г.  За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.В.Д.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановлениеq с което му било наложено наказание „глоба“ за нарушение по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр в размер на 1 000 лв.      

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача на л.7 – л.15 от делото и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин не се оспорва нарушението. То не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.

          Основното възражение, което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на жалбоподателя било нарушено,тъй като по начина по който е описано нарушението не е ясно кой точно нормативен акт и съответно коя разпоредба от като него са нарушени.

          Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение по следните съображения :

          В случая няма допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като нарушенията са описани ясно и с всичките им признаци от обективна и субективна страна и то по начин, който дава пълна възможност на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, съответно за какви конкретни нарушения му се налагат административни наказания.  При използваният подход става напълно ясно за нарушителя с оглед възможността му да разбере не само кога, но и какви конкретни нарушения е извършил, доколкото са описани законово установените признаци от обективна страна на всяко от нарушенията за които е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът  на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат установени и посочването им, както в случая, охранява правото на защита на жалбоподателя.  Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното постановление е законосъобразен, защото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен и съответно наказан. От наказателното постановление става ясно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на основание чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр за нарушение по чл.8 §6 б.“а“ (ii) от AETR, като съобразно последната разпоредба през всеки две последователни седмици водачът ползва най-малко:  (i)…….; или (ii) една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа, която в случая е следвало да започне в 08,52ч на 24.07.2019г., а не от 20,27ч на същата дата. По този начин е допуснато намаление на времето на намалената седмична почивка с 11ч. 35м. В този смисъл и от начина на изписване на цифровата част на диспозитива се установява, че АНО е имал предвид чл.8 от AETR, не чл.8 от Регламент № 561. Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предходната седмична почивка. От своя страна разпоредбата на чл.2 § 3 от Регламент 561/2006г. препраща именно към AETR за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в § 2, вместо настоящия регламент се прилага AETR, като следва да се посочи, че диспозицията на чл.93б от ЗАПр има бланкетен характер и препраща към нормативни актове извън него и то при алтернативност , каквито безспорно са AETR и посочения Регламент. Жалбоподателят е санкциониран с глоба от 1000 лв за това, че не е спазил изискванията за намалена седмична почивка, като е налице конкретно описание и посочване на надвишаването с 11ч и 35 м., което е над от 4ч., което обуславя съставомерност по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр. Турция е страна по АЕТР и установените правила за почивки, еднакви с тези на Р 561 са задължителни за водача, като в случая АЕТR е приложима за целия превоз, а не само за част от него. Приложимостта и на Р 561 е налице, и правилно в НП е посочени приложимостта на двата акта. Нарушението е установено на територията на България, което води и на приложението на ЗАПр.

           

          Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно  постановление № 38 – 0001027/02.08.2019г. на началника на ОО”АА” гр.Русе, с което на Й.Д., турски гражданин  му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на   1 000 лв. за нарушение по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

                                                                             Районен съдия :