№ 166
гр. Враца, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Васил П. Ганов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело №
20241400200701 по описа за 2024 година
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от признаване и изпълнение на
решение № BH RO/924130092914/24 от 13.08.24г., влязло в сила на 07.09.2024г. на
несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Linz-Land, Република Австрия срещу
българската гражданка Е. Ц. Д. от ***, родена на ***, с ЕГН:********** за финансова
санкция, издадено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 год. на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява
становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на
несъдебен орган, издадено в Република Австрия за налагане на санкция за извършено
административно нарушение срещу Е. Д., следва да бъде признато и изпратено на
НАП за изпълнение.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Решението за налагане на финансова санкция е от 13.08.2024г., влязло в сила
1
на 07.09.2024г. на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Linz-Land, Република
Австрия срещу българската гражданка Е. Д. и със същото е наложена санкция в размер
200.00 /двеста/ евро за извършено от българската гражданка нарушение на територията
на Република Австрия, а именно: нарушаване на законовото задължение за
предоставяне на информация в резултат на превишаване на скоростта. С писмо от
04.04.2024 г. от Областната администрация на Линц-Ланд/Център за обслужване СВЕ
е поискано от дружеството "EMKA - Н" ООД, като регистриран собственик на ремарке
с регистрационен номер ВР***ЕВ да информира запитващата институция в
двуседмичен срок от връчването на писмото за това кой е управлявал или паркирал
въпросното превозно средство на 07.02.2024 г. в 01:18 ч. в Астен на магистрала А1,
StrKm 159.801 в посока Виена. В качеството си на орган, упълномощен да
представлява посоченото дружество в съответствие с член 9 от VStG, Е. Д. е носила
отговорност за факта, че тази информация не е била предоставена в определения срок.
Освен това не е посочила друго лице, което би могло да предостави информацията. В
качеството си на лице, отговорно за посоченото дружество, Д. е имала задължения да
предостави тази информация.
Правната квалификация на нарушението и приложимите законови разпоредби,
въз основа на които е постановено решението са: § 103 Abs. 2 Kraftfahrgesetz 1967 -
KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 19/2019; § 134 Abs. 1 Z
1 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.
35/2023 от австрийския Закон за моторните превозни средства (KFG).
Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон,
представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалването.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него
недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като
подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е
извършено констатираното нарушение, вкл. място, време, правна квалификация, както
и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице.
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на
2
закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението на несъдебния орган в
Република Австрия представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за
налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение не се изисква
двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че деянието
извършено от него е нарушение и по Закона за движение по пътищата на РБългария.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр.Бяла Слатина, обл.Враца,
поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането
за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно
Окръжен съд Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/.
Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението
за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението
не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били
извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро
/чл.35, т.6 от Закона/ – същата е в размер на 200.00 евро, с левова равностойност 391.16
лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583лв. за 1 евро. Решението е по отношение на
физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока
за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. В т.3.3. от удостоверението е
посочено, че решението е връчено на лицето лично на 23.08.2024г. и е било уведомено
изрично за правото на повторно разглеждане или обжалване и лицето не е поискало
повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Тези обстоятелства
са отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че
3
не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква
допълнителна информация от издаващата държава как точно е осъществено
уведомяването на засегнатото лице.
По делото липсват каквито и да са данни, че засегнатото лице е заплатило
частично или напълно наложената му финансова санкция.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган в Република Австрия за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. На основание чл.36, вр. чл.22,
ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за
изпълнение, съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава,
а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение №
BHRO/924130092914/24 от 13.08.24г., влязло в сила на 07.09.2024г. на несъдебен орган
– Bezirkshauptmannschaft Linz-Land, Република Австрия срещу българската гражданка
Е. Ц. Д. от ***, родена на ***, с ЕГН:**********, с което й е наложена финансова
санкция в размер на 200.00 /двеста/ евро, с левова равностойност 391.16 лева /триста
деветдесет и един лев и шестнадесет стотинки/ по официалния курс на БНБ към датата
на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и решение №
BHRO/924130092914/24 на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Linz-Land,
Република Австрия на ТД на НАП – офис Враца за изпълнение, като се укаже, че
съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за
предприетите действия по изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава,
като изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния
орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата
държава.
4
Съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република
България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5