О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../……....11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито
заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д.
№ 1870/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 81368/05.11.2019 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49,
бл. 53Е, вх. В срещу Разпореждане № 45398/16.10.2019
г., по ч.гр.д. № 15253/2019 г., на ВРС, XII
с., в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.М.С.,
ЕГН **********, с местожителство ***, за сумата 57.42 лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги, дължима по Договор за потребителски кредит № **********/21.11.2014
г.
Частния жалбоподател сочи, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че претенцията е индивидуализирана в
достатъчна степен, а заповедния съд не можел да прави изводи за същестуването на вземането и за неговото основание. Излага
доводи относно правомощията на съда да извършва преценка за действителонстта
на сделката, от която вземането се твърди да произтича. Сочи, че
кредитополучателя бил запознат със съдържанието на подписаните от него
документи, в т.ч. и споразумението за допълнителен пакет услуги. Сочи, че клаузите,
определящи задължението за заплащане на пакет от допълнителни услуги не били
нищожни, тъй като тези услуги не били задължителни, а изборът им бил
предоставен на преценката на ответника и посочени в искането му за отпускане на
кредит. Излага още, че претендираната сума не
представлява цената на услугите, а било дължимо заради наличието на възможността
длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент. Предвид
това и разходите за тези услуги не представлявали част от общите разходи по
кредита и не следвало да се отчитат при изчисляване на ГПР. По същество отправя
искане разпореждането да бъде отменено в атакуваната му част и да бъде издадена
заповед за изпълнение.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК,
насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 15253/2019 г., на
ВРС, XII с., е образувано по заявление за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника Д.М.С., ЕГН **********, да заплати сумата
158.27 лв., главница, сумата 7.01 лв., договорно възнаграждение, сумата 57.42
лв., възнаграждение за закупен пакет услуги, сумата 7.73 лв., обезщетение за
забава за периода 02.01.2015 г., дата на изпадане на длъжника в забава –
17.03.2015 г. и законна лихва от депозиране на заявлението до изплащане на
вземането. В заявлението е посочено, че произходът на вземанията е Договор за
потребителски кредит № **********/21.11.2014 г. В т. 12 молителят е обосновал
обстоятелствата, от които произтича вземането.
Компетентният районен съд е сезиран с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
В уточняваща молба вх. № 74352/14.10.2019 г.
кредиторът е пояснил, че дължимото от длъжника възнаграждение по сключеното
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ,
възлиза общо на 86.13 лв., от което към момента на депозиране на заявлението
била заплатена сумата 28.71 лв., поради което дължима се явявала сумата 57.42
лв.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е постановил атакуваното Разпореждане
№ 45398/16.10.2019 г., с което е отхвърлил искането за издаване на заповед за
сумата 57.42 лв., така както е била конкретизирана по основание и размер от
заявителя.
Сумата предмет на отхвърлителната част от съдебния акт макар и
индивидуализирана по основание и размер не следва да бъде присъждана. При произнасянето си по основателността на
подаденото заявление съдът преценява, както наличието на положителните
предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК, така липсата на отрицателни
такива, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
От изложените от заявителя обстоятелства, се
установява, че със закупуването на пакет допълнителни услуги, длъжникът си е
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит,
възможност за отлагане плащането на определен брой вноски, възможност за
намаляване по размер на определен брой вноски с до 75 %, възможност за промяна
на падежна дата, бързо и лесно получаване на допълнителни парични средства.
Съставът на ВОС намира, че така изяснено съдържанието
на пакетът допълнителни услуги, по съществото си не представлява реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи
за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение. Нещо повече,
както и самия частен въззивник признава, възнаграждението
за пакета услуги не се дължи заради предоставяне на услугите в него и не
представлява тяхната стойност, а е дължимо заради самото предоставяне на
„възможност“ кредитополучателя да поиска някоя от изброените услуги.
Това се отнася и за услугата „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, тъй като изначално липсва
яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не
бъде избран допълнителен пакет.
Прави впечатление, че доколкото договорът е
двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на
първоначално и последващо договаряне между страните,
през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява
предоставените й със закона права и вменените задължения. Стремежът към парично
компенсиране на едната страна по договора за това е неоправдано и създава
предпоставки за неоснователното й обогатяване.
На последно, но не по значение, място следва
да се отбележи, че предвиждането на отделно заплащане на цена за пакет от
допълнителни услуги, води до значително оскъпяване на кредитирането, което не е
обявено на кредитополучателя по надлежния начин, така както е предвидено за
лихвения процент и таксите по договора.
Както сам въззивника
сочи, стойността на допълнителния пакет услуги не е отчетен при формиране на
ГПР, свободата при определянето на който е ограничена с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. В случая, чрез предвиденото отделно заплащане
за пакет услуги, без да е налице сигурност в тяхното предоставяне и
начисляването на стойността му още при сключване на договора като част от
погасителната вноска, води до извод за стремеж към заобикаляне на цитираното
ограничение, към набавяне на допълнителни суми, извън уговореното възнаграждение
по кредита и противоречие на сключеното допълнително споразумение с
императивните норми, предвиждащи защита на потребителите при сключване на
договори за потребителски кредит.
При това положение отправеното искане за издаване на заповед за
коментираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги, възлизащо на сумата
57.42 лв. следва да бъде оставено без уважение, съобразно предвиденото в
императивен порядък от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В този смисъл релевираните от частния въззивник доводи, че възражения за неравноправност и
нищожност на клаузи следва да бъдат разглеждани само от исковия съд не могат да
бъдат споделени.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 45398/16.10.2019 г., по
ч.гр.д. № 15253/2019 г., на ВРС, XII с., в
частта, с която е отхвърлено заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49,
бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Д.М.С., ЕГН **********, с местожителство ***, за сумата 57.42 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, дължима по Договор за потребителски кредит № **********/21.11.2014
г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.