№ 170
гр. Габрово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200006 по описа за 2022 година
Жалбоподателя В. И. И. като представляващ „Венко Х” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Дряново, улица ”Шипка” № 188, ет. 3, е
атакувал Наказателно постановление № 613289-F625603, издадено на 24.11.2021
година от Директор на офис за обслужване НАП Габрово в ТД на НАП – Велико
Търново, с което за нарушение по чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на
представляваното от същия дружество е бил наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС. По съображения, изложени в
подадената жалба, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
в едно с всички законни последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията в подадената жалба,
като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване
на атакуваното с нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. От
тази страна е направено искане за присъждане на разноски, заплатени на този
процесуален представител, които се претендират от него въз основа на предвиденото в
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
След като съпостави данните в събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя В. И. И. се явява лице, представляващо „ВЕНКО Х” ЕООД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление град Дряново, улица ”Шипка” № 188,
ет. 3.
През 2021 година представляваното от жалбоподателя дружество е било лице,
регистрирано по ЗДДС. Във връзка с това, след като е следвало да подава ежемесечно
справка - декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС пред съответния офис за обслужване
Габрово в ТД на НАП Велико Търново, „ВЕНКО Х” ЕООД не изпълнило
задължението си да подаде такава за данъчния период 01.07.2021 г. – 31.07.2021
година, до изтичане на определения срок в чл.125 ал.5 от ЗДДС, т.е. до 08.08.2021
година. Поради изложеното на 02.09.2021 г., в личното присъствие на
представляващото дружеството лице, против „ВЕНКО Х” ЕООД е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, който е бил връчен на същата дата на
жалбоподателя по делото. Въз основа на този акт е издадено и наказателното
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Данните, които са отразени в разписката от намиращия се на л. 7-8 от делото
екземпляр от постановлението сочат, че то е било връчено на представляващия
„ВЕНКО Х” ЕООД на 23.12.2021 година. Жалбата против него е изпратена до
наказващия орган по пощата на 30.12.2021 година (пощенски плик, приложен на л. 4),
или в рамките на визирания в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за
обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК)
да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и
обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме
за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по
отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.
За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко
законосъобразен следва да бъде актът за установяване на онези нарушения, които се
санкционират чрез него. В този, въз основа на който е издадено и обжалваното
постановление по настоящото дело, са отразени достатъчно ясни констатации по
отношение на времето и мястото, при които нарушението е било извършено и
установено, свързаните с него обстоятелства и съответните доказателства, които са
послужили за формиране на тези констатации. Едновременно с това са посочени не
само нарушените норми от материалния закон, но и всички останали данни,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, в т.ч. и тези, идентифициращи
отговорното за съответното нарушение лице. Актът е съставен от компетентно (по
смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС) лице, в рамките на предвидения с чл. 34 от ЗАНН
двугодишен срок от извършване на нарушението (който е започнал да тече от датата,
следваща съответния последен ден от предвидената по закон крайна дата на периода,
2
предвиден за подаване на декларациите, т.е. от 08.08.2021 година, както и преди
изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя. Правната
квалификация на същото следва да се приеме за правилно определена, тъй като е
съобразена с отнасящите се до нея констатации, отразени в акта и обжалваното НП,
както и с предвиденото в нормите на чл. 125, ал. 1 и чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
действували към посочените периоди в тях. Като регистрирано по ЗДДС лице „ВЕНКО
Х” ЕООД действително е бил задължен да подаде справка декларация по чл. 125, ал. 1
от ЗДДС до изтичане на визирания в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок, което обстоятелство
(при установеното неизпълнение на задължението в рамките на този срок), обосновано
е довело да ангажиране на административно-наказателната му отговорност във връзка
с него. Липсата на извършвана дейност през периода, отразени в нея, не изключва това
задължение, още повече че органите на данъчната администрация е възможно да узнаят
за него само въз основа на данните, които са отразени в самата декларация.
Наказателното постановление също се явява издадено от компетентен орган, доколкото
изричното позоваване на посочената в него Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.,
приложена на л. 9-11 от делото, води до заключение, че Директора на офис за
обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново е бил упълномощено по смисъла
на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС лице.
Освен че намира нарушението не само за осъществено, но и за установено
според предвиденият за това ред, съдът констатира, че то е санкционирано и съобразно
законовите изисквания. Имуществената санкция е наложена въз основа на правилно
определена санкционна норма, която предвижда задължение за налагане на наказание
при съществуване на нарушение, каквото е установено и в конкретния случай. При
извършената проверка съдът констатира, че наказващия орган е изпълнил
задължението си да изложи мотиви, които според него са обосновали невъзможността
за приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. След като отчете посочените във връзка с
това данни (свързани с неоспореното обстоятелство, че декларацията не е била
подадена не само до изтичане на определения по закон срок, но и до датата за издаване
на НП), както и липсата на обективни причини (и приложени в подкрепа на същите
доказателства), които да установяват естеството на обстоятелствата, довели до
неизпълнение на законовото задължение за нейното подаване, съдът прие, че
наказателното постановление следва да се потвърди, включително и с оглед на това, че
имуществената санкция е определени в минимално предвидения от закона размер. В
този вид същата отговаря в най-пълна степен на естеството на отнасящото се до тях
нарушение и неговата степен на обществена опасност, и целите на административно -
наказателната репресия, преследвани чрез нейното налагане по смисъла на чл. 12 от
ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. С оглед на тях, след като отчете направеното
3
искане в това отношени и съдържанието на самото осъществено процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или
правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в
действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията
на същата по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него,
възлизащо на сумата от 80 лева.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 613289-F625603, издадено на 24.11.2021 година от
Директор на офис за обслужване НАП Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, с
което за нарушение по чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на “ВЕНКО Х”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул.”Шипка” № 188,
ет. 3, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 500
(петстотин) лева – на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “ВЕНКО Х” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул.”Шипка” № 188, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите, със седалище гр. София 1000, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 52, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, на осн. чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4