Р Е Ш Е Н И Е
№ ................./03.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15799 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 492.39 лв.,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1346124 за периода 02.08.2016 г. – 04.06.2019 г., за обект, находящ
се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със
законната лихва върху главницата от 492.39 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата
74.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 492.39 лв.
за периода 07.10.2016 г. – 15.06.2019 г.; сумата 5.96 лв., представляваща
дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1346123 за периода 28.02.2018 г. – 03.05.2018 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със законната лихва
върху главницата от 5.96 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 0.65 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5.96 лв. за периода
05.05.2018 г. – 15.06.2019 г., които суми са предмет на Заповед №
4750/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на ВРС, 48 състав.
В исковата
си молба и уточняващата молба към нея от 28.10.2019 г. ищецът „В.И К.” ООД
излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ,
предоставя ВиК услуги на ответницата И.П.Б. за имот, находящ се в гр. Варна, ж.
к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9. Ползваните ВиК услуги на този адрес
се отчитат по партида с клиентски номер 1346124 /включващ задълженията по
партида с абонатен № 1346124 и задълженията по партида с абонатен № 1346123/.
Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на
ВРС, 48 състав, за дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени
ВиК услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането
си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този
смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Ответницата
И.П.Б., чрез назначения й особен представител – адв. Н.Ч., е депозирала писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за
допустимост и вероятна основателност на предявените искове, предвид липсата на
доказателства за извършено плащане на сметките.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от
юрк. Пламенка Василева, която заявява, че поддържа подадената искова молба и
моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв. Н.Ч.,
който в хода на устните състезания поддържа становище, че исковете не са
доказани по своето основание и размер, предвид представените в съдебно
заседание документи, поради което моли същите да не бъдат уважени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 9540/2019
г. по описа на ВРС, XLIII
състав, от
което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
установителния иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск
за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
По делото не е спорно, а
и от представената справка по лице от Служба по вписванията – Варна за
ответницата И.П.Б. се установява, че същата е собственика на процесния апартамент
№ 9, находящ
се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3.
По делото е изслушано
заключението по допуснатата и приета без възражения съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице М.С., съгласно което партидите с абонатни номера
1346123 и 1346124 се водят на И.П.Б.. Размерът на всяко едно от месечните
задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по всяка една от двете партиди
по посочените фактури в справка за недобора на частен абонат за процесния
период е посочен от вещото лице в приложение № 1 към експертизата, като по
първата партида за периода 02.08.2016 г. – 04.06.2016 г. общият дълг е в размер
на 492.39 лв., а по втората партида за периода 28.02.2018 г. – 03.05.2018 г.
възлиза на 5.96 лв.
Представени са и карнети
/партида на абоната/, отразяващи месечното отчитане на потребената в имота
вода.
От съвкупния анализ на
представените по делото доказателства съдът приема, че може да бъде направен
обоснован извод, че процесният обект – апартамент № 9 е водоснабден и че в него
са ползвани ВиК услуги през процесния период, както и че ответницата има
качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД и пар.
1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Следва да се отбележи,
че назначеният особен представител на ответницата в отговора на исковата
молба изрази становище за вероятна основателност на предявените
искове, предвид липсата на доказателства за извършено плащане на сметките. А в заключението си вещото лице изрично посочва, че по процесните фактури
не са отразени плащания.
Едва в хода по същество
на делото особеният представител направи оспорвания на представените в съдебно
заседание карнети, което съдът приема, че е преклудирано /направено е след
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което пък препятства
насрещната страна да се защити по така наведените възражения и съответно да
направи други доказателствени искания за опровергаването им/.
За пълнота на
изложението съдът намира за нужно да отбележи, че дори да се приеме, че тези
оспорвания следва да бъдат разгледани по същество, то същите са неоснователни
по следните съображения. В представените карнети действително не всеки месец
има положен подпис на потребителя. Такива обаче са полагани епизодично, като
последният такъв е за отчета, извършен на 05.11.2018 г., при което е посочено,
че новото показание на водомера е 189 куб.м. Тоест, към този момент потребителят
с полагането на подписа си признава, че в имота е потребено именно това
количество вода. В същото време обаче основателността на иска се преценява от
съвкупния анализ на всички ангажирани по делото доказателства /в това число и
изслушаната в производството експертиза/. Преценявайки ги заедно се достига до
единствения възможен извод, а именно, че процесното количество вода в обекта
действително е потребено от абоната. За отчитаното потребление всеки месец са
издавани съответни фактури от страна на ищеца.
Доколкото в производството
не бе установено, че ответницата е заплатила дължимата цена за ползваните в
имота ВиК услуги в релевантния период, съдът приема предявените искове за
основателни, поради което същите следва да бъдат уважени. Основателна в тази
връзка е и претенцията за присъждане на законната лихва върху всяка от главниците
по двете партиди, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
обезщетението за забава за периода 07.10.2016 г. – 15.06.2019 г., начислено
върху всяко едно от установените задължения за ползвани ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1346124, възлиза на 74.35 лв. Обезщетението за забава за периода
05.08.2018 г. – 15.06.2019 г., начислено върху всяко едно от установените
задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1346123, възлиза
на 0.65 лв. В този именно размер са и предявените искове.
По изложените
съображения съдът приема, че акцесорните претенции за обезщетение за забава са
основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на
спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното
производство същият претендира присъждане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 75 лв., която сума следва да бъде присъдена в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира такива за държавна такса /75 лв/, депозит вещо лице /150 лв./,
депозит за особен представител /300 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /300
лв./. От страна на назначения особен представител на ответника е направено
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. След преценка на
действителната правна и фактическа сложност на делото, а и с оглед
обстоятелството, че по делото бе проведено само едно съдебно заседание, съдът
преценява така направеното възражение за основателно. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено от съда в размер на 100
лв., на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед
крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 625 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че И.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата 492.39 лв. /четиристотин деветдесет и два лева
и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани
и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1346124 за периода 02.08.2016 г.
– 04.06.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105,
вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със законната
лихва върху главницата от 492.39 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 74.35 лв. /седемдесет и четири лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 492.39 лв. за периода 07.10.2016 г. – 15.06.2019 г.; сумата 5.96 лв. /пет лева и деветдесет и шест
стотинки/,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1346123 за периода 28.02.2018 г. – 03.05.2018 г., за обект, находящ
се в гр. Варна, ж. к. „Младост”, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9, ведно със законната лихва върху
главницата от 5.96 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 0.65 лв. /шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 5.96 лв. за периода 05.05.2018 г. – 15.06.2019 г., които
суми са предмет на Заповед № 4750/21.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на
ВРС, 48 състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 9540/2019 г. по описа на ВРС, 48 състав,
съдебно-деловодни разноски, както и сумата 625 лв. /шестстотин двадесет и пет
лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: