№ 16863
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110133909 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Е. И. М.,
искова молба против „Б.б.р.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ,
с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена заповед № 28/11.04.2025
г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 45 732.00 лв., представляваща
обезщетение за времето през което е останала без работа след незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 11.04.2025 г. до 11.10.2025 г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
11.06.2025 г. до окончателно изплащане.
С протоколно определение от 05.09.2025г. /л. 271/, на основание чл. 232
ГПК, производството по делото е прекратено, в частта, досежно исковата
претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за сумата от
34.99лв., респективно след частичното оттегляне предмет на този иск е сумата от
45 697.01лв.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен
помежду им трудов договор № 501/23.07.2018 г., по силата на който заемала
длъжността „Главен експерт - Длъжностно лице по защита на данните“. Твърди, че
основните трудови функции са били свързани със спазването на ЗЗКИ, ЗМИП,
ЗМФТ, ЗЗДД, Регламент № 2016/679. С писмо с изх. № 02902/31.07.2018 г. и с писмо
от 23.05.2023 г. била посочена като длъжностно лице по защита на личните данни пред
КЗЛД. Сочи, че със Заповед № 00003/23.01.2019 г. е определена да изпълнява правата
и задълженията на завеждащ регистратура за квалифицирана информация, в случай на
отсъствие на титуляра. С Допълнително споразумение от 17.08.2021 г. длъжността
била променена на Заместник началник управление „Квалифицирана информация“. С
допълнително споразумение от 20.04.2023 г., длъжността била променена на Главен
експерт в Управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“. Твърди, че със
Заповед № 11/19.05.2023 г. са възложени конкретни задължения във връзка с
1
изпълнението на Регламент (ЕС) 2016/679 и комуникацията с Надзорния орган КЗДД.
Излага, че с Допълнително споразумение от 2023 г. длъжността е променена на
Началник управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“, като на
11.08.2023 г. била връчена длъжностна характеристика, от която не се установявало
наличието на ръководни функции. С Допълнително споразумение от 01.04.2024 г. било
определено основно трудово възнаграждение в размер на 6 097,60 лв. и допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1 524,40 лв.
Твърди, че на 11.04.2025 г. е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за
управление, като със Заповед № 28/11.04.2025 г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено. Подробно аргументира, че длъжността, която е заемала не е
ръководна, поради което счита, че прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразно. Излага, че за да се определи дадена
позиция като ръководна, следва от същата да зависят стопанските резултати на
предприятието и заложените конкретни цели в приетия от ръководството бизнес план.
Сочи, че във връчената длъжностна характеристика (на 15.09.2023 г.) липсват
задължения да организира, ръководи и контролира дейността на управлението. Развива
подробни съображения в насока, че длъжността, която е изпълнявала е правно
регламентирана в ЗМИП и ЗЗЛД, както и че не може да бъде обект на изпълнение на
бизнес план. Излага, че новото ръководство в дружеството не е приело бизнес план, а
в случай че такъв е приет, твърди, че същият не е свързан със задълженията
изпълнявани от нея. Твърди, че съгласно практиката на СЕС длъжностно лице по
защита на личните данни, може да бъде уволнено само при наличие на сериозно
основание, като липса на качества или извършване на тежко дисциплинарно
нарушение, каквито в случая оспорва да са налице. Твърди, че след прекратяване на
трудовия договор с ответника, не е започвала друга работа. Сочи, че последното
брутно трудово възнаграждение е било в размер на 7 622 лв. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С молба с вх. № 217042/20.06.2025 г. /л.74/ ищцата е изложила, че след подаване
на исковата молба, ответникът е публикувал обява на интернет адрес на платформата
за трудови обяви www.jobs.bg за заемане на длъжността началник управление
„предотвратяване изпирането на пари и измами“, като сочи, че това е длъжността
заемана от нея към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че
трудовото правоотношение е прекратено не с цел формиране на екип от новия
изпълнителен директор, а в нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ с цел прекъсване на
трудово правната връзка между страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
се оспорва като частично недопустим, поради това, че е преждевременно предявен за
целия 6-месечен период. Ответникът твърди, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е законосъобразна, издадена от компетентните органи на
дружеството. Не оспорва, че на 15.09.2023 г. ищцата е назначена на длъжност
Началник управление „предотвратяване изпирането на пари и измами“, като подробно
аргументира, че длъжността е ръководна и е от съществено значение за осъществяване
на банкова дейност, както и че има отношение към стопанските резултати на банката.
Сочи, че съгласно чл. 18 от Вътрешните правила, началник на управление
„Предотвратяване изпирането на пари и измами“ изпълнява ръководни функции.
Твърди, че ищцата е заемала длъжност, определена като служител, който носи
„управленска отговорност“. Поддържа, че ищцата е изпълнявала и ръководните
функции на „служител по сигурността на информацията“ съгласно Закона за защита на
класифицираната информация и функциите на длъжностно лице за защита на данните.
Излага, че ръководната длъжност, която ищцата заема е на пряко подчинение на
изпълнителния директор на банката. Твърди, че на 04.11.2024 г. между ответното
дружество и И.А.М., в качеството му на член на Управителния съвет и изпълнителен
2
директор, е сключен Договор за възлагане на управлението на банката, с което е
възложено постигането на бизнес цели и задачи в съответствие със стратегията на
банката. Твърди, че с решение на УС на Банката от 11.02.2025 г., одобрено с решение
на НС от 11.02.2025 г., е прието разпределение на ресорите между членовете на УС и
утвърдена нова организационна структура, съгласно която управление
„Предотвратяване изпирането на пари и измами“ е определено в ресора на И.А.М..
Така посоченото разпределение на ресорите излага, че е запазено и при новата
организационна структура на Банката, утвърдена с решение на УС на Банката от
18.03.2025 г., одобрено с решение на НС от 20.03.2025 г. Поддържа, че с решение на
УС на Банката от 11.03.2025 г., одобрено с решение на НС от 11.03.2025 г., И.А.М. е
определен за Ръководител на организационната единица по смисъла на Закона за
защита на класифицираната информация. Твърди, че бизнес програмата за 2025 г. е
изготвена от председателя на УС и изпълнителен директор И.А.М., както и че е
одобрена с решение на УС на Банката, одобрени с решение на НС. Поддържа, че
съгласно поставените индивидуални цели в бизнес програмата за 2025 г., ресорният
изпълнителен директор е отговорен за организацията и контрола на регулярните
функции и дейности на структурните звена в ресора. Аргументира, че за
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ е достатъчно да е
сключен нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител
срещу уговорено възнаграждение да е възложил управлението на предприятието на
оправомощено от закона лице/управител, изпълнителен директор и други/ срещу
възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението на договора. Твърди, че
заеманата от ищцата длъжност е била пряко подчинена на член на УС и ресорен
изпълнителен директор на банката. Сочи, че процесната заповед е издадена в рамките
на 9-месечния срок, считано от датата на сключване и изпълнение на договора за
възлагане на управление на И.А.М.. Излага, че трудовият договор с ищцата е
прекратен за длъжността Началник на управление „Предотвратяване изпирането на
пари и измами“, а не с оглед функциите на длъжностно лице за защита на личните
данни, поради което счита, че са неотносими твърденията на ищцата, че
прекратяването на трудовия договор е в нарушение на практиката на СЕС, според
която, следва да е налице сериозно основание за прекратяването на трудовия договор.
Досежно твърденията на ищцата, че е публикувал обявява за заеманата от нея
длъжност, излага, че посоченото не представлява злоупотреба с право от страна на
работодателя, а възможност да избере екип за изпълнение на възложените му с
договора за управление задачи. Към настоящия момент твърди, че няма назначен
служител на длъжността, заемана от ищцата. Моли съда да отхвърли предявените
искове. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с негови
насрещни вземания, представляващи изплатени на ищцата обезщетения в общ размер
на 10 756, 17 лв. /на основание чл. 220 от КТ - 7682, 98 лв. и на основание чл. 224 от
КТ - 3073, 19 лв./ Претендира разноски.
Със становище с вх. № 242060/11.07.2025 г. ответникът оспорва изложеното
твърдение в молбата на ищцата с вх. № 217042/20.06.2025 г., че е налице злоупотреба с
право, като отново сочи, че публикуването на обявата е свързано с възможността да
избере екип за изпълнение на възложените му с договора задачи. Твърди, че след
прекратяването на трудовия договор на ищцата и към 10.07.2025 г. не е назначен
служител на длъжността, заемана от нея.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
във вр. с чл. 225 КТ
За съвместно разглеждане е прието формулирано от ответника възражение за
прихващане на евентуално присъдено на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с
изплатени от ответника обезщетения по чл. 220 и чл. 224 КТ в общ размер 9680.55лв. /
3
за размера протоколно определение от 05.09.2025г./
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
прекратено със Заповед № 28/11.04.2025 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за
възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на посоченото основание – по чл. 328, ал. 2 КТ, в частност - ръководния
характер на заеманата от ищеца длъжност, сключването на договор за управление и
спазване на срока по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 2 КТ - освен в случаите
по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени
с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за
управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване
на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Съгласно §1, т. 3 от ДР на КТ "Ръководство на предприятието" е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански
съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са се намирали в
трудово правоотношение съгласно сключен трудов договор № 501/23.07.2018 г.; че с
Допълнително споразумение от 2023 г. длъжността на ищцата е променена на
Началник управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“, че на
11.04.2025 г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за
управление, както и че със Заповед № 28/11.04.2025 г. трудовото правоотношение
между страните е прекратено, че след подаване на исковата молба ответникът е
публикувал обява на интернет адрес на платформата за трудови обяви www.jobs.bg за
заемане на длъжността началник управление „предотвратяване изпирането на пари и
измами“.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложеното на л. 17 по делото копие на трудов договор № 501/23.07.2018г.,
се установява обстоятелството, че между страните са възникнали трудови
правоотношения.
От приложеното на л 52 по делото копие на Заповед № 26/21.08.2023г., се
установява, че ищцата Е. И. М. е определена да изпълнява длъжността Началник
управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“ в „Б.б.р.“.
От приложеното на л. 49 по делото копие на длъжностна характеристика за
процесната длъжност Началник управление „Предотвратяване изпирането на пари и
измами“ се установява, че ищцата се е запознала със същата на 11.08.2023г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа й.
От приложеното на л. 16 копие на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор се установява, че същото е връчено на Е. М. на 11.02.2025г., като от
приложеното на л. 14 по делото копие на Заповед № 28/11.04.2025г., се установява, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание 328, ал. 2 КТ.
Във връзка с въведеното в предмета на спора от ответника възражение за
прихващане, с протоколно определение от 05.09.2025г., е обявено за безспорно и
4
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при прекратяване на трудовото
правоотношение ответното дружество е изплатило на ищеца обезщетения по чл. 220 и
чл. 224 КТ в общ размер на 9680.55лв.
Фактическият състав на чл. 328, ал. 2 от КТ изисква сключен договор за
възлагане на управление и лицето, чието правоотношение е прекратено да е от кръга
на лицата, на които е възложено ръководството на трудовия процес, и е включена в
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ /в този смисъл
Решение № 1187 от З.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 811/2003 г., III г. о./.
От приложеното на л. 117 по делото копие на Договор за възлагане и
управление от 04.11.2024г., се установява, че между „Б.б.р.“ ЕАД и И.А.М., в
качеството му на член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на Банката е
сключен договор по силата на който Банката възлага, а Изпълнителният директор
приема, срещу възнаграждение, да управлява и представлява „Б.б.р.“ ЕАД, като член
на УС.
Така изложеното обуславя извода, че от страна на ответника се доказа по делото
първият елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ.
Договорът е подписан на 04.11.2024г., трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на 11.04.2025г., респективно уволнението е извършено в 9 месечния срок,
систематизиран в чл. 328, ал.2, изр. 2 КТ.
Съгласно практиката на ВКС само лицето, чиято правоспособност да
представлява работодателя (принципала) произтича от договор за управление, може да
прекратява трудово правоотношение със служители от ръководството на
предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ/ Решение № 1864 от 2.01.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 2063/2001 г., III г. о/. В случая това изискване е спазено, доколкото
управлението е възложено на И.М., като същият е издал процесната заповед, с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството, дали ищцата е
заемала ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Според практиката на ВКС, обективирана в решенията по гр. д. № 726/2011 г. 4
ГО, по гр. д. № 582/2012 г. 3 ГО, по гр. д. № 2682/2013 г. 3 Г. гр. д. № 2712/2014 г. 4
ГО, по гр. д. № 117/2016 г. 4 ГО, която настоящият състав споделя, с оглед
отговорността на управителя пред възложителя за постигането на определен стопански
резултат по сключен помежду им договор за управление с разпоредбата на чл. 328, ал.
2 КТ на управителя е предоставена свобода за формиране на ръководен /управленски/
екип за изпълнение на бизнес програмата му, респективно на договора за управление.
Дали служител е част от ръководството на предприятието е въпрос, относно който не
са определящи наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или
посредством други служители подчинен на управителя. От значение са възложените на
служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на
управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по
отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране,
организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има
определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с
договора за управление / Решение № 257 от 15.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2017
г., IV г. о., ГК/.
В този смисъл е и Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011
г., IV г. о., ГК, в което е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на §
1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и
други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на
длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за Б.Б.Р. - ответникът е кредитна институция -
акционерно дружество, в която държавното участие в капитала е не по-малко от 51 на
5
сто.
В чл. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е законоустановено, че с
този закон се определят мерките за превенция на използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по
тяхното изпълнение. В ал. 2 са систематизирани дейности, които представляват такива
свързани с изпиране на пари по смисъла на ЗМИП, като в ал. 3 са законоустановени
мерките за превенция.
В ал. 4 е регламентирано, че мерките по чл. 3, т. 1 – 6 са задължителни за
Българската народна банка, когато извършва операции и сделки с неограничен кръг
лица, и кредитните институции, които извършват дейност на територията на
Република България по смисъла на Закона за кредитните институции.
По изложената аргументация следва извода, че ответникът „Б.б.р.“, като
кредитна институция по смисъла на чл. 1 ЗКИ / по аргумент от чл. 1, ал. 2 от Закона
за Б.б.р. / попада в кредитните институции по чл. 4 от ЗМИП, за които е
законоустановено задължението да осъществяват дейност, свързана с превенция на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и
организацията и контролът по тяхното изпълнение.
Не е спорно по делото, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е заемала длъжността Началник управление
„Предотвратяване изпирането на пари и измами“ в ББР.
В т. 2 от приложената на л. 49 по делото длъжностна характеристика за тази
длъжност се установява, че на ищцата, в качеството й на Началник управление
„Предотвратяване изпирането на пари и измами“ в ББР са възложени функции да
следи за спазване на ЗМИП / Закона за мерки срещу изпирането на пари/, ЗМФТ
/Закона за мерки срещу финансирането на тероризма /и ППЗМИП / Правилника за
прилагане на закона за мерките срещу изпирането на пари /. В задълженията, съгласно
длъжностната характеристика попадат и дейности, съгласно които ищцата следва да
поддържа взаимодействие и да участва в дейността на работната група по прилагане
на ЗМИП и ЗМФТ в Асоциацията на Банките в България при актуализиране на
документите на европейското и българското законодателства в областта на прилагане
на мерките срещу пране на пари и финансиране на тероризма
За осъществяване на посочените функции ищцата е следвало да разработва,
поддържа и актуализира вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането
на пари и финансиране на тероризма в групата на ББР, при съмнения за изпиране на
пари да подготвя доклади до ДАНС.
Настоящият съдебен състав намира, че трудовите функции, възложени на
ищцата, във връзка с изпълняваната от нея длъжност, обуславят извода, че Е. М. е
заемала ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото й е възложено
ръководството на звено, осъществяващо една от основните функции на ответното
дружество, в качеството му на кредитна институция, а именно дейността за
предотвратяване изпирането на пари и измами.
По изложената аргументация съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователна.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че трудовото правоотношение е
прекратено в нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 8, ал. 1 КТ Трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите,
като в ал. 2 е законоустановено, че Добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
Доколкото настоящият съдебен състав стигна до извода, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно, не е налице недобросъвестно
6
поведение от страна на ответника.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Доколкото основателността на претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 КТ е обусловена от уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, а същия в случая се явява неоснователен, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
за заплащане на сумата от 45 697.01лв. – обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 11.04.2025г. – 11.10.2025г.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 и ал. 4 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100.00лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер във връзка с неоснователността
на заявените искови претенции и прекратената част, на основание чл. 232 ГПК, на иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. М., ЕГН **********, срещу „Б.б.р.“ ЕАД,
ЕИК *********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с
чл. 225 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 28/11.04.2025г., с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328,
ал. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
Началник управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“ и за
заплащане на сумата от 45 697.01лв. – обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 11.04.2025г. – 11.10.2025г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 и ал. 4
ГПК, да заплати на „Б.б.р.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок от датата на която съдът е постановил, че ще го обяви -
19.09.2025г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7