№ 3202
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100110566 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.439 от ГПК от Р. Д. М. с ЕГН ********** срещу „С. Г. ГРУП“ЕАД с ЕИК
********* за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи
вземане в размер на 32 021,68лева главница по договор за кредит от
02.08.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2012г. до
окончателното й плащане, 10 858,64 лева договорна лихва за периода от
07.07.2010г. до 11.10.2012г., наказателна лихва в размер на 6 749,57 лева за
периода от 05.09.20 10г. до 11.10.20 12г., заемна такса в размер на 100,00 лева,
както и 1939,89 лева сторени съдебни разноски, обективирано в заповед за
изпълнение по ч. гр. Дело №48395/2012г. по описа на СРС, 42-ри състав, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 17.10.2012г. и е образувано
изп.дело№ 20128380409978 на ЧСИ Б., поради погасяване на вземането по
давност.
В исковата молба са изложени съображения, че последните
изпълнителни действия по горепосоченото изп. дело са извършени на
21.09.2017г., като са изпратени запорни съобщения до различии търговски
банки. Излага доводи, че до 21.09.2019г. не са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност,
поради което на основание чл. 433, ал. 1 т . 8 от ГПК изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона. Твърди, че от 21.09.2017г., датата на
1
последното изпълнително действие, е започнал да тече нов давностен срок,
който е петгодишен, поради което на 28.11.2022г. вземането по изпълнителния
лист е погасено по давност.
Ответникът „С.Г.ГРУП“ ЕАД в писмения отговор заявява, че признава
иска. Счита, че не е дал повод за образуване на делото, поради което прави
искане за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК при присъждане на разноски по
делото. Излага, че възражението за погасяване на процесното вземане по
давност не е направено извънсъдебно и в рамките на изпълнителното
производство, като е заявено за първи път с исковата молба, поради което не е
дадена възможност на ответника преди образуване на делото да изрази
становище по него и да го признае.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа страна:
С оглед изявленията на страните, с определение от 07.04.2025г. съдът е
прекратил съдебното дирене на основание чл.237 от ГПК и е постановил, че
ще се произнесе с решение при признание на иска.
Във връзка с възражението на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от
ГПК по отношение на разноските е дадена възможност на ищеца да ангажира
доказателства, че към датата на исковата молба се извършват изпълнителни
действия по изп. Дело № 20128380409978 на ЧСИ Б.. В тази връзка са
представени две запорни съобщения от 21.09.2017г., от които се установява
датата на последното изпълнително действие по делото, като това
обстоятеоство е безспорно между страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Налице са предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска, тъй като е заявено признание на иска от ответника в
писмения отговор. Направено е искане от ищеца за постановяване на решение
при признание на иска.
От събраните писмени доказателства се установява, че признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави и е признато право, с което
ответникът може да се разпорежда.
2
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се
приеме за установено по отношение на ответника, че процесните вземания, за
събиране на които е образувано изп. дело№ 20128380409978 на ЧСИ Б., са
погасени по давност.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за приложение
на чл.78, ал.2 от ГПК по отношение на разноските, тъй като са налице двете
предпоставки за приложение на посочената разпоредба, а именно ответникът
с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска.
В случая ответникът е признал предявения срещу него иск, като
възразява, че за първи път с исковата молба, ищецът се е позовал на изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Между страните
не е спорно, че последното действие по принудително събиране на вземането
е извършено на 21.09.2017г., от което следва, че след изтичане на две години
от посочената дата на основание чл. 433, ал.1, т 8 от ГПК изпълнителното
дело се счита прекратено по силата на закона, а именно от 21.09.2019г. Не се
установява ответното дружество да е предприело действия по събиране на
вземането след посочената дата. В тази връзка не бяха ангажирани
доказателства от ищеца.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно, поради което е необходимо изрично изявление на
длъжника, за да настъпи правопогасяващото й действие. Ищецът не
представя доказателства да е отправил изявление до ответника, с което да се
позовава на погасителна давност, поради което първата възможност на
ответника да вземе становище по него е с писмения отговор. Следва да се
вземе предвид съдебната практика, обективирана в определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която
отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност. Не може да се приеме, че
ответникът е дал повод с поведението си за предявяване на иска поради това,
че разполага с изпълнителен титул, който не е обезсилен, тъй като това
обуславя правен интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК, но не дава
основание за извод, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване
на делото, поради което да дължи разноски съобразно общото правило на чл
3
78, ал.1 от ГПК. Този извод се налага, тъй като в настоящото производство е
установено, че не се извършват изпълнителни действия по изп. дело№
20128380409978 на ЧСИ Б. след 21.09.2017г. На това обстоятелство се
позовава ищеца, аргументирайки твърденията си за погасяване на вземането
по давност. Оспорване на претендираните права, което да обуслови
предявяване на иск би било налице, ако при отправено изявление за
погасяване на вземането по давност, ответникът активно продължи да
извършва действия по принудителното събиране на вземането.
По тези съображения следва да се приеме, че са налице предпоставките
за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК, като разноските по делото следва да се
възложат върху ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.439 от ГПК, че Р. Д. М. с ЕГН ********** не дължи
на „С. Г. ГРУП“ ЕАД с ЕИК205942517, вземане в размер на 32 021, 68лева
главница по договор за кредит от 02.08.2007г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 12.10.2012г. до окончателното плащане на вземането, 10
858,64 лева договорна лихва за периода от 07.07.2010г. до 11.10.2012г.,
наказателна лихва в размер на 6 749,57 лева за периода от 05.09.2010г. до
11.10.2012г., заемна такса в размер на 100,00 лева, както и 1939,89 лева
съдебни разноски, обективирано заповед за изпълнение по ч. гр. Дело №
48395/2012г. по описа на СРС, 42-ри състав, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 17.10.2012г. и е образувано изп.дело№ 20128380409978
на ЧСИ Б., поради погасяване на вземането по давност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4