РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Сливен, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. В.а
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230104814 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Г. П. П. срещу ответното дружество „Бул Инс“
АД, с цена на иска 12 000 лв. неимуществени вреди и 84.27 лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски.
В молба се твърди, че на 13.03.2021 г. в гр. Ямбол ищцата претърпяла
ПТП управлявала лек автомобил Опел Астра с рег. № ... с водача на л.а. марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № ..... Сочи, че на мястото на ПТП бил съставен
констативен Протокол № 813000-1914/22.03.2021 г., с констатирано
административно нарушение срещу виновния водач.
В следствие претърпяното ПТП изтъква, че е получила мозъчно
сътресение със загуба на съзнание. На следващия ден 14.03.2020 г. потърсила
медицинска помощ в МБАЛ „Свети Пантелеймон“, след което и установили
среднотежки черепно мозъчни травми. В следствие удара изпитвала силно
главоболие и световъртеж, и във връзка с това била лишена от личен живот,
усамотила се, отчуждила се от приятели, тъй като изпитвала ежедневните
болки придружени с виене на свят и разстройване на психичното й здраве.
Изпитвала постоянно усещане на тревожност.
Посочва, че е налице валидно сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, относно л.а на виновния
водач, предвид което застрахователното дружество отговаряло за вредите,
които същия е причинил. Във връзка с това, била образувана щета, която
1
застрахователното дружество отказало да заплати.
Подчертава основанието на разпоредбата чл. 432, ал.1 от КЗ, че
пострадалия водач има правото да иска обезщетение от застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност.
Предвид гореизложеното моли да се постанови решение с което
ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 12 000
лв. представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от дата 26.06.2021 г. от тримесечния срок от
подаване на претенцията пред Застрахователя съгласно КЗ, сумата от 84,27 лв.
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2021 г.
Претендира за направените съдебни разноски както и за адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения по чл.131 ГПК едномесечен срок е постъпил
отговор от ответната страна като оспорват изцяло подадените искови
претенции.
Не оспорват наличието на сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност, но правят възражение за местна неподсъдност на спора на
Районен съд- Сливен, предвид това, че не са налице предпоставките на чл. 115,
ал. 2 от ГПК за подсъдност на спора на СлРС.
Възразяват относно механизма на ПТП, поради липса на документ,
който би следвало да го доказва. Твърдят, че не е ангажирано нито едно
доказателство, относно постъпилото ПТП, освен съставения Констативен
протокол, който сам по себе си, т.е без длъжностно лице което го е съставяло
да възприеме лично настъпването на инцидента, не може да се зачита като
доказателство по процесното производство.
Оспорват, наличието на осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, а именно наличието на
противоправност и вина в поведението на водача на МПС „Фолксваген Голф“.
Излагат, случайност на постъпилото събитие относно водача на МПС,
като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Основават се, на липсата на акт по чл.
300 ГПК, във връзка с твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от
непозволено увреждане, които подлежат на пълно и главно доказване от
ищцовата страна. Оспорват правните изводи на ищеца за допуснати от водача
на МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № У9404АВ нарушения на правилата за
движение от ЗДвП.
Оспорват предявения иск по основание, както и описаното ПТП да е
настъпило по посочения от ищеца механизъм, както и то да е причинено
виновно от водача на лек автомобил МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № .....
Правят възражение като твърдят, че причинените от ПТП вреди са
настъпили от поведението на пострадалата, която е шофирала лекия
автомобил без правилно поставен предпазен колан. Освен това е допринесла
за настъпилото ПТП, тъй като преди да предприеме маневра за завой наляво
не се е убедила ,че в същия момент не я изпреварва друго пътно превозно
2
средство. В тази връзка намира, че е налице съпричиняване от страна на
водачката на лекия автомобил, т.е. от ищцата. Освен това прави възражение,
че няма данни за прегледа от невролог след инцидента, няма предписано
лечение и няма документи за настъпили усложнения.
Считат, че описаните болки и неразположения и продължителността им
за възстановяване е силно преувеличена.
Оспорват, също така и причинно-следствена връзка на уврежданията с
процесното ПТП, като посочват, че не става ясно в каква степен и какъв е бил
характера на увреждането на главата и в частност какво по степен било
мозъчното сътресение. Във връзка с това, подчертават, че няма предписано и
приложено лечение и няма медицински документи за настъпили усложнения,
както и също така, няма свидетели или факти които да го докажат, както и
също така че е съмнително посещението й, следващия ден, след постъпилото
ПТП на спешното отделение. Предвид това, излагат че няма причинно-
следствена връзка, както и продължителност на възстановяването за по- дълъг
период са силно преувеличени.
Предвид липсата на сериозни травми, а и леки травми, които не са
уточнени, правят извода, че ишцата могла да се обслужва напълно сама през
цялото време, след постъпилото ПТП, както и че е била физически напълно
здрава.
Считат, повечето твърдения напълно преувеличени, относно психиката
на ишцата и претърпелите увреждания, както и продължителността на
процеса за възстановяване, както и че било налице неспазването на лекарските
предписания от нейната страна, и поради това, смятат иска за твърде завишен
по размер.
Молят за отхвърляне на исковите претенции като изцяло неоснователни
и недоказани, като алтернативно правят искане за намаляне на обезщетението.
Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ищцата не се явява и не се представлява. С молба поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД не изпраща представител в
съдебно заседание. Със становище заявява, че поддържат отговора на исковата
молба и моли съда да постанови решение, като отхвърли предявеният иск,
като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че на 13.03.2021 г. в гр. Ямбол ищцата претърпяла ПТП
шофирайки лекия си автомобил Опел Астра, с рег. № А9849АР с водача на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № .... Р. М. П.. Също така не е
спорно, че е съставен констативен Протокол с пострадали лица № 813000-
3
1914/22.03.2021 г., в който е описано административно нарушение срещу
виновния водач.
След инцидента ищцата на следващия ден 14.03.2020 г. потърсила
медицинска помощ в МБАЛ „Свети Пантелеймон“, като при прегледа
установили увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Не е спорно, че ищцата е имала валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД
Образувана е щета № ********** за 5000 лв., но застрахователното
дружество отказало да заплати обезщетението.
По делото са представени писмени доказателства: Епикриза от
17.03.2021 г. и Амбулаторен журнал от 29.01.2021 г. до 15./16.03.2021 г., в
който са описани посещенията на ищцата при лекар и предписаните и
лекарства, ведно с рецепти и няколко касови бона за закупени лекарства.
По делото е изслушан другият участник в ПТП Р. М. П., който разяснява,
че на 13.03.2021 г. в гр. Ямбол управлявал автомобила си Фолксваген Голф с
рег. № Y 9404АВ. При изпреварване навлязъл в лявата лента и съвсем слабо
ударил движещия се пред него лек автомобил. Сочи, че времето на ПТП било
през вечерта, но имало добра видимост, пътят бил осветен. Водачката на
автомобила Опел Астра подала сигнал за завиване наляво и той я изпреварил,
защото имал непрекъсната лента и право да я изпреварва в този участък.
Останал с впечатление, че водачката си е забравила мигача включен,
пресветнал и, но изведнъж тя му сякла пътя и завила наляво, въпреки че той
бил предприел маневра изпреварване. Твърди, че е имало съвсем леки
материални щети по двата автомобила, защото тя е карала със скорост 18 км. в
час, а той е бил със скорост по-ниска от 40 км. Дори той е подал сигнал до
органите на реда, нямали са никакъв спор с другия водач на автомобила, т.е.е
ищцата и никой от тях не е пострадал: „ … Абсолютно нямаше нито един от
нас да е пострадал. Не съм сигурен дали водачката беше с колан. Не се оплака
изобщо да е била ударена, питах я няколко пъти дали е ударена някъде. Тя ми
отговори, че не е ударена. Абсолютно нямаше наранявания, нито се оплакваше
и казваше, че нищо не я боли… Ако имаше и най-малко оплакване бих я завел
до болницата. Нейната врата беше огъната шофьорската, аз имах щети по
капака и фара. Аз имах гражданска отговорност, за нея незная.“
От представеното съдебно-медицинско удостоверение № 109/2021 г. се
установи и доказа, че след проведеното двудневно консервативно лечение
ищцата е било в добро общо състояние. Имала е оплаквания от главоболие и
болки в областта на врата, вечер не можела да спи, но е нямала данни за
счупвания и други травматични увреждания на мозъка и нейните структури.
Спорен е въпроса дали точно това са били травмите получени в резултат
на ПТП, както и тяхната продължителност и интензитет.
По този повод е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е
изследвала медицинската документация, но не е извършила преглед на лицето,
тъй като не е отговаряла на предоставения и телефон. От медицинската
документация експерта установява, че е проведено двудневно лечение в
4
хирургичното отделение на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ гр. Ямбол за
периода от 14.03.2023 г. до 16.03.2023 г., след което е проведено домашно
лечение. Предоставени са и копия на рецепти от 26.03.23 г. на медикаменти, но
не е ясно дали е предписан прием на посочените медикаменти в рецептата и за
какъв период от време. Единствено е видяла касова бележка от 15.04.2023 г. за
закупуване на медикамент диазипан 7 таблетки, но предписаните и от
26.03.2023 г. кавинтон, алора, сърженор, вит. Д, аспирин, тритико липсвало
касови бележки и неможе да отговори дали са закупени тези медикаменти.
Освен това експертът е констатирал, че липсват документи от твърдяните
прегледи за посочените дати 26.03.2023 г. и 15.04.2023 г., поради което е в
обективна невъзможност да изложи становище, относно протичащия
възстановителен период. Предполага се, че продължителността на лечение и
възстановяване съвпада с периода на определената временна
нетрудоспособност посочена в издадените болнични листи. Представен е
обаче копие от болничен лист първичен от 26.03.2023 г. до 08.04.2023 г. Счита,
че извършените разходи имат причинно-следствена връзка с настъпилите
травми от ПТП. В съдебно заседание уточнява, че няма предоставени
документи за извършените разходи.На въпроса дали към момента на травмата
би следвало пациентката да има болка, същата отговаря че би следвало още в
момента на ПТП да е имала сериозни оплаквания, затова е приета само за два
дни в болницата и вероятно затова е изписана за домашно лечение. Липсват
документи за развитие на лечението и за евентуални усложнения. Обяснява,у
че е била в невъзможност да извърши личен преглед на ищцата, тъй като след
като я потърсила на предоставения телефонен номер се оказало, че това е
друго лице, а не ищцата.
От изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установи, че
няма данни дали возещите се в автомобила лица са били с предпазни колани.
Фолксвагена, шофиран от свидетеля предприема маневра за изпреварване в
зоната на Т- образно кръстовище. Маневрата изпреварване е предхождаща
маневрата завой наляво на водачката на Опела.В съдебно заседание в.л.
отговоря следното „Водачът не е имал възможност да реагира, тъй като
автомобила Опел навлиза в опасната зона на Фолксваген.“ Уточнява, че
ударът е бил непредотвратим, защото не се е съобразил с подадения сигнал, но
това е по данни на свидетелските показания. От друга страна водачката
следвало да види в огледалото с предприетата преди нея маневра, тъй като е
предшестваща преди нея маневра. От друга страна в Т образното кръстовище
тази маневра била технически неправилна. Затова и двамата са реализирали
нарушение.
В тази връзка съдът уважава направеното от ответната страна
възражение за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД. Съдът намира така предявеният главен иск за допустим, а по
същество за основателен.
Увреденото лице може да предяви иск срещу застрахователя на
5
причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователя се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществани и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да е
съществувала валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно е наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с посочената полица между
виновният водач и застрахователното дружество „Бул Инс“ АД. Съгласно
разпоредбата на чл. 433 от КЗ увреденият автомобил, спрямо който
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение от застрахователя.
При сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
застрахователят отговаря по риска „Гражданска отговорност“ за всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е така, защото при
тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен
характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие, като се дължи обезщетение в размер на
действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени към
датата на увреждането.
Деликтната отговорност произтича от общото законово задължение да
не се вреди другиму - чл. 45 от ЗЗД. Тази отговорност се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди. Налице са кумулативните предпоставки за
уважаване на иска за непозволено увреждане, но в частичен размер по
отношение на претенцията за обезщетяване на имуществените и претенцията
за обезщетяване на причинените неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението, съдът съобрази тежестта на
претърпените болки и страдания от пострадалия, вида и характера на
уврежданията, периода на лечение и възстановяване, причинения дискомфорт
и невъзможност да продължи работата, с която се е занимавал ищеца, поради
недоброто си здравословно състояние за времето на домашното лечение.
Всички тези обстоятелства обосновават извод за непродължителни и
незначителни болки и страдания, претърпени от ищцата, поради което с оглед
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика,
съдът по справедливост определя размера на обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди в размер на 2500 лева, поради което искът за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
уважи, но коригиран с процент на съпричиняване. Следователно този размер
следва да бъде редуциран, съобразно уваженото възражение за съпричиняване
30% , поради което следва да се определи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1750 лева и отхвърли за разликата до 12000лв., ведно с
лихвата за забава, считано от датата на подаване на претенцията пред
застрахователя - 26.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
6
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем
с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Освен това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
Към датата на ПТП водачът на МПС е страна по валидно сключена
застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя
правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.
За ангажирането на отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че
причинените му вреди, чието обезщетяване претендира са пряк резултат от
противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението
на вещото лице по автотехническа експертиза се установи, че ПТП е
причинено от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, който е
управлявал автомобила, но е направил неправилна маневра. Вещото лице
няма точни данни кой от водачите е предприел първи маневрата, което води до
обективна невъзможност за уточняване на обстоятелството кой е виновен за
настъпването на ПТП, тъй като няма писмени данни за това и е налице
сравнителна неточност, поради липса на категорични данни за това.
Що се касае до вредите на пострадалия съдът съобрази изложеното от
вещото лице в съдебно-медицинската експертиза, която действително
установява наличието на вреди на пострадалия, които са в пряка причинна
връзка на част от твърдените от ищцата физическите увреждания с
процесното ПТП, а именно част от посочените в исковата молба увреждания.
И този експерт е лишен по обективни причини да изложи в пълнота и
категоричност точното състояние на ищцата след ПТП, което е произтича от
това, че лекарят – експерт е във фактическа невъзможност да извърши преглед
на ищцата, която не отговаряла на предоставения от пълномощника й тел.
номер. От представената медицинска документация се установи, че
болничния престой на ищцата е само два дни и е изписана за домашно
лечение.
Очевидно интензитета на болките и страданията не е бил толкова
7
интензивен и сериозен, тъй като при изписването в Епикризата е отразено
следното „добро общо състояние“, както и че пациента, т.е. ищцата „няма
оплаквания, като единствено е препоръчен само щадящ физически и
невропсихически режим и лечение, а лекарствата са само с обезболяващ
ефект: парацетамол и витамини милгама.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го
определи по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за това и действително претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент.
Нямаме данни събрани по почин на ищцовата страна за болките и
страданията претърпяни от ищцата, въпреки предоставената възможност за
това. Такива не са реализирани в процеса по вина бездействие на активно
легитимирана страна.
С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 1750 лева, което е
отчетено след уваженото възражение за наличие на съпричиняване на вредите
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, т.к. няма данни дали ищцата е поставила предпазен колан. От
друга страна е спорно дали вината за настъпилото ПТП се дължи изцяло на
водача на другия лек автомобил Фолксвагена, защото нямаме данни дали
водачката е спазила правилата за движение и се е съобразила с предприетата
маневра за изпреварване. Съдът съобрази и това, че съгласно правилата за
движение, не следва да се предприема маневра изпреварване в кръстовище.
От друга страна по делото няма безспорни доказателства дали и коя от
предприетите маневри – изпреварване или завой на ляво и къде точно се е
случило това, поради което намира, че съпричиняването е само 30 %.
Следователно наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалата и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за
приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред
с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта
на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на
ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалата не е тъждествено с
8
това на водача на лекия автомобил, доколкото вина за настъпването на ПТП
вина има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в ЗДвП.
Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на
пострадалото лице в размер на 30%.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата и след приспадане от размера на определените
обезщетения на сума, съответна на степента на съпричиняването, то
следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата от
1750 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да
се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата до пълният
предявен размер от 12000 лева, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за имуществени вреди: От представените
документи по делото се установи и доказаха разходи за закупуване на
лекарства в размер на 84,27 лева, поради което иска следва да се уважи като
основателен и доказан до пълния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на
забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не
мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се
смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено
увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането. Поради
това законната лихва се дължи от датата на ПТП за обезщетението за
неимуществени вреди и от датата на извършване на разходите – за
обезщетението за имуществени вреди. Предвид направеното искане следва да
се присъди законната лихва от 26.06.2021 г. върху главиците до
окончателното им изплащане.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ
размер на 127,54 лева, съобразно уважената част на исковете, а на ответното
дружество следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част на
исковете в размер на 1791, 83 лева.
Ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което следващите се за производството
държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от
ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати дължимата за производството държавна такса
върху уважения размер на исковете – 150 лева. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и направените от бюджета на съда разноски за експертиза в
размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, чрез адв. П., сумата от 1750 лв. (хиляда
седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди–болки и страдания от травматично увреждане от ПТП
на 13.03.2021г. в град Ямбол по вина на водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с
ДК№ ... със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на претенцията пред
застрахователя - 26.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ искът до пълния претендиран размер, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, чрез адв. П., сумата от 84.27 лв. (осемдесет и
четири лева и двадесет и седем стотинки), представляваща за имуществени
вреди, изразяващи се средства за закупени лекарства за лечение и
болкоуспокояващи, ведно с лихвата за забава, считано от датата на подаване
на претенцията пред застрахователя - 26.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Банат“ № 11-13, офис 5, чрез адв. П., сумата от 127,54 лева, съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, чрез адв. П. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, направените по делото разноски в размер на 1791,83
лева, съразмерно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
10
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов ДА
ЗАПЛАТИ на РАЙОНЕН СЪД – Сливен, държавна такса в размер на 150 /
сто и петдесет/ лева и възнаграждение за вещо лице на стойност 300 / триста /
лева.
.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11