№ 596
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100508197 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. ЕМ. Б. срещу Решение № 20071938/19.03.2021 г.
постановено по гр. дело № 49069/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 149-ти
състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради
допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът моли да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на
месечната издръжка на въззиваемата страна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна АЛ. Г. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител И.Г.С.., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20071938/19.03.2021 г. постановено по гр. дело № 49069/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 149-ти състав, е увеличена присъдената в полза на
1
непълнолетното дете А. (род. на 09.08.2006 г.) месечна издръжка от 120.00 лева на 300.00
лева, считано от датата на предявяване на иска (09.10.2020 г.). С решението
първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част
са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 120.00 лева с решението по гр.д. №
17365/2011 г. на СРС, 117 състав, влязло в сила на **.07.2014 г., детето АЛ. Г. Б. е било на 6
години, а понастоящем е на ** години. От определянето на месечната издръжка от 120.00
лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около девет години ищецът е
пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. Пред първата инстанция са събрани
доказателства, от които е видно, че за релевантния период въззивникът е получавал
средномесечно брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70
г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) в размер на около
1 886.71 лева. Освен това, въззивникът е в трудоспособна възраст и няма здравословни
проблеми. При това положение настоящият съд намира, че бащата има материални
възможности да заплаща на близо **-годишния си син присъдената от първоинстанционния
съд месечна издръжка в размер на 300.00 лева. След заплащане на месечната издръжка от
300 лева въззивникът ще разполага с около 1 500.00 лева – месечен доход, който ще му
позволи да поеме, както собствената му необходима издръжка, така и издръжката на
малолетното му дете Е. (род. на ******* г.). А дори след изплащане на издръжката на детето
А. въззивникът да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на
увеличените нужди на детето, защото бащата има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа своето дете. В този смисъл затрудненията на бащата не следва да се
поемат от детето. Районният съд правилно е определил по-малък дял на майката в месечната
2
издръжка на детето (200 лева), защото непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на А. са възложени именно на нейната майка. В случая, съдът е обсъдил
писмените доказателства, представени от страните, касаещи доходите на родители, като е
установил доходите на всеки от тях. В процесния период реализираните от въззивника
брутни доходи са в размер надхвърлящ минималната за страната работна заплата, при което
положение липсва основание дължимата от този родител издръжка да се определи в
размера, предвиден с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Следва да се отбележи също, че
задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с
приоритет пред задълженията по кредити – обратното би означавало, че родителят, за да се
освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги да обременява
своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият се осъжда да заплати на
въззиваемия сумата от 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 49069/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА Г. ЕМ. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, офис 1,
да заплати на АЛ. Г. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „*******“,
кантора №**, сумата от 300.00 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4