РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1236 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 против А.Л.Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
с която са предявени искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество
сумата от 526,19лв., представляващи стойността на консумирана от обекта
на потребителя електрическа енергия, начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа, за периода 05.06.2017г. - 01.02.2018г., ведно със
законна лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 26.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 31,58лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава, за периода 11.08.2017г.- 25.04.2018г., за които сума
е издадена заповед за изпълнение от 30.04.2018
г., по гр.д. № 547, по описа ВРС за 2018г..
Ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за от 30.04.2018 г., по
гр.д. № 547, по описа ВРС за 2018г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал.
5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск,
поради което е налице правен интерес. Излага, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите
По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия
на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН
4032787, находящ се в гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух" № 122, представляващ
кафе. За ответника, А.Л.Ш., е открит клиентски номер **********, който от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27,
ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени. Обектът на А.Л.Ш.
е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение ЕАД, на чиято лицензионна територия е разположен. В
изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 05.06.2017г. -
01.02.2018г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия и е
предоставил мрежови услуги на обща стойност 526,19лв., които до този момент не
са заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница А.Л.Ш. дължи
законна лихва в общ размер от 31,58 лв. за периода 11.08.2017г. - 25.04.2018г.
Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
към А.Л.Ш., както следва: за сумата от 526,19лв., представляващи
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия,
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 05.06.2017г. -
01.02.2018г., ведно със законна лихва върху главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението,
както и за сумата от 31,58лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 11.08.2017г.- 25.04.2018г., за които сума
е издадена заповед за изпълнение от 30.04.2018
г., по гр.д. № 547, по описа ВРС за 2018г.. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответника А.Л.Ш.
е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е
подал отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от
представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод
за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства, съобразно уважената част от исковете или на сума
в общ размер на 450 лв., представляващи платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и платени държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение възнаграждение в исковото производство, съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 против
А.Л.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422 вр.с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че А.Л.Ш.,
ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 526,19лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия, начислена цена за достъп до разпределителната
мрежа, за периода 05.06.2017г. - 01.02.2018г., ведно със законна лихва върху
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 26.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 31,58лв., представляващи стойността на законната лихва
за забава, за периода 11.08.2017г.- 25.04.2018г., за които сума е издадена
заповед за изпълнение от 30.04.2018 г.,
по гр.д. № 547, по описа ВРС за 2018г..
ОСЪЖДА А.Л.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА