№ 120
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205552 по описа за 2021
година
Производството е oбразувано по жалбата на С.А.Б., ЕГН: ********** живущ гр.Бургас,
****, против Наказателно постановление № 20-0769- 002920/31.08.2020г., издадено от Р.Т.П.
– началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП е наложено
наказание – „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като излага
подробни доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се
представлява от адв.А., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.06.2020г. около 22,18, в гр.Бургас, на бул.“Тодор Александров“ до
бензиностанция „Лукойл“ Ф-563, в посока ПВ юг, към кръстовището с ул.”Спортна“,
автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система SITRAFFIC lynx ERS-
400 с фабр.№ 003059049644,, засякло и заснело, движещ се със скорост от 144 км/ч. лек
автомобил - „Фолксваген Пасат” с рег.№ ****, при разрешена максимална скорост до 80
1
км/ч в населено място, въведена с пътен знак В26. Въпросното нарушение било записано на
снимка № 0006. По - късно било установено, че заснетият автомобил е собственост на
жалбоподателя - С.А.Б.. Същият попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП от 13.07.2020г., в
която посочил, че на процесната дата и място той е управлявал автомобила.
За констатираното св. А. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 350170, като
квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН на 31.08.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 800 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – стационарна система за контрол над скоростта SITRAFFIC
lynx ERS-400 с фабр.№ 003059049644, към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано /видно от приложеното писмо от БИМ на л. 24 от делото/.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. –
началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Жалбоподателят е подписал и е получил акта, като дори е записал в него и възражения по
съществото на нарушението, поради което следва изводът, че същият се е запознал със
2
съдържанието му, а доводът за нечетливост е неоснователен. Отделно от горното
представеният по делото екземпляр на АУАН е четлив, а евентуална „нечетливост“ на
същия /която в настоящия случай липсва/ би могла да се дължат на множество фактори, в
това число и начина на съхранението му.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са бланкетни. На
първо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно: „в
гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“ до бензиностанция „Лукойл“ Ф-563, в посока ПВ юг,
към кръстовището с ул.”Спортна“. Така посоченото място е описано по начин, даващ
възможност да се разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на
жалбоподателя, поради което и възможността на същия да разбере обвинението не е била
накърнена. В АУАН и НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение на
скоростта от 80 км/ч за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Неоснователно е и другото възражение на жалбоподателя, а именно, че в АУАН не са
посочени неговата възраст и месторабота. Действително в чл.42, ал.1, т.6 ЗАНН е
предвидено посочване на възрастта на нарушителя и неговата месторабота в АУАН. Тези
реквизити са предвидени обаче единствено с цел индивидуализация на нарушителя, поради
което и нямат характера на задължителни реквизити на АУАН. Въпреки това,
актосъставителят е положил необходимите усилия за индивидуализиране на жалбоподателя,
като е посочил неговата възраст. По отношение на местоработата му от друга страна е
записано, че нарушителят не я посочва, което няма как да влече порок на АУАН,
доколкото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение
/каквото е и това на жалбоподателя, изразяващо се в непредоставяне на необходимата
информация на контролните органи/. Още повече, че самоличността на същия е в
достатъчна степен индивидуализирана посредством посочване на три имена, ЕГН, години,
адрес и дори номер на СУМПС.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 /л.13 от делото/
и от писмо от БИМ /л. 24 от делото/ се установява, че процесното техническо средство –
стационарна система за контрол над скоростта SITRAFFIC ERS-400 с фабр.№ 003059049644
е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през месец ноември 2019г., във
връзка с което е издаден протокол за проверка №79-С-ИСИС/21.11.2019г. За пълнота следва
да се има предвид, че горното се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на
3
страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“, в
който фигурира процесната стационарна система за контрол над скоростта SITRAFFIC ERS-
400.
По делото е приложена и снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата, поради което
несъстоятелно се явява и възражението за „липса на разпечатка от радарното устройство“ и
невъзможност поради това да се установи скоростта на управление на процесния автомобил.
Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай жалбоподателят - Б., е подал такава декларация, в която е посочил, че
той е управлявал автомобила, поради което и правилно е бил санкциониран с издаденото
постановление.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по - горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769- 002920/31.08.2020г.,
издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което на
жалбоподателя - С.А.Б., ЕГН: **********, живущ гр.Бургас, ***, за нарушение по чл.21, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП е наложено наказание –
„глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4