ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 252316.10.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502192 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№
261023/19.08.2020г. на БРС от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, гр.София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от
управителите Ив.Кавурска и Я.Янакиев, чрез ю.к.И.Терзиев, против
разпореждане № 13606/30.07.20г. по ч.гр.д.№ 3317/20г. по описа на БРС, с
което съдът е отхвърлил заявлението на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД в частта, досежно молбата за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, против длъжника Д. Г. Д. ,
ЕГН: **********, от гр. Б., ж.к.“М.р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за следните
суми: 85.27лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 15.03.2016г. –
07.03.2019г.; 99.90лв. – неустойка за неизпълнение за периода 06.04.2016г. –
07.03.2019г. и 195лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането по договора за кредит. Твърди, че разпореждането не е правилно и
моли да бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за
уважаване на заявлението изцяло.
Препис от жалбата не е връчван на Д. Г. Д. по правилото на чл.413,
ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от
легитимирано лице и е допустима.
1
Производството по ч.гр.д.№ 3317/20г. по описа на БРС е образувано
по заявление от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
представлявано от пълномощника ю.к.И.Терзиев, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Г. Д. , ЕГН: **********, от гр. Б.,
ж.к.“М.р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за следните суми:
499.54лв. - главница, по договор за кредит „Бяла карта“ от
12.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020г. до
изплащане на вземането
сумата от 55.66лв. – законна лихва, дължима за периода 08.03.2019г.
– 16.06.2020г. по същия договор
сумата от 99.90лв. – неустойка за неизпълнение на задължение,
дължима за периода 06.04.2016г. – 07.03.2019г.,
сумата от 195лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането по същия договор,
както и направените по делото разноски за платена държавна такса
и платено юрисконсултско възнаграждение.
Прилага цитирания по-горе договор, както и приложенията към него.
Твърди се неизпълнение от страна на Кредитодържателя на договорните му
задължения за погасяване на дължимите суми от усвоения кредитен лимит в
съответствие с договора.
По ч.гр.д.№ 3317/20г. по описа на БРС е издадена заповед за
изпълнение против длъжника Д. Г. Д. за сумата от 499.54лв. - главница, по
договор за кредит „Бяла карта“ от 12.03.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2020г. до изплащане на вземането; сумата от 55.66лв. –
законна лихва, дължима за периода 08.03.2019г. – 16.06.2020г. по същия
договор, както и направените по делото разноски за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената
част от заявлението, ето защо настоящият съд няма да излага аргументи за
наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед за
изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези
условия са налице за една част от вземането и настоящият състав споделя
2
извода.
По отношение на останалото заявено вземане – за претендираната
възнаградителна лихва, неустойка и такси по договора, е постановено
обжалваемото разпореждане за отказ за удовлетворяване на заявлението с
мотиви за нищожност на договора. Районният съд е приел, че договорът е
сключен в противоречие с добрите нрави, понеже ГЛП е в размер на 43.2% и
надвишава значително трикратния размер на законната лихва, следователно е
нищожен, а по отношение на неустойката и таксата за извънсъдебно събиране
на вземането – поради вероятна неравноправност на клаузите.
За да приеме крайното си заключение, настоящият състав съобрази
следното:
По отношение на договорната лихва: Обсъжда се договорна клауза
на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на
поведение на субектите по конкретното правоотношението се уреждат от
специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В
разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането
на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и
това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала
и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
3
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и
размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на
допустимата граница. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г.,
Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019г.,
Решение № 72 от 22.04.2019г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019г.,
Решение № 431 от 18.10.2019г. на ОС - Плевен по в.гр.д. № 702/2019г.
По изложените мотиви настоящият състав приема, че заявлението е
основателно в частта относно претендираната договорна лихва.
Със сключването на споразумение за възлагане на такса на
кредитополучателя за извънсъдебно събиране на вземането, обаче, би се
стигнало да надвишаване на пределно допустимата граница на ГПР по
договора. По този начин, според настоящия състав, се постига именно онова
скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит
на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и би
довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния
размер на дължимата от заемателите лихва. Освен това, както става ясно,
кредиторът всъщност се ползва от съдебния ред за събиране на вземането,
при който длъжникът понася разноските за производството. Ето защо в тази
част правилно, според настоящия състав, заявлението е отхвърлено.
На следващо място относно неустойката: Твърди се по заявлението,
че длъжникът е спрял да изпълнява задълженията си по договора към
06.04.2016г. Съпоставката на горните периоди посочва, че търговецът се
лишава от точното изпълнение на договора и внасянето на дължимите вноски
за период от приблизително три години. В същото време претендира
неустойка в размер на 99.90лв., като неустойката по договора за трите години
общо възлиза приблизително на 1/6 част от минималната за страната работна
заплата, която към настоящия момент е 610лв. Такава сума, според съда, не е
необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции
на неустойката – превантивна – да стимулира страната да изпълни
4
задължението си, обезпечителна – да осигури точното изпълнение на
договора и обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за кредитора
от неизпълнението на договора.
С оглед изложеното, следва определение в горния смисъл. Разноски
в настоящото производство не са претендирани и няма да бъдат присъждани.
Водим от изложеното БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 13606/30.07.20г. по ч.гр.д.№ 3317/20г.
по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, гр.София, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3,
представлявано от управителите Ив.Кавурска и Я.Янакиев, чрез
ю.к.И.Терзиев, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
срещу Д. Г. Д. , ЕГН: **********, от гр. Б., ж.к.“М.р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.42,
за следните суми, дължим* по договор за кредит „Бяла карта“ от
12.03.2016г., сключен между Десислава Г.Делчева и „Аксес Файнанс“ ООД,
вземанията по който са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, гр.София: 85.27лв. – възнаградителна лихва, дължима за
периода 15.03.2016г. – 07.03.2019г.; 99.90лв. – неустойка за неизпълнение за
периода 06.04.2016г. – 07.03.2019г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът Д. Г. Д. , ЕГН: **********, от гр. Б., ж.к.“М.р.“, бл.**,
вх.*, ет.1, ап.**да заплати на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, гр.София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от
5
управителите Ив.Кавурска и Я.Янакиев,
сумата от 85.27лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода
15.03.2016г. – 07.03.2019г.
сумата от 99.90лв. – неустойка за неизпълнение за периода
06.04.2016г. – 07.03.2019г.,
дължими по договор за кредит „Бяла карта“ от 12.03.2016г.,
сключен между Десислава Г.Делчева и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по
който са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, гр.София.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6