Решение по дело №2591/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16938
Дата: 18 септември 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20241110102591
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16938
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110102591 по описа за 2024 година
Ищецът ЗЕАД „........“ твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско
на МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 7045.73 лв. за щети на
застрахованото МПС т.а. МАН с рег. № .........., резултат от ПТП настъпило на 12.12.2022 г., в
гр. Лясковец, у............., причинено по вина на водача на МПС т.а. МАН с рег. № ........., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „............“ АД.
Твърди, че ПТП настъпило при извършване от водача на МАН с рег. № ......... на маневра
заден ход за излизане от паркинг и удар в паркирания т.а. МАН с рег. № ........... Ищецът
предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение и
ликвидационните разноски от 20 лв., но плащане не постъпило. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 7070.73 лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба, мораторна лихва в размер на 583.09 лв. за периода от 29.05.2023 г. до
14.01.2024 г. и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че водачът на застрахования при него
автомобил не е участвал в инцидента и няма вина за настъпването му. В условията на
евентуалност твърди съпричиняване от водача на увредения автомобил поради неправилно
паркиране. Оспорва вредите и връзката им с ПТП. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
1
Основателността на главната претенция предполага наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка
с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 12.12.2022 г. МПС т.а. МАН с рег. № ..........
било предмет на застраховка “Каско на МПС” при ищцовото дружество, гражданската
отговорност на водачите на МПС т.а. МАН с рег. № ......... била застрахована при ответното
дружество, както и че ищецът заплатил за щети на застрахования автомобил 7045.73 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.12.2022 г. в гр. Лясковец,
у............., настъпило ПТП между МПС т.а. МАН с рег. № .......... и МПС т.а. МАН с рег. №
........., при следния механизъм: товарен автомобил МАН с рег. № .......... е паркиран в района
на у.............. Пред него е спрял т.а. МАН с рег. № ........., а пред него е спрял друг камион.
Водачът на МАН с рег. № ......... предприема маневра за излизане и дава на заден ход, при
което удря със задната част на ремаркето си спрелия зад него автомобил, увреждайки предно
огледало, предна маска и капак амортисьор. Това е видно на първо място от двустранния
протокол за ПТП, който се ползва с формална доказателствена сила и установява, че
изявленията в него принадлежат на подписалите го лица. Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Правилото е, че в сектор „Превозно средство А” се попълват данните за
МПС-то, управлявано от участника, виновен за настъпване на ПТП. В случая в сектор „А“
данни е попълнил водачът на МПС МАН с рег. № ........., който така се е съгласил, че е
виновен за ПТП, посочвайки, че е настъпило при излизане от паркинг. Второ, от
свидетелските показания на свидетеля на ответника Кирмагов, който присъствал на ПТП и
възприел, че водачът на автомобила със софийска регистрация искал да излезе от редицата
на спрелите един след друг камиони, дал на заден ход, но не преценил разстоянието и
ударил спрелия зад него камион. И трето, от заключенията на приетите по делото основна и
допълнителна САТЕ и възприетия в тях механизъм на ПТП и данните относно настъпилите
увреждания по автомобилите. Вещото лице е категорично относно настъпване на ПТП по
описания по-горе механизъм, относно вредите и причинната им връзка с ПТП, настъпило
поради недостатъчен контрол над управляваното МПС МАН с рег. № .......... Тъй като ударът
за виновното МПС е със задната част на полуремаркето, която е от алуминиеви и стоманени
сплави, е възможно да не останат следи от удар и деформации. Тези данни обосновават
извод за извършено от водача на този автомобил противоправно деяние, изразяващо се в
неизпълнение на задължението по чл. 40, ал.2 ЗДвП по време на движението назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство или да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Така настъпилото произшествие е резултат само и единствено от
2
действията на този водач, в който смисъл възражението за съпричиняване е неоснователно,
тъй като с поведението си водачът на увредения автомобил не е допринесъл за настъпване
на ПТП – не се установи да е паркирал по начин, препятстващ движението на другия
автомобил.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага, която законова презумпция не беше опровергана в хода на производството.
Според заключението на САТЕ, описаните и заплатени щети са в причинно-следствена
връзка с ПТП.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката измежду дължимата и
платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 7243.96 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в рамките на установената от вещото лице
стойност, с платената сума се съизмерява регресното право на ищеца, или 7045.73 лв., като
към сумата следва да се прибавят и ликвидационните разноски от 25 лв. - общо 7070.73 лв.
Искът следва да се уважи в цялост, като се присъди и законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал.2/. В случая видно от приложената по делото покана с обратна разписка,
претенцията е била предявена пред ответника на 28.04.23 г., като той не е изискал
допълнителни доказателства и забавата е настъпила с изтичане на 30 дни от получаването,
т.е. от 29.05.23 г. За периода от 29.05.2023 г. до 14.01.2024 г. обезщетението за забава в
размер на законната лихва възлиза на 583.09 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените по делото разноски за държавна такса 332.83 лв., депозит 280 лв. /депозитът от
30 лв. за свидетел не е изплатен и подлежи на връщане/ и адвокатско възнаграждение 1562
лв., общо 2174.83 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ............“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, бул.
..........., ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „........“ ЕАД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление
гр. София, пл. Позитано № 5, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 7070.73 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“
за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 12.12.2022 г. по вина на водача на МПС
т.а. МАН с рег. № ........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от 15.01.2024 г. до изплащането й, сумата 583.09 лв.
обезщетение за забава за периода от 29.05.2023 г. до 14.01.2024 г., и на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 2174.83 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4