Р
Е Ш Е Н И Е
№ 39/21.1.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Антоанета Метанова
и с участието на прокурора Даниела
Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков касационно административнонаказателно
дело № 1332 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по касационна жалба на ЕТ „ ОЛЕГ
ДИМИТРОВ“ ЕИК 04010092 със седалище и адрес на управление : гр.Велинград, ул.“Вела
Пеева„ № 31 срещу Решение № 436/ 04.07.2021 г. , постановено по АНД № 530 по
описа на Районен съд Пазарджик за 2021
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 551304--F579583 от
14.12.2020 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр. Пазарджик към
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което на ЕТ
„ ОЛЕГ ДИМИТРОВ“ ЕИК 04010092 , за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от Закона
за данък върху добавената стойност, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв.
Поддържа се в касационната жалба , че атакуваният съдебен
акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Според жалбоподателя, в случая
АУАН и обжалваното НП са били издадени
против ФЛ , а не против ЕТ , които два субекта за нуждите на ЗДДС били
разграничени и имали различна регистрация и подлежали на различна
административно- наказателна отговорност. Излагат се подробни доводи в тази
посока. Твърди се , че АУАН бил съставен на физическо лице в отсъствие на
жалбоподателя , с което било нарушено правото му на защита. Освен това се
поддържа, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като в НП
като доказателство бил посочен само АУАН , но липсвало описание на други
доказателства. Моли се съда обжалваното съдебно решение да бъде отменено,
като бъде отменено и процесното наказателно постановление.
Ответната Териториална
дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите в представени по делото писмени
бележки от процесуалния представител юрк. Трифонов е на становище, че
касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на районния съд.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е
неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районния съд е бил сезиран с жалба
подадена от ЕТ „ ОЛЕГ ДИМИТРОВ“ ЕИК 04010092 със седалище и адрес на управление
: гр.Велинград, ул.“Вела Пеева „ № 31
чрез собственика и представляващ Олег
Тодоров Димитров срещу Наказателно
постановление № 551304--F579583 от 14.12.2020 г. на Директора на офис
/Дирекция/ за обслужване гр. Пазарджик към Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите Пловдив, с което на ЕТ „ ОЛЕГ ДИМИТРОВ“ ЕИК 04010092 , за
нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност,
на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно:
ЕТ „Олег Димитров“ е санкциониран с НП, за това че при извършена проверка чрез справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено, че ЕТ, като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурил подаването на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на магнитен/оптичен носител и копия от тях в законоустановения срок- до 14.08.2020 г. за данъчния период 01.07.2020 г.-31.07.2020 г. Информация от отчетните регистри за посочения период не била подадена в Офис за обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП- Пловдив до съставяне на АУАН.
Така установеното от св. М.М., в качеството й на инспектор по приходите в
ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало нарушение на чл.125 ал.З и
ал.5 от ЗДДС. За това срещу жалбоподателя на 12.11.2020 г. бил съставен АУАН с
бл. № F579583
на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на
нарушителя. Впоследствие на 25.11.2020 г. актът бил предявен и връчен срещу
подпис на представляващия и собственик на ЕТ- Олег Димитров. В акта не били
вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 14.12.2020 г. било издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са представени писмени и гласни доказателства. В качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си, свидетелят е заявил, че поддържа изцяло констатациите в акта.
За да постанови оспорения в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че извършването на процесното
административно нарушение при осъществяване на дейността на търговеца е несъмнено установено. Счетено е,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Обсъдено е възражението на
жалбоподателя - търговец за това, че формално извършеното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е намерено, че
същото е неоснователно. Посочено е, че
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС изрично е предвидено, че е налице задължение за подаване на справка
декларация и информация от отчетните регистри по чл. 124 ал.1 ЗДДС за всеки
данъчен период до 14- то число включително на месеца , следващ данъчния период
, за който се отнася. Според районния съд, при неподаването на справката
декларация за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически
лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина
развива или не дейност. Посочено е още, че
от описа на издадените АУАН и деловодната програма
на съда се установява, че търговецът
системно не е изпълнявал задълженията си, както и че справка – декларация не е
била подадена дори към момента на издаване
на АУАН и към момента на постановяване на решението. Съдът е изложил подробни
доводи и във връзка с възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.40 ал.2 ЗАНН е същото е прието за неоснователно.
При тези фактически данни съдът
приема , че подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен
период. Съответно, в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Бездействието относно неизпълнение
на задължението за подаване на информация от отчетните регистри е въведено
като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
според която лице, което, като е длъжно,
не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал.
2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500,00 до 10
000,00 лв.
В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и
еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Подробни
съображения са изложени по отношение на възможността в случая да се приложи
правилото на чл. 28 от ЗАНН. Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен в
отсъствие на касатора, при което е нарушено правото му на защита.
В този смисъл, изложените от
районния съд съображения относно липсата на нарушение по чл.40 ал.2 от ЗАНН, се споделят напълно
от настоящата инстанция, поради което е излишно да се повтарят. Дори да се
приеме , че нарушителят въобще не е бил поканен за съставянето на АУАН / макар,
че по делото фигурират достатъчно доказателства в обратната посока /, то това
не би представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
впоследствие актът е бил връчен на жалбоподателя и му е била осигурена
възможността да реализира защита си.
Липсва и нарушение на чл. 57
ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като дори и да не са описани доказателствата в НП , това по
никакъв начин не е накърнило правото на защита на административно- наказаното
лице , още повече , че се касае до нарушение , което е установимо и при справка
в официалните регистри на НАП.
Изцяло неоснователно е възражението
на жалбоподателя относно нарушение на разпоредбите определящи надлежния субект
на административно- наказателната отговорност. От правилото, че
административната отговорност е лична - т.е. че се носи само от пълнолетно
физическо лице, което е в състояние да контролира и ръководи своите постъпки,
ЗАНН допуска изключение, като предвижда санкциониране и на еднолични
търговци и юридическите лица. Такава
възможност е дадена в нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в
предвидените от закона случаи на юридическите лица и ЕТ може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на тяхната дейност. Разликата от гледна точка на ЗАНН е по
отношение на субектите, спрямо които се налагат – с имуществената санкция се
наказват юридическите лица и едноличните търговци, а с глоба се наказват
физическите лица. В настоящия случай, както в АУАН, така и в обжалваното НП ,
субекта на административно- наказателната отговорност е посочен по един
безспорен начин и това е „ ОЛЕГ
ДИМИТРОВ“ ЕТ с посочен ЕИК ********* ,
представляван от Олег Тодоров Димитров и този начин на описание не оставя
каквито и да било съмнения по отношение на субекта на отговорността. Такова съмнение не поражда и
факта, че с оспореното наказателно постановление е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, каквото наказание е наприложимо по отношение на
физическо лице.
Като е достигнал до
същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Ето
защо, Съдът :
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436/
04.07.2021 г., постановено по АНД № 530 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г.
ОСЪЖДА ЕТ „ ОЛЕГ ДИМИТРОВ“ ЕИК
04010092 със седалище и адрес на управление : гр.Велинград, ул.“Вела Пеева „ № 31 представлявано от Олег Тодоров
Димитров да заплати на НАП София сторените
по делото разноски в размер на 80,00 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/