РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Бургас, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120101742 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на ХР. Д. Д., от гр. Бургас, с която
претендира осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, да му заплати сума в размер от 16 500 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, за настъпило на 09.08.2020 год. застрахователно
събитие – противозаконно отнемане на собствения на ищеца лек автомобил „======“, рег.
№ ===, за което е образувана Щета № ===, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 16 500 лева, начиная от подаване на исковата молба –
15.03.2021 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира
присъждане на деловодните разноски.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 22.03.2021 год.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
405, ал. 1, чл. 400 и чл. 386, КЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответното АД оспорва исковете; моли за отхвърлянето им и за присъждане на
деловодните разноски; ангажира доказателства. С писмения си отговор по делото
ответникът е въвел за разглеждане и възражение за прихващане с вземанията си срещу
ищеца за заплащане на 3-та и 4-та погасителна вноска по застрахователната полица между
страните от 04.04.2020 год. – общо 527,25 лева.
Възражението за прихващане е уточнено с писмено становище от 21.04.2021 год.
1
С писмена молба от 01.06.2021 год. ищецът е признал основателността на
възражението за прихващане и е изменил главния си иск, като е намалил размера му от
16 500 лева до 15 972,75 лева – изменението е прието от съда с протоколно определение от
02.06.2021 год.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че страните са били обвързани с имуществена застраховка
„Каско“, на основание полица от 04.04.2020 год., за собствения на ищеца лек автомобил
„======“, рег. № ===, с период на действие 05.04.2020-04.04.2021 год. Застрахователната
сума по договора е определена на 16 500 лева.
Ищецът твърди, че на 07.08.2020 год. е паркирал автомобила си през МОЛ Галерия-
Бургас, откъдето вещта е била отнета противозаконно на 09.08. с. г. За настъпилото
застрахователно събитие е образувана Щета № ===, а ответникът е отказал изплащане на
обезщетение поради „липсата на категорични доказателства“ – съгл. писмото му до
застрахованото лице от 28.01.2021 год.
По делото е изготвено и прието заключение по техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на
процесния автомобил към деня на застрахователното събитие възлиза на 11 000 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за
доказан по основание. Нормата на чл. 405, ал. 1, КЗ ангажира отговорността на
застрахователя за репариране на имуществените вреди, нанесени на застрахованото
имущество по застраховка „Каско”. Данните по делото сочат, че застрахованият лек
автомобил е бил противозаконно отнет на 09.08.2020 год., т. е. настъпило е застрахователно
събитие, включено в обема на покрития риск. Декларираните от ищеца пред застрахователя
обстоятелства за настъпване на събитието отговарят на събраните по настоящото дело данни
и не е налице неяснота или съмнение в начина на отнемане на вещта – чрез престъпно
деяние. Ответникът не е доказал наличието на неизправно поведение на собственика Х.Д. за
опазване на застрахованото имущество – чл. 395, КЗ, поради което отказът на
застрахователя да плати паричното обезщетение е лишен от основание.
По отношение размера на дължимата главница съдът основава решението си на
приетото експертно заключение, установяващо сумата от 11 000 лева като пазарна стойност
на автомобила към 09.08.2020 год. В застрахователната полица между страните не е
определена договорена застрахователна стойност (чл. 387, ал. 1, КЗ), а само застрахователна
сума, която е лимитът на отговорност на застрахователя – чл. 346, КЗ, а не фиксираната
стойност на дължимото обезщетение. Приложение с случая намира чл. 405, ал. 1 във вр. с чл.
386, ал. 2, КЗ, т. е. обезщетението възлиза на действително претърпените вреди към деня на
2
събитието – 09.08.2020 год., или на 11 000 лева, според приетото експертно заключение
(Решение № 37/23.04.2009 год. по търг. д. № 667/2008 год. на I ТО на ВКС и Решение №
235/27.12.2013 год. по търг. д. № 1586/2013 год. на II ТО на ВКС). Съдът кредитира
становището на вещото лице, въпреки че почива на предположения (предвид
невъзможността за оглед на застрахованата вещ), а и срещу него не е проведено насрещно
доказване. Определената от вещото лице сума от 11 000 лева следва да бъде намалена с
дължимите от ищеца в полза на ответника две вноски по застрахователната полица от
04.04.2020 год., съгласно признатото за основателно възражение за прихващане, или
дължимият остатък възлиза на 10 472,75 лева. Делото не съдържа данни, а и твърдения на
ответника, за пълно или частично плащане на посочената сума, поради което главният иск
следва да бъде уважен до посочения размер, ведно с присъждане на законната лихва,
начиная от подаване на исковата молба, и отхвърлен за горницата до 11 000 лева – като
погасен с прихващане с насрещното вземане за 527,25 лева, а за горницата над 11 000 лева
до 15 972,75 лева – отхвърлен като неоснователен, ведно с обусловената акцесорна
претенция за обезщетение за забава върху двете горници.
В изпълнение императива на чл. 298, ал. 4, ГПК, по възражението за прихващане
съдът дължи произнасяне с диспозитива на решението – 21-2013-ІІ ГО на ВКС, 741-2012-ІІ
ГО на ВКС; решение от 16.02.2007 год. по гр. д. № 366/2006 год. на І ГО на ВКС.
Частичното уважаване на исковете налага в полза на всяка от страните да бъдат
присъдени деловодни разноски в съответен размер – 1423 лева за ищеца и 514,14 лева за
ответника (при съобразяване с представените списъци по чл. 80, ГПК). В тази насока съдът
намира възражението на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК за неоснователно, тъй като размерът
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение – 1500 лева, не е прекомерен,
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, на основание чл. 405,
ал. 1 във вр. с чл. 386, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на ХР. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, бул. „===сума в размер от 10 472,75 (десет хиляди четиристотин седемдесет и два
запетая седемдесет и пет) лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, за собствения на ищеца лек автомобил „======“, рег. № ===, във
връзка със застрахователно събитие – противозаконно отнемане на вещта от 09.08.2020 год.,
за което е съставена Щета № ===, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 10 472,75 лева, начиная от подаване на исковата молба –
3
15.03.2021 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата
му над 10 472,75 лева до 11 000 лева, поради погасяването му с прихващане с вземането на
ответника-застраховател срещу ищеца за сумата от 527,25 лева, представляваща сбор от
дължимите 3-та и 4-та погасителни вноски по Комбинирана застрахователна полица №
====/04.04.2020 год., и за горницата му над 11 000 лева до 15 972,75 лева – като
неоснователен, както и акцесорния иск за законна лихва върху двете горници, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на ХР. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, бул. „====,
деловодни разноски в размер от 1423 лева.
ОСЪЖДА ХР. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“
№ 88, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 , ГПК, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул.
„Георги Бенковски” № 3, деловодни разноски в размер от 514,14 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да
бъдат превени по следната банкова сметка на ищеца – IBAN: BG13 RZBB 9155 1011 4911
03.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4