№ 18
гр. Берковица, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200358 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24–0243- 000848/
02.12.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП на В. Х. И., ЕГН ********** от град Монтана, ул. „Д.П.“ № 14,
са наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104Б,
т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършил нарушението, за което му е наложено това тежко
наказание.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и се
представлява и от процесуален представител в лицето на адв. Г. Г., който
заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата
по съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли
НП да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на
годни доказателства.
Ответната страна– ВПД Началник РУ Берковица, не изпраща
представител. В писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да
постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление по
1
ЗДвП № 24–0243- 000848/ 02.12.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР
Монтана, РУ Берковица; подадената жалба да отхвърли като неоснователна, а
при евентуална претенция за адвокатски хонорар, прави възражение за
прекомерност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
По делото е представен АУАН серия GA № 1431340 от 12.11.2024 г.
съставен срещу жалбоподателя за това, че на 12.11.2024 г. в 04:15 часа в
Община Берковица, на път II-81, км. 53+350 - язовир проход Петрохан, с
посока на движение от гр. Монтана към гр. София управлява собствения си
лек автомобил „Ауди А3“, с рег. номер ............... като не използва пътя за
обществено ползване съгласно неговото предназначение за превоз на хора и
товари, а за други цели и извършва въртеливи движения по целия път, навлиза
с въртеливи движения в кръг и в двете пътни ленти, с което създава опасност
за останалите участници в движението.
По делото е представена и ЗППАМ № GPAM-1301852 по чл. 171, т. 2, б.
М от 12.11.2024 г.- временно спиране от движение на ППС на собственик,
който допуска, организира или предоставя управление на МПС на лице за
участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение, за срок от 3 месеца.
Актосъставителят и впоследствие АНО е приел, че с действията си
нарушителят виновно е нарушил чл.104Б, т. 2 от ЗДвП - водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Фактическата обстановка се установява и потвърждава от показанията
на свидетеля по акта- В. Г., а именно, че на 12.11.2024 г. в 04:15 часа в
прохода Петрохан видели автомобил да се завърта или дрифти, вследствие на
което обърнал посоката си на движение. Спрели го за проверка. Валял обилен
сняг. Пътното платно било заснежено. Помислили, че прави дрифтове,
завъртял се само един път. Други преминаващи автомобили по това време не е
имало. Валял обилен сняг.Свидетелят Г. съставил процесния АУАН срещу
жалбоподателя за нарушение на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП.
По делото е разпитан и Й.Й., свидетел доведен от жалбоподателя, който
пътувал заедно с него в автомобила и свидетел и очевидец на проверката.
Същият, след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК,
свидетелства, че на посочената дата пътувал с В. към София, където
последният е студент и му предстояли упражнения. На Петрохан вече имало
натрупал много сняг. Времето било ужасно. Заледени участъци от пътя имало.
Като наближили Петрохан Й. помолил В. да спре, понеже му се ходело до
тоалетна. В. спрял, Й. слязъл и при опита на В. да тръгне с колата към
близкото заведение, същата се поднесла и се завъртяла.
2
В същата насока са и обясненията на жалбоподателя В. И.- обилен
снеговалеж, закъсали бусове в Петрохан и при опита му да потегли, след като
спрял, за да слезе Й., забуксувал, предните гуми превъртели и колата
поднесла.
При предявяване на акта жалбоподателят не е отразил възражения. Не
се е възползвал от правото си да депозира такива в законоустановения 7-
дневен срок, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е
издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказания глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание
чл.175А, ал. 1, пр. 3 от същия закон.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и
НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е
връчен на нарушителя, според изискванията на чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съдържа
всички необходими елементи, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл. 53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на
чл.104б, т. 2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба се
регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се
вменява нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, изразявящо се в това,
че управлявайки лек автомобил Ауди А3, с рег. номер ........... на път II-81, км.
53+350 - язовир проход Петрохан, с посока на движение от гр. Монтана към
гр. София, жалбоподателят извършва маневра изразяваща се във въртеливи
движения на автомобила по целия път, навлиза с въртеливи движения в кръг и
в двете пътни ленти, с което създава непосредствена опасност за участниците
в движението.
Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно
това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила
за превоз на хора и товари, а с цел да го „върти“. Не е ясно дали наказващият
орган с така описаното нарушение е приел, че водачът е извършвал, т.нар.
„дрифт“, но свидетелите Г. и Г. са приели поведението на водача като опасно
за участниците в движението, поради което е и бил спрян за проверка.
3
Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на
дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под
влиянието на тежестта му и инерционния момент.
Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното
средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и
целенасочени, т.е. преплъзването/ въртенето на автомобила да не се дължи на
други обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства, не се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят е използвал път, отворен за обществено
ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари. За ангажирането на административно
наказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на
полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава
на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е
съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри,
несъобразени с конкретната пътна обстановка. Въртенето на автомобила след
спиране и потегляне или извършване на завой би могло да е в резултат и
на движение с несъобразена скорост, неплавно потегляне след спиране на
автомобила, заснежен/ заледен пътен участък, избягване на неравности на
пътното платно и като цяло несъобразяване с вмененото с чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си
да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Фактът,
че жалбоподателят все пак е нарушител на правилата за движение, видно от
приложената по делото справка картон на водача, не обосновава, че е
извършил и вмененото му нарушение.
Поведението на водача на автомобила би могло да се дължи и на
трудното потегляне на автомобила след спиране поради заснежен път, по
стръмен участък, пясък по платното, поради повреда, а не на преднамерено
поведение. Доказателства, установяващи противното на твърдяното не се
представиха от страна на АНО.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е
винаги предпоставка за отмяна на НП.
При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен
начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24–0243- 000848/ 02.12.2024 г.
на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на В. Х.
И., ЕГН ********** от град Монтана, ул. Д.П. № 14 са наложени
административни наказания – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП,
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5