Р Е
Ш Е Н
И Е №260
017
гр.
Русе, 14.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на 15 декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ЧЕРКЕЗОВА В. гр.
д. № 663 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
„Електроразпределение
Север“ АД - гр. Варна е обжалвало решението, постановено по гр. д. № 1550/2020
г. по описа на Русенския районен съд, с което е признато за установено, че С.М.В. не дължи
сумата от 3 182,82 лв., претендирана въз основа на извършена корекция цена
на електроенергия по фактура от 24.02.2020г.
Излагат
се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение
на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, и противоречие на
направените от съда изводи на събраните по делото доказателства. Иска се въззивният
съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
С.М.В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените
по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.
При извършване на служебна проверка по реда
на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо, а за да се
произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе
предвид следното:
Не се спори по делото, че страните са в
договорни отношения относно доставка и потребление на ел. енергия за обект,
находящ се в гр. Русе, кв.*** като на 18.12.2019г. е извършена проверка и са
констатирани показания на дисплея на електромера по невизуализирани тарифи:
1.8.3. и 1.8.4. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов.
Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатан. Посоченият
констативен протокол е съставен в отсъствие на абоната. Подписан е от актосъставителите
и от свидетел.
От Констативен протокол на БИМ се установява,
че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 3, която не е
визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия, като същият не съответства на
техническите характеристики.
Въз основа на този протокол е съставено
становище за начисление на допълнително общо количество ел. енергия за периода
13.12.2017г. – 18.12.2019г. на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
при което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е
фактура общо за сумата 3 182,82 лв. с
ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена ел. енергия за
процесния период.
От
заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че към датата на
извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична
годност. Показанието "прочетено" в регистър 1.8.3 и 1.8.4 не е визуализирано на дисплея на измервателния
уред. При нормалната му работа преминалата електроенергия през измервателната
система се визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в
енергийните регистри, съответно в регистър 1.8.1 – нощна енергия и в регистър
1.8.2 – дневна тарифа. В процесния обект отчитането е двутарифно, абонатът е
битов. Другите два регистъра 1.8.3 и 1.8.4 при настройката на производителя не
са активни, съответно не се визуализират на дисплея и не се отчитат. В
настоящия случай е визуализирано само количеството ел. енергия, отчетено в
часовите зони за дневна и нощна енергия. Показанието, записано в регистър 1.8.3,
не е визуализирано на дисплея, което означава, че след като има налични
показания в този регистър е налице нарушение на функционалността на СТИ. Вещото
лице дава заключение, че няма информация за момента на настъпване на
евентуалната софтуерна намеса. Уточнява, че достъпът до данните в регистър
1.8.3 се извършва само чрез специализирано оборудване и софтуерната намеса
предполага знание на паролата за достъп на доставчика на ел.енергия и на
производителя.
При
така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция прави следните
правни изводи:
Правилен е изводът на първоинстанционния съд,
че за ответника е съществувало законово основание за коригиране сметката на
клиент при доказано отчитане на потребената електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. Служебното
начисляване на допълнително количество електрическа енергия по партидата на
въззиваемата е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019
г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1
от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1
от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след
влизане в сила на новите ПИКЕЕ - чл. 55. (1), който гласи, че в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Следователно, за да
възникне в полза на ответното дружество потестативното право да извърши тази
корекция, то трябва да установи, чрез пълно и насрещно доказване, че процесното
количество ел. енергия е реално доставено и консумирано в обекта на потребление
след монтажа на СТИ.
На
първо място, правилно районният съд е отчел, че не са спазени правилата за
извършване на проверката и съставяне на Констативен протокол – съставен е в отсъствие
на абоната, присъствал е един свидетел,който не е представител на ответното
дружество, и в 7 – дневния срок от датата на съставянето на протокола той не е
изпратен на потребителя. Последното обуславя невъзможност така съставеният
констативен протокол да е основание за извършване на корекция на сметка.
По дело не са ангажирани доказателства дали към
датата на монтажа процесното СТЕ е било
с нулеви показания по невизуализираните регистри, конкретно по 1.8.3, за да
бъде направен извод, че процесната ел.
енергия в невизуализирания дисплей е натрупана след монтажа на СТИ и не е
съществувала към него момент – 13.12.2017
г.
Процесното
СТИ не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (изм., бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от
27.10.2017 г.), съгласно която електромерът трябва да има показващо устройство
– електромеханичен регистър или електронен дисплей, видими за потребителя, с показана
действащата в момента тарифа/и. Посоченият нормативен акт създава императивни
правила, които гарантират на
потребителя известност относно потребената от него енергия. В случая
тези императивни норми са нарушени, тъй като процесното начисление е извършено
на база на данни от регистър, който не е видим на дисплея на СТИ.
Отделно
от това, между абоната и доставчика, както правилно е посочил районният съд, не е договаряно отчитане по
3-та тарифа / а само дневна и нощна /, поради което и той не дължи заплащане на
ел.енергия, отчетена по нея.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези в обжалваното решение, на
основание чл. 272 от ГПК последното следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода от делото и отправеното искане
на въззиваемата, следва да й се присъдят деловодните разноски за настоящата
инстанция в размер на 455 лева.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260131/18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 1550/2020 г. на
Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
„Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район ***, да заплати на С.М.В., ЕГН **********,
сумата от 455 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: