№ 135
гр. Сливен, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230105058 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за съдебна делба на
недвижим имот от ищеца Х. Р. Р. срещу ответниците А. И. Г., Й. И. Х., Д. Г. В.,
М. Д. В., Х. И. Г., В. К. А. и П. И. Г..
В исковата молба се твърди, че недвижимият имот - дворно място, за
което е отреден УПИ VIII-66, кв. 3 по плана на **********, с площ на имота
1057 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 60 кв. м. и второстепенна сграда със застроена площ 35 кв. м.,
бил собственост на общия наследодател А.Д. Г., ЕГН: **********, починала
на 18.12.1987 г. А.Д. Г. имала четири наследника - Н. И. И., ЕГН: **********,
починала на 07.08.2012 г., Е. Х. В., ЕГН: **********, починала на 17.06.2004
г., СтА. Х. Р.а, ЕГН: **********, починала на 31.01.2018 г. и И. Х.в Г., ЕГН:
**********, починал на 19.02.1996 г. (в исковата молба е допусната
техническа грешка, като е посочена повторно датата на смъртта на СтА. Х.
Р.а). С Нотариален акт от 2006 г. наследникът Н. И. И., ЕГН: **********
продала на наследника СтА. Х. Р.а, ЕГН: ********** своята 1/4 ид. ч. от
имота. С Нотариален акт от 2012 г. СтА. Х. Р.а, ЕГН: ********** дарила
своята 1/2 ид. ч. от имота (1/4 ид. ч. придобита по наследство от А.Д. Г. и 1/4
ид. ч., закупена от Н. И. И.) на своя син - ищеца Х. Р. Р.. Ищецът излага, че
през 2006 г. ответницата А. И. Г. неоснователно се снабдила с констативен
1
нотариален акт за собственост на целия имот. Заявява, че същата не е владяла
целия имот с намерение да го свои само за себе си, нито преди 2006 г., нито
след това. Ето защо, ищецът твърди наличие на съсобственост по отношение
на процесния недвижим имот между страните и моли съда да допусне делба
при посочените квоти, вкл. и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени
констативния нотариален акт на А. И. Г., като последица от уважаването на
иска за делба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата А. И. Г.,
подаден чрез пълномощник - адвокат, с който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Излага, че е едноличен собственик
на имота, чиято делба се иска, като го е придобила по давност. Заявява, че
имотът е бил собственост на баба й А. Д., която го е придобила с малка къща в
него. След като къщата изгоряла, братята и сестрите на баща й се отказали от
имота в негова полза, като баща й И. Х.в Г., след като се оженил за майка й, с
помощта на нейните родители, построил настоящата къща. Ответницата
излага, че откакто баща й е починал сама владее и ползва имота, а волята на
баба й била имотът да остане за нея, тъй като е кръстена на името на баба си.
Излага, че другите наследници - братята й П. и Х. Г.и, сестра й Й. И. Х., В. К.
А. и Д. К. В. никога не са имали претенции към имота, тъй като волята на А.
Д. била такава. Ответницата описва, че се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост на целия имот през 2006 г., за което е уведомила
своя братовчед и съсед - ищеца Х. Р., като оттогава 18 години владее и ползва
имота като свой, поради което е придобила собствеността върху него по
давност. След снабдяването си с констативния нотариален акт през 2006 г.,
ответницата подала своевременно и декларация по чл. 14 ЗМДТ и оттогава
заплащала данъка за целия имот. Ответницата излага, че независимо, че не
живее в имота, същата го поддържа и стопанисва, правила е основен ремонт
на покрива, а през целия период на владението си е имала междусъседски
проблеми с ищеца, който увреждал имота й докато я няма. На изложените
основания моли за отхвърляне на иска за делба като недопустим и
неоснователен.
Постъпил е отговор и от ответницата Й. И. Х., подаден чрез
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Заявява, че сестра й А. И. Г. е едноличен собственик
2
на имота, тъй като от издаването на констативния нотариален акт през 2006 г.,
повече от 18 години владее имота. Волята на баба им А. Д. била имотът да
остане на внучката й А. И. Г., тъй като била кръстена на нея, затова и
ответницата Й. Х. и братята й П. и Х. Г.и нямали претенции за своите части от
имота. Ответницата заявява, че независимо от факта, че сестра й А. И. Г.
живее в чужбина, тя полагала грижи за имота, поддържала го, периодично
заплащала за косене на тревата, смяна на капаците на покрива и др. Моли за
отхвърляне на иска, поради липсата на съсобственост между страните.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор от ответника Х. И. Г.,
наречен „Обяснение“, с който заявява, че се отказва от своята част от имота в
полза на сестра си А. И. Г., тъй като волята на баба им А. Д. и на баща им И.
Х.в Г. била имотът да остане в собственост на сестра му А. И. Г., която
подпомагала финансово баща им.
Писмен отговор на исковата молба в срок, чрез своя пълномощник -
адвокат, са подали и ответниците Д. Г. В. и М. Д. В.. Изразяват становище за
недопустимост и неоснователност на иска, преждевременно завеждане на
иска за делба и нередовности на исковата молба. Оспорват качеството на
ищеца на съсобственик на имота, оспорват истинността на представените от
ищеца документи, вкл. на Удостоверението за наследници, оспорват и
посочените от ищеца квоти в съсобствеността. Правят възражение за
нищожност на представените от ищеца нотариални актове, описани в т. 1- 5 от
исковата молба, като за част от тях твърдят като основание за нищожност -
симулативност на сделките, а по отношение на останалите не излагат
конкретни основания. Въпреки това заявяват готовност за доброволно
уреждане на спора извънсъдебно или чрез съдебна спогодба, медиация или
преговори.
Ответниците В. К. А. и П. И. Г. не са подали отговор на исковата молба в
срок, но ответницата В. К. А. е подала писмено становище по делото, с което
заявява, че споделя изцяло изложените от ищеца твърдения в исковата молба и
оспорва твърдението на ответницата А. И. Г. за придобИ.е на идеалните части
на останалите сънаследници от имота по давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
исковата молба и моли съда да допусне делбата между страните при
3
претендираните квоти, както и да отмени констативния нотариален акт като
последица от уважаване на иска за делба.
Ответницата В. К. А., редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който моли съда да
допусне делбата между страните при описаните в исковата молба квоти.
Ответниците А. И. Г. и Й. И. Х., редовно призовани, не се явяват лично.
Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който молят съда да
отхвърли иска за делба като неоснователен. Поискали са и срок за
представяне на писмена защита, но в указания от съда срок, такава не е
постъпила.
Ответниците Д. Г. В., М. Д. В., Х. И. Г. и П. И. Г., редовно призовани, не
се явяват лично и не изпращат представител.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намери от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС от ищеца Х. Р. Р.,
ЕГН: ********** срещу ответниците А. И. Г., ЕГН: **********, Й. И. Х.,
ЕГН: **********, Д. Г. В., ЕГН: **********, М. Д. В., ЕГН: **********, Х. И.
Г., ЕГН: **********, В. К. А., ЕГН: ********** и П. И. Г., ЕГН: ********** за
съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място, за което е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-66 (осем римско за шестдесет и
шест), кв. 3 (трети) по плана на с. Божевци, общ. Сливен, обл. Сливен, с
площ на имота 1057 кв. м. (хиляда петдесет и седем квадратни метра), при
граници: север - УПИ VII-65, запад - улица, изток - УПИ XIII-71, юг - УПИ IX-
67, ВЕДНО с построените в имота жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 60 кв. м. (шестдесет квадратни метра) и второстепенна
сграда със застроена площ 35 кв. м. (тридесет и пет квадратни метра), при
квоти от 8/16 ид. ч. за Х. Р. Р., 2/16 ид. ч. за В. К. А., 1/16 ид. ч. за Д. Г. В., 1/16
ид. ч. за М. Д. В., 1/16 ид. ч. за Й. И. Х., 1/16 ид. ч. за Х. И. Г., 1/16 ид. ч. за П.
И. Г. и 1/16 ид. ч. за А. И. Г..
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество
съдът го намира и за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска
4
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Спорният въпрос в случая е има ли съсобственост по отношение на
процесния имот между съделителите или ответницата А. И. Г. е придобила
собствеността върху идеалните части от имота на останалите сънаследници на
основание давностно владение.
Съдът е указал, че в тежест на ответницата А. И. Г. е да докаже, че е
придобила еднолично право на собственост върху имота на основание
придобивна давност чрез упражнено явно, необезпокоявано и непрекъснато
давностно владение в десетгодишен период, считано от 1996 г. до 2006 г. (или
евентуално от 2006 г. до 2016 г.), с намерение за своене, демонстрирано пред
съсобствениците на имота.
Посоченото обстоятелство не се установи при условията на пълно и
главно доказване от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, с констативен
нотариален акт № 194, том II, нот. дело № 646/1980 г. общият наследодател
А.Д. Г., ЕГН: ********** била призната за собственик на основание
давноснтно владение на процесния имот. А.Д. Г., ЕГН: ********** починала
на 18.12.1987 г. като оставила четири свои законни наследници - своите три
дъщери и един син - Н. И. И., ЕГН: **********, починала на 07.08.2012 г., Е.
Х. В., ЕГН: **********, починала на 17.06.2004 г., СтА. Х. Р.а, ЕГН:
**********, починала на 31.01.2018 г. и И. Х.в Г., ЕГН: **********, починал
на 19.02.1996 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на общия наследодател
А.Д. Г. наследили по равно - по 1/4 ид. ч. от имота.
С Нотариален акт № 61, том IX, рег. № 8783, дело № 874 от 2006 г.
наследникът Н. И. И., ЕГН: ********** продала на наследника СтА. Х. Р.а,
ЕГН: ********** своята 1/4 ид. ч. от имота.
С Нотариален акт № 45, том IV, рег. № 4167, дело № 384 от 2012 г. СтА.
Х. Р.а, ЕГН: ********** дарила своята 1/2 ид. ч. от имота (1/4 ид. ч. придобита
по наследство от А.Д. Г. и 1/4 ид. ч., закупена от Н. И. И.) на своя син - ищеца
Х. Р. Р..
Наследницата Е. Х. В., ЕГН: ********** починала на 17.06.2004 г. и
5
оставила като свои законни наследници своите дъщеря и син - В. К. А. и Д. К.
В.. Ответницата В. К. А. наследила ½ от притежаваната от майка си ¼ ид. ч. от
имота или 1/8 ид. ч. от имота. Другата 1/8 ид. ч. била наследена от сина на Е.
Х. В. - Д. К. В.. Д., починал на 07.01.2024 г. Той бил наследен от своите
законни наследници - преживялата си съпруга и дъщеря си - ответниците Д. Г.
В. и М. Д. В.. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН ответниците Д. Г. В. и
М. Д. В. наследили по равно или по 1/2 ид. ч. от притежаваната от Д. К. В. 1/8
ид. ч. от имота, тоест наследили по 1/16 ид. ч. от процесния имот.
Наследникът И. Х.в Г., ЕГН: **********, който наследил 1/4 ид. ч. от
процесния имот от своята майка А.Д. Г., починал на 19.02.1996 г. и оставил
като свои законни наследници своите две дъщери и двама сина - ответниците
А. И. Г., Й. И. Х., Х. И. Г. и П. И. Г..
С Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № 35, том X, рег. № 13952,
дело № 1637 от 2006 г. на Нотариус Елена Шидерова, рег. № 128 на НК,
ответницата А. И. Г. била призната за собственик по наследство и давностно
владение на целия недвижим имот.
Останалите сънаследници от нейното коляно - нейната сестра и двама
братя - ответниците Й. И. Х., Х. И. Г. и П. И. Г., не оспорват придобИ.ето от
страна на сестра им А. И. Г. на техните наследствени идеални части от имота,
поради което може да се приеме, че ответницата А. И. Г. притежава 1/4 ид. ч.
от делбения имот.
Неоснователно обаче е твърдението на ответницата, че е придобила
собствеността на основание давностно владение и на останалите 3/4 ид. ч. от
имота, собствени на ищеца Х. Р. и на ответниците В. А., Д. В. и М. В..
Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на
собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и
след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е
установено владение следва да се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнено и с намерение да се държи вещта като
своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е
6
постановено обаче, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е
правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към
неговите наследници и е правно основание за упражняване на фактическата
власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са
приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност
/съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между
сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на
чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват фактическата
власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели на
правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече
придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението
за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл
решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС, II г. о.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателствени средства
не се установява такова противопоставяне.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Петкова и
Ангелина И., които съдът кредитира изцяло като обективни, добросъвестни,
непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по
делото, се установи, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален
акт за собственост на имота през 2006 г. и след това е извършила ремонт на
покрива на къщата в имота, но ответницата не е живяла в имота в твърдения
давностен периода нито от 1996 г. до 2006 г., нито от 2006 г. до 2016 г. Същата
е живяла в с. ..................., в Гърция и в Германия, където се намира и досега. И
двете свидетелки не излагат обстоятелства ответницата А. И. Г. да е
демонстрирала намерение за своене на идеалните части на сънаследниците си,
които не са нейни братя и сестри - липсват данни ответницата да е оградила
имота, да не е давала достъп до него, да е живяла в имота постоянно или дори
да го е посещавала често, напротив, освен за установения ремонт на покрива
през 2006 г., след снабдяването с констативен нотариален акт, липсват гласни
доказателства ответницата А. И. Г. да е посещавала често имота или
демонстрирала собственическо намерение за своене на целия имот.
7
От показанията на свидетелите А.Д. и И.Д., които съдът също кредира
изцяло като добросъвестни, обективни и непосредствени се установи, че
ищецът Х. Р. никога не е бил лишен от достъп до процесния имот, в който след
смъртта на бащата на ответницата А. Г. - И. Х.в Г., не е живял никой, няма ток,
а водоподаването е било спряно.
Неоснователно е твърдението на ответницата, че със снабдяването с
констативен нотариален акт за целия имот през 2006 г. и с подаването на
декларация по чл. 14 ЗМДТ, същата е демонстрирала намерението си за
своене на идеалните части от имота на останалите сънаследници.
Подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ е изпълнение на
административно задължение и е действие, дължимо и извършено пред
държавен орган, а не такова, демонстриращо владение пред сънаследниците.
Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, а промяната в намерението, с която
се държи имотът, следва да е манифестирана и противопоставена на
останалите сънаследници/съсобственици.
Снабдяването с нотариален акт за собственост е резултат на изявлението
на владелеца, сочещо че същият се възползва от последиците на придобИ.ата
давност по чл. 79 ЗС като способ за придобИ.е правото на собственост и е
завършващ акт от фактическия състав. Инициирането на нотариално
производство е израз на виждането на владелеца на чужд изцяло или отчасти
недвижим имот, владял същия за период по-дълъг от 10 години, че е придобил
собствеността на основание придобивна давност към минал период или най-
малкото към момента на иницииране на нотариалното производство. Самото
иницииране на нотариалното производство за снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост не е израз на намерението за своене, тъй като
последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо
собственика на владяната вещ, а не спрямо трети лица в т. ч. и нотариуса (в
този смисъл е Решение № 204/11.01.2013 г. по гр. д. № 272/2012 г. по описа на
ВКС на РБ, II г. о.)
За да се приеме, че ответицата А. Г. е променила намерението си при
осъществяване на фактическата власт, следва да се докажат някакви явни
фактически действия, които да са достигнали до съзнанието на останалите
сънаследници/съсобственици, а такива действия на ответницата,
8
демонстриращи променено и явно собственическо намерение, което да доведе
до установяване на владение от нея върху целия имот, не се доказаха по
делото. Ответницата А. Г., в качеството си на сънаследник на имота, не е
демонстрирала чрез недвусмислени действия намерението си за своене и
отричане правата на останалите сънаследници/съсобственици по отношение
на целия имот, тоест в случая липсва установено владение върху целия имот,
което да е довело до придобИ.е на целия имот по давност от ответницата А. Г..
Ето защо, съдът намира възражението на ответницата А. Г. за придобИ.е
на собствеността върху идеалните части на съсобствениците Х. Р., В. А., Д. В.
и М. В. на основание давностно владение за неоснователно.
Налице е съсобственост по отношение на процесния имот, поради което
следва да се допусне поисканата от ищеца съдебната делба при следните
квоти: 8/16 ид. ч. за ищеца Х. Р., 4/16 ид. ч. за ответницата А. Г., 2/16 ид. ч. за
ответницата В. А., 1/16 ид. ч. за ответницата Д. В. и 1/16 ид. ч. за ответницата
М. В..
Относно искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния
нотариален акт:
Предвид намерената основателност на предявения иск за съдебна делба,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на ответницата А. И. Г.
Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и давностно владение № ................... г. на Нотариус Елена
Шидерова, рег. № 128 на НК, с район на действие РС - Сливен, вписан в СВ -
Сливен във вх. рег. .......................... г. следва да бъде частично отменен, в
частта му, с която ответницата е призната за собственик на основание
давностно владение върху имота за разликата над притежаваните от нея 4/16
идеални части или за 12/16 идеални части от имота, чиито собственици са
ищецът Х. Р. Р., и ответниците В. К. А., Д. Г. В. и М. Д. В., като последица от
уважаването на главния иск за съдебна делба.
Относно разноските:
Ответниците А. И. Г. и Й. И. Х. са направили искане за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното
9
производство, разноските се определят по чл. 78 ГПК.
Систематичното място на нормата на чл. 355 ГПК я прави специална
спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането
на сторените в исковия процес разноски. Съделителите заплащат съобразно
дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по
призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните,
както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия,
които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата
съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както
и относно способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При
наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия
факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа,
по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство
и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и
указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на
Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
Ето защо в случая, предвид намерената основателност на иска за делба,
на ответниците А. И. Г. и Й. И. Х., претендиращи отхвърлянето му като
неоснователен поради липсата на съсобственост, не се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение. Съответно, останалите разноски следва да се
заплатят от съделителите, съобразно дяловете им, но не в тази фаза на делбата,
а при приключване на делбеното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между страните Х. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ..................., А. И. Г., ЕГН: **********, с
адрес гр. ...................., В. К. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ...................., Д. Г.
В., ЕГН: ********** и М. Д. В., ЕГН: **********, двете с адрес с.
....................... по отношение на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
за което е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-66 (осем римско
10
за шестдесет и шест), кв. 3 (трети) по плана на с. Божевци, общ. Сливен, обл.
Сливен, с площ на имота 1057 кв. м. (хиляда петдесет и седем квадратни
метра), при граници: север - УПИ VII-65, запад - улица, изток - УПИ XIII-71,
юг - УПИ IX-67, ВЕДНО с построените в имота жилищна сграда на един
етаж със застроена площ 60 кв. м. (шестдесет квадратни метра) и
второстепенна сграда със застроена площ 35 кв. м. (тридесет и пет
квадратни метра), при следните квоти от правото на собственост:
- 8/16 ид. ч. за Х. Р. Р., ЕГН: **********,
- 4/16 ид. ч. за А. И. Г., ЕГН: **********,
- 2/16 ид. ч. за В. К. А., ЕГН: **********,
- 1/16 ид. ч. за Д. Г. В., ЕГН: ********** и
- 1/16 ид. ч. за М. Д. В., ЕГН: **********.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно
ГПК Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № ................... г. на Нотариус
Елена Шидерова, рег. № 128 на НК, с район на действие РС - Сливен, вписан в
СВ - Сливен във вх. рег. .......................... г. В ЧАСТТА МУ, с която А. И. Г.,
ЕГН: ********** е призната за собственик на основание давностно владение
на 12/16 идеални части от имота, чиито собственици са Х. Р. Р., ЕГН:
**********, В. К. А., ЕГН: **********, Д. Г. В., ЕГН: ********** и М. Д. В.,
ЕГН: **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11