№ 9557
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110108766 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 01.08.023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата С. Б. А.
да заплати 2/3 част от следните суми: сумата от 360,91 лв., главница за топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **, аб. № **, за периода м.05.2020 г.-
м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 21,77 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.07.2023 г. и сумата от
75 лв. разноски по делото. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 43229/2023 г. по описа на
СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта била
връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било указано да
предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на
настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответницата като собственик на имота бил негов
клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия
на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на
приложимите в случая общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и
ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В процесния имот през процесния
период била използвана доставената топлинна енергия, но същата не била заплатена, поради
което настъпила забава и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът сочи, че в
1
изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал
процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му
дължи 2/3 част от процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 01.08.2023 г. – датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответницата С. Б. А., чрез особения предстнавител по чл. 47 ГПК адв. М. А.,
оспорва исковете. Оспорва да е налице облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия за битови клиенти. Оспорва доставката на топлинна енергия в посочените
количества. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Представеният от ищеца нот.акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 104/02.04.1973 г.,
и препис извлечението от акт за сключен граждански брак на СО, район „Сердика“ от
09.04.2025 г. въз основа на акт за брак от 05.11.2000 г., сочи, че процесният имот е бил лична
предбрачна собственост на Х. П.А.. Последният е починал на 10.12.2015 г. и е оставил за
наследници по закон преживяла съпруга С. Б. А. и племенница Е.Г..
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че ответницата е приела наследството на Х. А..
2
Със смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените
вещи и другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН
единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника
автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на
наследяване – арг. чл. 48 ЗН. Това право е субективно непритезателно гражданско право,
което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на
наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален
акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът
упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете
правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме
наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже,
наследникът губи правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни опции:
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава
последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429,
ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и
главно доказване. Ищецът нито твърди, нито доказва ответницата да е приела наследството
на Х. А..
Конклудентно приемане може да се изведе и от факта, че наследникът продължава да
живее в имота, без да притежава идеална част от него на лично основание, и особено ако той
е пожелал партидата да е на негово име и се е подписвал в документи за главен отчет като
клиент. В случая партидата е сменена служебно от ищеца на името на двете наследници,
като в документите за главен отчет се подписва някоя от двете, вероятно Е.Г., която лично е
получавала призовки на адреса на топлоснабдения имот и по отношение на която има
издаден изпълнителен лист по чл. 416 ГПК. За ответницата С. А. подобни данни няма.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни
вземания следва да се отхвърлят.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, но тя не е правила
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
С. Б. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, и чл.
415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата от 360,91 лв., главница за топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, **, аб. № **, за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
21,77 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.07.2023 г., предмет на заповед №
25987 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.08.2023 г. по
ч.гр.д. № 43229/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4