№ 21522
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110118403 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.........., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни
директори, срещу А. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.........., с която се иска на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1923,76 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия / ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С......, с
присъединен абонатен номер ******, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от
184,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до
25.03.2025г., сумата в размер на 60.99 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 13,54 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 17.07.2022г. до 25.03.2025г., ведно със законните лихви върху
двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в
качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С......, с присъединен
абонатен номер ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия
за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат
характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т. С.”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението
на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ АД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски по делото.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. З. К., оспорва исковете изцяло по допустимост
и основателност. Ответникът оспорва наличието на договорно основание, като твърди, че не
е представен писмен договор с общи условия, а публикуваните такива нямат императивен
характер и не са писмено потвърдени от него. Оспорва качеството си на „потребител“ на
топлинна енергия за процесния имот и период, като твърди, че не е ползвал услугата и има
друг постоянен адрес. Прави възражение, че отоплителната инсталация е обща част на
етажната собственост и ищецът не е неин собственик. Оспорва претенцията за
юрисконсултско възнаграждение като неоснователна. Ето защо моли за отхвърляне на
исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; както и че в неговия патримониум е възникнало
правото да получи стойността на извършената услуга „дялово разпределение“ в
претендирания размер и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
2
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството потребител зависи от установяването на две
групи факти или че ответникът е собственик на топлоснабдения имот или че същият е
сключил договор за доставка на топлинна енергия.
По делото е приобщен към доказателствения материал по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
15.05.1990 г., видно от който Н. М. С. и С. М. С., въз основа на Заповед № ДИ 03-522 от
09.05.1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС К. П.“, са закупили Апартамент № 4, находящ
се в гр. С....., в жилищната сграда – ...... Съгласно анекс към договор за продажба по реда на
ЗОС от 29.12.2003 г. кмета на район К. П.“, Столична община, от една страна, и Н. М. С. и
С. М. С., от друга, са се споразумели на ред 7 от договора вместо „С.“ да се чете „Ц.“, като
промяната е направена въз основа на л.к. № **********, издаден на 10.10.2002 г. от МВР –
София. В анекса е отбелязано, че има силата на нотариален акт за поправка.
По делото е представено и Удостоверение за идентичност с изх. № 68-00-645-
(1)/27.05.2024 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД. От
същото се установява, че жилищна сграда – многофамилна с четири входа, отразена с
идентификатор ............... в КККР, одобрени със Заповед № РД-19-50 от 02.11.2011 г. на ИД
на АГКК, попадаща в кв. 19 по плана на м. „ж.к. Красна поляна“, находяща се на ул. „..........
ж.к. К. П. – II част“, район К. П.“, Столична обшина, има следния настоящ адрес – гр.
София, ж.к. К. П. – II част, бл. .......
Видно от Удостоверение за наследници от 14.04.2025 г. на С. М. Ц., починал на
29.08.2012 г., ответницата е законен наследник на последния, в качеството си на негова
дъщеря.
Тук съдът следва да посочи, че не може да сподели доводите на особения
представител на ответника, във връзка с възражението му, че искът е предявен за апартамент
12, а по отношение на него липсва облигационна връзка.
Това е така поради следните съображения:
С исковата молба е приложено и Удостоверение за идентичност, издадено от
Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ към ищцовото дружество,
съгласно което Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. К. П.“, ет. 2, в жилищна сграда
– ....., е идентичен с Апартамент № 12, регистриран в базата данни на ищцвото дружество на
адрес ж.к. К. П. - 2“, бл. 11, вх. 2, с абонатен № ******.
От представените по делото фактури е видно че във фактурите на ищеца като
топлоснабден имот е посочен именно апартамент 4. Номер на инсталация и абонатен номер
са посочени именно за апартамент 4.
Обстоятелството че топлоснабдения имот с номер на инсталация ********** и
абонатен номер ****** са посочени под два номера в счетоводството и базата данни на
ищеца, а именно №12 и №4 не може да обуслови отхвърляне на иска поради
неоснователност.
Не може да се приеме, че след като е топлоснабдения имот като апартамент № 12 в
исковата молба се касае за различен топлоснабден имот доколкото същият отговаря като
номер на инсталация и абонатен номер.
Още повече, че самото разминаване в базата данни на ищеца идва от неточното
посочване на номера на апартамента в заявлението – декларация, подадено от праводателя
на ищцата като в самото заявление е посочено че номерът е 4 но до него е изписан номер 12
(виж л. 19 от делото).
3
Следва да се държи сметка, че и ответницата не е изпълнила задължението си
визирано в общите условия за подаване на заявление декларация за разкриване на партида
на нейно име така че да се преодолее това несъответствие.
Именно по тези съображения това възражение е неоснователно.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав е имал повод да се произнесе по
подобно възражение в Решение № 6351/09.04.2024г. по гр.д.№ 25187/2023г. където отново е
налице разминаване в номерата на топлоснабдения имот.
Решението е потвърдено с решение 1300/05.03.2025, по в.гр.д.№ 5670/2024г. по описа
на СГС II-д въззивен състав, в мотивите на което се излага, че при констатация на съда за
несъответствие между номера на имота, сочен в исковата молба и този по представените
писмени доказателства, дължи даване на указания както за поправяне на нередовностите на
исковата молба, така и за изясняване на противоречия между твърдения на страната и
представени от нея подкрепящи ги доказателства, още повече, когато обстоятелствата по
делото сочат за евентуално допусната очевидна грешка при посочване на номер или име,
съответно цифра или буква, променящи индивидуализацията на обекта /така решение
№437/29.12.2015 г. по гр.д. №3140/2015 г. по описа на ВКС, ІV ГО/.
Също така следва да се държи сметка, че ответникът не оспорва да е собственик на
топлоснабдения имот с номер на инсталация ********** и абонатен номер ******.
Ето защо на база на всичко изложено по-горе съдът намира че е налице първата
предпоставка а именно наличие на облигационна връзка.
Останалите възражения на ответника чрез неговия особен представител касаят
изчислението и отчитането на топлинна енергия за сградна инсталация.
Видно от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно техническа
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно подробно,
задълбочено за процесния период не са начислявани суми за сградна инсталация (виж
таблицата на стр. 5 от заключението на л. 107 от делото)
Ето защо предвид изчерпването на спорния предмет исковете се явяват установени по
основание и размер и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на когото се следват разноски
в размер на 1329,39 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.......... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от П.
П. и М. Ц. – Изпълнителни директори на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗДсумата от 1923,76 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия / ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София,
ж.к. К. П. – 2“, ......, с присъединен абонатен номер ******, за периода от 01.07.2022 г. до
30.04.2024 г., сумата от 184,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2023 г. до 25.03.2025г., сумата в размер на 60.99 лв., представляваща главница за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 13,54
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 17.07.2022г. до 25.03.2025г., ведно със законните лихви върху
двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.......... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от П.
4
П. и М. Ц. – Изпълнителни директори на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1329,39 лева
разноски в производството и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н. “ АД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5