Присъда по НОХД №180/2025 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 79
Дата: 28 октомври 2025 г. (в сила от 13 ноември 2025 г.)
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20251210200180
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 79
гр. Благоевград, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
СъдебниМария Ас. Попгаврилова

заседатели:Янка К. Андонова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
и прокурора П. Люб. М.
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Наказателно дело от
общ характер № 20251210200180 по описа за 2025 година
На основание чл.303 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Б. П. К., с ЕГН **********, роден на за ВИНОВЕН в
това, че на 23.07.2024г., около 18,00 часа, в община Благоевград, на поляна
над заведението „В “, е причинил средна телесна повреда на А. С. С., чрез
нанасяне на два ритника в областта на гръдния кош на А. С. С., като в хода на
разследването не е установено с кой крак са нанесени ритниците, с което
причинил на пострадалата счупване на девето, десето и единадесето ребро в
лявата гръдна половина по хода на средна мишнична линия, които
наранявания са реализирали медико - биологичната характеристика трайно
затруднение на движението на снагата и деянието е извършено в условията на
домашно насилие /чрез упражняване на физическо насилие, осъществено
спрямо лице, от което Б. П. К. има дете, като освен това с А. С. С. господин К.
е бил във фактическо съпружеско съжителство и е живял в едно домакинство/,
представляващо престъпление по член 131, ал.1, т.5а във вр. с член 129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК, за което му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“
1
за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване отлага на основание чл. 66,
ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3/три/ години.
ОСЪЖДА Б. П. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : Б ,
ул.“Б “ № , вх.“ “, ет. , ап. , да заплати по сметка на ОДМВР – Благоевград,
сторените съдебни разноски по ДП№355/2024г. по описа на 02 РУ на ОД на
МВР-Благоевград, а именно сумата от 1657.24 лв./хиляда шестстотин петдесет
и седем лева и двадесет и четири стотинки/, от които 895.68 лв./осемстотин
деветдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/- разноски за комплексна
съдебно психиатрична-психологична експертиза, 301.56лв./триста и един лев
и петдесет и шест стотинки/- разноски за допълнителната съдебно
психиатрична-психологична експертиза и 460.00лв./четиристотин и
шестдесет лева/ -разноски за извършената съдебно-медицинска експертиза .
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –
Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес .

.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №79/28.10.2025г., постановена по нохд
№180/2025г. по описа на Районен съд -Благоевград

Производството по делото е образувано въз основа на внесен
Обвинителен акт на РП-Благоевград против Б. П. К. , на когото е вменено
извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с член 129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК, което се изразява в следното:
На дата 23.07.2024г., около 18,00ч, в община Б , на поляна над
заведението „В “, е причинил средна телесна повреда другиму /на А. С. С./,
чрез нанасяне на два ритника в областта на гръдния й кош, като в хода на
разследването не е установено с кой крак са нанесени ритниците и така
причинил на пострадалата счупване на девето, десето и единадесето ребро в
лявата гръдна половина по хода на средна мишнична линия, които
наранявания са реализирали медико - биологичната характеристика трайно
затруднение на движението на снагата, като деянието е извършено в условията
на домашно насилие /извършено е чрез упражняване на физическо насилие и е
осъществено спрямо лице, от което Б. П. К. има дете, като освен това с А. С. С.
господин К. е бил във фактическо съпружеско съжителство и е живял в едно
домакинство/.
В съдебно заседание, представителят на РП-Благоевград поддържа
обвинението .
Подсъдимият лично и чрез своя защитник в процеса по същество не
оспорва обвинението от обективна страна, но се поддържа тезата, че
подсъдимото лице не е могло да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ръководи същите на инкриминираната дата. Ето
защо се иска прилагане на медицински мерки, а не на наказание на
подсъдимия К. .
Районният съд в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, след като анализира
събраните по делото доказателства и приложимото право , намира за установено от фактическа
и правна страна следното:


ПО ФАКТИТЕ В ДЕЛОТО

Между страните не е спорно, че подсъдимия Б. П. К. е роден на дата
.Видно от свидетелството му за осъждане, К. е и неосъждан до момента и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Безспорно установено е също така, че подсъдимият и пострадалата А. С.
С. живеели в едно домакинство и били във фактическо съпружеско
съжителство за период от около 2 години /2002г.-2003г./ По време на това
1
фактическото съпружеско съжителство между К. и пострадалата С. се родило
дете –на г., а именно синът им Б Б. К.. Заради периодичните прояви на
агресия и конфликти между К. и С., включително и при отключване на прояви
на неговото психично заболяване, двамата се разделили, като последното се
случило в края на 2003г. Заради детето Б обаче двамата родители продължили
да комуникират и контактуват по между си, както и да организират понякога
и честване на рождения му ден заедно.
На 23.07.2024г., когато отново бил рождения ден на вече пълнолетния Б
К., подсъдимият считал, че пак ще честват заедно този празник на детето за
това след като се чул по телефона с пострадалата по този повод, решил да я
потърси на място, което тя посещавала, а именно –поляна в близост до река „Б
“ в Б , ползвана за градски плаж, намираща се над заведението „В “ и където
също били чествали рожден ден на Б К. предни години.
Около 17.30 часа на същата дата, пострадалата действително се намирала
на въпросната поляна, където отишла да плажува, след като разбрала, че
синът й няма да е в Б за рождения си ден, а в гр.С , където е студент и учи. Към
този момент на поляната имало и други граждани, които били отишли там със
същата цел, в това число и св. В. Р. Д., който се бил разположил в близост до
С.. Подсъдимият отишъл на поляната при пострадалата, която му казала, че
няма да честват заедно този път рождения ден на детето, защото Б е останал в
гр.С . След което около 18. 00 часа , тя влязла да се изкъпе в река Б , а
подсъдимият я последвал. Там обаче между двамата възникнал конфликт по
повод на рождения ден на детето и защото подсъдимият видял на поляната в
близост до пострадалата св.Д., от когото ревнувал С.. В рамките на този
конфликт, К. блъснал с ръце А. С., която паднала в реката, макар че от това не
се наранила по тялото. Тази агресия на подсъдимия накарала пострадалата да
потърси помощ от седящите на поляната други граждани и тя излязла от
тръгнала към мястото където бил св.Д., когото познавала по физиономия,
защото и той често ходел на тази поляна за да плажува след работа. Това още
повече ядосало подсъдимия, който като видял нейната реакция след
излизането от реката, започнал да я обижда, наричайки я неколкократно
„курва“, като й се заканвал, че „ще я разчекне от бой и ще й избие зъбите й“.
Пострадалата му отговорила, че ще каже на синът им какво й е направил, при
което подсъдимият се затичал към нея, хванал я за косата и я повалил на
земята, след което й нанесъл неустановен брой удари със свити в юмруци с
ръце в областта на рамената и лявата ръка на пострадалата. При тези удари,
пострадалата почувствала силна болка в тялото си и се свила, а подсъдимият
преустановил ударите си с юмруци и й нанесъл два ритника в областта на
гръдния кош. Тогава се намесил св.Димтров, който отишъл да помогне на
пострадалата и разтървал К. от нея. Пострадалата не можела да диша след
ударите на К. и била на земята, св.Д. и друг неустановен гражданин, който
също се намирал на поляната предложили, казали на С. да отиде на преглед в
Спешен център, след което непознатия я и закарал с автомобила си до
МБАЛ“Б “. При прегледа на С. в ЦСМП на МБАЛ“Б “, дежурният лекар я
изпратил за да й се направи рентгенова снимка на тялото, но след направата на
такава не се установило да имат травми по нея. Седмица по- късно обаче, тъй
2
като болките в гърдите и тялото й не преминавали, а станали по-силни, С.
отишла отново на лекар и направила консултация с хирург, който отново я
изпратил да й направят рентгенова снимка, като при направата на такава се
констатирало, че има счупване на 9-то, 10-то и 11-то ребро. Започнало лечение
на пострадалата и лекарите й забранили да се движи за около 3-4 месеца
докато се възстановят и зараснат счупените ребра, като й било указано, че
тялото й трябва да е в покой.
Видно от приетата по делото като доказателства медицинска
документация за пострадалата С., в резултат на нанесените й удари от
подсъдимото лице на посочената дата и място на 23.07.2024г., действително й
е причинено счупване на девето, десето и единадесето ребро в лявата гръдна
половина по хода на средна мишнична линия, които наранявания са
реализирали медико - биологичната характеристика трайно затруднение на
движението на снагата .
В хода на ДП е допусната и назначена съдебно – медицинска експертиза,
в рамките на която вещото лице съдебен медик е установило, че посочените
травматични увреждания на пострадалата /счупване на ребра и контузия на
гръдния кош/, като механизъм на причиняване съответстват на описания
такъв в обвинението, а именно те могат да се получат в резултат на удари с
тъпи твърди предмети, каквито са и човешките юмруци и крака. Контузията
на гръдния кош и счупванията на няколко съседни ребра по една линия на
счупване, добре и по давност да са получени на инкриминираната дата и по
начина, който съобщава в показанията си пострадалата С. /с ритане с крака в
лявата страна на гръдния й кош/, като тази травма е довела до трайно
затруднение на движението на снагата на пострадалата за срок от 1.5 до 2.5
месеца . Експерта допълва при разпита си в съдебното производство, че често
се случва при травми като причинените такива на пострадалата /счупване на
ребра/, която няма и разместване на кости фрагменти, да не може да се
установи по рентгенова снимка ако счупване е прясно. Същевременно , след
като отминат няколко дни или седмици, експерта сочи, че започва
оздравителния процес в организма и тялото на човек образува съединителна
тъкан между счупените костни фрагменти и именно тогава при рентгенова
снимка те се виждат ясно и показват счупването, както се е случило и при
пострадалата С.. В случая експерта сочи, че се касае и за счупване на 11-то
плаващо ребро в човешкото тяло, което също е допринесло за неоткриване на
счупването при първия преглед на пострадалата С. на инкриминираната дата.
След този инцидент, подсъдимият се обаждал на пострадалата и й се
извинил няколко пъти, като повече не са имали конфликтни ситуации по
между си след този случай и продължават да комуникират и до днес .
Същевременно, пострадалата установява при разпита си по делото, че през
годините до 23.07.2024г. , подсъдимият и друг път й е нанасял побой,
включително и на публично място пред други хора, след което е отивал да й се
извини, като именно това му поведение, често отключвано и заради
психичното му заболяване, е станало причина тя да се раздели с него, въпреки
опита си да живеят заедно и да прояви разбиране към заболяването му.
3
В хода на разследването е назначена и изготвена комплексна съдебно–
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимото лице, в рамките на
която вещите лица са констатирали, че К. боледува от психично заболяване –
„органично биполярно – афективно разстройство с когнитивни дефицити и
поведенческа дезадаптация“, което води до органична промяна на личността.
Заради това негово заболяване, подсъдимият е лекуван няколкократно в
„Център за психично здраве – Благоевград“ЕООД. Експертите са
констатирали също така, че заради заболяването си, К. е с базово променени
компоненти на когнитивно и поведенческо ниво, като най – значими са
промените в настроението му. Поведението му се характеризира със
своенравност, неподчиняемост с елементи на враждебност, значително
стеснен житейски кръгозор. Действията му са ситуативно повлияни, като
тежестта пада на моментното емоционално състояние. Преобладаващата
импулсивност го възпрепятства в цялост да дообмисля разумността на
постъпките си при една занижена оценъчна способност за вредите, които биха
последвали, както за него самия, така и за околните. Вещите лица обаче не са
установили към инкриминираната дата и до момента, да е налице обърканост,
налудности и хюлюцинаторни изживявания в подсъдимото лице, които да са
довели до прекъсване на връзката му с реалността и наличие на активна
психотична симптоматика на инкриминираната дата. Поведението му е било
импулсивно и агресивно на процесната дата, но без загубена връзка с
реалността. Ето защо експертите приемат, че подсъдимия има и годност и
може да дава и достоверни обяснения във връзка с процеса срещу него.
При извършената в хода на ДП допълнителна комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимото лице е установено
от експертите, че психическо заболяване на Б. П. К. представлява психически
недостатък, който му пречи сам да се защитава в наказателното производство,
за това на същият е обезпечен защитник. Наред с това вещите лица приемат,
че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия К в състояние на
раздразнение, улеснено от болестното му състояние, но същото не покрива
критериите за силно раздразнение /афект/ и още повече, предизвикан с
поведение на пострадалата на инкриминираната дата.
При дадените обяснения на подсъдимия в съдебното производство,
същият не оспорва напрактика причинената телесна повреда на пострадалата
на инкриминираната дата и място, като се установява, че причината за
нанесеният на С. побой, е проява на ревност от страна на К., към св.В. Д.,
въпреки, че от разпита на последния категорично се установи, че е семеен и не
се намира в никакви и още по-малко лични и близки отношения с
пострадалата С. и двамата са общи познати, както и с подсъдимото лице,
именно от мястото на плажуване то им /процесната поляна до река Бистрица/.
При разпита на св.Н. в съдебното производство се установи, че
подсъдимият страда от психично заболяване, изразяващо се в депресия, което
отключил след смъртта на майка му, с която св.Н. била в близки отношения. В
период на проява на заболяването подсъдимият бил депресиран или
4
превъзбуден, като многократно е лекуван в „ЦПЗ-Благоевград ЕООД. Лятото
на 20204г., подсъдимият отишъл при св.Н. и й казал, че е набил майката на
сина си, за което съжалява и го оценявал като неправилно свое поведение.
Св.Н. сочи, че подсъдимият е привързан към сина си и ежедневно се чува с
него и разговаря по телефон, когато не може да го види в града.
Тази фактическа обстановка се базира и извежда от събраните
безспорни доказателства при недопуснато процесуално нарушение в
предходната фаза на процеса, които кореспондират по между си, поради което
и съдът напълно ги кредитира като годни да изяснят обективната истина в
този казуса и те са следните: показания на св. А. С. С., показания на св. В. Р.
Д., показания на св. Н., както и събраните по делото писмени доказателства:
акт за раждане на Б Б. К., медицински документи на пострадалото лице след
и на датата на инцидента, заключение по съдебно – медицинска експертиза на
пострадалата А. С. С., писма и медицинска документация от „Център за
психично здраве – Благоевград“ ЕООД, свидетелство за съдимост на Б. П. К.,
заключението по комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, както и такова по допълнителна комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза. Тази фактическа обстановка
кореспондира напълно и с обясненията на подсъдимото лице, които съдът
също кредитира именно заради последното.


ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО


При тази фактическа обстановка съдът приема, че се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК.
От обективна страна, на инкриминираната дата / 23.07.2024г., около
18.00 часа / и на инкриминираното място /община Благоевград, на поляна над
заведението „В “/, подсъдимият е причинил средна телесна повреда на А. С.
С., чрез нанасяне на два ритника в областта на гръдния й кош, като в хода на
разследването не е установено с кой крак са нанесени ритниците и така й
причинил счупване на девето, десето и единадесето ребро в лявата гръдна
половина по хода на средна мишнична линия, които наранявания са
реализирали медико - биологичната характеристика трайно затруднение на
движението на снагата и деянието е извършено в условията на домашно
насилие /извършено е чрез упражняване на физическо насилие и е
осъществено спрямо лице, от което Б. П. К. има дете, като освен това с А. С. С.
господин К. е бил във фактическо съпружеско съжителство и е живял в едно
домакинство за период във 2002-2003г./.
5
Това поведение на подсъдимия на инкриминираната дата и място
безспорно е такова в условия на домашно насилие по смисъла на чл.93, т. 31
от НК/ изм ДВ бр. 67 от 2023г./, след като в процеса се доказа по безспорен
начин, че подсъдимият К. и пострадалата са живеели в общо семейно жилище
и домакинство, както и, че са били във фактически семейни отношения преди
инкриминираната дата, а причиненото й телесно увреждане и повреда са в
следствие на физическо насилие /нанесен побой/, упражнено от страна на
подсъдимото лице.
В тази връзка съдът съобрази също, че в разпоредбата на чл.2, ал.1 от
Закона за защита от домашно насилие, е посочено, че „домашно насилие“ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, каквото
физическо насилие /побой/ в настоящият казус се установи, че е извършвано
от подсъдимия К. към пострадалата С., след като двамата са били и живели в
едно домакинство и в условията на фактическо съпружеско съжителство
макар и за период далеч преди побоя на инкриминираната дата.
Според нормата на § 1 т. 2 от ДР на ППЗЗД, " физическо насилие" е
причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или
страдание без разстройство на здравето, което също потвърждава извода за
причинена телесна повреда на пострадалата в този казус именно в условията
на домашно насилие.
От своя страна вида и естеството на самата причинена телесна повреда
на пострадалата С. се установи по безспорен и категоричен начин със
събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, с
показанията на пострадалата , показанията на св.Д. и с експертното
заключение по извършената съдебно-медицинска експертиза. Констатираните
като причинени травми на пострадалата на инкриминираната дата и място с
побоя над нея от подсъдимото лице /контузията на гръдния кош и счупванията
на няколко съседни ребра по една линия на счупване/, експерта Д-р А.
установява, че добре отговарят да са получени като давност на
инкриминираната дата и по начина, който съобщава в показанията си
пострадалата С. / ритане с крака в лявата страна на гръдния й кош/, като тези
травми са довели до трайно затруднение на движението на снагата на
пострадалата за срок от 1.5 до 2.5 месеца / повече 30 дни, с какъвто период
се свързва „трайността“ според съдебната практика- в тази насока е
Постановление №3 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС/, което е именно
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия в
условията на пряк умисъл по чл.11, ал.2 НК, тъй като К. е съзнавал
обществено-опасният характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
6
обществено-опасните последици от него и е искал последното, мотивиран от
намерението си да покаже неодобрението и прояви ревността си към
пострадалата заради комуникацията й със св.Д., макар двамата да не са се
намирали в никакви отношения до инкриминираната дата и да са били просто
общи познати от инкриминираното място. В съзнанието на подсъдимия е било
отразено, че се е намирал във фактически съпружески отношения с
пострадалата преди инкриминираната дата, както и, че нанасяните удари с
крака и ръце в областта на тялото й е домашно физическо насилие, с което
могат да й се причинят травматични последици, включително и средна
телесна повреда /травми, който да доведат и до счупване на нейни ребра при
тези директни ритници в областта на гръдния кош на пострадалата С. и
затруднение в движението на снагата й за повече от 30 дни/.
Тук е момента да се посочи, че съдът не счита за основателно
възражението на защитата за липса на субективна страна при извършване на
инкриминираното деяние, заради психичното заболяване на подсъдимото
лице, защото такова твърдение категорично бе опровергано и отхвърлено
от експертите по извършената комплексна съдебно психиатрична-
психологична експертиза. Те установиха, че към инкриминираната дата,
подсъдимият е съзнавал свойството и значението на извършеното и е могъл да
контролира простъпките си и поведението му към пострадалата не е
последица и резултат от отключено негово психично заболяване, макар да има
регистрирано такова и да е лекуван от него преди инкриминираната дата в
„ЦПЗ-Благоевград“ЕООД. Не са констатирани в К. към този обърканост,
налудности и хюлюцинаторни изживявания, които да са довели до прекъсване
на връзката му с реалността и наличие на активна психотична симптоматика, а
поведението му е било импулсивно и агресивно на процесната дата, но без
загубена връзка с реалността.
Предвид изложеното се налага и извода, че макар подсъдимият да страда
от психично заболяване и то да е хронично такова, последното не се е
проявило на инкриминираната дата и поведението на К. не е било под негово
въздействие. Наред с това, въпросното заболяване подлежи на
медикаментозно лечение и извън болнично заведение /при домашни условия/,
с което може да се препятства в максимална степен неговата проява и
симптоми и не се касае за постоянно боледуващо лице, което се нуждае от
непрекъснато настаняване за психично лечение в болнично заведение, в
каквато насока също бяха неоснователните възражения на защитата. Именно
това обосновават както обясненията на подсъдимия, така и показанията на
свидетелите Н. и С.. Самият факт, че К. многократно е бил лекуван в
болнично заведение също показва, че е постиган ефект от лечението му и за
това той е бил изписван, а след проявяване отново на психичното заболяване,
е постъпвал за овладяването му отново в „ЦПЗ-Благоевград“ЕООД. В този
смисъл, съдът категорично не приема тезата на защитата, че процесната
проява на насилие от подсъдимия, съзнавана от него, оценявана правилно от
него, с критично отношение към нея, не може да обоснове ангажиране на
7
неговата наказателна отговорност, поради липса на субективна страна и счете
и това възражение за неоснователно.


ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното престъпление следва да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимото лице.
За престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с член 129, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 до 10 години.
Същевременно съдът отчете в казуса наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което счете, че
следва да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За
такива смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства съдът прие: чистото
съдебно минало на К., дадените от него обяснения, с които съдейства за
разкриване на обективната истина, състоянието му на раздразнение, макар и
не до степен на афект, което е предпоставено от неговия специфичен профил и
характерова особеност /преобладаваща импулсивност, която го възпрепятства
в цялост да дообмисля разумността на постъпките си при една занижена
оценъчна способност за без поведението му да е резултат от загубена връзка с
реалността/, критично отношение към стореното, съжаление за стореното , в
това число извинил се няколко пъти на пострадалата след инцидента и
споделил и пред св.Н., че не оценява добре постъпката си и счита същата за
неправилна.
Предвид горното и като отчете като отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство само едно такова /начина на извършване на процесното
престъпление- с няколко квалификации , с множество удари с крака по тялото
на пострадалата, нанасяне и на удари с ръце по тялото й, на публично място и
пред други хора/, то съдът счита, че именно броя на визираните смекчаващите
обстоятелства, обосновава необходимостта от приложението на чл.55, ал.1, т.1
от НК и определяне на наказанието „Лишаване от свобода“ за дееца под
минимума, фиксиран от законодателя, а именно за срок от 1 година и 6
месеца.
При отчитане на вида и размера на отмереното наказание в този казус,
както и чистото съдебно минало на подсъдимото лице, съдът счита, че за
обезпечаване на неговата индивидуална превенция, не се налага изтърпяване
на това наказание и същото следва да се отложи за изпитателен срок от 3
години по чл.66, ал.1 от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА

8
По аргумент на чл.189, ал.3 от НПК, признаването на подсъдимия за
виновен и наложеното му наказание за извършеното престъпление по чл. 131,
ал.1, т.5а във вр. с член 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, обосновава и възлагане на
същият, тежестта за заплащане на сторените по делото съдебни разноски. Такива
са направени в рамките на ДП№355/2024г. по описа на 02 РУ на ОДМВР-
Благоевград и същите възлизат на сумата от 1657.24 лв., от които: 859.68лв.–
разноски за комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза, 301.56
лв. –разноски за допълнителна комплексна съдебно психиатрична-психологична
експертиза и сумата от 460.00лв.-разноски за извършената съдебно-медицинска
експертиза. Всички разноски следва да се присъдят в полза на ОДМВР -
Благоевград, след като именно това е и органа, който ги е направил в полза на
процеса.
По изложените мотиви и като прие, че именно отмереното по вид и размер
наказание ще обезпечи целите по чл.36 от НК , генералната и индивидуалната
превенция на дееца в този казус, съдът постанови и присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни