№ 205
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100902395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на управителя на М.В. ЕООД,
ЕИК ******* по чл. 625 от ТЗ. Длъжникът твърди, че дружеството не
извършва търговска дейност към датата на подаване на молбата, като до
месец ноември 2021 г. е осъществявало дейност като имало назначени
служители като брокери на недвижими имоти. Сочи се, че дружеството не
може да изплати свои парични задължения към НАП за публични задължения
за периода 08.2019 г. – 05.2021 година. Не разполага с парични средства,
движимо и недвижимо имущество. С молбата се иска от съда да открие
производство по несъстоятелността поради неплатежоспособността на
дружеството и да обяви дружеството в несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съобразно списъка на кредиторите, представен от молителя,
дружеството има публичноправни задължения към Държавата, в размер на
192 288,60 лева.
От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция”
се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 10.12.2021 г. на името
на М.В. ЕООД, ЕИК ******* няма регистрирани МПС.
От представеното удостоверение от Служба по вписванията,
гр.София е видно, че за периода 01.01.1998 г. –07.12.2021 г. липсват
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на М.В. ЕООД, ЕИК
*******.
От справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че по
1
партидата на дружеството М.В. ЕООД, ЕИК ******* няма обявени ГФО и
подадени за обявяване ГФО за 2019 г., 2020 година. С молбата по чл. 625 от
ТЗ е представен ГФО към 31.10.2021 г., и за 2020 година.
Представени са инвентаризационни описи за 2019 г. и за 2020
година.
Видно от справка от НАП от 15.12.2021 г., към 30.12.2020 г.
дружеството има общо публичноправни задължения към Държавата, в размер
на 167 497,21 лева – главница и 25 515,02 лева – лихва за забава за ДДФЛ, по
ЗКПО. Във връзка с публичните задължения на дружеството е образувано
изпълнително дело *********/2019 година.
От НАП са представени и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2019 и
2020 година.
На базата на обявените в ТР ГФО, Съдът установява следното
състояние на активите и пасивите в изследвания период:
Активи:
За 2020 г. – ДМА – 0 х. лева
Текущи активи – 0 х. лева
За 2021 г. – ДМА – 0 х. лева
Текущи активи – 0 х. лева;
Пасиви:
За 2020 г. –
Загуби - 163 х. лева
Раздел „Задължения“ – общо задължения до 1 г. 163 х.лева,в това
число 9 х. лева към персонала и 154 х. лева осигурителни задължения.
За 2021 г. – Текуща печалба/загуба - -5 х.лева
Раздел „Задължения“ – общо задължения над 1 г. – 168 х. лева –
осигурителни задължения.
Целта на производството по несъстоятелност е да се установи
реалното финансово състояние на дружеството. Поради това за оценка на
същото следва да се изхожда от обективно установими и документално
обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за
реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни
за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса -
актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на
съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата
стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по
т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016
г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в
производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Въз основа на представените от молителя счетоводни документи
следва да се изчисляват и коефициентите за ликвидност.
2
Следва да се отбележи, че не са представени счетоводни документи
за 2019 година.
Дружеството, видно от справката по партидата му в ТР е
регистрирано на 22.07.2019година.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от
някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да
е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени
категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на
чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично
вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да
е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2,
т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-
организационната си форма.
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят
М.В. ЕООД, ЕИК ******* има изискуеми публичноправни задължения към
Държавата, свързани с търговската му дейност.
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на
плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
Забавата на длъжника М.В. ЕООД, ЕИК *******, проявена чрез
3
спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния
случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от
длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването
на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите
(аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция, състоянието на
неплатежоспобност на М.В. ЕООД, ЕИК ******* се установи и при анализа
на финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни икономически и финансови
показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период
(1 година), участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които
се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-
ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или
4
на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за
бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните
запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат
критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни
(в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани
като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
В конкретния случай, на базата на данните по делото се установява,
че коефициентите на ликвидност са както следва:
Коефициент на обща ликвидност (краткотрайни
активи/краткосрочни задължения), Коефициент на бърза ликвидност
(краткосрочни вземания и парични средства в брой/банка/краткосрочни
задължения):
2020 г. – 0/0
2021 г. – 0/0
Следователно, установява се, че за целия изследван период
коефициентите на обща и бърза ликвидност като основани икономически
показатели, изготвени на базата на записванията на дружеството в
несъстоятелност и пренесени за следващите години данни, с корекцията на
паричните средства и вземанията от клиенти и доставчици и други вземания,
са със стойности равни на нулата.
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо
понятие. Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да
се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент
от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като
юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът
съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
5
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на
ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д.
№ 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото
състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените публични задължения, както и установеното
трайно влошаване на икономическото му състояние – 31.07.2020 година.
Съдът отчита обстоятелството, че дружеството е създадено и регистрирано в
ТРРЮЛНЦ през месец юли 2019 г., поради което и е разбираемо през първата
година от създаването си да изпитва определени финансови затруднения.
След изминаване на период от 1 година обаче, видно от данните по делото не
се установява подобряване на финансовото състояние, а влошаване на същото
– увеличаване на публичните задължения, без да е налице натрупване нито на
дълготрайни, нито на краткотрайни активи.
Към този момент, видно и от приложените ревизионни актове за
установяване на публични задължения на НАП се установява, че има
непогасени данъчни задължения.
С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият
разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването
му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 5000 лева за
началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците
по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по чл.634в от
ТЗ на 17.02.2022 година.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума
за покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5
от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
6
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на М.В. ЕООД, ЕИК
*******, адрес: гр. София, р-н И.
ж.к. ******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.07.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника М.В. ЕООД,
ЕИК *******, адрес: гр. София, р-н И.
ж.к. *******.
ОБЯВЯВА М.В. ЕООД, ЕИК *******, адрес: гр. София, р-н И. ж.к. *******
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на М.В. ЕООД, ЕИК
*******, адрес: гр. София, р-н И.
ж.к. *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на М.В.
ЕООД, ЕИК *******, адрес: гр. София, р-н И. ж.к. *******.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 2395/2021 г. по
описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника М.В. ЕООД, ЕИК *******, адрес:
гр. София, р-н И. ж.к. *******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на кредитор или длъжника, при
условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника
или при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски
градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), необходима за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника М.В. ЕООД, ЕИК *******, адрес:
гр. София, р-н И. ж.к. *******, че ако в срок една година от вписването на
настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел не бъде поискано възобновяване на производството, производството по
несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване
на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *******, адрес: гр. София, р-н И., ж.к.
******* да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по
делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8