№ 209
гр. С., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500151 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1531/28.03.2021г. от Главна
дирекция “Гранична полиция” -МВР, с адрес: гр.София, бул.’’Мария Луиза”
№46, представлявана от директора Деян Моллов чрез процесуалния си
представител М.Х. - главен юрисконсулт срещу решение №53 от 11.03.2022г„
постановено по гр. дело №1123 по описа за 2021г. на районен съд –С., с което
е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР е адрес: гр.София,
бул.’’Мария Луиза” №46 да заплати на Ж. ЗДР. ОВЧ., ЕГН **********, от
гр.С., ул.’’Възход” №2, вх.В, ап.8 сумата от 2 325,08 лева - представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд
за периода 27.10.2018г.-27.10.2021г ., получен в резултат на преизчисляване
на положените часове нощен труд е коефициент 1,143, както и сумата от
331,71лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число
на месеца, следващ периода, за който се отнася труда до датата на
предявяване на иска - 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 27.10.2021г. до окончателното
и изплащане. ГДГП-МВР е осъдена да заплати на Ж. ЗДР. ОВЧ. разноски по
водене на делото в размер на 400,00лв. за адвокатско възнаграждение, както и
до заплати по сметка на районен съд-С. държавна такса върху уважените
искове в размер на 143,00лева и разноски за вещо лице в размер на
120,00лв. Счита обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение
на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и
необоснованост на акта . За да се произнесе с осъдително решение районен
1
съд-С. е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба -
ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, относно
преобразуване/преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен
такъв. Счита, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на
общото трудово законодателство - КТ и издадената въз основа на него
Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ). Като
мотив е посочено, че с Наредбата по чл.187, ал.10 от ЗМВР не е посочен
коефициента за отчитане на нощния труд, именно защото ЗМВР препраща
към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Моли въззивния съд да обърне внимание ,че районният съд не сочи мотиви
защо приема, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е приложима за
служителите, чийто статут се урежда съгласно разпоредбите на ЗМВР.
Намира ,че безспорно се установява от заключението по СИЕ, че процесните
часове извънреден труд са получени след преобразуването на положения
нощен труд в дневен.Счита ,че липсват мотиви за начина ,по който са
получени тези часове, отработени ли са или са формирани по друг начин,
защо съдът приема, че тези часове представляват “извънреден труд”
обстоятелство, което оспорва още с писмения отговор, който следва да бъде
заплатен от Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР.Счита ,че в МВР
има три категории служители, чиито служебно положение е регламентирано в
три различни закона. Съгласно чл.'142 от ЗМВР(7) Служителите на МВР са:
1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. (4) Статутът на държавните
служители по an. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. (5)
Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.Държавните
служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждат със ЗМВР, са
специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6,
ал.1 от ЗМВР) със специфична насоченост - защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението (чл.2, ал.1 от ЗМВР), работещи при специфичен режим на
работа, поради което служебните им отношения се уреждат от специален
закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Счита ,че е специална и уредбата за полагане на нощен и
извънреден труд. Основавайки се на законовата делегация, съдържаща се в
специалния закон, твърди ,че министъра на вътрешните работи е издал
приложимите в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г.(отм), Наредба
№8121з-36/07.01.2020г.(отм.), Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.(отм.) и
Наредба №8121з-1353/15.12.2020, регламентираща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от
2
Закона за министерството на вътрешните работи.Видът и условията за
заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на
държавните служители в МВР счита ,че са предмет на подробна уредба в гл.
VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г.,
последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.), (ЗМВР-2014) и препращане
към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите
няма.От текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е видно, че същата е
приложима, когато продължителността на нощния труд е по-малка от
продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия
случай, установява КТ - 7часа нощен труд и 8часа дневен труд. В тази
хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на
нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. За служителите в МВР, за които се
прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, счита ,че е
установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно
8 часа (арг. чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР).Счита ,че съгласно разяснение от
7.09.2010 г. и в разяснение от 9.12.2010 Г. и двете на МТСП във връзка с чл. 9
от НСОРЗ, цит.: Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете
работи, за които се установява намалено работно време, продължителността
на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено
работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от
установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно
време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е
съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Счита ,че това
означава, че отношението е 6 ч./6 ч. или 7 ч./7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане е равен на 1.От тези становища намира ,че е видно, че
преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило.
Намира ,че то не се прилага дори за всички категории и служители, чиито
статут се урежда от КТ. Макар и в горния случай да се коментира за лицата,
работещи с намалено работно време, тогава когато нормалната
продължителност на дневното и на нощното работно време е еднаква, е
видно, че не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква
продължителност на дневното и нощното работно време. Счита ,че именно
такава продължителност е установена и служителите по ЗМВР.
Счита ,че извънреден труд би бил налице, само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно
време.Разяснение на МТСП от 19.10.2009 г. във връзка с чл. 140, ал. 2 от КТ,
цит.: „При сумирано изчисляване на работното време трудовото
възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент,
равен на отношението между часовете, получени след превръщането на
нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца
или установения друг период. “ Видно от това становище е, че идеята е да се
заплати на работника увеличено възнаграждение за неговата заработка, това
което е изработил през нощта, но за по-кратко време, да бъде равно на онова
което би изработил през деня.Нощният труд на държавните служители в
3
МВР, счита ,че е предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР и че е трудно
приложима чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (съкр. НСОРЗ, обн.ДВ,бр.9 от 2007 г.,изм.Намира ,че тази разпоредба
е непригодна за прилагането и към държавните служители в МВР. Не са
налице нейните предпоставки:- подневно отчитане на работното време;
работа на смени; продължителност на нощно работно време, по-малка от
продължителността на дневното; трудово възнаграждение заработено по
трудови норми.Счита ,че само при кумулативното наличие и на посочените 4
необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Видно от изложеното е, че с оглед характера на
служебното провоотношение на Ж.О. и създадената организация на работа в
МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ счита ,че са неприложими спрямо
неговото служебно правоотношение, което прави неоснователна претенцията
му по главния и акцесорния иск, а от там, първоинстанционното решение като
постановено при неправилно приложение на материалния закон.Моли в този
смисъл въззивния съд да се произнесе .Моли на основание чл. 78 ГПК да
присъди в полза на РДГП-С. направените по делото разноски включително
възнаграждение за юрисконсулт, за двете съдебни инстанции
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№2104/29.04.2022г.
от Ж. ЗДР. ОВЧ., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. Възход №
2, вх. В, ап. 8, чрез пълномощника адв. И.Г. ,който моли въззивния съд да
потвърди обжалваното съдебно решение на районен съд гр. С., като правилно
и законосъобразно постановено.Намира ,че подадената въззивна жалба по
същество представлява писмена защита с изложени подробни аргументи,
защо иска следва да бъде изначално отхвърлен иска и не посочва конкретни
пороци, на основание които обжалваното съдебно решение да бъде
отменено.Счита, че първоинстнационния съд правилно е възприел
фактическата обстановка по казуса, приложил е относимите правни норми и
се произнесъл с валиден и законосъобразен съдебен акт. Намира за
несериозно жалбоподателят да извлича аргументи в своя полза от различни
разяснения на въпроса кога следва да се прилага чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ от
експерти на труда и социалната политика (интернет страницата на
министерството разяснение от 07.09.2010г. и разяснение от 09.12.201 Ог.)“
Счита ,че това са съждения на длъжности лица, изложени не по конкретен
повод, а като обща рамка за прилагане, но те в никакъв случай не могат да
бъдат обвързващи съда, като правоприлагащ орган. Счита ,че до настоящият
момент съдебната практика е еднопосочна и се произнася в полза на лицата,
предявили такъв тип искове, а със жалбата не се излагат нови аргументи в
противна посока.Счита ,че иска като размер е напълно доказан от приетата по
далото експертиза, като доказателства в противната посока изобщо не са били
събрани.Поради това моли въззивния съд да потвърди съдебно решение №
53/11.03.2022г. постановено по гр.д. № 1123/2021г. по описа на районен съд -
С. като правилно и законосъобразно постановено.Претендира разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателят
4
ГД“ Гранична полиция „ към МВР се представлява от юриск.М.Х. ,която
поддържа въззивната жалба Намира ,че решението на районен съд –С. е
незаконосъобразно и необосновано по подробни доводи и съображения в
жалбата и писмена защита Претендира юриск. възнаграждение
Въззиваемият Ж. ЗДР. ОВЧ. ,редовно призован , не се явява
Вместо него пълномощникът му адв.И.Г. поддържа становище ,че въззивната
жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано обжалваното решение Претендира разноски
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт
, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С.ският окръжен съд намира ,че по делото няма спор ,че ищеца Ж.
ЗДР. ОВЧ. работи при ответника по служебно правоотношение, като заема
длъжността“ Младши оперативен дежурен“ в РДГП-С., което служебно
правоотношение не е прекратено.
В първата инстанция е назначена , изслушана , приета и неоспорена
СИЕ ,като от заключението на вещото лице се установява, че за периода от
27.10.2018 г. до 27.10.2021г. ищецът е положил общо 1 800 часа нощен труд,
който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в дневни, съгласно
чл.9 ал.2 НСОРЗ. При направените изчисления, положените 1652 часа нощен
труд, приравнени към дневни часове, са общо в размер на 1 888 часа.
Разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по
Наредбата е общо в размер на 258 часа. Според вещото лице общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за
периода 27.10.2018 г. до 27.10.2021г. е в размер на 2 325,08 лева. Размерът на
законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд вещото лице
подробно е описало в таблица Приложение 1 към заключението е 333,71 лева.
В този смисъл даденото от районния съд разрешение по иска за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и
в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от
ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра
на вътрешните работи. Съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з[1]407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно
отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой
часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.
5
Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в
сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.
дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с
решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.
31 ал. 2 от предходната наредба. При липса на изрична законова
регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове,
но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се
приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от
принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2
от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в
действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се
съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд
да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват
на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа
дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така
и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и
Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни
служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е,
че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота
на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на
основните начала на правото, обичая или морала. Неоснователни са доводите,
че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с
по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6:
00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-
1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него
6
между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези
нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд /В този смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,
25 лева за всеки отработен час през нощта. В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено,
че държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6.
00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме
директно препращане и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този
текст), приложимо и за служителите на МВР, тъй като единият от елементите
на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена в
сравнение с дневната продължителност на работното време през нощта. Ако
не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2
ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА -
аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба
на трудовите правоотношения в тази насока. В случая следва да се вземе
предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските
на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта,продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържатспециални норми, уреждащи ограничен
кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут
на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда.
7
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./
нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).
Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по
приложението на чл. 136 ал. 1 -3 КТ, според които нормалното работно време
е установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то
е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден
е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от
денонощието.Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при
което трудът се полага през денната част на денонощието, и нощно работно
време, при което трудът се полага през нощната част на денонощието, което
от своя страна е обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл.
140, ал. 1 КТ.
В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато
нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и
нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в
тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на
работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен.В тази насока от
неоспореното заключение на вещото лице е видно, че с оглед броя на
нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на отработените
нощни часове в дневни, получения брой часове надхвърлят установеното
работно време, поради което разликата се явява извънреден труд. Т.е при
съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма часове,
разликата от 258 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията
„нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ
бр.60/07.07.2020 г. следва да се допълни че съгласно чл. 187 ал. 1 изречение
второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
8
сумарно изчисляване на работното време. С тези изменения вече се
установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и
пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
това е в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР
приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд. С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело №
262/2020 г., съдът приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на
евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно
постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато
се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на
тази цел. В това отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната
в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и №
8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със
съображения от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не
покажат друго проверките, които следва да направи запитващата
юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за
преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови
средства.Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност
правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се
сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най[1]голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че
членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В същото решение е
разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на ограничаване на
максималната продължителност на труда и на периоди на почивка, по-
9
специално междудневна, не само представлява особено важно правило на
социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31 параграф 2
от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата юридическа
сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii
Economice din Bucureşti, C-585/19 , EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна
практика/. Разпоредбите на Директива 2003/88 и по[1]специално членове 8 и
12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да се тълкуват с
оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din
Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от постоянната
практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на
Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът й и
целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11 юни 2020 г.,
CHEP Equipment Pooling, C-242/19 , EU:C:2020:466, т. 32 и цитираната
съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са
част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат.При всички случаи в
полза натакива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че с
промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители, включително неполагащите труд през нощта. По този
начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното право
видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това
положение разпоредбите на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изречение второ на ал.1
на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото
на Съюза .Те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на някакъв обективен и разумен критерий, не е свързана с
допустима от закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на
тази цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от
чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото
на Съюза, ще се приложи същото разрешение на спора, което е дадено при
редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020 г. – налице е празнота в
уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на
възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков
10
период става с прилагане на коефициент 1,143.Липсата на възможност както
за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, в
каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до абсурдния
резултат длъжникът да се освобождава от това си задължение чрез неговото
просто неизпълнение.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата
претенция,поради което решението следва да бъде потвърдено.И тъй като
въззивният съд потвърждава решението на районен съд –С. , препраща по
реда на чл.272 ГПК към мотивите му .
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден жалбоподателят
Главна дирекция „Гранична полиция “ към МВР с адрес гр.София ,
бул.“Мария Луиза“ №46 да заплати в полза на Ж. ЗДР. ОВЧ. ,с ЕГН
********** ,с адрес гр.С., ул.“Възход“ №2, вх.В, ап.8, разноски за въззивната
инстанция ,представляващи адв. възнаграждение за адв.И.Г. в размер на 400
лева
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/11.03. 2022г. по гр.д. №1123/2021г.
по описа на районен съд –Смлян , като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция “ към МВР с
адрес гр.София , бул.“Мария Луиза“ №46 да заплати в полза на Ж. ЗДР. ОВЧ.
,с ЕГН ********** ,с адрес гр.С., ул.“Възход“ №2, вх.В, ап.8, разноски за
въззивната инстанция ,представляващи адв. възнаграждение за адв.И.Г. в
размер на 400 /четиристотин/ лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11