гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в
публично
заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Калина Станчева
при
участието на секретаря Алина К. Тодорова
като
разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 5156 по описа
за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20002734, постановено по гр. д. № 77269/2018
г. на Софийски районен съд, 49 състав, е осъдено „ЧЕЗ Електро България” ЕАД,
ЕИК********, да заплати на К.И.Г., ЕГН**********, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата от 2009.52 лева, платена от него без основание, начислена
вследствие на едностранна корекция по фактура №********** от 22.11.2018 г.,
издадена въз основа на констативен протокол №1021384 от 14.11.2018 г.
Решението е обжалвано от
ответника в първоинстанционното производство - ЧЕЗ Електро България” ЕАД (сегашно
наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД). Изложените доводи във въззивната
жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на
установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че правилно е направена корекция на сметката на потребителя по реда на
ПИКЕЕ, след констатираното нарушение в процесния електромер (промяна в схемата
му на свързване). В тази насока се излагат подробни съображения. Моли се да се
уважи въззивната жалба, предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.
Ответникът по въззивната
жалба - К.И.Г., действащ
чрез процесуалния си представител, е депозирал в законоустановения срок отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. В отговора се
излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените разноски във
въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания
за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, който
счита, че са основани на приетите по делото доказателства. Относно правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната
жалба доводи за основателни.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че с влязло в сила решение №2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело №3879/2017 г. на
ВАС са отменени разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ.
Решенията на ВАС имат действие „ех nunc”, т.е. занапред. С оглед на което
районният съд е констатирал, че решението на ВАС е приложимо след 08.11.2018 г.
и в частност за извършените след тази датата и процесни - проверка,
констативния протокол и едностранната корекция на сметка. Поради това районният
съд е намерил, че същите са изготвени без основание доколкото чл. 48 - чл. 51
от ПИКЕЕ са отменени с влязло в сила решение. Отделно от това е посочено, че не
е предвиден ред за уведомяване на потребителя, доколкото като необходимо
съдържание на Общите условия е предвидено уреждане на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Поради
липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента в Общите условия не е
изпълнен фактическия състав, пораждащ правото на „ЧЕЗ Електро България” ЕАД да
коригира сметката на клиент. Освен това едностранната корекция на сметка за
доставена ел. енергия противоречи на норми на действащото законодателство,
които уреждат потребителските права - чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита
на потребителите. Дори и да се приеме, че са приложими ПИКЕЕ, то клаузите от ЗЕ
и ПИКЕЕ, уреждащи едностранна корекция на сметки са нищожни по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, защото нарушават основни принципи
за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата
на интересите на потребителите при продажбата на ел. енергия.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз
основа на които е уважил предявения иск, са незаконосъобразни, обосновани са
при неправилно прилагане на закона, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
В случая от приетите в първоинстанционнното
производство доказателства се установява, че съгласно констативен протокол за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия №1021384 от 14.11.2018 г. е извършена проверка на аб. №**********,
с титуляр К.Г., при която е констатирано нарушение на пломбата на клемния блок
на електромера; поставен допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща
фазови клеми на клемния блок на електромера и е измерена грешка от минус -95.49
% и промяна на схемата на свързване на измервателната система на ел.енергията. С
писмо от 15.11.2018 г. „ЧЕЗ Разпределение България”АД е уведомило К.Г., че е
извършена проверка на 14.11.2018 г., за което е съставен констативен протокол
№1021384/14.11.2018 г., въз основа на който ще бъде извършена корекция на сметката
за консумирана ел. енергия. С предложение за корекция на сметка са начислени
допълнително още 10398 kWh. С писмо от 26.11.2018г. от „ЧЕЗ Електро България”АД
К.И.Г. е уведомен, че въз основа на констативен протокол №1021384/14.11.2018г.
след извършена проверка му е начислена сума в размер на 2009.52 лева за
консумирана, но незаплатена ел.енергия. За тази сума е издадена фактура
№********** от 22.11.2018г. от „ЧЕЗ Електро България”АД с получател К.И.Г.. С
преводно нареждане от 08.01.2019 г. К.И.Г. е наредил в полза на „ЧЕЗ Електро
България”АД сумата от 2009.52 лева по фактура №********** от 22.11.2018, за да
не бъде спряно електрозахранването. От
приетата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че на 14.11.2018г.
е констатиран нерегламентиран достъп, респективно нерегламентирано въздействие
до защитена вътрешност на електромера под капачката на клемния блок чрез
допълнително присъединен проводник, който да препятства правилното измерване на
количествата ел.енергия, консумирана в обекта на ищеца чрез промяна на ел.схема
на свързване на измервателната система. Според вещото лице преизчислението на
доставената и неотчетена електроенергия е вярно и е изготвено при спазване на
методиката по реда на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Преизчисляването на сметката е
извършено по действащите за периода цени на ел.енергията, утвърдени от КЕВР на
база посочения размер на ел.енергия за корекция - 10398 кВтч. Съгласно
показанията на разпитаната пред районния съд М.Б.на 14.11.2018 г. в гр. София,
ж. к. „*/******е извършена проверката на намиращото се на входа метално табло с
30 броя електромери, на която присъствали двама представители от федерацията и двама
техници. При един от електромерите се установило, че е нарушена пломбата на
клемния блок. При отваряне на капака на клемния блок се видяло, че е поставен
шунт /допълнително присъединение/ между входяща и изходяща фазови линии. Веднага
след това се измерил електромера със специален уред - еталон, при което било
открита грешка приблизително минус 95%. Техниците имали връзка с техния отдел и
по телефона съобщавали № на електромера и там се установявал собственика. Протоколът
бил съставен на място и бил подписан от нея и колегата й от федерацията,
представител на МВР и от техниците. Свидетелства, че била повикана полиция и че
един от техниците се качил по етажите да извика собственика, но никой не се
отзовал.
С изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е налице законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент след доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия при определени предпоставки. Първото законово
изискване произтича от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за необходимост от правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия. Второто изискване на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б.“а“ ЗЕ касае изрично предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание
за корекция.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло практиката на
ВКС, например решение по т. д. № 1797/2020 г., II т. о., решение по гр. д.1561/2020
г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. и решение по
гр. д. № 50417/2016 г., I г.о. В посочените съдебни актове е прието, че от
правилото на чл. 183 ЗЗД, респ. на чл. 318 и сл. ТЗ, следва, че когато е било
доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащането й. Дори и при липса на специална уредба, този извод произтича както от
общото законово правило, че купувачът следва да заплати цената на доставената
стока, така и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Специалната
регламентация на договора за продажба на ел. енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не
изключва за неуредените случаи приложението на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия. Исковете за заплащане на реално
потребена ел. енергия при грешки в отчитането й, вкл. и при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, не могат да се отхвърлят от
гражданските съдилища само поради липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на действително ползвана ел. енергия. При
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя на ел. енергия, той
дължи заплащане на реално потребената енергия, като неправилно отчетеното
количество на доставената електрическа енергия не поражда имуществена отговорност
на крайния клиент за виновно причинени имуществени вреди по реда на чл.79,
ал.2, вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за съответния период. Поради изложените
съображения въззивният съд намира, че и след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. от
Върховния административен съд с влезли в сила на 14.07.2017 г. и на 23.11.2018
г. решения, е налице правно основание за корекция в сметката на потребител за
минал период при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на
потребената електрическа енергия.
В настоящия случай също така съгласно трайната
практика на ВКС, обобщена с решение №61/16.07.2021 г. по гр.д. №2051/2020 г.,
IV г. о., ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя
следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по
реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават
на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Ако в общите
условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред. Освен това в разглеждания случай
потребителят уведомен за съставения констативен протокол и за извършената въз
основа на него корекция с писмо от 15.11.2018 г. и с писмо от 26.11.2018 г.
В случая се касае за договор за продажба /доставка/,
при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. От правилото на
чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. В тази насока въззивният съд намира за неоснователни доводите
на районния съд за невъзможност за установяване на обема на реално доставена
ел. енергия. При липса на доказателства за извършена проверка на СТИ в периода
3 месеца преди проверката (на 14.11.2018 г.), периодът на корекцията е
ограничен до 3 месеца назад, с цел да бъде ограничена възможността за
неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, доколкото не
може точно да се определи моментът, от който започва неточното отчитане на
електрическата енергия, респ. неотчитането на същата. Съгласно експертното
заключение по изслушаната и приета съдебно - техническа експертиза, което
въззивният съд кредитира, преизчислението на електрическата енергия е извършено
при спазване на изискванията в коректния тримесечен период. Освен това основен
принцип в правния мир е недопускането на неоснователно обогатяване на едни лица
за сметка на други. В тази насока е
предвидена и разпоредбата на чл. 162 ГПК. В настоящото производство по
категоричен начин се установява, че ищецът е ползвал неотчетена електрическа
енергия, като невъзможността да бъде определен с точност периода на това
неправомерно ползване и точното количество налага определянето му именно по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо въззивният съд, отчитайки заключението на съдебно техническата
експертиза, счита, че в случая определеният период на неточно измерване на
електрическа енергията и количеството на доставена, но неотчетена електрическа
енергия, са справедливи.
Неправилни и са доводите на районния съд за липса на
предпоставки за ангажиране договорната отговорност на потребителя, обосновани с
липса на виновно поведение на последния и с неравноправност на клаузите,
допускащи корекция на сметка за доставена ел. енергия като противоречащи на чл.
143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите.
По въпроса дали крайният снабдител на електрическа
енергия следва да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му
след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е
формирана непротиворечива съдебна практика - решение № 118/18.09.2017 г.,
постановено по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение № 115/20.09.2017
г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, II т. о., която следва
да намери съответно приложение и в настоящия случай. С посочените решения са
дадени разяснения, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Следователно
неправилно отчетеното количество на реално доставена електрическа енергия не
поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени от него
имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, а парично
притезание в патримониума на продавача, респ. на оператора, представляващо
продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия
през съответния период, за който е начислена (арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД).
Съображенията на районния съд, че едностранната
корекция на сметка за доставена ел. енергия нарушава
основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата на ел. енергия,
не могат да бъдат споделени. Същите не почиват на конкретната фактическа
обстановка и не са съобразени с констатираната недобросъвестност на
потребителя. Основополагащ принцип на гражданското право е, че никой не следва
да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В разглежданият
случай потребителят лично или чрез трети лица е извършил нерегламентирано
въздействие върху електромера, което препятства правилното измерване на
количествата ел. енергия в негова полза. Ето защо няма как въз основа на
някакви формални и абстрактни позовавания на неравноправни клаузи и на
нарушение на потребителски права, да се изключва задължението на потребителя за
заплати цената на електрическата енергия, която му е доставена, но не е
отчетена поради неправомерно засягане на
СТИ. В случая важното обстоятелство, което не следва да бъде пренебрегвано, е
че нерегламентирано въздействие върху електромера е довело до неотчитането 95.49
% от доставяната електрическа енергия, от което се е възползвал и обогатил
единствено и само потребителят.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че
предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК следва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на
правния спор на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, въззивмаеният следва
да заплати сторените разноски от въззивника, за които е представен списък и
включват 40.19 лева – заплатена държавна такса и 150 лева – определен минимален
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Поради неоснователността
на предявеният иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът К.И.Г. следва да
бъде осъден да заплати на ответника и сторените в първоинстанционното
производство разноски в размер общо на 400 лева, от които 150 лева – определен
минимален размер на юрисконсултско възнаграждение, 200 лева – внесен депозит за
експертиза и 50 лева – внесен депозит за разпит на свидетел.
Воден от изложеното,
Софийски градски съд
ОТМЕНЯ решение №
20002734, постановено по гр. д. № 77269/2018 г. на Софийски районен съд, 49
състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.И.Г., ЕГН:**********,
срещу „ЧЕЗ Електро България” ЕАД, ЕИК:********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2009.52 лева,
платена от К.И.Г. без основание, начислена вследствие на едностранна корекция
по фактура №********** от 22.11.2018 г., издадена въз основа на констативен
протокол №1021384 от 14.11.2018 г.
ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН:**********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
на „Електрохолд Продажби“ ЕАД (предишно наименование„ЧЕЗ Електро България” ЕАД),
ЕИК:********, сумата от 400 лева, сторени разноски по гр. д. № 77269/2018 г. на Софийски районен съд, 49
състав, както и сумата от 190.91 лева, сторени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.