Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260696 / 10.6.2021г. 10.06.2021г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд
състав
На 18 05 2021 година
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия: Д МАТЕЕВА
Секретар: Д Асенова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00373 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Й.А.С. ЕГН ********** ***
И чрез адв.К.П. Бл АК
срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник”АД, с ЕИК: ********* и
седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ“Република“ , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
сумата 2620.91лв., главница за доставена и ползвана, но неплатена топлоенергия за периода 01.05.2011г.- 30.04.2014г.,
сумата 616.65лв.,лихва за забава за периода 30.06.2011г.- 10.03.2015г., както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2015г. до окончателното и изплащане,
сумата 150лв.разноски юк.възн и 64.75лв.д.такса
за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.г.д.№2006/2015г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1711/2015 на ЧСИ Ст. Б..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но се явява неоснователен.
Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Установи се, че по ч.г.д.№2006 /2015г. на ПРС в същото е издадена Заповедза изпълнение, въз основа на която, след като е влязла в сила, е издаден и процесният изпълнителен лист ,с който ищецът е осъден да заплати на ответника:
сумата 2620.91лв., главница за доставена и ползвана, но неплатена топлоенергия за периода 01.05.2011г.- 30.04.2014г.,
сумата 616.65лв.,лихва за забава за периода 30.06.2011г.- 10.03.2015г., както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2015г. до окончателното и изплащане,
сумата 150лв.разноски юк.възн и 64.75лв.д.такса
за които суми е издаден
По посочения изпълнителен лист по ч.г.д.№2006/2015г. на ПРС, е образувано изп.д.№1711/2015 на ЧСИ Ст. Б..
С разрешението по т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че:
когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона – на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК /чл. 330, ал.1, б.„д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР№2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че:
за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изп.д. на ЧСИ Ст. Бадев е прекратено по право на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК .
Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Тази отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на
правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на
новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение №
170/17.09.2018г. по гр. дело №
2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Съдът намира, че процесните вземания се погасяват с кратката тригодишна давност по следните съображения: съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул.
Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищецът има интерес да установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на :
Сумата 550лв.адв.хонорар на адв.К.П. и 138.09лв.д.такса както и 24лв.д.такса за копието на и.дело- които и следва да му бъдат присъдени.
По възражението за прекомерност на размера на адв.възн:
Освен съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото, съдът преценява размера с оглед цената на иска и тарифите по З АДв и Наредбата за размера на адв.възн., поради което счита, че предявения размер не е прекомерен.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от
Й.А.С. ЕГН ********** ***
И чрез адв.К.П. Бл АК
срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник”АД, с ЕИК: ********* и
седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ“Република“ , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК,
че ищецът не му дължи
сумата 2620.91лв., главница за доставена и ползвана, но неплатена топлоенергия за периода 01.05.2011г.- 30.04.2014г.,
сумата 616.65лв.,лихва за забава за периода 30.06.2011г.- 10.03.2015г., както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2015г. до окончателното и изплащане,
сумата 150лв.разноски юк.възн и 64.75лв.д.такса
за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.г.д.№2006/2015г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1711/2015 на ЧСИ Ст. Бадев.
ОСЪЖДА“ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник”АД, с ЕИК: ********* и
седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ“Република“, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.А.С. ЕГН ********** ***
РАЗНОСКИ : 550лв.адв..хонорар на адв.К.П., 138.09лв.д.такса и 24лв.д.такса за копието на изп.дело
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: