Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 121 от ГПК. С определение от 10.07.2012 година по гр.дело № 341 по описа на Свищовски районен съд за 2012 година, искането на ответника „Е. Б. П.”-, гр. В. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по правилата на местната подсъдност на Варненски районен съд е оставено без уважение. Определението е обжалвано от „Е. Б. П.”-, гр. В. с искане за отмяната ум и постановяване на ново, с което делото да се изпрати на местно компетентния съд. Ищецът не бил потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и параграф 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, защото процесното количество електроенергия не било измерено, а значи – неиндивидуализирано. Абонатът е потребил чужда вещ, заради което качеството му на потребител следвало да се отрече. Самият ищец сочел, че не е потребил посочената в справката за корекции електроенергия, впоследствие остойностена от жалбоподателя. Ответникът по частната жалба – И. И. Н. - излага доводи за безпорочност на атакуваното определение. Позовава се на легалната дефиниция на понятието потребител на енергийни услуги по смисъла на Закона за енергетиката. Решаващият момент за приложимост на алтернативната по чл. 113 от ГПК подсъдност бил връзката на спора с потреблението на енергия. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема. Производството, по което е постановено атакуваното определение, е образувано по иск на И. И. Н. против „Е. Б. П.”-, гр. В. с искане да се приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от 2 389,35 лв., начислена по реда на чл. 38, ал. 3, т.2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, на основание, че е собственик на имота, за нуждите на който се доставя електричество и е заплащал до момента начислените му количества. Отричайки качеството на ищеца качеството на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК ответникът-частен жалбоподател е поискал прекратяване на производството и изпращане на делото на Варненски районен съд по правилата на местната подсъдност. За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че дефинициите по ЗЗП и ЗЕ недвусмислено характеризират ищеца като потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, на това основание той правилно е избрал местно компетентния съд и место за прекратяване на делото липсва. Жалбата е неоснователна. Определението е постановено при правилно приложение на нормата на чл. 113 от ГПК. Въпросният текст изрично предвижда възможността с иск като предявения, да бъде сезиран съда по настоящия или постоянен адрес на потребителя-ищец. Идеята на закона е да не се злепоставят интересите на неограничен брой потребители, спрямо които ответното дружество има монополно положение, с неизгоден за защитата им местно компетентен съд. Текстът не се отнася единствено за исковете по ЗЗП. Това ясно личи от съпоставителното тълкуване на чл. 113 от ГПК от една страна, и нормите на чл. 112, 114 и 115 от ГПК от друга. Там където законът има предвид конкретен вид иск, или конкретна категория ищци, той го предвижда изрично. Това в нормата на чл. 113 от ГПК не е сторено. Понятието потребител е употребено без резерви. Извън това Общите условия на „Е. Б. П.”-, гр. В. третират като потребител, ползувател, физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия – чл. 4 от Общите условия. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Дали за процесното количество електроенергия ищецът е потребител в смисъла, който жалбоподателят влага е въпрос по същество на спора. За определяне на местно компетентния съд е важно твърдението в исковата молба. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Потвърждава от 10.07.2012 година по гр.дело № 341 по описа на Свищовски районен съд за 2012 година. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |