№ 22410
гр. София, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110161329 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 Кодекс за застраховането КЗ/.
Ищецът ЗК „ЛИ“ АД твърди, че на 19.07.2018 г., около 9.15 ч. в района на Аг. Триада, в
посока Ламия, Република Гърция, при управление на влекач марка „ДАФ“, модел „ЦФ
85.430“ с рег. № СА **** РА с прикрепено към него ремарке марка „Шмитц“ с рег. № СА
**** РА, водачът МБ предизвикал ПТП, като уврежда лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С 200 Компресор“ с рег. № MIM ****. Били изготвени документи за произшествието,
съобразно законодателството на Република Гърция. Щетата била определена на база
представени фактури и калкулация, като била предявена претенция по Зелена карта от Motor
Insures Bureau Greece като претенцията била заплатена с преводно нареждане от 17.05.2019
г., чиято левова равностойност е в размер на 2 395, 90 лв. Към датата на събитието за
товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ЦФ 85.430“ с рег. № СА **** РА действал договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ЗК
„ЛИ“ АД по полица BG № 22/117002826656 със срок на действие 26.10.2017 г. – 25.10.2018 г.
Със заплащането на застрахователното обезщетение ищецът твърди да е придобил регресно
право в размер на ½ от изплатеното обезщетение спрямо ответника, който е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ремарке марка
„Шмитц“ с рег. № СА **** РА. За това си вземане ищецът подал Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 9668/11.01.2024 г. по което било образувано ч.
гр. дело № 2288/2024 г. по описа на СРС, 175 състав. Била издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане № 10871/10.04.2024 г. срещу която постъпило възражение.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сума в размер на 1 197, 95 лв., представляваща ½ част от стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка на автомобилистите, заедно със
законна лихва върху главницата от 11.01.2024 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че по повод на настъпилото събитие била образувана при него Щета № 0410-120-
1450/2020 г. Твърди, че се прилага българското законодателство. По повод на образуваната
1
щета изпратил писмо на ищцовото дружество с отказ за заплащане на търсената сума.
Претендира разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приета Застрахователна полица № BG/22/117002826656 – издадена от ЗК
„ЛИ“ АД на 24.10.2017 г., със срок на покритие от 26.10.2017 г. 00:00 ч. до 25.10.2018 г. 23:59
ч., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Застрахованото МПС е влекач DAF CF 85.430, с рег. № СА **** РА, категория „влекач“, с
посочени идентификационни данни (шаси, маса, брой места, предназначение – „друга
дейност“).Териториалният обхват на застраховката е Република България и всички държави
– членки на системата „Зелена карта“, включително и трети държави при условията на КЗ.
Застраховката е сключена при застрахователна премия в размер на 2 849,09 лв., платима на
разсрочени вноски.
Приета по делото е и Застрахователна полица № BG/23/118000170402, издадена от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД на 04.01.2018 г., със срок на покритие от 04.01.2018 г. 16:00 ч. до
03.01.2019 г. 23:59 ч., по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
МПС: ремарке SCHMITZ, с рег. № С **** ЕК, максимална маса 35 000 кг, цветът е червен,
вид – ремарке, българска регистрация.Териториалният обхват на застраховката е всички
държави – членки на ЕС, ЕИП, както и посочените трети държави, включително при
транзит. Обектът на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите лица за
вреди към трети лица, свързани с притежаването и/или използването на МПС, съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, където е настъпила
вредата.
В заверен превод от гръцки език е представена Декларация за настъпило ПТП №
12221291, в който е вписана като дата на произшествието 19.07.2018 г., час: 09:15 ч. на
„Пътни такси Аг. Триада“, посочено, че са налице материални щети, без телесни повреди,
при идентифицирани следните участници: л.а. MIM ****, вид „лек автомобил“, застрахован
при INTERSALONIKA, собственик и водач – ЗАМПЕТАНИС ВАЙОС; МПС с рег. № СА
**** РА, управлявано от МБ, застраховател – LEV INS. В описанието на ПТП водачът на лек
автомобил заявява, че е бил спрял на пътните такси в района на Аг. Триада в посока Ламия,
когато МПС с рег. № СА **** РА не го е видяло и го е ударило с предната си дясна част в
задната лява част на неговото МПС.
От фиш от пътнотранспортно произшествие за причинени материални щети с рeг. №
2514/14/1442, издаден от гръцката полиция се установява датата и часа на произшествието –
19.07.2018 г., 04:15 ч., между участниците със следните индивидуализиращи белези: рег. №
СА **** РА и MIM ****, посочва застрахователите – LEV INS и Intersalonika. Като увредени
зони са посочени предна дясна броня на камиона и задни леви светлини/броня на лекия
автомобил.
И в двата документа е посочен следния механизма на произшествието – удар отзад в
задната лява част на спрелия лек автомобил от предната дясна част на влекача с ремарке.
В Писмо – електронна поща от 06.08.2018 г. от Motor Insurers’ Bureau – Greece до ЗК
„ЛИ“ АД с посочен референтен номер 2018-1283, идентифицира се ПТП на 19.07.2018 г. във
Фтиотида, Гърция, с участието на МПС СА **** РА (DAF) с „Зелена карта“
BG/22/117002826656/03 и МПС MIM **** (Мерцедес) на трето лице ЗАМПЕТАНИС
ВАЙОС.
Уведомява се, че обработката на иска се възлага на застрахователна компания Dynamis
като кореспондент, и се иска потвърждение за покритието по „Гражданска отговорност“ на
МПС СА **** РА.
В писмо от Dynamis от 10.08.2018 г. до ЗК „ЛИ“ АД се посочва, че Dynamis действа от
името на MIB Greece по „Unified Agreement between Bureaux“. Описва се ПТП от 19.07.2018
г. във Фтиотида, с участието на камион DAF с рег. № СА **** РА и лек автомобил MIM
****.Съобщава се, че според полицейския доклад и декларацията на третата страна,
2
застрахованият при „ЛИ“ водач е отговорен за произшествието. Изискват се потвърждение
за покритието и формуляр за претенция от застрахования.
В електронна поща от 20.08.2018 г. от служител на „ЛИ“ Надя Георгиева до MIB Greece
се потвърждава се, че към датата на ПТП МПС СА **** РА е имало валидно покритие по
полица BG/22/117002826656. Изискани са полицейски протокол, експертиза, снимков
материал. Изрично се уточнява, че потвърждението на покритието не представлява
признание за отговорност.
В електронна поща от 22.08.2018 г. от Георги Георгиев – служител на ЛИ, до Dynamis е
посочен вътрешен референтен номер на щетата в „ЛИ“: 0000-1816-18-605401. Потвърждава
се както покритието, така и отговорността за случая, въз основа на полицейския доклад.
Изрично се заявява, че ремаркето с рег. № С **** ЕК е застраховано при ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД и се изразява становище, че „settlement“-ът следва да бъде за 50 % от
сумата само за камиона, т.е. половината от щетата следва да се понесе от застрахователя на
ремаркето.
В електронна кореспонденция от 09.03.2019 г. от MIB Greece до „ЛИ“ гръцкото
дружество уведомява, че ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не е съгласно да участва в
уреждането на претенцията на пострадалото трето лице.Позовава се на предходната
кореспонденция, в която ЛИ е потвърдил покритие и отговорност. Указва на кореспондента
Dynamis да пристъпи към пълно обезщетяване на претенцията спрямо третото лице и след
това да търси сумите от ЛИ.
В оценка на щета от Intersalonika от 13.08.2018 г., съставена по повод на Щета №
12221291, МПС MIM ****, марка „Мерцедес“, година на производство 2003 г. Увредените
детайли в задната лява зона: заден ляв стоп, греда за броня, праг за броня, пластмасови
обшивки, задната броня, заден ляв мигвач и др. Представена е калкулация с единични цени
на резервни части и труд, като общата стойност с ДДС е 1 047,23 евро, а по фактура – 1
025,16 евро.
По делото са приети фактури и касови бележки за ремонт – две отделни квитанции от
сервиз Magios Nikolaos, конкретно: Касов бон от 10.08.2018 г. за 206,76 евро – стойност на
резервни части (заден ляв стоп, въздуховод, греда, прагове за броня) с приложени цени,
отстъпка и ДДС; касов бон от 10.08.2018 г. за 818,40 евро – стойност на ремонтни дейности
и боядисване на задната лява част.И в двата документа е посочен регистрационният номер
MIM **** и собственикът Зампетанис Вайос.
Представени са и квитанции за изплащане на материални щети, конкретно: квитанция от
14.02.2019 г. за изплащане на 300 евро на Зампетанис Вайос за „пълно и окончателно
удовлетворяване на исковете за нематериални и материални щети“; квитанция от 17.01.2019
г. за изплащане на 725 евро на застрахователна компания Intersalonika като обезщетение за
материални щети по автомобила MIM ****. В двете квитанции изрично се посочва, че
плащането се извършва от Dynamis от името и за сметка на MIB Greece и в интерес на „ЛИ“
като застраховател на МПС СА **** РА.
Направено е искане за възстановяване от 06.03.2019 г. от Dynamis до „ЛИ“. Посочва се,
че по претенция с референтен номер MIB 490 (2018-1283) общо дължима сума е 1 225 евро,
включваща: 1 025 евро – платени материални щети и 200 евро – такса за обработка.
Искането съдържа указания за банковата сметка в Alpha Bank – Гърция, IBAN, SWIFT и срок
за плащане – до 06.05.2019 г. Искането е подкрепено с Фактура за предоставени услуги №
001805 от 06.03.2019 г. от Dynamis – „такса за обработка MIB490“ в размер на 200 евро,
адресирана до „ЛИ“; Преводно нареждане за международен превод от 17.05.2019 г. –
платежен документ от „Юробанк България“ АД, с наредител ЗК „ЛИ“ АД за 5 881,00 евро,
платима към DYNAMIS S.A., Гърция, по IBAN на Alpha Bank. В основанието са посочени
няколко номера на фактури/претенции, включително 18-605401, отговарящ на настоящата
щета. От доклада по щета се установява, че по текущата щета размерът на обезщетението е 1
225 евро, а общият превод включва и други щети.
По делото е приета и Регресна покана от ЛИ до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в която е
3
посочено, че на 19.07.2018 г. в Гърция е настъпило ПТП, за което ЛИ е заплатил
обезщетение в размер на 2 395,90 лв. по „Гражданска отговорност“ на влекача с рег. № СВ
**** НМ. Изрично се твърди, че в момента на събитието влекачът е бил в композиция с
ремарке с рег. № С **** ЕК, за което е сключена задължителна застраховка „ГО“ при ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД. Позовава се на чл. 6а, ал. 4 от гръцкия Закон 489/76, съгласно който
при ПТП, причинено от камион с ремарке, застрахователите на камиона и ремаркето носят
споделена/солидарна отговорност, като между тях съществува право на регрес за
разпределение на загубите. На основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД ЛИ претендира от
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД ½ от изплатеното обезщетение, като изрично се сочи, че
приложимото материално право към деликтните отношения е гръцкото. Посочени са
приложени към поканата документи: уведомление за щета, полици ГО на влекача и
ремаркето, протокол за ПТП, снимки, фактура, доклад по щета, платежни документи.
В свое писмено становище - отказ на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД посочва, че макар
ПТП да е настъпило в Гърция при композиция влекач + ремарке с българска регистрация, то
приложимото материално право между застрахователите следва да бъде българското право,
на основание Регламент „Рим I“ и „Рим II“ и решението на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по
съединени дела C-359/14 и C-475/14. Позовава се на чл. 479, ал. 1 КЗ, според който вреди,
нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от него, се покриват единствено от застрахователя на влекача. Изводът на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД е, че за него не възниква задължение да удовлетворява регресни
претенции на ЛИ по тези щети.
В списък с регресни щети на ЗК „ЛИ“ АД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД под № 10
е посочена щета № 0410-120-1450/2020 с размер 1 197,95 лв. – идентична на претендираната
по настоящото дело главница.
Ищецът е приложил към исковата си молба и съдът е приел Доклад по щета № 0000-
1816-18-605401 от 30.04.2019 г. на „ЛИ“ за ПТП от 19.07.2018 г. като покрит риск по
полицата на влекача DAF CF 85.430 с рег. № СВ **** НМ. Посочено е, че за ремонта на
МПС на третото лице е изплатено обезщетение 1 025,00 евро, а като „посредническа такса“ –
200,00 евро, или общо 1 225,00 евро, като е отбелязано „фунално плащане“. При изчисление
по курса към датата на плащане сумата от 1 225 евро съответства на 2 395,90 лв.
По делото е приета и изслушана САТЕ, според чието заключение на 19.07.2018 г., около
09:15 ч., влекач DAF CF 85.430 с рег. № СА **** РА, с прикачено към него полуремарке
„Schmitz“ с рег. № С **** ЕК, се движи по автомагистрала А1 (част от Е-75) от Атина към
Ламия. В района на пътните такси /пътен тол/ Агиа Триада, при изчакване на колона от МПС
към касите, пред влекача в същата лента е спрял лек автомобил „Мерцедес C 200
Kompressor“ с рег. № MIM ****. Поради несъобразяване на дистанцията и невнимание от
страна на водача на влекача, последният удря отзад спрелия лек автомобил – контактът е
между предната дясна част на композицията (влекача и ремаркето в зоната на преден десен
ъгъл) и задната лява част на лекия автомобил (задно ляво осветление, броня и прилежащи
елементи). Уврежданията по л.а. „Мерцедес C 200 Kompressor“ с рег. № MIM **** са
локализирани в задната лява зона и включват: заден ляв стоп; заден ляв мигач/комбинирано
осветително тяло; задната броня, включително носеща греда и облицовка; странични
прагове за броня и въздуховод/обшивки в задната лява част. Експертизата сравнява
описаните в гръцката калкулация увреждания с тези, които биха настъпили при удар отзад в
задната лява част при движение на влекача отпред–назад към колоната и приема, че всички
описани щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Вещото лице извършва самостоятелна калкулация по средни пазарни цени в
Република България към датата на ПТП, като възприема вида и степента на уврежданията от
представените придружителни документи и оценката на Intersalonika. Стойност на новите
части – 610,88 лв.; Труд за демонтаж и монтаж – 6,2 ч. × 18 лв./ч. = 111,60 лв.;
Възстановителни дейности – 8,7 ч. × 18 лв./ч. = 156,60 лв.; Боядисване – 12,1 ч. × 18 лв./ч. =
217,80 лв.; Боя и материали – 132,60 лв.; Камера – 30,00 лв. Така се получава обща стойност
без ДДС – 1 259,48 лв.; ДДС 20 % – 251,90 лв. Общо с ДДС: 1 511,38 лв. По отношение на
4
действителната стойност на автомобила вещото лице установява, че автомобилът е
произведен през 2003 г., към датата на ПТП е с приблизително 15 години експлоатация. Цена
на автомобила в ново състояние през 2003 г. – 28 536 евро = 55 811,57 лв. За автомобили с
период на експлоатация над 15 години остатъчната стойност е около 7 % от новата цена.
Експертът пресмята действителната стойност на автомобила към датата на ПТП на 3 906,81
лв. Сравнявайки действителната стойност и стойността на ремонта (1 511,38 лв.), вещото
лице приема, че не е налице тотална щета, тъй като стойността на ремонта представлява
около 38,7 % от действителната стойност. Отделно експертизата отбелязва, че платеното от
ЛИ обезщетение (2 395,90 лв. левова равностойност на 1 225 евро) надвишава стойността на
ремонта в България, но предвид факта, че щетата е ликвидирана по гръцки цени, сумата,
претендирана като регрес – ½ от общото платено обезщетение, а именно 1 197,95 лв., не
надхвърля нито действителната стойност на автомобила, нито действителната стойност на
вредите, изчислени по средни пазарни цени у нас.
От правна страна съдът приема следното:
По отношение допустимостта на производството съобразно направеното в отговора
на исковата молба възражение.
Процесното ПТП е настъпило на територията на друга държава-членка на ЕС–
Република Гърция, а спорът е между два български застрахователя - с място на седалище в
Република България. В отношенията между държавите-членки относно международната
компетентност е приложим Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел I bis). Съгласно чл. 4, пар.
1 от Регламента, лицата, които имат местоживеене (за юридическите лица – седалище) в
държава–членка, се предявяват искове пред съдилищата на тази държава–членка.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД има седалище в гр. София, поради което
българският съд е международно компетентен да разгледа иска. Специалните правила за
застрахователни спорове не изключват общата компетентност по седалище на ответника.
Следователно искът е допустим.
По същността на спора:
За уважаването на регресен иск по чл. 411 КЗ ищецът трябва при пълно и главно
доказване да установи:наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между него и собственика/държателя на МПС, причинило вредите,
действителен към датата на ПТП; настъпило застрахователно събитие (ПТП),
представляващо покрит риск по договора; причинени вреди на трето лице в причинно-
следствена връзка с ПТП; изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото трето
лице или на негов застраховател, съответно на чуждо бюро по системата „Зелена карта“ и
наличие на лице (застраховател на причинителя на вредата), срещу което законът допуска
регрес.
Съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“) относно приложимото право към
извъндоговорните задължения, по правило приложимото право към извъндоговорните
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата (чл. 4, пар. 1). В случая вредата върху увреденото трето лице
(собственика на автомобила MIM ****) е настъпила на територията на Република Гърция,
поради което гръцкото право е приложимо към деликтната отговорност – т.е. до това: кои
лица са делинквенти; в каква степен отговарят и какъв е обемът на отговорността спрямо
увредения. Няма спор и по това, че съгласно чл. 6а от Закон 489/76 (Държавен вестник Α
331/1976) на Република Гърция при ПТП, причинено от камион, свързан с ремарке,
застрахователите на камиона и ремаркето носят споделена/солидарна отговорност спрямо
третите лица, като между тях се запазва право на регрес за разпределение на загубите. Оттук
следва, че по гръцкото материално право пострадалият би могъл да търси обезщетение както
от държателя на влекача (и неговия застраховател), така и от държателя на ремаркето (и
неговия застраховател), като при определени условия отговорността се разпределя между
тях.
От друга страна, отношенията между самите застрахователи са предмет на регресен иск
5
или суброгация, като за тях приложимото право се определя от Регламент (ЕО) № 593/2008
(„Рим I“) относно приложимото право към договорните задължения. Съгласно практиката на
Съда на Европейския съюз – в частност решението от 21.01.2016 г. по съединени дела C-
359/14 и C-475/14 („ERGO Insurance“ и „Gjensidige Baltic“) – задължението на
застрахователя по „Гражданска отговорност” да обезщети увреденото лице произтича от
договора за застраховка, а не директно от деликта. В посоченото решение СЕС приема, че:
въпросът кои лица са делинквенти, дали и как делят отговорността помежду си се урежда от
правото по „Рим II“ (lex loci damni); въпросът дали застрахователят, платил обезщетение,
има право на регрес/суброгация и при какви условия се урежда от правото по „Рим I“, т.е. от
правото, приложимо към договора за застраховка (lex contractus).Съответно, при ПТП,
причинено от теглещо превозно средство с ремарке в друга държава–членка, първо се
определя дали по lex loci damni (гръцкото право) е налице разделена отговорност между
държателите на влекача и ремаркето. След това, по правото, уреждащо договора за
застраховка, се преценява дали и как застрахователят на единия може да упражни регрес
срещу застрахователя на другия.
В настоящия случай и двата договора за застраховка – на влекача и на ремаркето – са
сключени в България между български застрахователни дружества и български
застраховани. При липса на изрично избрано друго право, по силата на чл. 7 и чл. 4 от
Регламент „Рим I“ приложимо е българското право – Кодексът за застраховането.
Следователно, именно КЗ определя обема на застрахователното покритие, включително дали
застрахователят на ремаркето изобщо носи отговорност за вреди, причинени от съставна
композиция, и дали срещу него може да се насочи регрес от застрахователя на влекача.
При този вид деликт разпределяне на отговорността между застрахователите по
българското право е разписана в разпоредбата на чл. 479 КЗ, в която е посочено, че вреди,
нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство
по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство. От разпоредбата ясно следва, че когато ремаркето е свързано с влекача и е
функционално зависимо от него по време на движение, законът изключва отговорността на
застрахователя на ремаркето по отношение на причинените на трети лица вреди и ги възлага
изцяло на застрахователя на влекача. В случая се установява, че процесното ремарке
„Schmitz“ с рег. № С **** ЕК е било свързано с влекача DAF CF 85.430 с рег. № СА **** РА;
композицията се е движела като една оперативна единица по автомагистрала А1 в Гърция;
вредите върху лекия автомобил са настъпили при движение на композицията напред към
колоната на пътните такси, като ударът е в задната част на лекия автомобил – т.е. влекача и
ремаркето действат заедно като едно МПС; няма спор, че ремаркето е било функционално
зависимо от влекача – не е установено самостоятелно движение на ремаркето или откачане.
Следователно е налице именно хипотезата на ремарке, свързано и функционално зависимо
от влекача по време на движение, поради което по българското право отговорността за
вредите спрямо трети лица се покрива единствено от застрахователя на влекача – в случая
ЗК „ЛИ“ АД.
Щом по КЗ застрахователят на ремаркето изобщо не носи застрахователна отговорност
за конкретния риск (вреди, причинени при движение на композиция влекач + ремарке), то по
отношенията между застрахователите застрахователят на ремаркето не е лице, което да
дължи обезщетение за този риск, за него не възниква задължение, спрямо увреденото лице,
което да може да бъде „прехвърлено“ чрез регрес или суброгация от застрахователя на
влекача. Или иначе казано – макар по гръцкото право и двамата държатели (и съответно и
двамата застрахователи) да носят отговорност към увредения, по българското право, което
урежда обхвата на застрахователното покритие по договорите, застрахователят на ремаркето
няма покритие за този вид риск, когато ремаркето е свързано и функционално зависимо от
влекача.
6
Вземайки предвид решението на СЕС по съединени дела C-359/14 и C-475/14, съдът
отбелязва, че СЕС не въвежда автоматично задължение за „поемане на половината от
щетите“ от двамата застрахователи, а разграничaва сферата на деликтната отговорност (lex
loci damni – в случая гръцко право) от сферата на договорната отговорност и суброгацията
(lex contractus – българско право); подчертава, че разпределянето на отговорността между
делинквентите се извършва по правото на мястото на вредата, но условията, при които
застрахователят може да упражни права, възникнали от деликта, срещу други лица (вкл.
други застрахователи), се определят от националното право, уреждащо договора за
застраховка. В конкретния случай гръцкото право действително предвижда
солидарна/споделена отговорност на застрахователите на камиона и ремаркето спрямо
увреденото лице, но българското право – аd lex contractus – чрез чл. 479, ал. 1 КЗ изрично
ограничава обема на покритието по застраховката „Гражданска отговорност“ на ремаркето,
когато то е свързано и функционално зависимо от влекача. Следователно, съвместимото с
решението на СЕС тълкуване води до следния извод: ЛИ, като застраховател на влекача, е
бил длъжен по гръцкото право (и по системата „Зелена карта“) да изплати цялото
обезщетение на увредения. Впоследствие той може да упражни регрес/суброгация само до
степента, до която по българското право и по договорите за застраховка ремаркето и
неговият застраховател биха носили отговорност. Тъй като чл. 479, ал. 1 КЗ изключва
отговорност на застрахователя на ремаркето в хипотезата на свързано и функционално
зависимо ремарке, за ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не възниква застрахователна
отговорност, която да бъде предмет на регрес.
Ето защо съдът приема, че не са налице материалноправните предпоставки за възникване
на регресно право на „ЛИ“ срещу ОЗК по чл. 411 КЗ, независимо от това, че по lex loci
damni ремаркето също се счита за източник на отговорност.
Макар по изложените съображения искът да се явява неоснователен по принцип, за
пълнота съдът отбелязва, че „ЛИ“ е доказал плащането на сумата 1 225 евро по процесната
щета; претендираната главница 1 197,95 лв. представлява ½ от левовата равностойност на
платената сума; вещото лице е изчислило, че стойността на причинените по автомобила
вреди по средни пазарни цени у нас е 1 511,38 лв., т.е. по-голяма от претендираната сума.
Следователно, ако регресното право беше налице, искът би бил доказан по размер. Това
обаче не променя извода за неговата неоснователност по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 479, ал. 1
КЗ, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ЗК „ЛИ“ АД е изплатило по системата
„Зелена карта“ обезщетение в полза на третото увредено лице по повод ПТП, настъпило на
територията на Република Гърция, причинено от композиция влекач с ремарке;
застрахователният договор на ремаркето е сключен при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД и е бил
валиден към датата на ПТП; по гръцкото право водачите/държателите на влекача и
ремаркето отговарят солидарно пред увредения, а по българското право – приложимо към
договорните отношения между застрахователите – чл. 479, ал. 1 КЗ възлага покриването на
вредите изцяло на застрахователя на влекача, когато ремаркето е свързано и функционално
зависимо от него, поради това за ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не възниква застрахователна
отговорност по конкретния риск, респективно не възниква и основание за регресно вземане
по чл. 411 КЗ в полза на ЗК „ЛИ“ АД.
Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът.
Ответникът е поискал присъждане на сторените по делото разноски, като по делото е
представено пълномощно за юрисконсулт и е заявено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, минималното юрисконсултско възнаграждение при
материален интерес 1 197, 95 лв. е в размер на 150 лв. Поради това на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД следва да бъде присъдена сумата 150 лева юрисконсултско
7
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „СШ“ № 67А, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „СС“ № 7, положителен
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 411 КЗ, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 197,95 лв. (хиляда сто
деветдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) – представляваща ½ част от изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по повод ПТП, настъпило на 19.07.2018 г. в района на Аг. Триада,
Република Гърция, заедно със законната лихва от 11.01.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 10871/10.04.2024 г. по ч. гр. дело № 2283/2024 г. по описа на СРС, 175 състав
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ********, да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8