№ 307
гр. Варна, 30.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Г. В. Г., чрез процесуалния му представител адв.М.Ж.,
против решение №226/24.02.2023г., постановено по гр.д.№2786/21г. по описа
на ВОС, гр.о., с което: 1/ е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против К. И. И.
иск за прогласяване за нищожен сключения между тях договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№188, том.III, рег. №12783, дело №548/2021г. от
13.09.2021г. на нотариус Орлин Стефанов - с район на действие ВРС, рег.
№196 на НК, вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело
№16542/2021г., с който ищецът Г. В. Г. е продал на К. И. И. следния свой
недвижим имот, а именно: Апартамент №4, със застроена площ 97, 04 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№10135.3511.134.2.4 по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-
64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г., находящ се в гр.Варна,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Владимир Висоцки“№4-6, вх.А, ет.3, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1,
състоящ се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални,
баня с тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 10135.3511.134.2.5 и 10135.3511.134.2.30, под
обекта - 10135.351 1.134.2.1 и 10135.3511.134.2.27, над обекта - 10135.351
1.134.2.7, ведно с прилежащата изба №3 в секция „А“ с площ 4, 34 кв.м., както
и 2, 7111% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с идентификатор №
10135.3511.134.2, в която се намира самостоятелният обект, и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор № 10135.3511.134, за сумата от
30 000лв., като съглашение, с което се уговаря предварително, че ако
задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта,
1
като начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона, на осн. чл.152 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД; 2/ е
отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против К. И. И. евентуален иск за
унищожаване на сключения договор за покупко-продажба, обективиран н.а.
№188, том.III, рег. №12783, дело №548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус
Орлин Стефанов - с район на действие ВРС, рег. №196 на НК, вписан в СВ с
вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., с който ищецът
Г. В. Г. е продал на К. И. И. следния свой недвижим имот, а именно:
Апартамент №4, със застроена площ 97, 04 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.3511.134.2.4 по КККР,
одобрени със Заповед № РД -18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г.,
находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, ул.“Владимир Висоцки“№4-6,
вх.А, ет.3, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта 1, състоящ се от: входно антре, дневна - столова с
кухненски кът, две спални, баня с тоалет, тоалетна и два балкона, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.3511.134.2.5
и 10135.3511.134.2.30, под обекта - 10135.351 1.134.2.1 и 10135.3511.134.2.27,
над обекта - 10135.351 1.134.2.7, ведно с прилежащата изба №3 в секция „А“ с
площ 4, 34кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите части на жилищната сграда
с идентификатор № 10135.3511.134.2, в която се намира самостоятелният
обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
10135.3511.134, за сумата от 30 000лв., поради умишлено въвеждане в
заблуждение, както от страната по договора, така и от трето лице, като
страната по договора е знаела за измамата, на осн. чл.27, вр. чл.29 от ЗЗД; 3/ е
признато за установено в отношенията между Г. В. Г. и К. И. И., че К. И. И. е
собственик на следния недвижим имот, а именно: Апартамент №4, със
застроена площ 97, 04 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.3511.134.2.4 по КККР, одобрени със Заповед № РД -
18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г., находящ се в гр.Варна,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Владимир Висоцки“№4-6, вх.А, ет.3, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1,
състоящ се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални,
баня с тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 10135.3511.134.2.5 и 10135.3511.134.2.30, под
обекта - 10135.351 1.134.2.1 и 10135.3511.134.2.27, над обекта - 10135.351
1.134.2.7, ведно с прилежащата изба №3 в секция „А“ с площ 4, 34кв.м., както
и 2, 7111% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с идентификатор №
10135.3511.134.2, в която се намира самостоятелният обект, и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор № 10135.3511.134, въз основа
на договор за покупко-продажба обективиран в н.а.№188, том.III, рег.
№12783, дело №548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус Орлин Стефанов - с
район на действие ВРС, рег. №196 на НК, вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт
2
№82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., и Г. В. Г. осъден да предаде
владението му на К. И. И.; 4/ е осъден Г. В. Г. да заплати на К. И. И.
направените по делото разноски в размер на 5 968, 33 лв., от които сумата от
5 200лв. разноски за един адвокат защитник.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи
предявеният иск главен иск, евентуално се уважи предявеният евентуален
иск, както и се отхвърлят насрещните искове.
Въззиваемият К. И. И. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Г.З. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
В жалбата са направени следните доказателствени искания: 1/ да бъде
допусната СТЕ със задача: в.л., след запознаване с материалите по делото,
оглед на място и извършване на необходимите справки, да даде заключение
относно следното: каква е била средната пазарна цена на процесния недвижим
имот към 13.09.2021г.; 2/ да бъде допуснато в о.с.з. физическото
възпроизвеждане на копията от видеозаписи, приложени по делото на 2 бр.
оптични CD дискове, иззети от клон на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД,
находящ се в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“№68, приложени като веществени
доказателства по ДП №128/22г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР
гр.Варна/пр.пр.№14330/21г. по описа на ВРП/.По първото искане се излага, че
въведените в исковата молба твърдения относно значително по-високата
средна пазарна цена на процесния недвижим имот от посочената в н.а.
№188/21г. продажна цена са останали неизяснени в производството поради
пропуск на първоинстанционния съд при изпълнение задълженията му по
чл.146, ал.2 от ГПК.По второто искане се излага, че същото е било направено
своевременно пред първоинстанционния съд, но същият неоснователно го е
оставил без уважение.В отговора по въззивната жалба въззиваемият моли
исканията да бъдат оставени без уважение, първото като направено
несвоевременно, а и като неотносимо, а второто като недопустимо.
В исковата си молба въззивникът, ищец в производството, е твърдял, че
средната пазарна цена на процесния недвижим имот е значително по-висока
от посочената в процесния договор продажна цена/с твърдения и, че
фактически не я е получил/.В доклада на първоинстанционния съд не му е
било указано по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за
установяване на тези си твърдения, за установяване на които е и негова
доказателствената тежест, предвид което и съдът приема, че искането за
допускане на горепосочената СТЕ следва да бъде уважено при условията на
чл.266, ал.3 от ГПК.
Според формираната съдебна практика - напр. решение №136/11.04.2011г.
3
по гр.д.№602/10г., ВКС, IV гр.о. и решение №50211/15.11.2022г. по гр.д.
№4352/21г., ВКС, IV гр.о., законът не урежда нарочно и отделно
веществените доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 от ГПК следва да
се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени
случаи.Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от
значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи
за този факт.Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със
значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено
доказателство.Независимо от липсата на изрично посочване на
видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в
тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с
използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът
може да бъде използван за целите на доказването в гражданския
процес.Ищецът е направил своевременно искане пред първоинстанционния
съд за извършване на оглед чрез възпроизвеждане в о.с.з. на посочените
записи, оставено без уважение с протоколно определение от
30.01.2023г.Съобразявайки посочената практика, съдът приема, че
доказателственото искане, което касае събирането на относими към предмета
на спора доказателства, следва да бъде уважено, като се допусне извършване
на оглед от състава на съда чрез възпроизвеждане в о.с.з. на посочените
записи.
Приема и при условията на чл.267, ал.2 от ГПК, че следва да се изслушат
отново показанията на свидетелите Д.С.Н. и Д.Н.Д..
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
о.с.з.На въззивника следва да се дадат указания да внесе по сметка на ВАпС
дължимата държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция на
първоинстанционното решение в частта му по уважения насрещен иск в
размер на 339, 24лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА СТЕ със задача: в.л., след запознаване с материалите по
делото, оглед на място и извършване на необходимите справки, да даде
заключение относно следното: каква е била средната пазарна цена на
недвижим имот, представляващ апартамент №4, находящ се в гр.Варна,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Владимир Висоцки“№4-6, вх.А, ет.3, към 13.09.2021г.,
при депозит в размер на 350лв., вносим от въззивника в едноседмичен срок от
съобщението.
Назначава за вещо лице Т.Х.О..
ДОПУСКА оглед чрез възпроизвеждане в о.с.з. на приложените като
доказателство по първоинстанционното дело 2 бр. оптични CD дискове,
представляващи копия от иззетите от клон на
4
„Райфайзенбанк/България/“ЕАД, находящ се в гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“№68, CD дискове, приложени като веществени
доказателства по ДП №128/22г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР
гр.Варна/пр.пр.№14330/21г. по описа на ВРП/, които копия са предоставени
по делото въз основа на постановление от 24.11.2022г. на ВРП по пр.пр.
№14330/21г. по описа на ВРП.
ДОПУСКА преразпит на свидетелите Д.С.Н. и Д.Н.Д., които всяка от
страните, довела ги за разпит пред първоинстанционния съд, следва да доведе
в о.с.з. пред въззивния съд, като при липса на възможност за довеждане,
следва съдът да бъде своевременно уведомен, за да бъде извършено
призоваване на свидетелите.
УКАЗВА на въззивника Г. В. Г., че следва в едноседмичен срок от
съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВАпС
държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция на
първоинстанционното решение в частта му по уважения насрещен иск в
размер на 339, 24лв.
При неизпълнение в срок, производството по делото по въззивната жалба
в частта й против първоинстанционното решение в частта му, с която е
уважен насрещният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№210/23г. по описа на ВАпС, гр.о.
в открито съдебно заседание на 05.07.2023г. от 10, 00ч.Да се призоват
страните.В.л. да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5