Определение по дело №745/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 605
Дата: 23 ноември 2018 г. (в сила от 23 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20185200500745
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                 № 605    23.11.2018г., гр. П.

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година:                                                                                                             

         

          Председател: Мина Трънджиева

                                                                              Членове: Венцислав Маратилов

                                                                                                       Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно частно гражданско дело №745 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

          Производството е с правно основание чл.407, ал.1, във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

          Същото е образувано във връзка с постъпила частна жалба с вх.№11953/18.05.2018г. на Л.И.В. *** срещу Разпореждане от 11.05.2016г., постановено по гр.д. №2410/2000г. по описа на РС- П. за издаване на изпълнителен лист за сумата от 781,60лв.

В жалбата се излагат подробни съображения в насока, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане, като бъде обезсилен издадения въз основа на него Изпълнителен лист от 11.05.2016г.

          В указания срок, отговори от другите страни в процеса не са постъпили.

След като прецени данните по делото и обсъди  оплакванията на жалбоподателят, Пазарджишкият окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена  в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

Съгласно чл.407, ал.1 от ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва в двуседмичен срок, който за  молителя тече от връчването му, а за  ответника- от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Поканата е връчена от ЧСИ П.И. на Л.И.В. на 09.05.2018г., а жалбата е подадена на 18.05.2018г., т.е. в двуседмичния законоустановен срок. 

Разгледана  по същество,  жалбата е основателна.

Видно от Решение №984/17.11.2011г., постановено по гр.д.№2410/2000г. по описа на РС- П. се установява, че Л.И.В., с ЕГН**********,*** е осъдена да заплати съобразно размера на отхвърления иск по чл.31, ал.2 от ЗС, ДТ в размер на 781,60лв.

Осъдена е Л.И.В., да заплати съразмерно размера на уважената част от иска за присъждане на обезщетение за извършени подобрения ДТ в размер на 81,82лв., както и е осъдена да заплати съобразно размера на дела си от имота ДТ в размер на 1124,44лв.

С Решение №479/30.10.2013г., постановено по в.гр.д.№185/2012г. по описа на ОС- П. е потвърдено Решение №984, постановено на 17.11.2011г. по гр.д.№2410/2000г. по описа на ОС- П..

Видно от Решение №187/10.07.2014г., постановено по гр.д.№1300/2014г. по описа на ВКС, І г.о. е отменено Решение №479 от 30.10.2013г. по в.гр.д.№185/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с което допуснатия до делба имот е изнесен на публична продан и са определени държавните такси по извършване на делбата; отхвърлено е искането на Л.В. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 17.11.2000г.- 02.07.2003г. до размер на сумата от 3944,25лв. и съделителката е осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената й претенция по чл.31, ал.2 от ЗС в размер над сумата от 623,83лв., вместо което е постановено осъждането на Л.И.В. да заплати по сметката на ВКС ДТ за извършване на делбата в размер на 674,67лв.

Оставено е в сила Решение №479 от 30.10.2013г. по в.гр.д.№185/2012г. по описа на ОС- П., в частта с която е потвърдено Решение №984 от 17.11.2011г. по гр.д.№2410/2000г. на РС- П., с което е била отхвърлена претенцията на Л.И.В. по чл.31, ал.2 от ЗС за разликата над 3944,25лв. до пълния предявен размер от 19540лв., както и в частта, с която Л.В. е била осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената претенция до размер на сумата от 623,83лв.

Видно от 3 броя вносни бележки- л.173, 174 и 177 и трите от дата 21.08.2014г. се установява, че Л.И.В. е заплатила всички суми по определените и с цитираните по- горе съдебни решения, съответно сумата от 623,83лв.- ДТ по гр.д.№2410/2000г. по описа на РС- П. по претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС; сумата от 81,82лв.- ДТ по гр.д.№2410/2000г. по описа на РС- П. по обезщетението за подобрение, както и сумата от 674,67лв.- ДТ по к.гр.д.№1300/2014г. по описа на ВКС.

С разпореждане от 11.05.2016г. против Л.И.В. е издаден изпълнителен лист в полза на Държавата за сумата от 781,60лв.

В конкретният казус, разпореждането, което е предмет на  частната жалба е незаконосъобразно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.404- 406 от  ГПК        , изпълнителен лист се издава по  писмена молба въз основа на  някой от посочените в чл.404 от ГПК актове, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно разпоредбата на ал.5 на чл.404 от ГПК, действаща към момента на издаване на изпълнителния лист, за присъдени суми в полза на държавата- в случая РС- П., съдът издава служебно изпълнителен лист.

В конкретният кузас е налице служебно издаване на изпълнителния лист от 09.05.2016г., но съдът не е имал основанието за това, тъй като преди тази дата, Л.И.В. е вече изплатила дължимите се от нея суми, съгласно приложените съм делото 3 броя вносни бележки от дата- 21.08.2014г.  Нещо повече, първоинстанционният съд не се е съобразил с постановеното решение на ВКС, цитирано по- горе, където е коригирана с изложени за това съображения на ДТ от 781,60лв. на сумата от 623,83лв., която реално е платена с вносна бележка, находяща се на л.176 по делото.

При тези данни, РС- П. неправилно е стигнал до извода, че са налице предпоставките на чл.406 от ГПК за издаване на изпълнителен лист, предвид на което следва да бъде отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на РС- П. в размер на 781,60лв., постановено по гр.дело №4319/2015г. по описа на РС- П., както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист за посочената по- горе сума.

С оглед на гореизложеното, съдът      

                               

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА Разпореждане от 11.05.2016г. на РС- П., постановено по гр.дело №4319/2015г. по описа на РС- П., с което е издаден изпълнителен лист в полза на РС- П. за сумата от 781,60лв.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист №1126811.05.2016г. издаден по гр.дело №4319/2015г. по описа на РС- П..

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                      

 

                                                  Председател:                                                                          

                                                              

                 

                                                    

  

    Членове: 1.

 

 

 

 

                                                                        2.