РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Бургас, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100501100 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Етажните
собственици на жилищна сграда, съставляваща комплекс „Шумен“, в к.к. „Слънчев бряг –
Запад“, кв. „Чайка“, представлявана от Управителя Стоян Иванов Калчев, срещу Решение
№583/18.03.2025г. на PC-Бургас по Гр.Д. № 6301/2024г., с което са отхвърлени предявените
от въззивника искове, за осъждане на ответника Н. Я. К., да заплати на ищеца сумата от
общо 2079, 68 лева, от която: 1665, 30 лева – сборна главница, представляваща неплатени
вноски за поддръжка на общите части на сградата, в която се намира собственият на
ответника апартамент № 16, за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.; 414, 38 лева – сборна мораторна
лихва върху всяка главница за периода от 16.09.2021 г. до 15.09.2024 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 16.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът оспорва извода на съда, че решение на ОСЕС от 23.05.2018г.,
касаещо размера на вноските за поддръжка на общите части в комплекса, в размер на 10лв.
на кв. м. застр. пл., макар да поражда валидни правни последици, не установява задължение
за ответника за заплащане за 2021г., 2022г. и 2023г., т.к. волята на ОСЕС е за размера на
таксите за 2019 и 2020г. и няма действие за следващите 2021г., 2022г. и 2023г. В тази връзка
се позовава на Решение № 313/2019г. постановено по гр.д. №1332/2019г. на ВКС, IV Г.О.,
което цитира, за да обоснове извод, че до приемане на ново решение относно размера,
действа последното прието решение – това от 23.05.2018г., чието действие не е ограничено
само за 2019 и 2020г., което не е отменено от съда, а при последващите проведени ОСЕС
размерът не е изменен. Според въззивника ЗУЕС не изисква ежегодно вземане на решение
за размера и падежа на дължимите вноски за поддръжка на общите части. Поради това
веднъж взето решение по този въпрос, то действа до неговата отмяна или изменение. Затова
решението от 2018г. обвързва ответника, независимо дали е присъствал на събранието, дали
е бил не/съгласен, съгл. чл.38 ЗУЕС. Поради това възраженията в тази връзка са
недопустими, а и неоснователни.
1
Според въззивника, след като е налице валидно правно основание - взето
решение на ОС на 23.05.2018г., ответникът, в качеството си на етажен собственик,
удостоверено с документ за собственост, на ап.№16 е с площ от 46.51 кв.м., както и 9.49кв.м.
идеални части на сградата и правото на строеж върху терен, върху който е построена
сградата, дължи изпълнение на взетите решения и дължи заплащане на исковите суми – по
555.10лв. на календарна година, съобр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС и чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС. Намира,
че неизпълнението на задължението на един от задължените, възлага нежест на останалите
да заплатят разходите, което не съответства на основни принципи на правото за
добросъвестност и равнопоставеност. Според въззивника ответникът не е оспорвал размера
на таксата в размер на 10лв. на кв.м., а само не е съгласен, че тя следва да бъде изчислявана
заедно с общите части, като според неговите изчисления се дължи върху чистата площ на
апартамента - 465.10лв. за календарна година вместо в размер на 555.10лв.
Въззивникът се позовава и цитира Решение №60274 от 15.12.2021г. по гр.д. №
1081/2021г. на В КС, 4-то гр.отделение, за да обоснове извод, че след като по силата на
императивна законова норма всеки един етажен собственик дължи заплащане на сторените
консумативни разходи за текущо поддържане на общите части, то съдът е следвало да
постанови заплащане на действителните разходи, ако е необходимо - чрез назначаване на
ССЕ. В тази връзка прави доказателствено искане за назначаване на такава експертиза.
Въззиваемият – ответник Н. Я. К., чрез пълномощника адв. Бояна Иванова
Чиликова представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата. Споделя
изводите на съда, че посоченото решение на ОСЕС не е основание за дължимост на
вноските, т.к. в точка 3 на протокола е посочено, че таксата е за календарна година за 2019г.
и 2020г. Позовава се на Решение №39 от 19.02.2013 г. по гр. д. №657/2012 г. на ВКС, относно
правния характер на решенията на общите събрания на етажната собственост, като „вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
обща цел.“, задължителни за всички етажни собственици дори за гласувалите „против“.
Според въззиваемия, след като съгласно чл. 11 ал. 1 т.5 от ЗУЕС, размера на паричните
вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на
сградата не е определен като такъв и „занапред“ без ограничение във времето, решението
няма задължителен характер за неопределен бъдещ период и не поражда задължение за
плащането на тези вноски след 2020г. В тази връзка се позовава на изявлението на адвокат
Галин Терзийски в съдебното заседание по делото от 21.02.2025г. че след 23.05.2018г. на
проведените общи събрания на етажната собственост не е приемано по-ново решение за
определяне на такса за управление и поддръжка на сградата. Поради това намира, че за него
не е възникнало валидно решение да заплаща таксите за поддръжка и управление. В тази
връзка споделя извода на съда, че плащането от страна на някои от собствениците на такси
за процесния период не води до правния извод, че те са били задължени да го правят.
Въззиваемият препраща към писмения отговор на исковата молба, в който са
изложени личните му мотиви за отказ за заплащането на такси за процесния период. Те са,
че не е открита специална банкова сметка на етажната собственост в банка и парите се
събират „на ръка“ срещу подписване на писмени ордери; не се дава отчет за разходването
им, което създава съмнение за безконтролност на разходване на паричните средства за
поддръжка и управление, още повече, че сградата е ваканционна и се обитава около три
четири месеци през летния туристически сезон – излага съображения.
Въззиваемият излага съображения, че не е налице валидно прието решение на
общото събрание на комплекса за завеждане на дело против него и в тази връзка излага
подробни съображения, касаещи законността на проведеното на 25.08.2024г. ОСЕС.
Въззиваемият излага съображения за незаконосъобразност на определения размер на
вноските за поддръжка и управление съгласно протокола от 23.05.2018г. в размер на 10 лв.
на кв. метър застроена площ за календарната година, съобразно редакцията на чл.51, ал.1
ЗУЕС за процесния период от 2021г. до 2023г. В тази връзка се позовава на Решение №60181
от 20.10.2021 г. по гр. д.86/2021 г. на ВКС.
Въззиваемият заявява възражение за изтекла давност по чл. 111 буква В от ЗЗД за
таксата за 2021г., която е периодично плащане. Заявява евентуално възражение, че таксата
следва да се определи на база „застроена площ“, която за неговия недвижим имот е 46,51 кв.
м. и таксата следва да бъде 465,10 лева за календарна година, а не претендираните 555,10
лева.
Въззиваемият оспорва и размера на претендираната законна лихва, като излага
съображения, като намира тази за 2021г. за погасена по давност.
2
Въззиваемият излага съображения за недопустимост на така предявения иск,
поради липса на представителна власт на адв. Т., който е и етажен собственик и е
недопустимо управителят на етажната собственост да упълномощи адвокат, който е етажен
собственик от същата етажна собственост, който в професионално качество да представлява
етажната собственост и да води дело против друг етажен собственик, тъй като е налице
съвпадение между един от етажните собственици и процесуалния представител, който в този
случай представлява сам себе си, което считам за недопустимо доколкото се касае за
физическо лице.
Въззиваемият намира искът за недопустим, тъй като за искове срещу собственици
управителният съвет (председателят на управителния съвет) би следвало да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс съгласно член 38 ал. 2 от ЗУЕС, а в случая е предявен осъдителен иск за
осъждането на ответника.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, обсъди
събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответникът К. е съсобственик на самостоятелен обект, с площ
46.51 кв.м., заедно с 9.49 кв.м. идеални части от общите части на сградата, находящ се в
сграда № 1 в режим на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС с адрес „КОМПЛЕКС
ШУМЕН”, к. к. „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, област Бургас, кв. „Чайка”. На
23.05.2018г. било проведено Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС), на което било
прието решение вноските за поддръжка на комплекса да бъдат в размер на 10 /десет/ лева на
квадратен метър площ за календарна година, като срокът за плащането е до 15 септември на
текущата година. Посочено е, че решението е за таксите, дължими за календарна година –
2019 и 2020. Не се спори, че след това ОСЕС, не са приемани последващи решения, касаещи
размера на таксите.
Ищецът твърди, че ответникът дължи за поддръжка на общите части на сградата
следните суми: за 2021г. - 555.10 лв. с падеж 15.09.2021г.; за 2022г. - 555.10 лв. с падеж
15.09.2022г.; за 2023г. - 555.10 лв. с падеж 15.09.2023г. Твърди, че ответникът не е заплатил
дължимите суми, поради което ги дължи, ведно със законна лихва върху всяка една
главница, както следва: за неплатената вноска за 2021г., считано от 16.09.2021 г. до датата на
подаване на настоящата искова молба – 196, 96 лв.; За неплатената вноска за 2022 г., считано
от 16.09.2022 г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 140, 68 лв.; За
неплатената вноска за 2023 г., считано от 16.09.2023г. до датата на подаване на настоящата
искова молба 76,74 лв. На 25.08.2024г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение да се
упълномощи адвокат, който да заведе дело против ответника за неплатени такси за
поддръжка на апартамента му за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
Ответникът оспорва исковете. На първо място оспорва допустимостта поради
това, че пълномощник на ищцовата страна е адвокат Галин Терзийски, който е собственик
на самостоятелен обект в етажната собственост, участвал е в построяването и управлението
й, поради което е недопустимо и в противоречие с чл. 40, ал. 5 ЗАдв. да я представлява по
делото.
По същество ответникът оспорва основателността на исковете. Намира, че с на
проведеното на 23.05.2018г. е взето решение за размера на вноските само за 2019 г. и 2020 г.,
но не и за процесните 2021 г., 2022 г. и 2023 г., в който период не са вземани решения за
определяне размера на вноските. Твърди, че така определеният размер на вноските за
поддръжка в размер на 10 лв. на кв. метър застроена площ за календарната година
противоречи на императивната правна норма на член 51, ал 1 от ЗУЕС съгласно редакцията
на ДВ бр. 26 от 2016 г.
Ответникът прави евентуално възражение за изтекла тригодишна давност по
отношение на таксата за 2021 г., като твърди, че е изтекла на 15.09.2024 г. Оспорва исковете
и по размер като твърди, че съгласно решението по точка 3 от протокола от 2018 г. се дължи
10 лева на квадратен метър „застроена площ“, а застроената площ от притежавания от
ответника недвижим имот е 46, 51 кв. м., тоест би следвало таксата да бъде 465, 10 лева за
3
календарна година, а не претендираните 555, 10 лева. Оспорва дължимостта на акцесорните
претенции за лихви поради недължимост на главните претенции за такси, както и размерите
им. Прави възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на лихвата върху
вноската за 2021 г. с падеж 15.09.2021 г.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе
пред вид установените факти и като съобрази Закона, намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Доводите за недопустимост на иска, респ. – на първоинстанционното решение,
поради това, че ищецът се представлява в процеса от адвокат, който има и качеството на
етажен собственик, са неоснователни. Понятието „етажна собственост“ (ЕС) е използвано в
заглавието на закона и много негови разпоредби – напр. чл.6, ал.4, чл.7, ал.1, заглавието на
глава втора и др., макар че не съществува самостоятелен правен субект с такова
наименование. Прецизната формулировка е „сграда, в режим на етажна собственост“ - чл.1 и
др.ЗУЕС, но последната също не съставлява самостоятелен субект. Според нормата на чл.41,
страна в производствата по чл.40 и други производства, възникнали във връзка с
управлението на сгради в режим на етажна собственост, са етажните собственици, които за
удобство и процесуална икономия се представляват от управителя. Следва да се каже, че
понятието „етажна собственост“ е придобило гражданственост и същото се употребява и в
съдебната практика за обозначаване на неперсонифицирана общност от правни субекти,
притежаващи обекти в сграда, в режим на етажна собственост. Поради това в практиката си
съдилищата приемат за надлежно посочване като страна в производствата на „етажна
собственост“ за условно обозначаване на „етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост“.
В производствата, в които страна са етажните собственици (етажната
собственост), представлявани от управителя, са приложими общите процесуални правила –
за процесуално представителство може да бъде упълномощено лице, упражняващо
адвокатска професия. Не е налице законова забрана това да бъде и етажен собственик – по
отношение на останалите етажни собственици той има представителна власт по
пълномощие, а за своите права участва в лично качество.
По основателността на иска: Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11,
т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 и т.11а ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл.51 с.з. начин. Следователно от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на вноските, дължими авансово
за посочения в решението период. Недоволните етажни собственици могат да атакуват
решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай ищецът се позовава на решение, взето на ОСЕС, проведено
на 23.05.2018г. Въззивният съд не споделя аргументите на ответника, касаещи оспорване на
законосъобразността на решенията, взети на това събрание. Тези решения са се
стабилизирали, поради това че не са атакувани по реда на чл.40 ЗУЕС. В тази връзка е
налице съдебна практика, която въззивната инстанция споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на
ВКС, Решение №122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.д. №1830/2018 г., I т. о., ТК). Възможността
за атакуване законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно противоречието им с
императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до
изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията се стабилизират и
подлежат на изпълнение.
По отношение на дължимостта на тук претендираните суми, за календарните
2021, 2022 и 2023г. следва да се каже: както се посочва в Решение № 313 от 7.04.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова, „Две са
хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната собственост
преустановява действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на
процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми.
Втората е - приемане от Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по
силата на което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до решенията,
приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за
управлението и поддържането на общите части на сградата“.
4
Както вече бе казано, етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за
поддържане и управление на общите части. За да е налице нормално и без съществени
затруднения ползване на общите части в сграда в режим на етажна собственост, са
необходими средства, с които да се заплащат разходите, свързани с ползването. В настоящия
случай не се спори, че след вземане на решението, определящо размера на дължимите такси
за поддържане и управление от 23.05.2018г., не са вземани решения по този въпрос. Поради
това и независимо че решението е формално е взето за календарните 2019 и 2020г., същото
следва да се приложи и за следващите години, след като за тях не е налице ново решение. До
приемане на решения, с които да бъдат отменени или изменени предходните такива, касаещи
бюджета и размера на вноските, етажните собственици следва да заплащат сумите, които са
били вече определени.
По отношение на дължимите от ответника размери следва да се каже: ответникът
е собственик на жилище с площ 46.51 кв. м., ведно с 9.49 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата или 56 кв.м. Не могат да се споделят аргументите, че дължи такса, начислена само
върху застроената площ на жилището, доколкото общите части също съставляват застроена
площ и етажните собственици дължат такса и върху дела си в общите части. Ето защо
претендираните размери от 555.10 лева за всяка година са правилно определени.
С оглед обстоятелството, че ответникът е в забава, дължи и обезщетение за
забава, в размер на законната лихва от падежа на всяка вноска – 15.09. за текущата година,
до датата на предявяване на иска, както от тази дата, до окончателното плащане на сумата.
Възраженията за погасителна давност са неоснователни. Падежът на вноската за
2021г. е на 15.09.21г. Давностният срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е тригодишен и изтича на
15.09.24г. – неделя. На осн. чл.60, ал.6 ГПК когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът изтича в следващия присъствен ден. Исковата молба е изпратена чрез куриер на
16.09.24г. - в последния ден от срока по см. на чл.60, ал.6 ГПК, следователно е подадена
преди изтичането му. За останалите претенции – за 2022 и 2023г., искът е в рамките на
тригодишния давностен срок.
По изложените съображения исковете са основателни. Решението на
първоинстанционния съд, постановено в обратния смисъл е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено
друго, с което исковете следва да бъдат уважени.
В съдебно заседание пред въззивния съд, ответникът заявява насрещно
възражение за прихващане. Представя Определение №4803/18.08.23г. по гр.д.№761/23г. на
БРС, с който настоящият ищец е осъден да заплати на Д. С. К. 400.00 лева – съдебно
деловодни разноски; договор за цесия от 29.08.25г., с който Д. С. К. цедира на Н. Я. К.
вземането си, установено по съдебен ред. Предвид това, въззивната инстанция намира,че за
ответника валидно е възникнало вземане спрямо ищеца, поради което възражението за
прихващане следва да бъде уважено. Искът, за сумата от 400.00 лева следва да бъде
отхвърлен поради прихващане.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции
съдебно – деловодни разноски. За предявяване на исковете е заплатена сума от 116.51 лева -
държавна такса; за въззивно обжалване - 58.30 лева. За процесуално представителство в
първоинстанционното производство е заплатена сума, в размер на 1272 лева – адвокатско
възнаграждение. По отношение на този размер е направено възражение за прекомерност от
ответника. Въззивната инстанция намира възражението за основателно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, поради което счита, че същото следва да бъде
намалено до размер от 600.00 лева. За въззивното производство е заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 600 лева. Така в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за две инстанции, в общ размер от 1374.81 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №583/18.03.2025г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д. №6301/2024г. по описа, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
5
ОСЪЖДА Н. Я. К., ЕГН **********, с адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост – Комплекс „ШУМЕН”, находящ се в
к. к. „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, област Бургас, кв. „Чайка”, представлявана от
Председателя на УС Стоян Иванов Калчев, СУМА, в размер на общо 1679.68 лева, от която:
1665, 30 лева – сборна главница, представляваща неплатени вноски за поддръжка на общите
части на сградата, в която се намира собственият на ответника апартамент № 16, за 2021 г.,
2022 г. и 2023 г. в размер на 555.10 лева всяка; 414, 38 лева – сборна мораторна лихва върху
всяка главница за периода от 16.09.2021 г. до 15.09.2024 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 16.09.2024 г. до окончателното изплащане, като над
присъдения размер от 1679.68 лева, до претендирания размер от 2079, 68 лева на главницата,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА поради прихващане със сумата от 400.00 лева, дължими от ищеца на
ответника съгласно Определение №4803/18.08.23г. по гр.д.№761/23г. на БРС и договор за
цесия от 29.08.25г., сключен между Д. С. К. и Н. Я. К..
ОСЪЖДА Н. Я. К., ЕГН **********, с адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост – Комплекс „ШУМЕН”, находящ се в
к. к. „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, област Бургас, кв. „Чайка”, представлявана от
Председателя на УС Стоян Иванов Калчев, СУМА, в размер на 1374.81 лева - съдебно –
деловодни разноски за две инстанции.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6