№ 310
гр. Перник, 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
Сложи за разглеждане докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500637 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За жалбоподателката се явява адв. С. В..
За тримата въззиваеми ответници се явява адв. С. А..
Б. А. редовно призован, по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, не се явява.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. В. – Поддържам жалбата по изложените в същата съображения и
аргументи. Няма да соча доказателства и нямам доказателствени искания.
Адв. А. – Оспорвам подадената въззивна жалба. Поддържам подадения отговор.
Няма да соча нови доказателства и доказателствени искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обявява проектодоклада, изготвен с Разпореждане № 278/20.02.2024 г. за
окончателен.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на устните състезания.
1
Адв. В. – Моля да постановите Вашият съдебен акт, с който да отмените изцяло
първоинстанционното решение по изложени в жалбата съображения и аргументи,
както и въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства -
гласни и писмени. Моля, настоящият съдебен състав така, както се е произнесъл в
предходно съдебно заседание от 09.04.2024 г., да се произнесе и по направеното от нас
искане за инкорпориран установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка със
заявеното и обосновано с представеното писмено доказателство удостоверение за
наследници на наследодателя на прехвърлителката по процесната сделка, а именно
нейния баща Б., по силата на което удостоверение се установява, че същата е
единствен негов наследник по отношение на процесния имот на ½ от същия, тъй като
съгласно СК от 1968 г. тя наследява сама, а не заедно с преживелия съпруг. Видно от
доказателствата по делото не се установи по никакъв начин, напротив обратното,
категорично се установи, че моята доверителка не само, че не упражнява владението
върху процесния имот, а напротив по никакъв начин не е извършила такива действия,
с които да лиши или да затрудни ищците и най-вече първият от тях Д. Д. във връзка с
владението на този имот. Самият ищец Д. Д. при отговор на поставените му въпроси
сам заяви, че владее еднолично част от процесния имот въпреки, че считам, че същият
се явява съсобственик. Това обстоятелство не е отчетено от първоинстанционния съд,
както не са отчетени и обстоятелствата, които съм изложил, както в отговора на
първоначално предявената искова молба, а така също и в пледоариите в хода по
същество и в допълнителните писмени бележки към тези пледоарии в които и видно
най-вече и не само от изготвената СТЕ, а и от свидетелските показания, че този имот
процесния по никакъв не е индивидуализиран. На следващо място експертизата дава
заключение, че само 669 кв. м. съвпадат с УПИ V 297 и че към настоящият момент
процесния имот не е представлявал УПИ ІІ 230, тъй като не е материализиран на място
самия имот. В тази връзка вещото лице подчертава, че това е било задължение на
евентуално претендиращия предишен собственик. В тази връзка допълнително казвам,
че свидетелите най-вече свидетелите доведени от ищцовата страна установиха, че
имота не е ограден, те категорично не можаха да посочат неговите граници. От
свидетелските показания се установява, че в един продължителен период от време
имота е владян от прабабата на ищците Тимка, която е била прехвърлила
първоначално през 1974 г. процесният имот на майката на прехвърлителката по
процесната сделка, която впоследствие след смъртта на нейния съпруг през 1979 г. е
извършила дарение. Така, както ищците сочат в исковата си молба, че сделката по
същество не е нищожна, но същата се явява такава по отношение на ½ идеална част по
отношение на ищците, тъй като ½ е била собственост на прехвърлителката. Освен това
и по изложените други съображения и факти считам, че така предявения
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС не само, че не е доказан, но и обратното, ищците
не са доказали своята претенция по един категоричен начин и с оглед всички
2
допуснати посочени във въззивната жалба нарушения от страна на
първоинстанционния съд при постановяване на атакуваното пред Вас решение,
предвид обстоятелството, че първоинстанционния съд въобще не се е произнесъл по
така инкорпорирания от нас установителен иск по чл. 124 от ГПК по отношение на ½
идеална част, то ще моля настоящият съдебен състав да постанови своя акт, с който да
отмени първоинстанционното решение изцяло, като се произнесе съответно и по
установителния иск по чл. 124 от ГПК, както и да присъдите на доверителката
сторените от нея разноски пред двете инстанции, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Моля за срок за писмени бележки.
Адв. А. – Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд като
правилно, валидно и допустимо, и оставите без уважение подадената въззивна жалба.
От приетото заключение по СТЕ пред първоинстанционния съд, изготвено от вещото
лице С., ясно се установява, че разликата в площите, определена в нотариалния акт от
1974 г., се дължи на различните методи на определяне. В първия случай площта е
определена чрез графично измерване по стария план, а във вторият случай тя е
изчислена от вещото лице по цифровия модел на същият план, получен от извадка на
плана предоставен от съответната община. В този смисъл вещото лице ясно сочи, че
разликата е в допустимите граници при различните методи на определяне и поради
тази причина се дължи и разминаването, което е в допустимите граници. Вещото лице
ясно и точно е индивидуализирало имотите включително и процесния и се сочи каква
част е завладяна от ответника. В този смисъл ищците са доказали в хода на
първоинстанционното производство, че са съсобственици на процесния неурегулиран
поземлен имот в с. Д. община Земен, като това е станало по силата на наследствена
правоприемственост от тяхната майка В. Д.а, която от своя страна е получила през
1979 г. от Л.Д. чрез дарение собствеността на процесния недвижим имот. Доказа се, че
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 2020 г. Е. Б. В. продава
на ответницата Р. Б. недвижими имоти, като в този смисъл ответника започва да се
легитимира като собственик, оспорвайки собственическите права на ищците и в
същото време извършва такива владелчески действия, които дават и правното
основание на ищците да предявят иска по чл. 108 от ЗС, в който да установят със
силата на присъдено нещо своите права на собственост, отричайки собственическите
претенции на ответника, която владее без правно основание процесния недвижим имот
и в този смисъл правилно съдът е постановил ответника да предаде владението на
ищците. Това е така, тъй като се доказа, че ответника е предприела действия,
включително с помощта на геодезисти по ограничаване на имота, неговото почистване,
извършени различни дейности по премахване на растителност и в крайна сметка
осуетявайки достъпа на ищците до него, за което са възникнали и спорове. Всичко това
се доказа и от доведените свидетели К.Ж. и С.Д., като частично обстоятелствата по
владението осъществявано от страна на ответника, респективно действията с които
3
същата не дава възможност на ищците да владеят имота и оспорват техните
собственически права, се доказаха и от разпитания на ответника свидетел Ц..Ц.. В този
смисъл считам, че правилно първоинстанционния съд е постановил своето решение,
страните не са навели доказателствени искания в хода на въззивното производство,
като в тази връзка не са налице и сочените процесуални нарушения, тъй като
първоинстанционния съд е обсъдил в своята съвкупност всички събрани по делото
доказателства. Няма надлежно предявен такъв установителен иск и ответникът не е
сторил в съответните срокове предявяването на иск с правна квалификация по чл. 124
от ГПК, нито като насрещен иск, нито като инцидентен иск. Моля да потвърдите
решението на първоинстанционният съд, с което е признато за установено, че ищците
са собственици на процесния недвижим имот на основание чл. 108 от ЗС против
ответницата Р. П. Б., както и е осъдена същата да предаде на ищците владението на
процесния недвижим имот, като в този смисъл решението е постановено с участието на
Е. В., като трето лице помагач на ответника, а към настоящият момент е конституиран
нейният наследник по закон. Моля да присъдите на доверителите ми сторените
разноски, съгласно списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за
реалното изплащане на адвокатския хонорар. Правя възражение, че адвокатския
хонорар на въззивника не е доказан, че е реално заплатен.
Адв. В. /реплика/ - В кориците на делото по отношение на заплащането на
хонорара се намира сключен договор с доверителката ми от м. май, което съм
представил още с въззивната жалба. Ако е мой пропуск, то в случая представям
оригинал от адвокатския кочан за констатация договор по отношение внасянето на
сумата. Аз правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищците, с
оглед предмета на настоящото производство, с оглед липсата на каквито и да било
процесуални действия извън отговора, този хонорар не следва да бъде с такъв размер
съпоставимо с размера и стойността на имота. По отношение на наведените от колегата
в тази блестяща юридически издържана пледоария, ще си позволя да маркирам
няколко неща. На първо място, интерпретацията на доказателствата така, както в хода
на първоинстанционното производство от страна на процесуалния представител на
ищците се правят убедително, но в един свободен начин, което не отговаря по никакъв
начин на самите доказателства. В експертизата вещото лице категорично ясно е
изложило своите констатации, че имота не е ограждан. Свидетелите и на двете страни
установиха, че част от този имот е бил прочистен от моята доверителка, самият ищец
Д. Д. признава, че владее еднолично част от процесния имот, като същият поС.но и
непрекъснато преминава през една зелена порта, която попада в другия собствен имот
на доверителката ми и влизайки от там в продължение от 2020 г. до настоящият
момент. Всички тези обстоятелства не могат да подкрепят най-малко дори и частично
неговата теза за една доказаност, както не могат да подкрепят и неговата теза, както и с
оглед в предходно съдебно заседание съдът след съвещание се произнесе, че нашето
4
искане за спиране на основание чл. 229 ГПК, във връзка с представената искова молба
пред РС-Радомир за установяване на такъв установителен иск по чл.124, която е
вписана, не е допустима. В тази връзка настоящият съдебен състав се произнесе, защо
оставя това мое искане за спиране на настоящото производство, а именно предвид
обстоятелството, че този иск е инкорпориран, то не е нужно да бъде задължително
единствено и само с насрещен или инцидентен иск. Както съм отбелязал в последно
съдебно заседание бе представено от нотариуса изповядал сделката именно това
писмено доказателство - удостоверение за наследници на бащата на прехвърлителката
Е. Б., именно поради тази причина първоначално сме направили нашето възражение за
съсобственост на имота, дори в тази връзка, макар и неаргументирано сме направили
искане за недопустимост на така предявения иск. В тази връзка има достатъчно богата
практика на ВКС. Не виждам опора в казаното от колегата, още повече, че той не
посочи нито едно конкретно доказателство по отношение на индивидуализирането на
имота. Напротив, в самия отговор на въззивната жалба колегата сочи, че доверителката
ми с фирма е установила опорни точки, същият дори и към момента не оспорва факта и
обстоятелството, че имота по никакъв начин не е индивидуализиран с ограда, както и
не оспорва факта заявен от всички свидетели, с изключение на свидетелката К. която
откровено лъжесвидетелства пред първоинстанционния съд, тъй като това, което тя
заяви по отношение на някакви премествания на въпросната порта и на куп други
обстоятелства, следваща свидетелка на ищците опроверга, че такова нещо няма. В
тази връзка още веднъж заявявам, не е ясно, вещото лице дори не е определило, каква
част от имота се владее еднолично от ищеца Д. Д., като напротив и вещото лице и
свидетелите казаха, че от тази страна на имота, която е към съседния имот, собствен на
Д. Д., няма абсолютно никакви нито ленти, които да сочат негови граници, нито
каквото и да било друго. По никакъв начин не мога да се съглася, а и не е доказано, че
видите ли това, че доверителката ми е прочистила имота след сделката, без да знае за
тези претенции и без да знае за един последващ нотариален акт. Както в атакуваното
съдебно решение първоинстанционния съд неколкократно се позовава и обосновава
своите изводи за постановяване в мотивите, за постановяване на своя съдебен акт, така
и в самия петитум на искова молба ищците заявяват, че този имот е придобит от
ищците и по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, и по скица той представлява 875 кв. м. В тази връзка достатъчно
обстойно са коментирани тези обстоятелства и факти, които са довели до изповядване
по този начин на процесната сделка, за което, както съм изложил в
първоинстанционното производство, моята доверителка не само, че не е имала никаква
вина, не е препятствала ползването и владението на ищците, напротив тя и не е дала
повод да бъде предявен така предявения иск по чл. 108, поради което същата по силата
на чл. 78 със своето поведение, не следва да бъде осъждана да заплаща разноски по
отношение на сторените такива от ищцовата страна. Моля по изложените и
5
допълнителни аргументи да постановите Вашият акт, с който да признаете
първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
най-малкото предвид обстоятелството, че в своето решение първоинстанционният съд
е приел тезата, че доверителката ми е владяла имота без правно основание, което
считам, че не само, че не е правилно, напротив тя не го е владяла еднолично, не е
лишавала ищците от ползване и владение, тя е направила всичко възможно да бъде
решен спора, преди да бъде предявен иска, лично многократно съм търсил контакт с
нея за изясняване на спора извънсъдебно. Многократно имаше такива уговорки, в
залата разбрах, че при проведената среща между мен и моята доверителка, колежката
на колегата, който не присъства на нея и не го отрича, то в 21-21,30 ч., вечерта моята
доверителка без моето съгласие е посетила неговия офис. Моля да постановите Вашето
решение, да отхвърлите предявения иск изцяло, да уважите установителен иск по
чл.124 от ГПК за признаване на собствеността на процесния имот на ½ от него на
моята доверителка, както и да й присъдите сторените разноски пред двете инстанции.
Адв. А. /дублика/ – Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на въззивника. Само да кажа, напротив владението на ищците върху процесния имот е
смутено и същото е осуетено с действията на ответника в първоинстанционното
производство, която отрича техните собственически права и владее извършвайки
собственически действия, имота е бил ясно очертан, ясни са неговите поземлени
предели. В този смисъл това, че ищците имат достъп до друг съседен на процесния
имот, в който се намира тяхната къща, не означава и никога не е твърдяно, че същите
имат и осъществяват владение в процесния имот. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва устните състезания и след като счете делото за изяснено обяви, че
ще се произнесе с решение на 21.06.2024 г.
Дава възможност на адв. В. в седем дневен срок, считано от днес да представи
писмена защита.
На адв. В. да се изпрати препис от протокола от днешното съдебно заседание на
посочен от него ел. адрес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6