Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 6052 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
59252 от 05.03.2020 г. по гр.д. № 36984/2019 г. на СРС, 61 с-в е признато за
установено по отношение на М.К.Т., ЕГН ********** съществуването на вземането
на „Т.С.“ ЕАД за сумата от 1 738,66 лв., представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода
м.май 2015 г. до м.април 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 26.11.2018
г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр.чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД, сумата от 32,38 лв., представляваща цена на услугата на дялово
разпределение за периода от м. май 2015 г. до м. парил. 2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.11.2018 г., до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение 05.12.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74813 по описа за
2018 г. на СРС, 61 с-в, като е отхвърлен иска за главница - цена на топлинна
енергия за сумата над 1738,66 лв. до пълния предявен размер от 17850,18 лв. и
иска за акцесорното вземане - сумата от 163,60 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 05.09.2016 г. – 13.11.2018 г. и иска за сумата от 5,57 лв.
, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 05.09.2016 г. до 13.11.2018 г.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. Изложени са съображения, че решението в обжалвана част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са следните
правни и фактически доводи: Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие са
осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите.
Поддържа, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна
енергия от "Т.С." ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София.
Твърди, че в раздел ІX от Общите условия - "Заплащане на ТЕ", чл. 32,
ал. 1 е определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. На следващо място е
заявено, че дължимостта на сумите за дялово разпределение се основава на
разпоредбата на чл. 22,ал .2 ОУ. Отправено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника.
Третото
лице помагач на въззивника "Т.С." ООД
не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Софийският градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За да
се уважи предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника
има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла
на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота, има
качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимиран да отговаря
по предявения иск и са без значение по делото дали е ползвал фактически
топлоснабдения имот или е ползван от другия съсобственик, след като не е
приложена молба-декларация за откриване на партида само на името на единия
съсобственик и отношенията между съсобствениците. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е
уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са
съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 год. и които са публикувани. Разпоредбата
на чл.150,ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
В случая за периода
от 15.09.2016 г. до 13.11.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на купувача. Ето защо правилно районният съд
приел, че при тази редакция на
общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за
битови нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на
месечните дължими суми на интеренет страницата на ищеца. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест
на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на задължението
за главница. В хода на производството доказателства в тази
насока не са ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответника. Ето
защо следва да се приеме, че за задължението за главницата за топлинна енергия и
дялово разпределение за процесния период ответникът не е поставен в забава, поради
което не дължат мораторна лихва върху посочените главници.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 59252 от 05.03.2020 г. по гр.д. № 36984/2019 г. на СРС, 61 с-в.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С. " ООД на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.