Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
10.04.2019
година , гр.Троян
Светла И. – съдия докладчик по гр.д. № 282 по описа
за 2019 година на Троянски районен съд намирам, че подадената искова
молба с вх.№2091 от 10.04.2019г. е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 ал.1
и по чл.128 от ГПК, а
предявения/те иск/искове - за допустим/и, поради което счита, че на основание
чл. 131, ал.1 от ГПК са налице предпоставките да се изпрати препис от исковата
молба и приложенията на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 131, ал.2 от ГПК, ТРС, втори състав
Р А З П О Р Е Д И:
ДА СЕ УКАЖЕ на страните, че делото е образувано и ще се разгледа по реда на чл.310 от ГПК като БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
УКАЗВА на ответника в едномесечен срок от получаването на преписа от
исковата молба и приложенията да представи по делото отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 131, ал.2 от ГПК писменият отговор следва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
Към отговора на исковата молба се представят:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Съгласно чл. 131, ал.3 от ГПК в отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва
с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Съдът указва на ответника/ответниците, че съгласно чл. 133 от ГПК когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи
доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1, чл. 212 и 219, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът
може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има
връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, като
предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск.
Съгласно чл.212 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът,
а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се
произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно
оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото
ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето
лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
Съдът указва на ответника/ответниците възможността да постанови
неприсъствено решение, като прилага относимите текстове от ГПК.
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си
молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в
първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на
направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава
разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдът указва на страните за приложими разпоредби за призоваването по
делата.
Задължение за уведомяване:
Да се уведомят страните по делото за задълженията
им по чл.40 ал.1 от ГПК
и последиците от неизпълнение на това задължение съгласно чл.40 ал.2 от ГПК. Съгласно
чл.40 ал.1 от ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина
е длъжна да посочи лице -съдебен адресат в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, ако няма пълномощник по
делото. Съгласно ал.2, когато лицата не посочат съдебен адресат всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени .
Да се уведомят страните по делото за задълженията
им по чл.41 ал.1 от ГПК и
последиците от неизпълнение на това задължение съгласно чл.41 ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.41 ал.1 от ГПК страната, която
отсъства повече от един месец от адреса , който е
посочила по делото или на този на който веднъж й е връчено съобщение е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Съгласно ал.2, когато страната не изпълни
задължението си по ал.1 всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени .
Препис от разпореждането да се изпрати на ответника.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като
им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще
направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния
спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи
на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието .
Районен
съдия: