РЕШЕНИЕ
№ 3072
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
в присъствието на прокурора Д. Зл. Т. и Е. М. И.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20251110211511 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.158, ал.2 и сл. от ЗЗ.
Софийски районен съд е сезиран с Предложение от ,,ЦПЗ“ – София
ЕООД, в което се иска по отношение на лицето ххх, с ЕГН: ********** да
бъде постановено принудително лечение, тъй като е била настанена по
спешност в здравното заведение.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането на болничното
заведение и счита, че са налице предпоставките на закона за задължителното
лечение на лицето С. Ф. Също така акцентира върху нейното влошено
психическо състояние, попадащо в разпоредбите на Закона за здравето, което
обуславя задължителното лечение и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. В заключение предлага на съда да уважи искането, като
съобрази заключението на вещите лица по изготвената КСППЕ.
Служебният защитник на лицето, чието настаняване се иска, се
присъединява към предложението на вещите лица, като предлага същото да
бъде уважено. Счита, че освидетелствената следва да бъде настанена на
принудително лечение в стационарна форма, като поради липсата на
1
възможност да дава информирано съгласие.
Лицето, чието настаняване се иска С. Ф. не желае да се лекува.
Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Постъпило е Предложение от ЦПЗ – София, с което се предлага
настаняване на задължително лечение на лицето С. Ф..
Видно от разпита на лицето в съдебно заседание е, че същото е
неориентирано и отговаря неадекватно на зададените му въпроси.
Същевременно от показанията на вещото лице се установява, че
освидетелствената е постъпила по спешност в болничното заведение,
продиктувано от нейното влошено психическо състояние като не проявява
достатъчна критичност към заболяването си. Лицето е проявило агресия към
близките си и е извършило палеж.
Видно от заключение и разпита на вещото лице по допуснатата КСППЕ е, че
лицето С. Ф. страда от ,,параноидна шизофрения“. Поради игнориране на
заболяването е претърпяла влошаване, което поставя в опасност нейния живот
и здраве, както и това на близките и околните. Била е лекувана и преди като
давността на болестта е от 2008г.
Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени
като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице. От обясненията на освидетелствената,
разпита и заключението на вещите лица в съдебно заседание се установява, че
С. Ф. страда от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително
лечение. По същество съвкупният доказателствен материал навежда на
едностранчивия извод за влошаване на диагностицирано с психическо
заболяване лице в степен, поставяща него и околните в опасност. Наличната
диагноза ,,параноидна шизофрения“ е кръга на ревизираните в чл. 146 от ЗЗ,
поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на
чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си лицето представлява опасност най –
вече за себе си и за околните. Доказателства в тази насока са както
2
обясненията на самото лице, така и заключението на вещите лица.
Поради липса на оспорване съдът кредитира като обективно и вярно
заключението на вещото лице по изготвената КСППЕ. Моментното състояние
на лицето навежда на опасност от извършване на противоправно действие към
себе си и околните и не е в достатъчен намален интензитет, за да обуслови по
– лека форма на лечение. Предвид това състояние съдът намира, че
определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от
експертите, а именно три месеца, в стационарна форма, в ДПБ – Карлуково,
където освидетелствената е била настанявана и преди.
Съдът приема, че продължителността на лечението в най – пълна степен
е било отчетено от вещите лица, с оглед на необходимостта да прецени
продължителността на времето, необходимо за стабилизиране на
здравословното състояние на С. Ф..
С оглед приетото заключение по експертизата не следва да се спира
изпълнението на решението, независимо от обстоятелството дали същото ще
бъде обжалвано. Според заключението на вещите лица, лицето е лишено от
годност да изразява информирано съгласие за лечението си и няма близки,
които да дават информирано съгласие за неговото лечение. Поради тази
причина следва да бъде определено за такова лице, длъжностно лице към
отдел ,,Здравеопазване“ при Община Луковит.
При този изход на делото направените разноските по делото в размер на
общо 1 736, 84 лева, представляващи възнаграждение за вещи лица за явяване
в съдебно заседание и изготвяне и поддържане на КСППЕ.
Воден от горното и на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето С. А. Ф. с постоянен адрес: ххх ЕГН:
********** на задължително лечение, в стационарна форма, за срок от три
месеца, в ДПБ - Карлуково.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
ПРИЕМА липса у лицето С. А. Ф., с ЕГН: ********** да дава
информирано съгласие за своето лечение.
3
ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на лицето С.
А. Ф., с ЕГН: ********** длъжностно лице, назначено от отдел
,,Здравеопазване“ при Община Луковит.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1 от ЗЗ, направени по
делото разноски за явяване на вещо лице в съдебно заседание, както и за
изготвяне и поддържане на заключението по допуснатата КСППЕ в размер на
общо 1 736,84 лева да останат за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4