Р Е Ш
Е Н И Е
№ 113
гр. Кубрат, 11.07.2018
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично
заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на
прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 708 по
описа за 2017 г.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск
с правно основание чл.108 от ЗС, предявен по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищците – А.М.Ч., ЕГН ********** и Р.Ш.Ч.,
ЕГН **********, и дв. с пост. адрес в ********наст.адрес в ***********, съд. адрес ***, пл. „Възраждане”
№ 5, ет. 2, ст. 2, чрез адв. Б. Н., като твърдят, че са придобили по договор за
продажба, сключен с НА № 163а, том ІІ, рег. № 1206, н.д. № 141/ 2001 г. на нотариус С.
Садък, вписана в регистъра на НК с № 004, с район на действие съдебния район на
РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 690/ 21.03.2001 г., Акт №
42, том ІІ, дело № 264/ 2001
г., парт.кн.
том 92, стр. 298, в СИО правото на
собственост по отношение на описания подробно в исковата молба недвижим имот –
Дворно място с площ от 805 кв.м., находящо се в ***********, съставляващо УПИ №
ІІ-69 от кв. 4 по ПУП на с. Мъдрево, община Кубрат, одобрен със Заповед № 763
от 1987 г.
с площ от 870 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ № ІІІ- 70 и УПИ № І-
67,68, ведно с построените в него Жилищна сграда, Лятна кухня, навес,
подобрения и трайни насаждения, част от който с площ от 300 (триста) кв.м., при
граници: УПИ № ІІІ- 70, земя извън границите на населеното място, УПИ № І-
67,68, и останалата част от УПИ № ІІ-69,
ответниците на 05.11.2017 г. без правно основание са завладели, чрез
поставянето на оградни колчета, присъединявайки тази
част към своето дворно място, молят съда да постанови решение, с което да
установи правата им на собственост върху описаното по – горе дворно място с
площ от 805 кв.м., съставляващо УПИ № ІІ-69 от кв. 4 по ПУП на с. Мъдрево,
община Кубрат, одобрен със Заповед № 763 от 1987 г. с площ от 870 кв.м.,
при граници: от две страни улици, УПИ № ІІІ- 70 и УПИ № І- 67,68, и да осъди ответниците да им отстъпят
собствеността и предадат владението върху завладяната от тях реална част с площ
от 300 кв.м. от същия УПИ, при граници: УПИ № ІІІ- 70, земя извън границите на
населеното място, УПИ № І- 67,68, и останалата част от УПИ № ІІ-69. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендират да бъдат присъдени срещу ответниците
направените от тях по делото разноски.
Ответниците –
С.М.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********, и дв.
с пост./наст. адрес ***, на които е връчено
съобщение, са дали писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 25/ 04.01.2018 г. –
в срок, и са направили доказателствени искания. Като оспорват претендираните от
ищците права на собственост, и отричат да са завладели претендираната
от ищците реална част, заявяват становище за недопустимост, неоснователност и
недоказаност на предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки
ги със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното: От приложените към исковата молба писмени доказателства – НА за
продажба № 163а, том ІІ, рег. № 1206, дело № 141/ 2001 г., Скица № 412/
14.11.2017 г. на Община – Кубрат, Удостоверение за данъчна оценка № **********/ 15.11.2017 г. на Община –
Кубрат, както и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
св. М. В., Й. А., Х. Х., Аф . М., се установява по
несъмнен начин, че на 21.03.2001 г. в гр. Кубрат ищците са придобили правото на
собственост, продадено им от С.М.А., М.А. С., М. А. С. и С. А.В., върху
процесния недвижим имот, съставляващ УПИ № ІІ-69 от кв. 4 по ПУП на с. Мъдрево,
община Кубрат, одобрен със Заповед № 763 от 1987 г. с площ от 870 кв.м.,
при граници: от две страни улици, УПИ № ІІІ- 70 и УПИ № І- 67,68, ведно с
построените в него Жилищна сграда, Лятна кухня, навес, подобрения и трайни
насаждения; владението върху УПИ и застроените жилищни и стопански постройки е
било предадено от продавачите на купувачите непосредствено след сключването на
договора в нотариална форма и необезпокоявано упражнявано от тях до м.11.2017
г.
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на цитираните по – горе свидетели, в съответствие с
приетия по инициатива на ищците Протокол за трасиране, означаване и
координиране на собствения на ищците УПИ
№ ІІ-69 от кв. 4 по ПУП на с. Мъдрево, община Кубрат, одобрен със Заповед № 763
от 1987 г.
от 01.03.2017 г., изпълнен на място от инж. Д.Ф., като представител на „ГЕО – 5” – ЕООД – л. 63 от делото, в
началото на м. 11.2017 г.
, се установява, че ответниците С.М.А. и съпругата му А.В.А. на 05.11.2017 г.,
чрез фактически действия на първия от тях
– премахнал и хвърлил седем от поставените от инж. Д. Ф. в имота геодезически знаци; направил дупки и поставил свои колове,
видно от показанията на св. М.В., нает от ищците да построи ограда между техния
УПИ № ІІ-69 и ПИ № 68, част от УПИ № І – 67, 68, от една страна и УПИ № ІІІ –
70, от с.кв., от друга страна, и територия извън регулация – от трета страна, с
което присъединил част от имота на ищците с площ от 300 (триста) кв.м., при
граници: УПИ № ІІІ- 70, земя извън границите на населеното място, УПИ № І-
67,68, и останалата част от УПИ № ІІ-69,
към собствения им ПИ № 67, с адм. адрес на ул. „Хан
Кубрат” № 1.
Видно от показанията на св. Й.М.А., той е брат
на първия ищец и на първия ответник; придобил е права на собственост върху ПИ с
№ 68, ведно с застроените в него жилищна сграда, с адм.
адрес ул. „Хан Кубрат” № 3, брат му А. – ищеца, е собственик на имота на същата
улица с № 5, а брат му С. – ответника, е собственик на имота от другата му
страна на № 1; до 1992 г.
между трите имота е имало огради от мрежа и колове, всичко било разпределено по
дължина, както е предвидил дядо им А.; когато през 2002 г. се върнал от Турция,
където трайно живее, свободните от застрояване части и на трите имота се
обработвали общо от родителите им като оградните
мрежи били демонтирани; по същото време и двамата му братя живеели и работели в
София не живеели постоянно в с. Мъдрево; повикан от брат си А. през 2018 г. дошъл в имота си и
видял, че действително, както го уведомил брат му А., брат му С. е решил да
направи оградата напреки, с което вземал и от неговия и от имота на брат си
площ; според него правилната ограда за разпределението на имотите и по дължина,
всеки успоредно на другия.
Същото разпределение ползването на имотите –
всеки от братята работи празното място зад своята си къща, и в нито един момент
до м. 11.2018 г.
С.А. и съпругата му не са работили празно дворно място, разположено зад къщите
на братята му Й.(Ю.) и А., се установява и от показанията на доведените от
ответниците свидетели И. и Х.Х., и А.М.. Последната
от тях, като собственик на УПИ № ІІІ-70, свидетелства, че при ограничаване чрез
поставяне на геодезически
знаци през м.11.2017 г. на имота на ищците УПИ № ІІ – 69 от нейния, за да бъде
изградена трайна ограда между тях, ищците са навлезли в нейния имот с около 50 см.
От
представения от ответниците НА за дарение № 80, том ІІ, н.д. № 544/ 1977 г. на нотариус от
състава на РС – Кубрат, се установява, че на 30.11.1977 г. А. Ч., със
съгласието на съпругата си С. Ч., дарил на внука си С.М.А. правото на
собственост върху следния недвижим имот: Празно дворно място, находящо се в
село Мъдрево, общ. Кубрат, от 640 кв.м., представляващо Парцел № ХХV – 36 в кв.
4 по плана на селото, при граници: улица, Ю. М.А., А.
М.Ш.и И. К.Я., напълно урегулиран и с уредени сметки по регулация.
От назначената
по делото, изслушана и приета СТЕ, се установява, че: собственик на Парцел № І
– 36 с площ от 1 689 кв.м. в кв. 4 по регулационния план на село Мъдрево
от 1950 г. е А. С. Ч., снабдил
се за правата си с нотариален акт за собственост по давностно владение по нот. дело № 181/ 13.04.1977 г. за 805 кв.м., и нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация по нот. дело № 186/ 18.04.1977 г. за 790 кв.м.; по заявление
на собственика А. С. Ч. е извършена
промяна на дворищната регулация на Парцел № І – 36, утвърдена със Заповед №
570/ 08.08.1977 г.на предс.на ОкрНС
– Разград, съгласно която Парцел № І –
36 е разделен на три парцела, както следва: Парцел № І-36, Парцел № ХХІV – 36 и
Парцел № ХХV – 36; на 30.11.1977 г. с нотариални актове по нот.
дела 543 и 544/ 1977 г.
А. С. Ч. е дарил с първия на внука си Ю. М.А.(св. Й.А.) правото си на
собственост върху празно дворно място с площ от 520 кв.м., с напълно уредени
сметки по регулация, съставляващо Парцел № ХХІV – 36, а с втория е дарил на
внука си С.М.А. правото си на собственост върху празно дворно място с площ от
640 кв.м., с напълно уредени сметки по регулация, съставляващо Парцел № ХХV –
36; няма данни към този момент за фактическо прилагане – материализиране на
регулационните граници на терена, на плана за дворищна регулация, одобрен със
Заповед № 570/ 08.08.1977 г., като единствено в частта на реализираното
строителство на Жилищна сграда – близнак в изпълнение на издадена виза за
проектиране на л. 40 от делото, по протежение на 19.68 м. от улицата по
посока изток е налице прилагане на дворищната регулация между парцели № ХХІV –
36 и № Парцел № ХХV – 36; уличната регулация е реализирана по отношение и на
трите парцела; По плана от 1987
г.: в кадастралния план и разписният лист към него,
чиято основа е послужила за изработването на плана за регулация от 1987 г., 1/ имот с кадастрален № 67 е записан като
собствен на С. М.А. – първия ответник, с площ по кадастрална основа 592 кв. м., от които
извън строителните граници 199
кв. м., поради което отредената площ за Парцел № І за
имот пл. № 67, идентичен с Парцел № ХХV – 36 по отменения РП, е в размер на 393 кв. м.; 2/ имот с кадастрален
№ 68 е записан като собствен на Ю. М.А. – св. Й.А., с площ по кадастрална
основа 610 кв. м.,
от които извън строителните граници са 67 кв. м., поради което отредената площ за
Парцел № І за имот пл. № 68, идентичен с Парцел № ХХІV – 36 по отменения РП, е в
размер на 543 кв. м.;
3/ имот с кадастрален № 69 е записан като
собствен на А.М.Ч., с площ по кадастрална основа 1 005 кв. м., от които
извън строителните граници 76 кв. м., поради което
отредената площ за Парцел № ІІ за имот пл. номер 69, идентичен с Парцел № І-36 по отменения РП, е 898 кв. м., като 31 кв. м. се придава към парцел № I за пл. № 68
– собствен на Ю. М.А. – св. Й.А.; описаните площи извън строителните граници и
за трите имота, по силата на никой план или изменение не са били част от
урегулиран поземлен имот, защото никога не са били включвани в строителните
граници на с. Мъдрево; с регулационния план от 1987 г. е променена
строителната граница в частта на процесните имоти, като са включени в регулация
общо около 124 кв. м.
от които за имот с пл. № 67 – 25
кв. м., за пл. № 68 – 78 кв. м. и за пл. № 69 – 21 кв. м., и са част от
описаните за всеки имот по-горе площи, отредени за съответния парцел. В отговор
на поставените от ответниците въпроси, вещото лице счита, че са налице данни за
приложен регулационен план на с. Мъдрево от 1987 г. по отношение на
парцел № II - 69 – наличието на н.а. № 163а/ 21.03.2001 г. ; има определени с ограда вътрешни регулационни и
имотни граници по отношение на парцел II- 69 по плана от 1987 г. - с ограда е
определена вътрешната регулационна граница с парцел III-70, и е налице траен
топографски елемент – откос с височина от 1.0 м. с дължина 10.00 м. от улицата по
посока изток и ограда с дължина 17.76
м. от т. 3 (приложение № 1) по посока югозапад с парцел
I-67, 68; предвид данните от
кадастралния план от 1987 г.
и свидетелките показания, счита, че тримата внуци на бившия собственик А. С. Ч.
са владели имотите по начина по който са отразени те с номера 67, 68 и 69 в
кадастралния план от 1987 г.
и площи по кадастрална основа, описани в
т. III от констативно-съобразителната
част – т.е. по кадастрален план и разписен списък към него от 1987
година; Вещото лице е категорично, че нито с изменението на РП, предприето по
инициатива на собственика А. С. Ч. през 1977 г., нито с плана от за регулация от 1987 г. се предвижда
придаване на площи от ПИ 67 към УПИ № II-69, поради което при липсата на придаваеми части между имоти пл. № 67 и УПИ № II - 69, не
стои въпрос приложен ли е регулационния план относно такива придаваеми
части; предвид наличието на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация – нот. дело № 186 от 18.04.1977
г. за 790 кв. м.,
вещото лице счита, че по отношение на парцел I-36, кв. 4 по одобрения със
заповед № 1354/1950 г. за дворищната регулация по законоустановеният ред са
уредени сметките по регулация, от което следва, че и образуваните от неговата
територия три парцела - I-36, XXIV-36 и XXV-36 са също с уредени сметки по
регулация, макар и фактически дворищната регулация по отношение и на трите имота
да не е била приложена с поставянето на трайни огради между тях, обстоятелство,
което намира отражение и в кадастралния план от 1987 г.. При извършен оглед
на място вещото лице е установило, че между имоти с кадастрален № 67 и № 68 по
плана от 1987 г. не е материализирана граница; между имоти с
кадастрален № 68 и № 69 е налична ограда – каменна подпорна стена, бетонови
колове и оградна мрежа, която граница съвпада с
участък от нанесената в кадастралния план от 1987 г. ( от улицата до края
на показания със щрихи откос т. означени с А,Б и C върху приложение „Данни от
измервания на място – 13.06.2018 г.); налични са огради от към улицата на всеки
един имот, съоветсващи на уличната регулация по плана
от 1987 г.;
в територията на имоти с кадастрален № 68 и № 69, на определени разстояния един
от друг са поставени метални тръби върху бетонови стъпки, без да е опъната оградна мрежа по тях; същите очертават граница, която не
съвпада с данните от плана за регулация, одобрен със заповед № 570/1977 г..
Изслушано вещото лице в о.с.з., в отговор на въпрос на ответниците, чрез
пълномощника им е категорично, че в нито един момент няма възникнали отношения
за допълнително преуреждане на площи между имоти с №
67 и 69, между тях лежи имот кад. № 68 и нито в един
план – изменението от 1977 г.
и 1987 г.,
не позволява имот № 67 да премине в северната част и на изток да стане граничен
на 69, в нито един от плановете, в нито една своя част, имот пл. № 67 не е бил
граничен с имот пл. № 69. Никога не са имали обща граница.
Предвид изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Неоснователни са заявените от ответниците възражения за недопустимост на
исковата претенция, която по своята същност – осъдителна, може да бъде
единствено неоснователна и недоказана. Неоснователно е и възражението, че по
делото не е конституиран задължителен необходим другар – собственика на ПИ с кад. № 68, евентуално
като съсобственик на първия ответник относно терена, съставляващ УПИ № І
– 67,68 от кв. 4 по плана на населеното място, тъй като по отношение на него
ищците не твърдят да е извършил фактически действия по завладяване на
процесната реална част от собствения им недвижим имот.
Предявения от ищците срещу
ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан.
Искът по чл.108 от ЗС е иск на
невладеещият собственик срещу лице, владеещо без правно основание.
С предявяването му ищците целят да
си възстановят владението върху собствената им по договор за продажба реална
част с площ от 300 (триста) кв.м., при граници: УПИ № ІІІ- 70, земя извън
границите на населеното място, УПИ № І- 67,68, и останалата част от УПИ № ІІ-69, която ответниците, чрез
фактически действия на първия от тях, на 05.11.2017 г. без правно основание са
завладели, чрез поставянето на оградни колчета,
присъединявайки тази част към своето дворно място.
За да бъде
уважен ревандикационният иск, следва да се установи
наличието на юридическия състав на
разпоредбата на чл.108 ЗС, включващ три кумулативно дадени предпоставки: права
на собственост върху претендирания недвижим имот в полза на ищеца, упражняване
на владение или държане на имота от страна на конституирания в процеса
ответник, за която фактическа власт – на трето място, липсва правно основание.
От приетите по делото като писмени
доказателства, неоспорени от ответниците,
се установя, че на основание правна сделка – чл. 77, предл.
І-во ЗС, ищците са придобили през 2001 г. в изпълнение на
договор за продажба от 21.03.2001 г., сключен с НА № 163а, том ІІ, рег. № 1206,
н.д. № 141/ 2001 г.
на нотариус С. Садък, вписана в регистъра на НК с № 004, с район на действие
съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 690/
21.03.2001 г., Акт № 42, том ІІ, дело № 264/ 2001 г., парт.кн. том 92, стр. 298,
в СИО, правото на собственост по отношение на описания подробно в
исковата молба недвижим имот – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ Дворно
място с площ от 805 кв.м., находящо се в ***********, за което е отреден УПИ №
ІІ-69 от кв. 4 по ПУП на с. Мъдрево, община Кубрат, одобрен със Заповед № 763
от 1987 г.
с площ от 870 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ № ІІІ- 70 и УПИ № І-
67,68, ведно с построените в него Жилищна сграда, Лятна кухня, навес,
подобрения и трайни насаждения.
Фактическата власт върху имота им е предадена от продавачите – вс. като наследници на А. С. А.(Ч. или Ч. – в други
документи), б.ж. на с.с., поч.
на 31.03.1983 г. в с.с. Относно правата на
собственост на продавачите, както и на техния праводател
не се спори, а наличието им в наследството на посочения наследодател се установява
от съдържанието на издадените в негова полза констативни Нотариален акт за
собственост по давностно владение по нот. дело № 181/
13.04.1977 г. за 805 кв.м., и нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по регулация по нот. дело № 186/
18.04.1977 г. за 790 кв.м., приложени по делото и цитирани от СТЕ.
Ответниците отричат да са лишили
ищците от възможността да упражняват фактическа власт върху собствената им, претендирана с допълнение към исковата молба част от 300
кв.м. от УПИ №ІІ – 69, тъй като считат същата за своя – като част от
неурегулиран ПИ с кад. № 67 по актуалния от 1987 г. РП, евентуално
неурегулиран ПИ с кад. № 36 по РП от 1950 г., но при всички
случаи част от дареното на първия от тях през 1977 г. празно дворно място.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че на 05.11.2017 г. първият
от тях – С.М.А., по повод поставяне на геодезически
знаци за извършено трасиране на граница между собствения на ищците УПИ № ІІ –
69 и съседния му на юг УПИ № ІІІ-70 от с.кв., е премахнал и хвърлил седем от
поставените от инж. Д. Ф. в имота геодезически знаци;
направил дупки и поставил свои колове, видно от показанията на св. М.В., нает
от ищците да построи ограда между техния УПИ № ІІ-69 и ПИ № 68, част от УПИ № І
– 67, 68, от една страна и УПИ № ІІІ – 70, от с.кв., от друга страна, и
територия извън регулация – от трета страна, с което присъединил част от имота
на ищците с площ от 300 (триста) кв.м., при граници: УПИ № ІІІ- 70, земя извън
границите на населеното място, УПИ № І- 67,68, и останалата част от УПИ № ІІ-69, към собствения си ПИ № 67, с адм. адрес на ул. „Хан Кубрат” № 1. Несъмнено с това свое
действие ответниците са лишили ищците от възможността да упражняват фактическа
власт върху процесната реална част.
Заявеното от ответниците възражение за
наличие на правно основание на извършените на 05.11.2017 г. фактически
действия, съставляващи завладяване на площ около 300 кв.м. от собствения на
ищците УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по ПУП(регулационен застроителен)
на населеното място, е неоснователно и
недоказано.
На основание
чл. 77, предл. І-во ЗС,
чрез правна сделка – дарение, сключена с НА за дарение № 80, том ІІ, н.д. №
544/ 1977 г.
на нотариус от състава на РС – Кубрат, С.М.А., в качеството си на дарен от дядо
си - А. ***, на 30.11.1977 г. е придобил право на собственост по отношение на
Празно дворно място, находящо се в село Мъдрево, общ. Кубрат, от 640 кв.м.,
представляващо Парцел № ХХV – 36 в кв. 4 по плана на селото, при граници:
улица, Ю. М.А., А. М.Ш.и И. К.Я., напълно урегулиран
и с уредени от дарителя А. Ч., като собственик на новообразувани по негова инициатива
от площта на собствен му, също урегулиран, Парцел № І – 36, три парцела към
18.04.1977 г., преди даренията, видно от издадения в негова полза констативен
НА за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, по нот. дело № 186/ 18.04.1977 г. Праводателят
му е разполагал с право, което е реализирал по реда на ЗТСУ(отм.), и е разделил
имота си на 3 напълно урегулирани Парцела: Парцел № І – 36, който останал в
негова собственост; Парцел № ХХІV – 36, който дарил на внука си Ю. М.А., и
Парцел № ХХV – 36, който дарил на внука си – отв. С.М.А.,
като вътрешните граници между тях никога не се били имотни, а са били парцелни.
Дворищно
регулационния план на населеното място, одобрен със Заповед № 1354/ 1950 г., относно собствения
на праводателя имот пл.(кад.) № 36, за който е
отреден Парцел № І, е приложен с плащането от него на придадените към парцела
790 кв.м., удостоверено с издадения в негова полза констативен НА за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, по нот.
дело № 186/ 18.04.1977 г.
Частичното
изменение на ДРП, с което е извършена промяна на дворищната регулация на Парцел
№ І – 36 от кв.4, чрез разделянето му на 3 новообразувани парцела, между които
не са предвидени придаваеми места, е приложено с утвърждаването
му със Заповед № 570/ 08.08.1977 г. на председателя на ОкрНС
– Разград, което е позволило на дарителя да прехвърли на дарените негови внуци
празни дворни места, съставляващи урегулирани парцели. И че регулацията е
приложена се установява пряко от извършеното от ответника С.М.А., заедно с брат
му Ю. М.А., застрояване на същия с масивна жилищна сграда – близнак,
разположена от двете страни на регулационната граница между собствените им
Парцели с №№ ХХІV – на Ю., и ХХV – на С..
В този смисъл
е и възприетото от страните и от съда заключение на СТЕ: по отношение на парцел
I-36, кв. 4 по одобрения със заповед № 1354/1950 г. за дворищната регулация по
законоустановеният ред са уредени сметките по регулация, от което следва, че и
образуваните от неговата територия три парцела - I-36, XXIV-36 и XXV-36 са също
с уредени сметки по регулация, макар и фактически дворищната регулация по
отношение и на трите имота да не е била приложена с поставянето на трайни
огради между тях, което нито ЗТСУ, нито последващия ЗУТ поставят в задължение
на собствениците, и не сочат като обстоятелство, обуславящо приложението на
регулацията. Категорично е становището
на вещото лице, че в нито един момент – към 1977 и към влизането в сила на дворищно
регулационния план от 1987 г.,
с който Парцели с №№ ХХІV – собствен на Ю., и ХХV – собствен на С., Мюмюнови
Алиеви, са обединени в общ Парцел с № І- 67, 68, няма възникнали отношения за допълнително преуреждане на площи между имоти с № 67 и 69, между тях
лежи имот кад. № 68 и нито в един план – изменението
от 1977 г.
и 1987 г.,
не позволява имот № 67 да премине в северната част и на изток да стане граничен
на 69, в нито един от плановете, в нито една своя част, имот пл. № 67 не е бил
граничен с имот пл. № 69 и никога не са имали обща граница. Поради изложеното,
вещото лице счита, че площта измерена в размер на 209 кв.м., повдигната в зелен
контур, обозначена от съда на комбинираната скица, изготвена от СТЕ, с букви от
А до D, предмет на
исковата претенция, и установено при огледа да е присъединена към имот № 67,
попада и е част от собствения на ищците УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по плана на село
Мъдрево.
Единствените
възможни имотни граници между собствения на ищците УПИ № ІІ-69, и съседния му
на север УПИ № І – 67,68, и дв. от кв. 4 по плана на
населеното място, са парцелните такива, съгласно влезлия в сила ПУП на с.
Мъдрево, одобрен със Заповед № 763/ 1987 г.
Неоснователно
е позоваването на пълномощника на ответниците на посочената в писмени отговор
на исковата молба и в писмената защита, представена по делото, съдебна
практика: ТР № 3/ 1993 г.
и ТР № 3/ 2010 г.
от 28.03.2011 г. по т.д. № 3/ 2010
г.на ОСГК на ВКС, тъй като същата е неотносима
към настоящия случай. И двете съдържат отговор на въпроса относно
отчуждителното действие на влезлите в сила, на неприложени дворищно
регулационни планове за изравняване на частите в образуваните съсобствени
дворищно регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от тях. С първото ВКС приема, че нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.)
установява пряко и непосредствено отчуждително действие на
дворищно-регулационния план, макар и под условие, имащо прекратителен
характер, а именно той да бъде „приложен”, при наличие на предпоставките по чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ(отм.) – завземане на придадената част. В случая ДРП на
с. Мъдрево от 1987 г.,
не предвижда преуреждане на площи между имоти с № 67
– собствен на ответниците, и № 69 – собствен на ищците, с оглед отреждането на
общ парцел за имоти с № 67 и 68, и придаваеми по
регулация части между тях, т.е. той няма отчуждително действие с вещно правни
последици, ангажиращи правата на собственост на страните. С второто ВКС приема,
че с изтичането на сроковете, посочени с § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е
необходимо провеждане на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 ПР на
ЗУТ (сега §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план, но ДРП на с. Мъдрево от 1987 г., видно от
заключението на СТЕ и приложената към исковата молба Скица № 417/ 27.11.2017
г., не предвижда отчуждително действие с вещно правни последици относно
процесната завладяна от ответниците част от ПИ № 69 – собствен на ищците.
Вещото лице е категорично, че нито с изменението на РП, предприето по
инициатива на собственика А. С. Ч. през 1977 г., нито с плана за регулация от 1987 г. се предвижда
придаване на площи от ПИ 67 към УПИ № II-69, поради което при липсата на придаваеми части между имоти пл. № 67 и УПИ № II - 69, не
стои въпрос приложен ли е регулационния план относно такива придаваеми
части
По изложените
фактически и правни съображения, съдът в настоящият си състав приема, че ищците
са собственици на реална част, измерена в размер на 209 кв.м., повдигната в
зелен контур на Комбинирана скица, Приложение 1, допълнено на 19.06.2018 г.,
към приета по делото СТЕ, обозначена от съда на същата с букви от А до D, като част от собствения им
УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, общ. Кубрат, завзета и
присъединена от ответниците към собствения им имот № 67, част от УПИ № І –
67,68 от кв. 4 по плана на село Мъдрево,
без правно основание, поради което искът по чл.108 от ЗС е основателен и
доказан. Ответниците следва да бъдат
осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на същата на ищците,
като приложение и неразделна част от решението следва да се приложени
цитираната по – горе комбинирана скица, подписана от вещото лице и приподписана от съда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
основателна и доказана е претенцията на ищците за присъждане на направените от
тях по делото разноски в размер на 717.00 лева, в съответствие с представения
списък по реда на чл. 80 ГПК, изцяло. Към момента на предявяване на исковата
молба, за ищците е съставлявало затруднение да определят площта на твърдяната
завладяна реална част от собствения им имот, посочена като 300 кв.м., чийто
точен размер – 209 кв.м., е установен в хода на делото, чрез приета СТЕ, поради което съдът приема
исковата претенция за уважена изцяло, с оглед несъмнено установено завземане от
ответниците без правно основание на обозначената приблизително и окомерно в
приложената към допълнение на искова молба – вх. № 3053/ 27.11.2017 г. – л. 17
от делото, Скица № 417/ 27.11.2017 г. – л. 19 от делото, реална част, чрез повдигането
й с четири точки.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.М.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********, и дв.
с пост./наст. адрес ***, че А.М.Ч., ЕГН ********** и Р.Ш.Ч.,
ЕГН **********, и дв. с пост. адрес в ********наст.адрес в ***********, съд. адрес ***, пл. „Възраждане”
№ 5, ет. 2, ст. 2, чрез адв. Б. Н., са собственици на Дворно място с площ от
805 кв.м., находящо се в ***********, съставляващо УПИ № ІІ-69 от кв. 4 по ПУП
на с. Мъдрево, община Кубрат, одобрен със Заповед № 763 от 1987 г. с площ от 870 кв.м.,
при граници: от две страни улици, УПИ № ІІІ- 70 и УПИ № І- 67,68, ведно с
построените в него Жилищна сграда, Лятна кухня, навес, подобрения и трайни
насаждения, реална част от което,
измерена с площ в размер на 209 кв.м., повдигната в зелен контур на
Комбинирана скица, Приложение 1, допълнено на 19.06.2018 г., към приета по
делото СТЕ, обозначена от съда на същата с букви от А до D, като част от собствения им УПИ № ІІ –
69 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, общ. Кубрат, която е завзета и
присъединена от ответниците към собствения им имот № 67, част от УПИ № І –
67,68 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, през м. 11.2017 г., без правно основание, и ОСЪЖДА, на основание
чл. 108 ЗС, С.М.А., ЕГН ********** и А.В.А.,
ЕГН **********, и дв. с пост./наст.
адрес ***, да отстъпят собствеността и предадат владението на посочената реална
част с площ от 209. кв.м. от описания недвижим имот на А.М.Ч., ЕГН ********** и
Р.Ш.Ч., ЕГН **********, повдигната в зелен контур по приложената и съставляваща
неразделна част от решението Комбинирана скица, М 1:1000, Приложение 1,
допълнено на 19.06.2018 г., към приета по делото СТЕ, подписана от вещото лице
инж. Д. Т., и приподписана от съда.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********,
и дв. с пост./наст. адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на А.М.Ч., ЕГН ********** и Р.Ш.Ч.,
ЕГН **********, и дв. с пост. адрес в ********наст.адрес в ***********, съд. адрес ***, пл. „Възраждане”
№ 5, ет. 2, ст. 2, направените от тях съдебни и деловодни разноски в размер на
717.00 (седемстотин и седемнадесет)
лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис
пред ОС – Разград.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева