МОТИВИ към присъда по НОХД № 15 по описа на Карловския районен съд за 2017год.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Г.Й.Г. за това, че на 11.09.2016г. в с.В., обл.П., противозаконно е
унищожил чужда движима вещ – задно обзорно стъкло на лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Голф 3“ с рег. № **** на стойност 155лв., собственост на
Н.Н.Н., ЕГН: **********- престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на
подсъдимия да се определи наказание за престъплението при условията на чл. 54
от НК – лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В наказателния процес не са
конституирани лица в качеството на граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимият Г.Й.Г. се е признал за виновен по обвинението, като при
условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за
тях. На основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното
самопризнание от подсъдимия ще се ползва при постановяване на присъдата, без да
се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия – адвокат Ц. моли за наказание
лишаване от свобода за минимален срок с приложение института на условното
осъждане с изпитателен срок три години. Подсъдимият се солидаризира със
становището на защитника си.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК всички
събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в
съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на подсъдимия от досъдебното производство, на
свидетелите Н.С.С., М.В.С., Я.А.М., С.С.С. и Н.Н.Н., свидетелство за
регистрация на МПС, договор за покупко-продажба на МПС от 17.09.2016г.,
служебна бележка, заключение на стоковооценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Р. М., справка за
съдимост и характеристична справка за подсъдимия, намери за установено
следното:
Подсъдимият Г.Й.Г. е
роден на ***г***, обл.П., к-с „***“ № **, вх. *, ет.*, ап. ******* ЕГН: **********.
На 11.09.2016г.
подсъдимият Г. *** и бил ядосан, защото същия ден имал пререкания със С. С.. По тази причина се
чудел с какво да му отмъсти и тогава се сетил, че го е виждал тези дни да
управлява из селото моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Голф 3“ с рег. № ****. Знаел, че автомобилът стои през деня
паркиран пред блока на С.С. в с.В., к-с „***“ бл.*, вх. *. Било привечер, но още
светло, когато той отишъл до блок * и след като видял, че там се намира описаното моторно
превозно средство, взел от земята случайно намерен от него камък и с него
нанесъл силен удар по задното обзорно стъкло на автомобила, в резултат на което
то се счупило. Действията, описани по-горе, извършени от подсъдимия Г., били
видени от разпитаните като свидетели – М.С., която в този момент се
намирала в дома си на терасата, когато чула долу на улицата разправия. Видяла
до колата на сина й събрани хора, сред които и Г. (който тя знаела като „Г. К.“), както и други
момчета от селото, сред които Я.М.. Тогава тя чула, че Г., който държал в ръка камък, се
заканвал, че ще потроши цялата кола. Докато св.С. излезе от блока и отиде
до колата, видяла че Г. к. бил побягнал, а задното стъкло на автомобила на сина й
било счупено. По тази причина тя се обадила на сина си Н. С..
Установено е от
разследването, че лекият автомобил„Фолксваген“ модел „Голф 3“ с рег. № **** към
инкриминираната дата – 11.09.2016г. бил собственост на Н.Н., който в началото
на 2016г. продал автомобила на Н.С. от с.В., но сделката била изповядана пред нотариус чак
на 17.09.2016г., т.е. 6 дни след инкриминираното деяние.
Н. С. на 12.09.2016г. подал
жалба в полицията, в която изложил обстоятелствата, съобщени от майка му, а
именно че на 11.09.2016г. „Г.К.“ около 18:40ч. в присъствието и на други лица
от селото с камък счупил задното стъкло на автомобила, който той бил закупил от
Н.
Н..
От заключението на
вещото лице, изготвило стоково-оценъчната експертиза е видно, че пазарната
стойност на 1бр. задно обзорно стъкло на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Голф 3“ към дата 11.09.2016г. е в размер на 155лв. Съотношението на тази
стойност към минималната работна заплата за страната към момента на извършване
на деянието е 0.3690.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Н.С.С., М.В.С.,
Я.А.М., С.С.С. и Н.Н.Н.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като
логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото
писмени доказателства. Съдът възприема
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, доколкото същите са в
съответствие с кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно
заседание прави пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на
подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмени доказателства
свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба на МПС от
17.09.2016г., служебна бележка, заключение на стоковооценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Р. М., справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимия. При постановяване на присъдата съдът
ползва заключението на стоковооценъчната експертиза. Съдът намира заключението
за изготвено с необходимите професионални знания и опит и го кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК. Същият на 11.09.2016г. в
с.В., обл.П.,
противозаконно е унищожил чужда движима вещ – задно обзорно стъкло на лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф 3“ с рег. № **** на стойност 155лв.,
собственост на Н.Н.Н., ЕГН: **********
Подсъдимият е въздействал, нанасяйки удар с камък върху стъклото на
автомобила, в резултат на което същото е станало напълно негодно занапред за
употреба по предназначението си.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал, че като нанесе силен удар върху стъклото на автомобила,
ще го унищожи.
Относно определяне на наказанието
на подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК
и предвид императивността на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, определи
същото при условията на чл.58а вр. с чл. 54 НК. Досежно индивидуализацията на
наказанието съдът се съобрази с конкретно вмененото на подсъдимия деяние, като
взе предвид размера на причинените от деянието вреди.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 216 ал.1 от НК е
предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до пет години.
С оглед спазване принципа на
индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
Престъплението не е тежко по смисъла на закона, но не е с
ниска степен на обществена опасност. Подсъдимият М. не може да се счете за личност с висока степен на
обществена опасност. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни,
признал е вината си и е оказал съдействие за разкриване на обективната истина в
досъдебното производство. Затова съдът за това престъпление определи на
подсъдимия наказание в близък до минималния предвиден размер при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно четири месеца лишаване от
свобода, имайки предвид, че причинените от деянието вреди не са възстановени.
При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде извършено намаляване на
наказанието с една трета, предвид обстоятелството обаче, че минималния
предвиден срок за наказание лишаване от свобода в НК е три месеца, съдът осъди подсъдимия Г. на три месеца
лишаване от свобода.
По отношение изтърпяването на така
определеното наказание съдебният състав е на становище, че не следва да
постанови реалното изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан към
момента на извършване на престъплението и са налице формалните основания на чл.
66 ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се
постанови реално изтърпяване на това наказание. Ето защо и същото бе отложено с
изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът счита за справедливо и
способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК
и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия
към извършване на престъпни деяния в
бъдеще.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 28.98
лева, представляващи разноски по делото, направени в досъдебното производство.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.