Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 4.8.2017г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на шести юли
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Елена Пенова и
в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №2805/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са следните
кумулативно съединени искове:
1. По чл.124 ГПК срещу ответника К.В.Ш. и ответниците И.С.Л. и
В.Д.Л. /последните двама като задължителни необходими другари/ за установяване,
че ищците А.С.Г. и П.Л.Б. са собственици при равни права на 5/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти:
- овощна градина с площ
2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана за земеразделяне на с.Сарая,
обл.Пазарджик, местност „П. “, при граници и съседи: имот №012019, имот №012007,
имот №012021 и полски път с кад. №011021;
- нива с площ 38,683 дка,
съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик,
местност „Д. “, при граници и съседи:
полски път с кад. №042047, имот №042042 и имот №042045;
- нива с площ 15,029 дка,
съставляваща имот №017029 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик,
местност „Синана“, при граници и съседи: имот №017030, имот №017028, напоителен
канал с кад. №000261 и полски път с кад. №017163;
- нива с площ 3,533 дка,
съставляваща имот №020044 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик,
местност „Пухтьов гьол“, при граници и съседи: полски път с кад. №020068, имот
№020043, отводнителни канали с кад. №000311, имот №020045 и имот №020046;
2. Осъдителен иск по чл.108
ЗС срещу ответника „Р. 2008“ ЕООД за предаване на владението върху 5/6 ид.ч. от
недвижим имот - нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за
земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „Д. “;
3. Осъдителен иск по чл.108
ЗС срещу ответника „И. М.“ ООД за предаване на владението върху 5/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти:
- овощна градина с площ
2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана за земеразделяне на с.Сарая,
обл.Пазарджик, местност „П. “;
- нива с площ 15,029 дка,
съставляваща имот №017029 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик,
местност „Синана“;
- нива с площ 3,533 дка,
съставляваща имот №020044 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик,
местност „Пухтьов гьол“;
4. Конститутивен иск по
чл.33, ал.2 ЗС срещу ответниците И.С.Л.,
В.Д.Л. и „Р. 2008“ ЕООД за изкупуване 1/27 ид.ч. от нива с площ 38,683 дка,
съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик,
местност „Д. “, предмет на договор за
продажба, оформен с нотариален акт №68, том ІІІ, рег. №3438, н.д. №363/2016г.
на нотариус А. И. , рег. №432, при уговорената в него цена от 222,22лв. за
продадената от съсобствениците идеална част;
5. Конститутивен иск по
чл.33, ал.2 ЗС срещу ответниците И.С.Л.,
В.Д.Л. и „И. М.“ ООД за изкупуване 1/27 ид.ч. от следните недвижими имоти:
овощна градина с площ 2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана за
земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „П. “; нива с площ 15,029
дка, съставляваща имот №017029 по плана за земеразделяне на с.И.,
обл.Пазарджик, местност „Синана“ и нива с площ 3,533 дка, съставляваща имот
№020044 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик, местност „Пухтьов
гьол“, предмет на договор за продажба, оформен с нотариален акт №132, том ІІІ,
рег. №3957, н.д. №412/2016г. на нотариус А. И. , рег. №432, при уговорената в
него цена от 129,63лв. общо за продадените от съсобствениците идеални части;
6. Установителен иск по
чл.26, ал.1, предл. 1, вр. чл.167, ал.3 ЗЗД, с който при условията на обективно
евентуално съединяване е съединен установителен иск по чл.170 ЗЗД срещу
ответниците /задължителни необходими другари/ „Р. 2008“ ЕООД и „Несто 2000“
ЕООД за прогласяване за нищожна като учредена само от един съсобственик върху
целия имот, евентуално поради неизвестност за тъждеството на притежаваната от
този съсобственик идеална част от имота, на договорна ипотеката, обективирана в
нотариален акт №94, том VІІІ, рег. №10503, н.д. №1199/2016г. на нотариус А. И. ,
рег. №432, учредена на 01.08.2016г. от отв. „Р. 2008“ ЕООД в полза на отв.
„Несто 2000“ ООД върху недвижим имот - нива с площ 38,683 дка, съставляваща
имот №042046 по плана за земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „Д. “, за обезпечаване на задължение по договор за
заем в размер на 35 000лв.
Ищците А.С.Г. и П.Л.Б.
твърдят, че притежават по реституция и наследство от прекия си наследодател С.
С. П. при равни права 5/6 ид. части от
описаните четири земеделски имота, които през 1997г. били възстановени по реда
на ЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател М. С. П. . Твърдят, че същата година прекият наследодател
С. П. бил въведен във владение на
имотите, като за частта на останалите съсобственици станал държател. Упражнявал
тази фактическа власт до смъртта си, а след това грижата за имотите поела ищцата
А.Г.. Тя предоставяла същите за ползване на трети лица и прибирала наема от
името на всички съсобственици. Твърдят, че на 17.07.2016г. ищците разбрали, че
един от сънаследниците – отв. К.Ш., притежаващ 1/27 ид. ч. от имотите, се е
снабдил с констативни нотариални актове за собственост върху целите имоти и се
е разпоредил с тях на 25.02.2016г., като ги продал на отв.И.Л.. Последният и
съпругата му – отв.В.Л. продали имот №042046 в м. „Д. “ в землището на с.Сарая на отв. „Р. 2008г.“
на цена от 6500лв., което станало на 18.03.2016г., а купувачът и към момента го
владеел. На 01.08.2016г. този ответник ипотекирал имота в полза на отв. „Несто
2000“ ООД за обезпечаване на свое задължение по договор за заем в размер на
35 000лв. Твърдят ищците, че на 29.03.2016г. останалите три имота били
продадени от ответниците И. и В. Л. на отв. „И. М.“ ООД за общата цена от
3500лв., а дружеството-купувач било във владение на имотите.
Ищците поддържат, че
собствеността им е била оспорена от ответниците, тъй като в полза на първия
ответник не е изтекла придобивна давност за частите на другите сънаследници,
поради което останалите ответници-купувачи не са придобили тези части
посредством сключените договори за продажба, а учредената договорна ипотека
върху имот №042046, макар и нищожна, предоставя възможност на кредитора да
насочи принудително изпълнение, което е несъвместимо с правото им на
собственост. Освен това ответниците И. и В. Л. като съсобственици с ищците не
са им предложили продажбата на притежаваните от тях 1/27 ид.ч. от имотите, при
условията, при които са ги продали съответно на
отв. „Р. 2008г.“ ЕООД и отв. „Ив Мар“ ООД.
Ищците сочат
доказателства в подкрепа на своите твърдения и претендират разноски.
Ответникът К.Ш. не е
подал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по предявения
срещу него установителен иск.
Ответниците И. и В. Л. оспорват
иска по чл.124, ал.1 ГПК като неоснователен при твърдението, че не са знаели за
правата на ищците върху закупените имоти към момента на продажбата. Исковете по
чл.33, ал.2 ЗС считат за недопустими като подадени извън предвидения в закона
2-месечен срок за упражняване на потестативното право на изкупуване. Евентуално
ги считат за неоснователни, тъй като продажбите имали за предмет реални, а не
идеални части от процесните имоти.
Ответникът „Р. 2008“ ЕООД
оспорва основателността на ревандикацонния иск при твърдението, че
сънаследникът на ищците и първи прехвърлител - ответникът К.Ш., е бил едноличен
собственик на имотите по силата на наследство и давностно владение към момента
на продажбата, респ. че дружеството е
придобило правото на собственост върху закупения от него имот. Оспорва
твърдението на ищците, че са узнали за продажбата на 17.07.2016г., като
поддържа това да е станало по-рано.
Ответникът „И. М.“ ООД оспорва
иска по чл.108 ЗС като неоснователен, твърдейки да владее имота на правно
основание – договор за продажба.
Ответникът „Несто – 2000“
ООД оспорва основателността на исковете по чл.26, ал.1, предл.1 и чл.170 ЗЗД,
като твърди, че ипотекарният длъжник е бил собственик на целия ипотекиран имот
към момента на сключване на договора за ипотека.
Разноски претендират само
ответникът „Несто 2000“ ЕООД.
Районният съд като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС:
Искът по чл.124,
ал.1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез искане до съда да се установи със сила на присъдено нещо притежанието от ищеца на защитаваното вещно право
срещу лицето, което оспорва или смущава това право. В допълнение към горното с иска по чл.108 ЗС се дава
защита и на правото на владение /като част от правото на собственост/, тъй като
позволява на собственика да иска връщането на имота от всеки, който го държи
без правно основание. За уважаването на тези искове ищецът следва да установи
принадлежността на правото на собственост в неговия патримониум, а при
ревандикацията – и държането на имота от ответника. При доказване на горните
обстоятелства, в тежест на ответника, който упражнява фактическата власт, е да
докаже своето правно основание за това.
Страните не спорят,
установява се и от представените удостоверения, че ищците А.Г. и П.Б. са
наследници на М. С. П. , починала на
13.2.1944г., от коляното на сина й С. С. П. , починал на 12.10.2002г. Освен
прекия наследодател на ищците, М. П. е оставила за наследници по закон още
двама сина: С. С. П. – вдовец, без деца, починал на 11.1.1985г. и оставил
единствен законен наследник прекия наследодател на ищците С. С. П. , и И. С. П.
– без деца, починал на 11.11.1951г. и
оставил за наследници по закон своите двама братя, както и съпруга М. И. Ш. , с
която е бил в брак под 10г. /това обстоятелство не се оспорва от страните/. Като
единствени наследници на прекия наследодател С. П. , ищците са придобили
неговите 5/6 ид.ч. от наследството на общия наследодател М. П. , който той е
получил както следва: 4/12 ид.ч. по чл.5, ал.1 ЗН, 1/12 по чл.9, ал.2 ЗН от
брат си И. П. и 5/12 ид.ч. по чл.8, ал.1 ЗН от брат си С. П. . Наследствените
дялове на ищците са равни, тъй като ищцата А.Г. е дъщеря на прекия наследодател
С. П. , а ищецът П.Б. е единствен син на второто от двете му деца, починало на
15.5.2004г.
Ответникът К.В.Ш. също е
наследник на общия наследодател М. П. от коляното на сина й И. П. , починал на
11.11.1951г. Този ответник е внук на втория съпруг /преживял/ на жената на И.
П. - М. И. Ш. /П. /, починала 3.1.1969г.
Нейният втори брак с дядото на ответника /също К.В.Ш./ е продължил над 10г. и
от него няма родени деца. Ответникът е заварен син на М. Ш. . Приживе М. Ш. е притежавала 1/6 ид.ч. от наследството на
общия наследодател М. П. , която е наследила на основание 9, ал.2 ЗН от първия
си съпруг И. П. , с когото е била в брак под 10 г. Вторият съпруг на М. Ш. е наследил 2/3 от нейния дял на основание
чл.9, ал.2, изр. І, предл. ІІ ЗН, т.е. 1/9 ид.ч. от наследството. Той е починал
на 1.1.1986г. и е оставил законни наследници син и две дъщери, всеки от които е
наследил по 1/27 ид.част. Като единствен наследник на този син /В. К. Ш./,
ответникът К.В.Ш. е придобил неговата 1/27 ид.част от наследството, оставено от
общи наследодател М. П. .
Видно от решение №5А065
от 26.2.1997г. на ПК – Пазарджик, възстановено е на основание чл.27 ППЗСПЗЗ - с
план за земеразделяне, правото на собственост на наследниците на М. П. върху:
овощна градина с площ 2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана за
земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „П. “, при граници и съседи:
имот №012019, имот №012007, имот №012021 и полски път с кад. №011021, както и върху нива с площ
38,685 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на с.Сарая,
обл.Пазарджик, местност „Д. “, при
граници и съседи: полски път с кад. №042047, имот №042042 и имот №042045.
Видно от решение №6А049
от 17.4.1997г. на ПК – Пазарджик, възстановено
е на основание чл.27 ППЗСПЗЗ - с план за земеразделяне, правото на собственост
на наследниците на М. П. върху: оризище с площ 15,029 дка, съставляващо имот
№017029 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик, местност „Синана“,
при граници и съседи: имот №017030, имот №017028, напоителен канал с кад. №000261
и полски път с кад. №017163, както и върху оризище с площ 3,573 дка, съставляващо
имот №020044 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик, местност
„Пухтьов гьол“, при граници и съседи: полски път с кад. №020068, имот №020043,
отводнителни канали с кад. №000311, имот №020045 и имот №020046.
Реституираните имоти са
идентични с тези по исковата молба.
Правата на ищците по
реституционните решения не са оспорени от ответниците. Наследниците на М. П. са
признати за собственици на тези имоти и в съставените за целта констативни
нотариални актове №49, том V, н.д. №1999 от 5.3.1999г. и №59, том V, н.д. №935
от 5.3.1999г. по регистъра на нотариус Е. М. .
Спорът между страните е
дали ищците са изгубили възстановеното право на собственост с придобиването на
имотите от ответника К.Ш. посредством давностно владение. Последният
удостоверява правата си с два нотариални акта, съставени след извършена
обстоятелствена проверка по чл.587 ГПК, с №17, том І, н. д. №14 от 25.2.2016г.
и №18, том І, н.д. №15 от 25.2.2016г. и двата по регистъра на нотариус Милена
Минкова, рег. №571. В тях той е посочен като изключителен собственик на
имотите. Легитимиращият ефект на констативния нотариален акт размества доказателствената
тежест, поради което оспорващият признатите с него права следва да установи
обстоятелствата, изключващи тяхното възникване в патримониума на лицето,
посочено в акта като техен носител. В тази връзка ищците са представили
доказателства за начина, по който са били владени имотите през годините след
възстановяването на собствеността.
От показанията на св.С. Г.
– дъщеря на ищцата, се установява, че нейният дядо С. П. от гр.София е намерил
арендатори на реституираните земеделски имоти и е получавал рента от тях до
смъртта си през 2002г., а след това ищцата А.Г. започнала да отдава под наем
имотите. Това продължило до лятото на 2016г., когато наемателите я уведомили,
че трето лице претендира да е собственик на имотите и за рентата.
От показанията на св.Г.
Н. се установява, че от близо 10 години обработва земеделска земя в землището
на с.И., м. „Синана“ и м. „Пухтьов гьол“ и в землището на с.Сарая, м. „Д. “, които са му предоставени за ползване от
ищцата А.Г. и на нея заплащал наема за тях. Ответникът К.Ш. многократно
настоявал да получи припадащата му се част от наема, но свидетелят винаги го
пращал да си търси тази част от А.Г., на която плаща. При тези срещи Ш. не
претендирал да е единствен собственик на имотите, нито за целия наем. Това
станало чак през лятото на 2016г.
Показанията на двамата
свидетели се подкрепят от писмени те доказателства: акт за внасяне на земя в
кооперация от 23.9.1999г., видно от който наследодателят на ищците С. П. е предоставил на ЗК „Единство“, с.Сарая
ползването на имотите в м. „П. “ и м. „Д. “; договор №308 от 13.9.2004г. за предоставяне
на земеделска земя за съвместно обработване, видно от който ищцата А.Г. е
предоставила на ЗК „Единство“, с.Сарая нивата в м. „Д. “; два договора за наем от 20.7.2015г. и 15.8.2014г.,
с които ищцата е отдала под наем два от процесните имоти на дружество с
управител св.Георги Николов.
Разпитана е Н.И.Д., която
е един от тримата свидетели в нотариалните производства за признаване правата
на ответника, като от нейните показания по делото се установява, че не знае
местонахождението на процесните четири имота нито от кого са били владени те
през последните 10 години.
Разпитан е и служителят
на полицията П.Ч., от чиито показания е видно, че в рамките на провеждано
наказателно производство е разговарял с останалите свидетели по нотариалните
дела, които също не са знаели имотите и кой ги владее.
Не са представени
доказателства, потвърждаващи констатациите на нотариуса за явно, продължително
и необезпокоявано владение на ответника К.Ш. върху четирите земеделски имота.
Въз основа на така
установените обстоятелства съдът приема, че правата на ответника К.Ш. върху процесните
земеделски имоти, удостоверени с двата констативни нотариални акта, не
съществуват в признатия от нотариуса обем. Ответникът следва да се счита за
собственик по наследство само на 1/27 ид.ч. от тях. Следователно при
разпореждането, което е направил в полза на ответника И.Л. той не е могъл да
прехвърли повече права от тези, които притежава, а именно 1/27 ид. част. В този
обем са и правата, които ответниците И. и В. Л. са прехвърлили на
приобретателите „Р. 2008“ ЕООД и „ИВ Мар“ ООД. Управителите на двете дружества
не оспорват твърдението, че към момента владеят имотите по указания от ищците
начин. Същите противопоставят на ищците единствено правата, които са придобили
по сключените договори да продажба с ответниците Лютакови. С оглед изводите на
съда, че по тези сделки двете търговски дружества са придобили по 1/27 ид.ч. от
недвижимите имоти, те не разполагат с правно основание да владеят
претендираните от ищците 5/6 ид.ч. от имотите. Затова дължат връщането на
владението върху тази идеална част.
От гореизложеното е
видно, че предявените установителни искове за признаване право на собственост и
ревандикационните искове за предаване на владението върху спорните части от
четирите земеделски имота са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Като
следствие от отричането на част от правото на собственост, признато с двата
констативни нотариални акта №17, том І, н. д. №14 от 25.2.2016г. и №18, том І,
н.д. №15 от 25.2.2016г. по регистъра на нотариус Милена Минкова, рег. №571,
същите следва да бъдат отменени – чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната следва да е пълна,
а не само в частта над притежаваната по наследство от отв.Ш. 1/27 ид.ч. от
правото на собственост, тъй като в актовете като единствено придобивно
основание се сочи давностно владение, но не и наследство. След като признатата
от съда 1/27 ид.ч. е придобита по наследство, същата не може да се придобие и
по давност.
По исковете с правно
основание чл.33, ал.2 ЗС:
За
уважаването на иска ищецът следва да докаже, че е налице съсобственост, в която
той участва и че е извършено прехвърляне по договор за покупко-продажба или
замяна срещу родово определени вещи между ответниците на дял от съсобствения
имот.
При доказване на горните обстоятелства, ответниците
следва да установят, че преди сключването на договора между тях на ищеца е било
предложено изкупуване при същите условия.
Предявяването на иска за изкупуване е
обвързано с двумесечен срок. От значение за
началото на срока е наличието или липсата на отправено предложение за
изкупуване до съсобственика, т.е. знанието на съсобственика за предстоящата
сделка. Само в случаите когато съсобственикът изобщо по никакъв начин не е
уведомен за извършеното разпореждане, то тогава той ще може да упражни правото
си на изкупуване в двумесечен срок от узнаване на продажбата /решение № 383/26.10.2010 г. по гр.д. № 532/2010 г.,
ВКС, ІІ г.о./. В противен случай срокът
тече от продажбата. С неговото изтичане
се погасява потестативното право на изкупуване, поради което спазването му е
условие за уважаването на иска, а не предпоставка за неговата допустимост /решение №383 от 26.10.2010г. по гр.д. №532/2010г. на
ВКС ІІ г.о./. Затова възражението на
ответниците Л. за недопустимост на исковете поради подаването им след срока по
чл.33, ал.2 ЗС е неоснователно.
При тези принципни положения и предвид
установените обстоятелства съдът намира предявените искове за допустими, а по
същество – за основателни.
Вече бе формиран извод,
че ищците са собственици при равни права на 5/6 ид. части от процесните имоти,
както и че не са изгубили правото на собственост поради придобиването му по
давност от ответника К.Ш.. Преди да се разпореди с имотите, последният е
притежавал по наследство 1/27 ид.част от тях, поради което между него и двамата
ищци е била налице съсобственост при тези квоти. На 25.2.2016г. с договор за
продажба, оформен в нотариален акт №19, том І, дело №16/25.2.2016г. на нотариус
М. М. с рег. №571, отв. К.Ш. е продал на отв. И.Л. ПИ 017029, м. „Синана“ и ПИ
020044, м. “Пухтьов гьол“ по КВС на с.И.. На същата дата с договор за продажба
по нотариален акт №20, том І, дело №16/25.2.2016г. на нотариус М. М. с рег.
№571 отв.Ш. е продал на отв.Л. ПИ 012020, м. „П. “ и ПИ 042046, м. „Д. “ по КВС на с.Сарая. На 18.3.2016г.
ответниците И. и В. Л. на свой ред са продали ПИ 042046, м. „Д. “ по КВС на с.Сарая на отв. „Р.-2008“ ЕООД,
видно от представения договор по нотариален акт №68, том ІІІ, дело
№363/18.3.2016г. на нотариус А. И. с рег. №423. След това на 29.3.2016г. са
продали на отв.И. М.“ ООД ПИ 017029, м. „Синана“ и ПИ 020044, м. “Пухтьов гьол“
по КВС на с.И., както и ПИ 012020, м. „П. “ по КВС на с.Сарая, видно от
представения договор за продажба по нотариален акт №132, том ІІІ, дело
№412/29.3.2016г. на нотариус А. И. с рег. №423.
Независимо, че договорите
са били сключени за продажбата на целите имоти, те са породили транслативен
ефект само за частта, притежавана от прехвърлителя. В резултат от
последователно извършените разпоредителни сделки с частта на отв. Ш. е
настъпила персонална трансформация в състава на съсобствениците, притежавали
тази част през съответния период. Всеки от приобретателите по сделките е
придобил 1/27 ид.част от имотите, колкото е притежавал първият неговият
праводател. Така по силата на двете продажби между отв.Ш. и отв.Л., за които са
съставени нотариален акт №19, том І, дело №16/25.2.2016г. и нотариален акт №20,
том І, дело №16/25.2.2016г. на нотариус М. М. с рег. №571, е възникнала
съсобственост между двамата ищци и ответниците И. и В. Л. при квоти 5/6 ид.ч.
за ищците и 1/27 ид.ч. за двамата ответници. При последвалата продажба на
поземлен имот №042046 с площ 38,683 дка (38,685дка съгласно решението на
ПК-Пазарджик) в землището на с.Сарая, м. „Д. “, която е оформена с нотариален акт №68, том
ІІІ, дело №363/18.3.2016г. на нотариус А. И. с рег. №423, е възникнала
съсобственост при същите квоти между ищците и приобретателя отв. „Р.-2008“
ЕООД. А при продажбата на останалите три имота съгласно нотариален акт №132,
том ІІІ, дело №412/29.3.2016г. на нотариус А. И. с рег. №423, е възникнала
съсобственост между ищците и приобретателя „Ив Мар“ ООД.
Преди да извършат двете
продажби, прехвърлителите И. и В. Л. не са предложили своя дял на ищците. Без
значение е дали те са знаели какъв е действителният обем на правата, които
притежават. От значение е обективно съществуващото състояние на съсобственост и
продажбата на дял от нея на лице извън кръга на съсобствениците, без преди това
тази част да е била предложена на останалите съсобственици. За отправянето на
предложение не са представени доказателства и не се твърди такова да е имало.
При това положение 2-месечният срок по чл.33, ал.2 ЗС тече от узнаването за
продажбите от страна на ищците. От показанията на свидетелите Г. Н. и С. Г. се
установява, че ищцата А.Г. е узнала за двете продажби през месец юли, 2016г., а
ищецът П.Б. – след това. Исковете са предявени в съда на 8.8.2016г., т.е. преди
да е изтекъл 2-месечния срок. Затова в полза на ищците е възникнало
потестативното право на изкупуване и същото е било надлежно упражнено.
При изкупуването по реда на чл.33, ал.2 ЗС
изкупуващият придобива вещните права на купувача при условията на договора за
продажба. От значение са действително уговорените условия, а не посочените в
нотариалния акт. Самото изкупуването е възможно само при наличието на
действителен договор между продавача и купувача. В случая не се оспорва нито
действителността на договорите като цяло, нито на отделни техни разпоредби /най-вече
относно цената/. Не се претендира и развалянето им от някоя от страните по тях.
Затова за частта, в която те имат транслативен ефект, т.е. за 1/27 ид.ч. от
правото на собственост, може да се допусне изкупуване. Доколкото изкупвача
придобива правата на купувача по договора, то изкупуването е допустимо, ако
последният не се е разпоредил на свой ред с частта от съсобствения имот преди
вписването на исковата молба. Проследяването на поредността на разпоредителните
сделки показва, че към момента на предявяване на исковете за изкупуване, а и
към момента на последното съдебно заседание, собственици на процесните идеални
части от недвижимите имоти са съответно ответниците „Р.-2008“ ЕООД и „Ив Мар“
ООД. Първото дружество е платило цена за целия ПИ 042046, м. „Д. “ по КВС на с.Сарая в размер на 6000лв.
Дружеството притежава 1/27 идеална част от имота, чиято цена възлиза на
222,22лв. По тази цена ищците следва да изкупят имота. В нотариалния акт за
продажбата е отбелязано, че купувачът е платил уговорената цена на продавачите.
Затова изкупвачите следва да заплатят изкупвателната цена на купувача „Р.-2008“
ЕООД.
Ответникът „И. М.“ ООД е
платил обща цена за трите останали имота в размер на 3500лв. Дружеството
притежава 1/27 идеална част от имотите, чиято съответна цена е 129,63лв. По
тази цена ищците следва да изкупят имота. В нотариалния акт за продажбата е
отбелязано, че купувачът е платил уговорената цена на продавачите. Затова
изкупвачите следва да заплатят изкупвателната цена на купувача по тази сделка
„Ив Мар“ ООД.
С оглед равните дялове на
ищците в съсобствеността, то и придобитото при изкупуването следва да се
разпредели поравно помежду им.
Действието на конститутивното решение
следва да се обвърже с условието, че цената на изкупения дял е заплатена от
изкупвачите по указания начин. В противен случай решението се обезсилва по
право.
По исковете с правно основание чл.26,
ал.1, предл. 1, вр. чл.167, ал.3 ЗЗД и чл.170 ЗЗД:
Видно от представения нотариален акт №94,
том VІІІ, нот.д. №199 от 1.8.2016г. по регистъра на нотариус А. И. , рег.
№2016г., вписан в имотния регистър, между ответниците „Р.-2008“ ООД и
„Несто-2000“ ЕООД е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху поземлен
имот №042046 с площ 38,683 дка в землището на с.Сарая, м. „Д. “ за обезпечаване на задължение по договор за заем
в размер на 35000лв. С оглед приетото по-горе от съда относно собствеността
върху ипотекирания имот, към момента на
учредяване на ипотеката ипотекарният длъжник „Р.-2008“ ООД е бил собственик на
1/27 ид.ч. от имота. При това положение е вън от съмнение, че на основание
чл.26, ал.1, предл. І вр. чл.167, ал.3 ЗЗД договорът за ипотека е нищожен върху
частта от имота, която не е собственост на ипотекарния длъжник. Това е така,
защото договорна ипотека може да се учреди само върху имот на учредителя, в
противен случай сделката е нищожна поради противоречие със закона. Въпросът е
дали нищожността на договора по отношение на 26/27 ид. части от ипотекирания
имот влече пълната недействителност на ипотеката. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД,
нищожността на отделната част не води до пълната недействителност на договора,
ако тя е заместена от императивна правна норма или ако може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителната част. В случая първото
условие не е налице, а приложението на втората предпоставка е изключено при
договорната ипотека, тъй като тя поначало е неделима. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЗД
ипотеката тежи върху цялата вещ и обезпечава цялото задължение дори, ако то се
радели между наследниците на длъжника. Следователно, ако ипотекарният длъжник
не е единствен собственик на имота, ипотеката не може да се редуцира до
притежаваната от него част. Това би било в разрез с правото на кредитора да се
удовлетвори от пълната стойността на ипотекирания имот предпочтително.
Предвид изложеното съдът намира, че иска
за обявяване за нищожна на договорната ипотеката, учредена с нотариален акт
№94, том VІІІ, нот.д. №199 от 1.8.2016г. по регистъра на нотариус А. И. , рег.
№2016г. е основателен и следва да се уважи в пълен размер, т.е. за цялата
ипотека. С оглед уважаването на иска за нищожност на ипотеката поради
противоречие със закона, съдът не следва да се произнася по иска за нищожност
на същата ипотека поради неизвестност на ипотекираната част от имота – чл.170 ЗЗД.
С оглед
изхода на спора, ответниците К.В.Ш., И.С.Л., В.Д.Л., „Р.-2008“ ЕООД,
„Ив Мар“ ЕООД и „Несто 2008“ ЕООД следва да заплатят на ищците техните деловодни
разноски съобразно писмените доказателства за направата им в следния размер: 367,01лв.
държавни такси, 100лв. разноски за снабдяване със скици и удостоверения за
данъчна оценка на имотите и 1920лв. адвокатски хонорари за по един адвокат на
всеки ищец, т.е. общо 2387,01лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПО ИСКАОВЕТЕ на А.С.Г., ЕГН ********** и П.Л.Б., ЕГН ********** против
К.В.Ш., ЕГН **********, И.С.Л., ЕГН **********, В.Д.Л., ЕГН **********, „Р.-2008“
ЕООД, ЕИК ********* и „Ив Мар“ ООД, ЕИК ********* ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са
собственици на 5/6 идеални части от следните недвижими имоти:
- овощна градина с площ
2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана за земеразделяне на с.Сарая,
обл.Пазарджик, местност „П. “, при граници и съседи: имот №012019, имот
№012007, имот №012021 и полски път с кад. №011021;
- нива с площ 38,685 дка,
съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик,
местност „Д. “, при граници и съседи:
полски път с кад. №042047, имот №042042 и имот №042045;
- оризище с площ 15,029
дка, съставляващо имот №017029 по плана за земеразделяне на с.И.,
обл.Пазарджик, местност „Синана“, при граници и съседи: имот №017030, имот №017028,
напоителен канал с кад. №000261 и полски път с кад. №017163;
- оризище с площ 3,573
дка, съставляващо имот №020044 по плана за земеразделяне на с.И.,
обл.Пазарджик, местност „Пухтьов гьол“, при граници и съседи: полски път с кад.
№020068, имот №020043, отводнителни канали с кад. №000311, имот №020045 и имот
№020046;
ОСЪЖДА ответника „Р.-2008“
ЕООД, ЕИК ********* да предаде на ищците А.С.Г., ЕГН **********
и П.Л.Б., ЕГН ********** владението върху 5/6 идеални части от следния
недвижим имот: нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за
земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „Д. “, при граници и съседи: полски път с кад.
№042047, имот №042042 и имот №042045.
ОСЪЖДА ответника „Ив Мар“
ООД, ЕИК ********* да предаде на ищците А.С.Г., ЕГН ********** и П.Л.Б., ЕГН ********** владението
върху 5/6 идеални части от следните недвижими имоти:
- овощна градина с площ
2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана за земеразделяне на с.Сарая,
обл.Пазарджик, местност „П. “, при граници и съседи: имот №012019, имот
№012007, имот №012021 и полски път с
кад. №011021;
- оризище с площ 15,029
дка, съставляващо имот №017029 по плана за земеразделяне на с.И.,
обл.Пазарджик, местност „Синана“, при граници и съседи: имот №017030, имот
№017028, напоителен канал с кад. №000261 и полски път с кад. №017163;
- оризище с площ 3,573
дка, съставляващо имот №020044 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик,
местност „Пухтьов гьол“, при граници и съседи: полски път с кад. №020068, имот
№020043, отводнителни канали с кад. №000311, имот №020045 и имот №020046;
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт №17, том І, н. д. №14 от 25.2.2016г.
по регистъра на нотариус Милена Минкова, рег. №571 с който на ответника К.В.Ш.,
ЕГН ********** е признато право на собственост, придобито чрез давностно
владение върху овощна градина с площ 2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана
за земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „П. “, както и върху нива
с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на
с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „Д. “.
ОТМЕНЯ
на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт №18, том І, н.д. №15
от 25.2.2016г. по регистъра на нотариус Милена Минкова, рег. №571, с който на
ответника К.В.Ш., ЕГН ********** е признато право на собственост, придобито
чрез давностно владение върху оризище с площ 15,029 дка, съставляващо имот
№017029 по плана за земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик, местност „Синана“, както
и върху оризище с площ 3,573 дка, съставляващо имот №020044 по плана за
земеразделяне на с.И., обл.Пазарджик, местност „Пухтьов гьол“.
ПРИЗНАВА
право на изкупуване при равни части от ищците А.С.Г.,
ЕГН ********** и П.Л.Б., ЕГН ********** на 1/27 ид. част от недвижим имот: нива
с площ 38,685 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на с.Сарая,
обл.Пазарджик, местност „Д. “, при
граници и съседи: полски път с кад. №042047, имот №042042 и имот №042045, при
условията на договора за продажба по нотариален акт №68, том ІІІ, дело
№363/18.3.2016г. на нотариус А. И. с рег. №423, по цена от 222,22лв., която
ищците следва да заплатят на ответника „Р.-2008“ ЕООД, ЕИК ********* в
едномесечен срок от влизане в сила на решението, иначе то ще се счита
обезсилено по право в тази му част.
ПРИЗНАВА право на
изкупуване при равни части от ищците А.С.Г., ЕГН **********
и П.Л.Б., ЕГН ********** на 1/27 ид. част от следните недвижими имоти:
- овощна градина с площ
2,250 дка, съставляваща имот №012020 по плана за земеразделяне на с.Сарая,
обл.Пазарджик, местност „П. “, при граници и съседи: имот №012019, имот
№012007, имот №012021 и полски път с
кад. №011021;
- оризище с площ 15,029
дка, съставляващо имот №017029 по плана за земеразделяне на с.И.,
обл.Пазарджик, местност „Синана“, при граници и съседи: имот №017030, имот
№017028, напоителен канал с кад. №000261 и полски път с кад. №017163;
- оризище с площ 3,573
дка, съставляващо имот №020044 по плана за земеразделяне на с.И.,
обл.Пазарджик, местност „Пухтьов гьол“, при граници и съседи: полски път с кад.
№020068, имот №020043, отводнителни канали с кад. №000311, имот №020045 и имот
№020046, при условията на договора за продажба по нотариален акт №132, том ІІІ,
дело №412/29.3.2016г. на нотариус А. И. с рег. №423, по цена общо за трите имота
от 129,63лв., която ищците следва да заплатят на ответника „Ив Мар“ ООД, ЕИК *********
в едномесечен срок от влизане в сила на решението, иначе то ще се счита
обезсилено по право в тази му част.
ПО
ИСКАОВЕТЕ на А.С.Г., ЕГН ********** и П.Л.Б., ЕГН **********
против „Р.-2008“ ЕООД, ЕИК ********* и „Несто 2000“ ЕООД, ЕИК ********* ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1, предл. 1, вр. чл.167, ал.3 ЗЗД, че
договорната ипотека върху недвижим имот: нива с площ 38,683 дка, съставляваща
имот №042046 по плана за земеразделяне на с.Сарая, обл.Пазарджик, местност „Д. “, при граници и съседи: полски път с кад.
№042047, имот №042042 и имот №042045, обективирана в нотариален акт №94, том
VІІІ, дело 1199/1.8.20126г. по регистъра на нотариус А. И. , рег. №423, вписана
в СлВп при РС – Пазарджик под №26, том 2, н.д. №3590/2016г., е нищожна като
противоречаща на закона.
ОСЪЖДА ответниците К.В.Ш., ЕГН **********, И.С.Л., ЕГН **********,
В.Д.Л., ЕГН **********, „Р.-2008“ ЕООД, ЕИК *********, „Ив Мар“ ООД, ЕИК
********* и „Несто 2000“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на ищците А.С.Г., ЕГН **********
и П.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 2387,01лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: