РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501507 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260020/04.01.2021г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХVІІІ гр. с. постановено по гр. д. №13587/19г. в частта, с която се осъжда Й. ИВ.
АР. ЕГН **********, ЯНЧ. СТ. АР., ЕГН **********, ИВ. ЯНЧ. АР., ЕГН **********
и Н. ЯНЧ. АР., ЕГН **********, всички от гр. ***** да заплатят на Г. ИВ. ИВ., ЕГН
********** и КР. М. ИВ., ЕГН ********** и двамата от гр. **** сумата от общо 3378
лв.,представляваща обезщетение за ползване на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.442,2.36 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр. ****, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр, *****, намиращ се в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.540.442, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 77.95 кв.м, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.540.442.2.37, под
обекта:56784.540.442.2.31, над обекта: няма, за периода от 14.09.2018г. до 19.06.2019г.,
като за разликата над уважения до пълно претендирания размер от 3667 лв. отхвърля
предявените искове като неоснователни и се Й. ИВ. АР. ЕГН **********, ЯНЧ. СТ.
АР. ЕГН **********, ИВ. ЯНЧ. АР., ЕГН ********** и Н. ЯНЧ. АР., ЕГН **********,
всички от гр. ***** да заплатят на Г. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и КР. М. ИВ., ЕГН
********** и двамата от гр. **** направените по делото разноски в размер на 1326,51
1
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която се ОСЪЖДА Г. ИВ. ИВ.,
ЕГН ********** и КР. М. ИВ., ЕГН ********** и двамата от гр. **** да заплатят на Й.
ИВ. АР. ЕГН **********, ЯНЧ. СТ. АР. ЕГН **********, ИВ. ЯНЧ. АР., ЕГН
********** и Н. ЯНЧ. АР., ЕГН **********, всички от гр. ***** направените по
делото разноски в размер на 157,62 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателите Й. И. А. ЕГН **********, ЯНЧ. СТ. АР. ЕГН **********, ИВ.
ЯНЧ. АР., ЕГН ********** и Н. Я. АР., ЕГН ********** молят съда да обезсили
решението на районния съд а ако счете, че решението е допустимо да го отмени като
неправилно, по съображения изложени в жалбата.
Обжалвано е решението в частта за разноските, като се иска от съда да намали
присъдените разноски на ищците до минимума, а дължимите на ответниците, тук
жалбоподатели съразмерно на отхвърлената част да се завишат на 250лв. Претендират
разноски за настоящето производство.
Въззиваемите страни Г. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и КР. М. ИВ., ЕГН
********** считат жалбата за неоснователна и молят съда я отхвърли. Претендират
разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
От представения препис от нотариален акт, съставен на 14.09.2018г. се
установява, че ищците, тук въззиваеми са закупили процесния имот. С Решение по гр.
-ти
д. № 16488/18г. на Пловдивския районен съд, ХIVгр. с. Съдът е признал по
отношение на ответниите А.и, че ищците И.и са собствении в режим на съпружеска
имуществена общност на процесното жилище на основание посочения договор за
продажба, за който е съставен нотариалния акт от 14.09.18г. и са осъдени А.и да
предадат владението на проесния имот на И.и.
В представения приемо – предавателен протокол, съставен на 19.06.2019г. е
отразено, че А.и са предали владението на апартамента на И.и като Й.А., в качеството
ѝ на пълномощник на Я., И. и Н. А.и, е предала ключовете за жилището на Г. и К. И.и.
Въззивниците признават иска по основание, но възразяват против неговия
размер и по – точно относно пориода, за който се претендира обезщетението. А.и
считат, че началната дата, от която се дължи обезщетението следва да бъде дадата на
узнаване на посоченото решение, която е 03.11.2018г. Във въззивната жалба се прави
възражение относно допустимостта на предявения иск, като твърдят, че ищците са
получили владението върху процесния имот, както е посочено в т. V от ноториалния
акт, с който И.и закупуват на 14.09.2018г. процесния апартамент.
2
Тези възражения са неоснователни. При обезщетението дължимо по реда на чл.
59, ал.1 от ЗЗД не е необходима покана, за стане вземането изискуемо. Доколкото не се
оспорва автентичността на протокола за предаване на жилището от 19.06.2019г., с
който А.и предават апартамента на И.и и като се вземе предвид решението по гр. д. №
16488/18г., с което А.и се осъждат да предадат на И.и владението на същия апартамент,
се налага извода, че предявения иск е доказан по основание.
Следва да се посочи, че възражението за недопустимост на предявения иск
поради това, че в титула за собственост на ищците било посочено, че те получавали
владението върху имота си в деня на продажбата, всъщност е възражение против
основателността на предявения иск, което е преклудирано. Само за пълнота на
мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че от нотариалния акт за продажба
съставен на 14.09.18г. става ясно, че продавачи на имота не са А.и, а други лица – И. и
Т. И.и. Следователно А.и не са предали владението на И.и на 14.09.18г.
След като искът е доказанн по основание с оглед установяване на неговия
размер съдът съобрази неоспореното от страните заключение на вещото лице В. Р.,
според което среднопазарният наем, а това е обогатяването на жалбоподателите за
сметка на въззиваемите, което е равно на обядняването на въззиваемите, за периода
14.09.18. – 19.06.19г. възлиза на 3 378лв., в който размер искът е основателен и следва
да се уважи.
Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска в указания размер,
районният съд е постановил правилно рашениние, което следва да се потвръди.
По отношение разноските:
В производството пред районният съд ответниците, тук жалбоподатели, чрез
адв. Ш. са направили възражение за прекомерност на разноските, направени от
ищцовата страна.
Като се има предвид, че минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгалсно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
486.69лв., а всяка от страните е заплатила по 500лв. адвокатски хонорар, както и
обстоятелството, че по делото следва да се преценяват доводи както за
основателността, така и за допустимостта на предявения иск със съответните
документи, обосновава извода, че заплатеният от ищците хонорар от по 500лв. не е
прекомерен. По изложените причини не е прекомерен заплатеният пред въззивната
инстанция адвокатски хонорар от 612лв., които следва да се присъдят с настощето
решение.
Жалбоподателят претендира разноски съразмерно на отхвърлената част в размер
3
на 250лв. И това възражение е неоснователно, защото отхвърлената част от иска е
равна на 7.89% и съразмерно на тази част разноските възлизат на 157.62лв., колкото е
присъдил първоинстанционният съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260020/04.01.2021г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХVІІІ гр. с. постановено по гр. д. №13587/19г.
ОСЪЖДА Й. ИВ. АР. ЕГН **********, ЯНЧ. СТ. АР. ЕГН **********, ИВ.
ЯНЧ. АР., ЕГН ********** и Н. ЯНЧ. АР., ЕГН **********, всички от гр. ***** да
заплатят на Г. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и КР. М. ИВ., ЕГН ********** и двамата от
гр. **** сумата 612 (двеста и дванадесет) лева разноски направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4