Решение по КНАХД №334/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение рег. № 152 от 08.08.2025 г. постановено по АНД № 20251630200300 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 006945 от 07.03.2025 г. на Началник Териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Л.“, [жк], [улица], ет.2, ап.40-46, представлявано заедно и поотделно от директорите Г. Т. Т. и А. В. М. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева /пет хиляди/ на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено административно нарушение на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при нарушение на материалния закон поради неправилното му приложение и при явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Излагат се доводиа, че районният съд не е обсъдил в пълнота възраженията срещу НП и че от материалите по преписката не се установява реално извършено нарушение по чл. 42, т. 2 ЗПК. Твърди се, че в срока е отговорено на процесното искане на КЗП, а още преди това са предоставени всички налични и изискуеми по закон документи. Според него искането за изготвяне на ново „становище“ относно параметрите на ГПР надхвърля правомощието по чл. 41, ал. 3 ЗПК, което касае достъп до съществуващи документи, а не създаване на нови. Въздигането на непредоставено становище като нарушение необосновано прехвърля доказателствената тежест върху санкционираното лице. Относно искания „списък на одобрени гаранти“ касаторът твърди, че такъв списък не съществува, тъй като потребителят сам избира гарантиращото дружество, включително по публичния регистър на БНБ. Изискването да се предостави несъществуващ документ и да се обобщят за кратък срок данни от стотици договори създава прекомерна и непропорционална административна тежест без ясна връзка с предмета на проверката, като АНО не е доказал обратното. Заявява, че вече е представен договор, отговарящ на първоначално поисканите характеристики, а последващите искания за „нов договор“ с различни параметри са отправени без откриване на ново производство и без посочени основания. Едва в НП за първи път се заявява, че това било за проверка по чл. 29 ЗПК, което е недопустимо, тъй като целите на проверката трябва да са известни при отправяне на искането. Относно плащанията по конкретния договор касаторът посочва, че са предоставени заверени седмични отчети за постъпленията, поради което обективните елементи на твърдяното неизпълнение липсват. За исканите обобщени портфейлни данни се подчертава, че такива не се поддържат в изискуемия вид, представляват търговска тайна без гаранции за защита и изискват несъразмерни ресурси; законът не налага създаване на нови документи ad hoc, нито преработка на системи за нуждите на контрола. В обобщение касаторът поддържа, че АНО не е конкретизирал кои именно документи липсват, не е доказал непредоставяне по отделните точки и е обърнал доказателствената тежест. Следователно фактическият състав на чл. 42, т. 2 ЗПК не е доказан, а наложената санкция противоречи на принципите на пропорционалност и съразмерност. При условия на евентуалност касаторът навежда доводи за маловажност по чл. 28 ЗАНН: липса на съществена обществена опасност, оказано съдействие, евентуално незначително забавяне и несъразмерност на санкцията от 5000 лв. Позовава се на § 1, т. 4 ЗАНН и на принципа на пропорционалност в правото на ЕС, според който строгостта на наказанието трябва да съответства на тежестта на деянието и конкретните обстоятелства.

В съдебно заседание касаторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Л.“, [жк], [улица], ет.2, ап.40-46, представлявано заедно и поотделно от директорите Г. Т. Т. и А. В. М., чрез пълномощника си адвокат Н. И. Н. от САК, редовно призовани не се явяват. В писмено становище поддържат касационната жалба, като молят за отмяна на въззивното решение като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. В условията на евентуалност твърдят наличието на основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН и отмяна на издаденото НП № 006945/07.03.2025г. Претендират присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът по касационната жалба Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт С. П., която в писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на твърдените касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че по повод постъпили в Комисия за защита на потребителите /КЗП/ жалби, касаещи дейността на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с писмо от 14.09.2024 г. председателят на КЗП е изискал от дружеството да представи екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен след 01.01.2024 г., заедно с общите условия. На 08.10.2024 г. дружеството е изпратило договор за заем № 5040784/19.02.2024 г. Тъй като не били предоставени всички съпътстващи документи, с писмо от 25.10.2024 г. от КЗП отново са поискани допълнителни сведения. Дружеството е поискало удължаване на срока и на 04.11.2024 г. е изпратило част от документите, но не е представило списък на одобрени дружества-гаранти и информация за броя и вида на обезпечените договори, с мотив, че не поддържа такъв регистър и заемателите избират гаранта свободно от регистъра на БНБ. С последващо писмо от 08.11.2024 г. КЗП е изискала отново информация за дружествата-гаранти, копия от договорите за гаранция и договор за кредит над 200 евро, сключен след 01.01.2024 г., ведно с досие. На 13.11.2024 г. дружеството е уведомило, че вече е предоставило цялата информация и че не отпуска заеми в чуждестранна валута. На 14.11.2024 г. КЗП е изискала нова информация и документи със срок до 21.11.2024 г., като е предупредила, че при неизпълнение ще бъде съставен АУАН и е поканила представител на дружеството да се яви на 22.11.2024 г. в офиса на КЗП. На 21.11.2024 г. е постъпило уведомление, че ГПР е изчислен съгласно ЗПК, без конкретика, и не е представен нов договор за кредит над 400 лв. Административният орган е приел, че дружеството е представило изисканата информация частично и в непълен обем. На 22.11.2024 г. в отсъствие на негов представител е съставен АУАН № 006945/22.11.2024 г., връчен на 09.12.2024 г. След подадени в срок възражения, с наказателно постановление № 006945/07.03.2025 г. на Началника на ТО при КЗП за областите Видин, Монтана и Враца, на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е наложена имуществена санкция от 5000 лв. на основание чл. 54, ал. 1 ЗПК за нарушение на чл. 42, т. 2 от ЗПК.

За да потвърди процесното наказателно постановление, от правна страна въззивната инстанция е приела, че същото е издадено законосъобразно, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при водене на административнонаказателното производство. Съдът е счел, че нарушението е описано пълно и ясно с всички обективни признаци от състава на чл. 42, т. 2 ЗПК, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Въззивния съд е приел, че непроизнасянето на административнонаказващия орган по подаденото възражение срещу акта представлява несъществен пропуск, който не е ограничил правото на защита на дружеството и не е повлиял върху законосъобразността на постановлението. Изложените доводи във възражението и последващата жалба са разгледани подробно от съда, поради което липсата на писмено обсъждане от страна на АНО не представлява нарушение, водещо до отмяна на акта. Въззивната инстанция е приела, че по делото е установен отрицателен факт – непредставяне от страна на дружеството на необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по чл. 41, ал. 3 ЗПК. Посочено е че в закона не съществува задължение органите на КЗП да уточняват целта, за която изискват документите, а доказателствата по делото – вкл. свидетелските показания на служителите на КЗП – потвърждават констатираното нарушение. Районният съд е приел, че актът е съставен от компетентни длъжностни лица, съдържа всички изискуеми реквизити и е връчен по надлежния ред, а в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. По отношение на довода за маловажност на нарушението е прието, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, тъй като непредставянето на изисканата документация препятства контролната дейност на КЗП, а нарушенията при предоставяне на потребителски кредити засягат в значителна степен интересите на потребителите и обществото. Въззивният съд е намерил за правилно приложението на санкционната разпоредба на чл. 54, ал. 1 ЗПК, като е приел, че наложената имуществена санкция от 5000 лв. е в минималния предвиден размер, съответства на тежестта на нарушението и е справедлива.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, поради което и възраженията на касатора са неоснователни.

Събрани са необходимите и относими писмени и гласни доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията изложени в жалбата и са формирани правни изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Касаторът поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като нарушението не било доказано, а поискваните от КЗП документи били вече предоставени или изискани извън правомощията на органа. Сочи, че не е конкретизирано кои именно документи липсват и че административнонаказващият орган е обърнал доказателствената тежест. Тези твърдения настоящата инстанция намира за неоснователни. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че КЗП многократно е изисквала от дружеството конкретно посочени и индивидуализирани съобразно твърденията на касатора документи и информация – договори, приложения, списъци и обобщени справки, необходими за проверката по чл. 41, ал. 3 от ЗПК. Въпреки това част от исканото не е било предоставено, а вместо това са отправени формални уведомления, че „информацията е предоставена“ или че „такъв документ не се поддържа“, без да се изложат конкретни причини, които да изключат възможността за изпълнение. При това фактическо установяване е налице неизпълнение на задължението по чл. 42, т. 2 от ЗПК за предоставяне на необходимите документи, информация и съдействие за целите на проверката. Законът не обвързва отговорността на подконтролните лица с наличието на вина, нито поставя условие органът предварително да уточнява за какви точно констатации ще се използват документите.

Неоснователно е и възражението, че изискванията на КЗП надхвърляли нейните контролни правомощия. Разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗПК изрично предоставя на длъжностните лица право да изискват достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на закона. Още повече, че това е сторено по сигнал на лица. Следователно административният орган е действал в рамките на своята компетентност и правомощия. Търговското дружество не е имало основание да преценява самостоятелно кои искания са „прекомерни“ или „ненужни“ – то е длъжно да предостави изисканата информация, а депозираните възражения относно тяхната относимост не го освобождават от задължението за представянето им и съдействие на контролните органи.

По оплакването за процесуални нарушения при издаване на НП касационният състав намира, че правилно въззивният съд е приел липса на съществени нарушения. Фактът, че АНО не е обсъдил писмено възражението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП, тъй като ЗАНН не изисква задължително мотивирано писмено произнасяне. Налице са всички реквизити на АУАН и НП, актът е съставен от компетентни лица, в предвидения срок и е връчен по надлежния ред, което изключва твърденията за процесуални пороци.

Неоснователно е и възражението за маловажност на нарушението. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната. В конкретния случай непредставянето на изисканите документи препятства контролната дейност на КЗП, засяга правата на потребителите и обществения интерес, поради което не може да се приеме за маловажно. Непълното съдействие в подобни проверки компроментира ефективността на надзора по ЗПК, поради което не се установява по-ниска степен на обществена опасност.

Доводите за несъразмерност на санкцията също не могат да бъдат споделени. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в чл. 54, ал. 1 ЗПК от 5000,00 лв., и съответства на тежестта на нарушението, като наказващият орган правилно е отчел липсата на смекчаващи обстоятелства. Съобразен е и принципът на пропорционалност, тъй като санкцията има превантивен и възпиращ ефект и не надхвърля необходимото за постигане целите на закона.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63б, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 130.00 лева /сто и тридесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63б, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 152/08.08.2025 г., постановено по АНД № 20251630200300 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 006945/07.03.2025 г., издадено от Началника на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца при Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], ет. 2, офис 40-46, представлявано заедно и поотделно от директорите Г. Т. Т. и А. В. М., да заплати на Комисия за защита на потребителите – София, сумата от 130.00 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.