Решение по дело №15613/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1417
Дата: 20 декември 2021 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20211110215613
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1417
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215613 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. АЛ. Р. от гр. Бл., ул. ... № 4, ет. 2, ап. 5, общ.
Бл., обл. Бл., срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 2573106, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане на "глоба" в размер
на 400 (четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат се съображения, че при издаване на обжалвания ЕФ
е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП нарушител е водачът на МПС, а в
производството не било изследвано кой е нарушителят.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на
защита, тъй като при връчването на електронния фиш на неговия адрес (в гр.
Бл.) не му бил предоставен снимков материал, а е бил инструктиран да го
потърси в гр. София, което нарушило правото му да се защити своевременно,
тъй като той се намирал в друго населено място.
По изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на
атакувания електронен фиш.
Административнонаказващият орган излага подробни съображения за
обоснованост и законосъобразност на издадения електронен фиш, като счита,
1
че нарушението и неговия автор са установени със стационарна видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
„SITRAFFIC ERS 400” по безспорен и категоричен начин, поради което моли
за неговото потвърждаване.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Същият е депозирал в съда писмено становище по хода и по същество на
делото.
Въззиваемата страна – СДВР – ОПП, редовно призована по факс, не
изпраща представител.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 09.02.2019 г. в 19:07 ч. в гр. София, бул. „П. Я.“ срещу плувен център
„М. Л.“ с посока на движение от Телевизионна кула към посолството на Р. Р.,
с техническо средство „SITRAFFIC LYNX ERS 400” била засечена скорост
на движение на МПС – лек автомобил „...“ с рег. № ... от 82 км./ч. (след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава –
50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта от 32 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на жалбоподателя Б. АЛ.
Р..
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден Електронен фиш серия
К, № 2573106 срещу жалбоподателя Б. АЛ. Р., с който е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 18.10.2021 г.
От приложения към делото снимков материал, заснет със стационарна
система за контрол „SITRAFFIC LYNX ERS 400”, който е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 09.02.2019 г., в 19:07:57 ч., в района на
бул. „П. Я.“ с координати ... е измерена скорост на движение от 87 км./ч., като
са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила,
който е собственост на жалбоподателя. Нарушението е било установено със
стационарна система за видеоконтрол „SITRAFFIC LYNX ERS 400”,
заснемаща нарушения по ЗДвП и работеща в отсъствие на контролен орган на
автоматичен режим.
Техническото средство - стационарна система за контрол „SITRAFFIC
LYNX ERS 400” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
2
използване типове средства за измерване, като периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като посочената по –
горе стационарна система е преминала проверка на 07.11.2018 г.
От приложения по делото протокол от проверка № 81 –С-
ИСИ/07.11.2018 г. на Български институт по метрология е видно, че
стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения „SITRAFFIC ERS 400” с идент. № 1035ЕАА4010800Е0, отговаря
на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване
на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН
- електронен фиш, серия К, № 2573106, издаден от СДВР; справка от СДВР-
ОПП за датата на връчване на ЕФ – 18.10.2021 г.; свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение; протокол от проверка № 81 -С-
ИСИ/07.11.2018 г. на БИМ; справка за собственика на превозното средство,
посочено във фиша; копие на Заповед 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра
на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш;
копие на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 09.10.4823, схема на организацията на движението в
процесния път участък.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
3
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в обжалвания електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. В случая нарушението е установено от
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, представляваща одобрен тип средство за измерване. Ето защо,
съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Същото е
преминало последваща проверка на 07.11.2018 г., видно от приложения
протокол на БИМ, поради което и към инкриминираната дата на нарушението
АТСС е било технически изправно.
Видно от приложената фотоснимка, измерената скорост на движение на
автомобила, управляван от жалбоподателя, е била 87 км./ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно в ЕФ е
отразена скорост от 82 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на обжалвания електронен фиш е
съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 82
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 32 км./ч., което обстоятелство е в полза
на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата във вр.чл.30, ал.5 он Закона за измерванията – контролът да се
осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
4
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол № 81 -С-
ИСИ/07.11.2018 г. на БИМ и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823.
Предвид гореизложеното, съдът намира възраженията в писмените
бележки на жалбоподателя за неоснователни. Нарушението е точно и ясно
описано, като са отразени обстоятелствата, при които е било извършено.
Правилно е посочен и нарушителят, тъй като според разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната
процедура предвижда възможности за възражения във връзка с фиша,
респективно анулирането му от издалия го орган при определени
обстоятелства, включително и посочването на друг извършител на
нарушението, какъвто в случая не е посочен. ЗДвП дава възможност и за
съдебно обжалване на електронния фиш. По делото няма данни до момента
пред директора на съответната структура на МВР от страна на жалбоподателя
Р. да са депозирани възражения или да е декларирано друго лице като водач
на превозното средство, при управлението на което е установено и заснето
нарушението.
Правилно е посочена и нарушената законова разпоредба. Нарушителят е
бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото
му на защита срещу административнонаказателното обвинение, което право
същия е и осъществил.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
09.02.2019 г. в 19:07 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване
на установените процесуални правила.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на жалбоподателя Р., именно в качеството му на собственик на лекия
автомобил, като в тази насока липсват възражения за наличието на изрична
декларация.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
5
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Б. АЛ. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава в населено място–50 км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Р. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км./ч. за населено място и е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана скорост, независимо от наличното
ограничение.
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма на чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП (в сила към датата на нарушението, ДВ бр.11/31.01.2017 г.),
в която е предвидено при констатирано превишаване на максимално
допустимата скорост в населено място от 31 до 40 км./ч. – налагане на глоба
от 400 лв. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът
не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране. Според
становището на съда това наказание е явно справедливо и ще допринесе за
постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
Само за пълнота на изложеното, въпреки, че не са наведени такива
доводи от страна на жалбоподателя, съдът приема, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното превишаване на
разрешената скорост е в рамките на населено място, което от своя страна
повишава опасността от реализиране на ПТП. Ето защо, обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Предвид обстоятелството, че страните не са направили искане за
присъждане на сторени по делото разноски, съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 2573106, издаден от
СДВР, с който на Б. АЛ. Р., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
(четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7