№ 91
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20201100509831 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 49065/24.02.2020г. по гр.д. № 80500 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 25-ти състав Г. К. Г., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. София, ул. ******* е осъден да заплати на Я.Я.Я.., ЕГН **********
с адрес: гр. София, ж.к. „******* на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86
от ЗЗД сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 13.11.2017г., до изплащането й, представляващи платена без
основание сума с преводно нареждане от 12.08.2016г.; сумата от 122,47лв.
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за
периода от 30.09.2017г. до 12.11.2017г.; както и на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 404,90лв. за платена държавна такса, сумата от 830лв.,
платена за възнаграждение за особен представител на ответника и сумата от
494лв. разноски за възнаграждение за адвокат.
С Определение № 158096/23.07.2020г. по гр.д. № 80500 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 25-ти състав на основание на чл. 248 от ГПК
е изменено решението в частта за разноските като Г. К. Г., ЕГН ********** е
1
осъден да заплати на Я.Я.Я.., ЕГН ********** сумата от още 1000лв.
разноски за възнаграждение за адвокат.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5038764/04.03.2020г. по регистъра на СРС, уточнена с молба от 21.04.2020г.
и от 24.08.2020г. на ответника по исковете Г. К. Г., ЕГН ********** чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГП в частта, с
която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, необосновано. Посочил е, че представеното по делото банково
бордеро не било достатъчно, за да се установи, че е длъжник по договор за
приятелски заем, защото не било разписка за получаване на сумата по чл. 77
от ЗЗД. Не трябвало да се допуска изменение на основанието на иска. Съдът
следвало да остави без разглеждане иска по чл. 240 от ЗЗД, защото нямало
договор за заем и изявление за получаване на суми по предварителен договор.
За договори над 5000лв. била необходима писмена форма, свидетелски
показания не били допустими. Нямало доказателства за обогатяване на
ответника за сметка на обедняване на ищеца и връзка между тях, за плащане
на сумата. Изтекла била абсолютната погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД.
Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.
Въззиваемият-ищец Я.Я.Я.., ЕГН **********, в предоставения срок е
оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно. Посочил е, че районният съд бил приел, че
договор за заем няма между страните и доводите на въззивника обосновани с
липса на договор за заем били неотносими. Доказано било плащането на
сумата от ищеца на ответника, не било доказано основание за същото.
Неприложима била за случая разпоредбата на чл. 77 от ЗЗД. Изменението на
иска било предприето по правилата на чл. 214 от ГПК - в първото по делото
заседание за разглеждане на иска. Признание че, не е имало основание за
плащане на сумата било направено от процесуалния представител на
въззивника в о.с.з. от 17.10.2019г. , тогава не било направено и възражение
срещу исканото изменение на основанието на иска. Оспорил е възражението
за изтекла погасителна давност като преклудирано и неоснователно.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2028612/13.11.2017г. по регистъра на СРС на Я.Я.Я.., ЕГН ********** срещу
Г. К. Г., ЕГН **********, с която е поискала от съда да осъди ответника да
му заплати сумата от от 10 000лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 13.11.2017г., до изплащането й, представляващи платена
сума с преводно нареждане от 12.08.2016г. по договор за заем; сумата от
122,47лв. представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата
за периода от 30.09.2017г. до 12.11.2017г. Навел е твърдения, че на
12.08.2016г. с ответника сключили договор за заем за 10 000лв., предоставил
същата на ответника, но тя не му била върната, на 29.08.2017г. на ответника
била връчена нотариална покана за връщането на сумата но това не било
направено. Претендирал е разноски.
Ответникът Г. К. Г., ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор
чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че банковото бордеро не било
доказателство че е сключен договор за заем, дори да се приемело, че сумата е
платена. Нямало съгласие на ответника сумата да се приеме по договор за
заем. Нямало получаване на сумата от него, ако се установяло, че такова
плащане е получил, то тогава било без основание, а не по договор за заем.
Претендирал е разноски.
В първото по делото заседание пред районния съд, проведено на
17.10.2019г. ищецът е поискал да се допусне изменение на основанието на
иска му и вместо по договор за заем сумата да му се присъди като платена
без основание сума – по чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът е заявил, че не възразява срещу искането изменение на
основанието на иска.
С Определение от 17.10.2019г. районният съд е допуснал изменение на
основанието на предявения иск, като е приел, че предявеният иск е за
връщане на платена без основание сума – по чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от
ЗЗД и направил доклад по делото съобразно тази правна норма.
С Определение от 17.10.2019г. районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството че основание за
3
плащане на сумата не е съществувало.
В о.с.з. от 25.11.2019г. ответникът е посочил, че нямало договор за заем,
не следвало да се допуска изменение на иска, защото това изменение нямало
връзка главната претенция по чл. 240 от ЗЗД Не можело със свидетели да се
доказва плащане на сумата по предварителен договор за заем. Сумата можело
да бъде дадена и в изпълнение на нравствен дълг.
По делото е прието преводно нареждане от 12.08.2016г. съгласно което на
12.08.2016г. ищецът Я.Я. е наредил от своя банкова сметка в У.К.Б.”АД с
IBAN BG********* по банкова сметка на ответника Г.Г. в „Р.Б.”АД, IBAN
BG******* сумата от 10 000лв. с посочено от платеца основание „приятелски
заем”.
Прието е удостоверение от 07.10.2019г., издадено от У.К.Б.”АД, съгласно
което ищецът Я.Я. е клиент на банката от 28.10.2003г. и на 12.08.2016г. е
наредил от своята банкова сметка с IBAN BG********* сумата от 10 000лв.
по банкова сметка на Г.Г. с IBAN BG******* , в платежното сочно
основание било „приятелски заем”.
Прието е удостоверение, издадено но 11.11.2019г. от „Р.Б.”ЕАД, съгласно
което банкова сметка с IBAN BG******* с титуляр Г.Г. е постъпила на
12.08.2016г. сумата от 10 000лв. по платежно нареждане с наредител с
банкова сметка с IBAN BG********* и посочено основание „приятелски
заем”.
Приета е неоспорена от страните нотариална покана, удостоверяванията по
която са извършени от нотариус Г.Г., рег. 0 637 на нот.К., съгласно която на
29.08.2017г. ответникът е получил покана от ищеца за връщане в
едноседмичен срок от съобщението на сумата от 10 000лв., която му
предоставил по договор за заем от 12.08.2016г. с платежно нареждане
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
4
обжалваната част е допустимо.
Неоснователни са доводите на въззивника, че предявените искове са
такива по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и неправилно било допуснато от районния
съд изменението на основанието на същите на такива чл. 55, ал.1, пр.1 и чл.
86 от ЗЗД. Действително, първоначално предявените искове са били за
връщане на сума, предоставена по договор за заем и за обезщетение за забава.
В първото съдебно заседание обаче ищецът е поискал да се допусне
изменение на основанието на иска за главницата в такова за връщане на
платена без основание сума. Искането е било направено в срока по чл. 214 от
ГПК. Ответникът е заявил, че не възразява на така направеното искане за
изменение на основанието, поради което правилно е преценено от районния
съд че искането за изменение на основанието на предявените искове следва
да се уважи. Изменението на основанието на иска винаги води до предявяване
на иск, който е различен от първоначално предявения иск. При така
разписаната нормативна уредба съдът приема, че не е условие за допускане
на изменение на основанието на иска съществуването на връзка между
първоначалното и новото основание на иска, а доводи на ответника по
исковете в обратния смисъл съдът приема за неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е платил
на ответника процесната сума, че ответникът е изпаднал в забава на
изпълнение на задължението за връщането й.
Съдът приема за установено по делото, че на 12.08.2016г. ищецът е дал на
ответника сумата от 10 000лв. Това обстоятелство се установява от приетите
по делото платежно нареждане, удостоверения от „Р.Б.”ЕАД и от У.К.Б.”АД.
Последните установяват, че нареждането от 12.08.2016г. е изпълнено като
сумата от 10 000лв., наредена от банковата сметка на ищеца в „У.К.Б.”АД е
постъпила по банкова сметка на ответника в Р.Б.”ЕАД. При така установеното
съдът приема за установено, че ответникът е получил от ищеца сумата от
10 000лв.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на
районният съд, че основание за плащане на тази сума не съществува. За
5
липсата на основание за плащане на сумата ответникът по исковете изрично е
направил признание в о.с.з. от 17.10.2019г., твърденията на ищеца са били в
същия смисъл . По делото не се спори, че няма основание за плащане на
процесната сума, това е обявено за безспорно по делото от районния съд. С
въззивната жалба въззивникът поддържа тези твърдения, такива са
твърденията и на въззиваемия с отговора на жалбата. Въззивният съд не може
да обоснове изводи различни от тези на районния съд за този факт в случая,
защото няма въведени оплаквания във въззивното дело за извода на
районния съд в тази част. При обосноваване на този извод районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма.
Неоснователни са доводите на въззивника основани на разпоредбата на чл.
77 от ЗЗД. Същата касае изпълнение на задължение, а в случая сумата не се
твърди и не се установява да е дадена в изпълнение на задължение. Следва да
се посочи, че доказателствената сила на банковите документи за плащането
на сумата и издадените от банките удостоверения не е опровергана от
събраните по делото доказателства и няма основание да се приеме, че са
неправилни изводите на районния съд, че ответникът е получил сумата от
10 000лв. от ищеца на 12.08.2016г.
При така възприето съдът приема за установено по делото, че не е
съществувало основание за плащането на процесната сума от ищеца на
ответника към момента на извършване на плащането на 12.08.2016г. С оглед
гореизложеното съдът приема за правилно решението на СРС в частта , с
която е прието за установено валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за плащане на процесната главница от 10 000лв.
С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите
на районния съд за изпадане в забава на плащането на главницата и за
размера на обезщетението за забава. При обосноваване на изводите си
районният съд не е допуснал нарушение н императивна правна норма,
съобразил е приета по делото нотариална покана, установяваща получаване от
ответника на 29.08.2017г. на покана от ищеца да му върне дадените на
12.08.2016г. 10 000лв. При така възприето съдът приема за правилно
решението на СРС в частта, в която е прието за установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на обезщетението за
забава в размер, за който е уважен иска.
6
Възраженията за недължимост на сумите поради изтекла абсолютна
погасителна давност са направени от въззивника в проведеното пред
въззивния съд съдебно заседание. В случая съдът приема, че разпоредбата на
която се е позовал въззивникът - чл.112 от ЗЗД, не намира приложение. Тази
разпоредба е въведена от законодателя през 2020г. и урежда абсолютна
погасителна давност от 10 години за някои вземания. В случая този срок не е
изтекъл от възникване на вземането до приключване на устните състезания
пред СГС. Отделно предявеното вземане за главница е за неоснователно
обогатяване, тоест попада в хипотезата на изключението по чл. 112, ал.2, т.3
от ЗЗД.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд следва да
се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноските по делото в размер на 830лв. разноски за
възнаграждение за особен представител на въззивника както и сумата от
1494лв. разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 202,45лв. за държавна такса. Същата
не е събрана предварително, защото въззивната жалба е депозирана от особен
представител на въззивника, назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49065/24.02.2020г. по гр.д. № 80500 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 25-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ул.
******* да заплати на Я.Я.Я.., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
„******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2324лв. /две хиляди
триста двадесет и четири лева/, представляваща съдебни разноски за
производството пред СГС.
7
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ул.
******* да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал.1
вр. с чл. 81 от ГПК сумата от 202,45лв. /двеста и два лева и 0,45лв/,
представляващи държавна такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8