№ 260327 / 20.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.07.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-.ти граждански състав, в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание от 21.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2551 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, бул.Х. К. № 43, представлявано от Р. Б. и Е. И. -. изпълнителни директори, чрез процесуалния им представител юрисконсулт К.А. е предявило иск СРЕЩУ: Т.Л.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и ЦЕНА НА ИСКА: 10 000.00 лева, частичен от 67 783.78 лева.
В исковата си молба твърди, че на 14.11.2015 г., в района на с. Г., обл. М., е настъпило пътно-. транспортно произшествие, виновно причинено от водача на МПС с рег. № XXXX , рама xxxx , който към момента на ПТП е непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Същият, при управление на МПС на заден ход, не се убеждава, че пътят зад него е свободен и не го наблюдава непрекъсно по време на движението му, вследствие на което блъска пешеходеца Р. Д. Н.. На пострадалото лице е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в коремна травма (разкъсване на корена на опоръка на червата с наличие на кръвоизлив зад коремната кухина) и причинила му разстройство на здравето, временно опасно за живота. Събитието е констатирано от органите на ПП-.КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000501/14.11.2015 г., видно от който към момента на настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС с рег. № XXXX , рама xxxx и ответник в настоящото производство е управлявал МПС-.то без да притежава правоспособност да управлява съответната категория МПС. По случая е било образувано н.о.х.д. № 1507/2018 г., по описа на РС -. гр. М., завършило с влязла в сила на 02.04.2019 г. присъда, с която обвиняемият Т.Л.Ц. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. шесто, б. ,,а“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 54 от Наказателния Кодекс.
Гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № XXXX , рама xxxx е била застрахована при „ЗД ЕВРОИНС“ АД по силата на сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07115002191316/26.08.2015г., валиден към датата на процесното ПТП.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие в представляваното дружество е била образувана застрахователна претенция № **********/22.02.2017 г. Застрахователят е бил осъден (Решение № 370/17.01.2019 г. по гр.д. 781/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 20-.и с-.в и Решение № 400/13.02.2020 г. по в.гр.д. 1742/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-.ти с-.в) да заплати в полза на пострадалото лице общо сумата в размер на 67 783.78 лв. Видно от приложените платежни нареждания, задължението за главница, лихви и разноски е било изплатено в цялост в полза на правоимащото лице.
На основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането, "ЗД ЕВРОИНС" АД има право на регрес срещу застрахования при него виновен водач, управлявал МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, за платеното от дружеството застрахователно обезщетение в размер на общо 67 783.78 лева., което в настоящото производство предявяват частично за сумата от 10 000 лева.
С регресна покана, "ЗД ЕВРОИНС" АД е отправило към длъжника да заплати претендираното обезщетение. Видно от приложената обратна разписка, поканата е получена на 17.07.2020 г. Към настоящия момент в дружеството не е постъпило плащане от страна на ответника.
Пред Районен съд -. гр. М. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което е образувано частно гр.д. 1766/2020 г., по описа на РС -. гр. М.. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията и по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. С оглед на гореизложеното, за ,,ЗД ЕВРОИНС“ АД е възникнал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на установено, че ответникът ни дължи претендираните суми.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че Т.Л.Ц. следва да заплати на ,,ЗД ЕВРОИНС” АД:
1. На основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането, главница в размер на 10 000.00 лв. (десет хиляди лева), частични от вземане в общ размер на 67 783.78 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/22.02.2017 г.;
2. Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане;
3. Разноските, направени в заповедното и исковото производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Т.Л.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат С.Г.,xxx в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
По повод на частично предявения иск по чл.500 ал.2 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД заявява следното:
Предявените обективно съединени искове са допустими, но на този етап от производството смята, че са неоснователни и недоказани, оспорва ги поради следните съображения:
С влязла в сила присъда по НОХД № 1507/2018 г. на РС-.М., Т.Л.Ц., е признат за виновен в това, че на 14.11.2015 г. в с.Г. обл.М., по ул.“Кирил Целков“, срещу номер 46, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и могъл да ръководи постъпките си, при управление на моторно-.превозно средство -. лек автомобил марка ,,Нисан“, модел ,,Примера“, с италиански регистрационен номер № XXXX , рама xxxx нарушил правилата за движение по пътищата -. чл.40 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. Д. Н.. Установени са по безспорен начин извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна и за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
С влезли в сила решения на СГС по гр.д. № 781/2017 г. и на САС по гр.д. № 1742/2019 г., ищецът по настоящето дело е осъден в качеството му на застраховател да заплати на Р. Д. Н., чрез неговата майка и законен представител Д. Ц. Н., сумата от 45 000.00 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р. Д. Н. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2015 г. до окончателното изплащане; 1810.80 лева адвокатско възнаграждение на адв.Н. Н. Д. и 1905.00 лева държавна такса и разноски по делото.
По делото е приложено преводно нареждане от 06.03.2020 г., с което ищецът претендира, че е заплатил на адв.Н. Д. сумата от 64 690.98 лв. Липсват обаче доказателства, че тази сума е преведена на увреденото лице чрез майка му и негов законен представител -. Д. Ц. Н., в какъв размер, на коя дата и какво включва тази сума. Още повече, че в застрахователната претенция от 22.02.2017 г., искането е направено от майката -. Д. Ц. Н., в качеството й на законен представител на увреденото лице /тогава на 4 г./, но в качество на лицето е отбелязано -. увредено лице, нито е отбелязан пълномощник, нито законен представител в съответните квадратчета.
С оглед на гореизложеното смята, че следва да се допусне поисканата съдебно-. счетоводна експертиза, като на вещото лице се постави още една четвърта задача:
Задача № 4. На коя дата, по какъв начин и в какъв размер е изплатено присъденото обезщетение на лицето Р. Д. Н. или на неговата майка и законен представител Д. Ц. Н. и какво включва изплатената сума?
Оспорва по съдържание на основание чл.193 от ГПК приложените три броя платежни нареждания.
Не възразява да се приемат по делото останалите писмени доказателства, приложени с предявения установителен иск.
По същество на делото, в представена и приета писмена защита сочи, че частичният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1766 по описа за 2020 година на Районен съд М..
Допусната е и назначена съдебно-.икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Ц.В.Р., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните по свое вътрешно убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено, че на 14.11.2015 г., в района на с. Г., обл. М., е настъпило пътно-. транспортно произшествие, виновно причинено от водача на МПС – Т.Л.Ц., с рег. № XXXX , рама xxxx , който към момента на ПТП е непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Т.Л.Ц., при управление на МПС на заден ход, не се убеждава, че пътят зад него е свободен и не го наблюдава непрекъсно по време на движението му, вследствие на което блъска пешеходеца Р. Д. Н.. На пострадалото лице е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в коремна травма (разкъсване на корена на опоръка на червата с наличие на кръвоизлив зад коремната кухина) и причинила му разстройство на здравето, временно опасно за живота. Събитието е констатирано от органите на ПП-.КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000501/14.11.2015 г., видно от който към момента на настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС с рег. № XXXX , рама xxxx и ответник в настоящото производство е управлявал МПС-.то без да притежава правоспособност да управлява съответната категория МПС.
По случая е било образувано НОХД № 1507/2018 г., по описа на РС -. гр. М., завършило с влязла в сила на 02.04.2019 г. присъда, с която обвиняемият Т.Л.Ц. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. шесто, б. ,,а“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс, във вр. с чл. 54 от Наказателния Кодекс.
Гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № XXXX , рама xxxx е била застрахована при „ЗД ЕВРОИНС“ АД по силата на сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07115002191316/26.08.2015г., валиден към датата на процесното ПТП.
Установено е също така, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие в представляваното дружество е била образувана застрахователна претенция № **********/22.02.2017 г. Застрахователят „Евроинс” АД е бил осъден с Решение № 370/17.01.2019 г. по гр.д. 781/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 20-.и с-.в и Решение № 400/13.02.2020 г. по в.гр.д. 1742/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-.ти състав да заплати в полза на пострадалото лице общо сумата в размер на 67 783.78 лв. Видно от приложените платежни нареждания, задължението за главница, лихви и разноски е било изплатено в цялост в полза на правоимащото лице.
Със Заявление по реда на чл.410 ГПК е образувано заповедно производство срещу Т.Л.Ц. от страна на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, по частно гражданско дело № 1766 по описа за 2020 година на Районен съд М., с което са присъдени претендираните частични суми от изплатеното обезщетение за вреди при реализирано ПТП на 14.11.2015 г. При връчване заповедта за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК на длъжника, на заявителя е указана възможността на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, който е предявил специалния си установителен иск в предвидения едномесечен преклузивен срок, довнесъл дължимата държавна такса.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.227 т.1 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увредения и за платените лихви за забава, за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на уведомяването на застрахователя или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226 КЗ. Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че е налице на първо място валидно сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на застрахователното събитие, на следващо място е настъпило в срока на договора застрахователно събитие, което се покрива от застраховката и на трето място е налице платено от застрахователя обезщетение на увреденото лице, в размер на действителните вреди, претърпени от поведението на ответника. По делото е представена Присъда № 41 от 11.12.2018 година по НОХД № 1507 по описа за 2018 година на Районен съд М., с която обвиняемият Т.Л.Ц. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. шесто, б. ,,а“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс, във вр. с чл. 54 от Наказателния Кодекс. За реализираното пътно-.транспортно произшествие (ПТП), вина за настъпването му носи ответникът, който е към момента на настъпване на произшествието е бил непълнолетен, т. е. като неправоспособен водач. Горните обстоятелства са безспорно установени в хода на производството.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-.икономическа експертиза се установява, че на 06.03.2020 година е извършен превод по банкова сметка xxx „УниКредит Булбанк АД, с титуляр адвокат Н. Н. Д., в размер на 64 690.98 лева. Сумата включва в себе си главница (обезщетение за неимуществени вреди) в размер на 45 000.00 лв. и законна лихва за периода от 14.11.2015 г. – 06.03.2020 г. в размер на 19 690.98 лв. Посочената банкова сметка xxxанова Н./майка на увреденото лице/ на адв. Н. Н. Д. е в „УниКредит Булбанк“ АД, от сметка в същият доставчик на платежни услуги /,,УниКредит Булбанк“ АД/ е извършено нареждането на превода от ,,ЗД Евроинс“ АД, т.е. установено е, че е налице плащане на обезщетение относно присъдените суми. Видно от приложените платежни нареждания, задължението за главница, лихви и разноски е било изплатено в цялост в полза на правоимащото лице.
В горния смисъл правото на ищеца да претендира и получи платените от него суми за обезщетяване на нанесените от застраховането лице вреди заедно с извършените по щетата разноски, произтича от закона, тъй като безспорно се доказа в хода на производството, че е налице фактическият състав на чл.227 т.1 КЗ /отм./ Застрахователната закрила по застраховка "гражданска отговорност" покрива отговорността както на собствениците, така и на ползвателите и държателите на МПС и упълномощените от тях лица. В процесния случай ответникът е управлявал МПС без да е притежавал свидетелство за управление, но МПС-.то е имало валидно сключена застраховка "гражданска отговорност", като при наличие на виновно причинено ПТП от ответника, който е и неправоспособен водач за застрахователя, ищцовото дружество, възниква правото да претендира изплатеното на основание чл.227 т.1 КЗ/отм./, сегашен текст чл. 500, ал. 2 от КЗ.
С оглед изложените по-.горе съображения, съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на вземане към ответника, което се основава на изплатено от застрахователя обезщетение по заведена щета за причинено по вина на ответника ПТП и причинени вреди на пострадалото лице, за които е и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съобразно изхода на делото и. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК на л. 136 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Л.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, че към 18.08.2020 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, бул.Х. К. № 43, представлявано от Р. Б. и Е. И. -. изпълнителни директори за сумата от 10 000.00 лв. главница /частичен от 67 783.78 лв./, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2020 година до изплащане на вземането, представляващи обезщетение за вреди при ПТП на 14.11.2015 г., п което е образувана щета № **********/22.02.2017 г, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1033 от 19.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1766/2020 година по описа на Районен съд М..
ОСЪЖДА Т.Л.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, бул.Х. К. № 43, представлявано от Р. Б. и Е. И. -. изпълнителни директори, сумата от 200.00 лв. за изплатената държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1033 от 19.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1766/2020 година по описа на Районен съд М..
ОСЪЖДА Т.Л.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, бул.Х. К. № 43, представлявано от Р. Б. и Е. И. -. изпълнителни директори, сумата от 200.00 лв. за доплатената държавна такса в исковото производство, 930.00 лв. за назначения особен представител; 400.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице и 350.00 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Присъдената сума може да се заплати по следната банкова сметка:
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
IBAN xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: