№ 3671
гр. София, 30.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20231110205321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Х. Н. Д. чрез процесуалния му представител- адвокат Х.,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-291/22.03.2023 година, издадена от
разузнавач при 01 РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на заповедта за задържане, като най-напред се акцентира
върху нарушаване на процедурата, доколкото на задържаното лице не е била осигурена
адвокатска защита, въпреки посоченото в саморъчно попълнената от него декларация, с
което е било ограничено и правото му своевременно да обжалва задържането си, като не са
му разяснение и останалите права и възможности по чл.72-74 ЗМВР. На следващо място се
изтъкват нарушения на реда за настаняване в арестно помещение, както и за конвоиране.
Най-сетне се оспорва необходимостта от задържането въобще в частност неговата
продължителност, предвид факта, че лицето е с известно местонахождение, бил е установен
от органите на МВР, както и с оглед липсата на каквито и да е действия с жалбоподателя,
извън проведеното за период от два часа претърсване и изземване на обитавания от него
адрес, което прави и самото задържане необосновано и нецелесъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят- Д. редовно призован, се представлява от
адвокат Х., която поддържа искането за отмяна на заповедта за задържане по съображения,
аналогични на изложените в жалбата, а именно нарушаване на чл.25, ал.1 от Инструкция за
задържане, нецелесъобразност и необоснованост на задържането с оглед времето и мястото
на извършването му, както и осъществените със задържания действия.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
разузнавач при 01 РУ-СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Бонев,
който пледира за потвърждаване на заповедта за задържане като правилна и
законосъобразна, осъществено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Депозирани са и писмени
бележки, в които се изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на
1
чл.74, ал.1 ЗМВР. На следващо място се подчертава, че преценката за задържането е в
рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, като за
законосъобразността на същото е достатъчно единствено наличието на общи данни, от
които да се изведе предположение за извършено престъпление, без да е необходимо същото
да е доказано по категоричен начин, като се изтъква, че задържането е било мотивирано,
видно от приложените към административно-наказателната преписка писмени
доказателства, като лицето е било задържано за срок до 24 часа именно с оглед проверката
на евентуалната му съпричастност към извършено престъпно посегателство.
Следва изрично да се отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие
с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1
от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган
като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която
произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към
даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран
полицейският орган издал заповедта- разузнавач при 01 РУ-СДВР, без да се налага
индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2023 година в 18.50 часа жалбоподателят Х. Н Д., с ЕГН ********** бил
задържана със Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-291/22.03.2023 година, издадена
от разузнавач при 01 РУ-СДВР и освободен на 23.03.2023г. в 16.20 часа. Съгласно
изложеното в заповедта основание за издаването и, задържането е осъществено на осн. чл.
72, ал. 1, т.1 ЗМВР, "съпричастност към ДП № 460/23г. по описа на 01 РУ-СДВР".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 225зз-291/22.03.2023 година, декларация от Х. Д., Протокол за обиск на Х. Д.,
Удостоверение рег. № 513р-53617/23.05.2023г., издадено от СДВР, заверен препис на
материали по ДП № 460/23г. по описа на 01 РУ-СДВР.
Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други,
като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и
да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за
изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
На първо място съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно
изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1,
т. 1 - 3 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя Х. Д., заема длъжност - разузнавач при 01 РУ-СДВР т.е. същият от една
страна заема длъжност в изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР структура- областна
дирекция, а от друга видно от представеното удостоверение е пряко ангажиран с
осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т.3 ЗМВР, което го оправомощава да
извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането
е осъществено от компетентен орган. На следващо място заповедта за задържането е
издадена в писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в
нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със
2
задържането, както и кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата
по самото задържане. Тук е мястото да се отбележи, че действително по делото не са
представени доказателства на жалбоподателя да е предоставена възможност да реализира
правото си на адвокатска защита още от момента на задържането, въпреки императивната
разпоредба на чл.72, ал.5 ЗМВР, с което са нарушение правата на задържаното лице, със
следващите се от това процесуални последици за воденото досъдебно производство, но само
по себе си това нарушение не е основание за обявяване на задържането за
незаконосъобразно само на това основание.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има
данни, че е извършило престъпление". В заповед рег.№ 225зз-291/22.03.2023г., въз основа,
на която е осъществено задържането на жалбоподателя Х. Д. обаче не се съдържат каквито и
да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на
обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото
на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед единствено се сочи номер на
досъдебно производство с бланкетно указание, че задържането касае установяване на
евентуална съпричастност към престъплението, предмет на същото, без дори да се сочи
какво е то. С това препращане по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени
изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към
правното основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР(свързано с извършване на престъпление)
означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно
посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление или в какво се е изразило
деянието на лицето. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в
заповедта се свеждат до цитиране на номер на досъдебно производство, като това
съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация относно
обстоятелствата провокирали задържането.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен
контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ
липсва, като той не се съдържа в административната преписка, представена в съда, не е бил
представен на адресата на административния акт- жалбоподателя Д., нито пък в рамките на
настоящото производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
Подобен подход на мотивиране на актовете, водещи до ограничаване правото на свободно
придвижване на лицата се определя и като несъответен на изискванията на чл.6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно
правото на информация в наказателното производство, съгласно изричното тълкуване
дадено в Решение на СЕС от 25 май 2023г. по дело С-608/21г.
Предвид на това настоящи съдебен състав намира, че Заповед рег. № 225зз-
291/22.03.2023г. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се
съдържа конкретно правно основание за издаването й, нито пък са надлежно формулирани
фактическите основания за задържането, като освен това такива въобще липсват в
административната преписка. Нещо повече чрез този пропуск е нарушено правото на
задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало
изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно
законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
3
жалбоподателя Гергана Траянова са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините
за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно
основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на
издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ, например Решение №
4301 от 27.06.2022г. по адм.д. № 3980/2021г., Решение № 4094 от 17.06.2022г. по адм.д. №
7988/2021г., Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от
02.07.2021г. по адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. №
4898/2021г., всички по описа на АССГ).
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Х. Н Д. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг придружаващ
документ са изложени фактически основания за задържането, които да позволят на съда да
извърши контрол върху приложението на материалния закон или основателността на
действията, респективно спазването на целта на закона.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 22.03.2023г. задържане на
лицето Х. Н Д. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
От страна на жалбоподателя не са претендират разноски, нито пък са представени
доказателства за такива, а при този изход на производството, ответникът по жалбата няма
право на разноски.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Х. Н Д., ЕГН ********** по Заповед за
задържане на лице рег. № 225зз-291/22.03.2023 година, издадена от разузнавач при 01 РУ-
СДВР, като ОТМЕНЯ същата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4