Р Е Ш Е Н И Е
№
261223 / 08.12.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7859 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т* С. Г*, в качеството му на
ЕТ „Т* - Н – Т* Г*“, за установяване със сила на пресъдено нещо, че Г.С.Г. и
„Геомар-07“ ЕООД дължат солидарно на ищеца сумата от 13280 лв. - сборна главница,
дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите от 07.07.2020 год., сключено
между страните във връзка с договор от 01.01.2020
год. за наем на обект - заведение, находящо се в гр.* ж/к „******, от която 6000 лв. - неплатени наемни вноски, дължими за м.април, май, юни
и юли 2020 год., 6000 лв. - договорна неустойка за неизпълнение, 175.86 лв. - стойност
на потребена вода в наетия имот, 653.47 лв. - стойност на потребена ел.енергия
в наетия имот, 450 лв. - обезщетение за вреди на наетия имот, ведно със
законната лихва върху горната сума, начиная от 01.09.2020 год. до окончателното
й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
В срока за отговор
процесуалният представител на ответниците е предявил от името на „Геомар-07“
ЕООД, при условията на евентуалност, възражение за прихващане с вземане на
дружеството в размер на 300 лв. - обезщетение за вреди от неизпълнение на
сключения между страните договор за наем, с вземането на ищцовия търговец в размер на 429.61
лв. - стойност на ел. енергия за м.юни 2020 год.
Правното основание на исковете е в чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 и чл.233 от ЗЗД, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.2 от ЗЗД, а на възражението за прихващане - в чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца - едноличен търговец, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства, претендира разноските по делото.
Ответниците, чрез своя адвокатски пълномощник, оспорват исковете, също ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодни разноски.
Въз основа на наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.12.2019 год. в гр.Бургас, между ЕТ“Т*-Н-Т* Г*“ - наемодател и „Геомар-07“ ЕООД - наемател, е сключен договор за наем на заведение, находящо се в гр.Б*, ж/к „*****, за срок от две години, срещу месечна наемна цена от 600 лв. с вкл. ДДС.
По делото е наличен и препис от договор за наем, идентичен с вече сключения по отношение на страните и наетия обект, но носещ дата 01.01.2020 год. и за различен месечен наем - 1350 лв., но не по-малко от 690 евро за месеците януари, февруари, март, април, октомври, ноември и декември, както и 1550 лв., но не по-малко от 792 евро за месеците май, юни, юли, август и септември.
На 07.07.2020 год. страните са сключили споразумение, с което двамата ответници - „Геомар-07“ ЕООД и Г.С.Г., са се задължили солидарно спрямо ищеца - едноличен търговец, за заплащане на дължими по договора за наем суми, възлизащи на 4830 лв., в срок до 20.07.2020 год., за неплатен наем, потребени ел.енергия и вода.
С т.2 от същото споразумение солидарните длъжници са се задължили, в случай, че не заплатят горната сума в срок, да заплатят на едноличния търговец сумата от 13280 лв. - „действително дължимите суми, произтичащи от сключения между страните договор за наем“.
Подписите, положени от страните върху това споразумение, са заверени нотариално и същото, заедно с наемния договор от 01.01.2020 год., като несъдебно изпълнително основание, предвидено в т.3 на чл.417 от ГПК, е послужило на ищеца по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС, за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците.
Считано от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год. наетото заведение е било принудително затворено с разпореждания на полицейски органи, а от 14.05.2020 год. до 14.06.2020 год. наемателят е бил задължен да организира дейността си, съобразно цитираните заповеди на министъра на здравеопазването.
За периода от м.януари до м.март на 2020 год. наемодателят ЕТ „Т*-Н-Т* Г*“ - доставчик е издавал фактури на стойност от по 600 лв. с ДДС всяка, с получател - наемателя „Геомар-07“ ЕООД, с основание „ наем м.януари 2020 г.“, съответно „наем на търг.обект м.февруари 2020 г.“ и „наем м.март 2020 г.“, приходни ордери за същите месеци на стойност от по 750 лв. за „доплащане на наем“, както и фактури за префактурирани ел.енергия, вода и СОТ за периода от м.януари до м.май 2020 год.
Изслушана е св. В* В* Н* Т*, според която договорът е бил сключен през м.декември 2019 год. пред нея, както и че тя е заплащала наемните вноски.
При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Първо - с посоченото споразумение, сключено между страните и послужило на ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата ответници, не е възникнало ново, наместо вече съществуващото наемно правоотношение, като последното не е прекратено, а е само изменено, посредством отсрочване на евентуално падежирали вземания, както и обезпечаване изпълнението им с встъпване на солидарен длъжник (арг. чл.101 от ЗЗД). Поради това, споразумението не следва да се разглежда изолирано от сключения договор за наем, а редом с него. Впрочем - такава е и поддържаната от ищеца теза.
Второ - страните по наемния договор са търговци, поради което сключената от тях сделка във връзка със занятието им, е търговска - чл.286, ал.1 от ТЗ. Ноторно е известно извънредното положение, свързано с разпространението на Ковид-19, наложило приемането на ЗМДВИП, обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2020 год. Самата извънредност на положението го характеризира като форсмажор по см. на чл.306, ал.2 от ТЗ и докато то е траело, съгласно ал.4 от същия член, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения е спряно. Въведената със заповеди на Министъра на здравеопазването с №№ РД-01-124/13.03.2020 год., РД-01-131/17.03.2020 год., РД-01-154/26.03.2020 год., РД-01-195/10.04.2020 год. и РД-01-263/14.05.2020 год., забрана за периода от 13.03.2020 год. до 14.05.2020 год. и последваща извънредна епидемична обстановка до 14.06.2020 год., са препятствали посещенията, респ. функционирането на заведенията за хранене, каквото е процесното, затова за периода на рестриктивните мерки, наемателят не е дължал заплащане на наемни вноски.
Трето - разпоредбата на чл.306 от ТЗ е от императивен порядък (така Николов, Я., Стопанската непоносимост и непреодолимата сила в българското право, изд. София, 2013 г.), което ще рече, че страните не могат да дерогират действието й по силата на споразумение помежду им, под страх от недействителност (нищожност) на същото, за която съдът следи служебно (Павлова, М., Гражданско право, Обща част, Том втори, изд.Софи-Р; Мингова, А., Коментар по тълк.дело № 1 / 2020 год. на ОСГТК; Р № 384/2011, I г.о.). Тъкмо това обаче е сторено със споразумението от 07.07.2020 год., поради което то е нищожно и не поражда права и задължения за сключилите го страни.
Четвърто - съдейки по приходните ордери, изходящи от ищеца, с втория договор страните са преуредили отношенията си, като наемът е „скрито“ предоговорен. Това очевидно е сторено с цел фискално облагодетелстване на ищеца чрез документално обосноваване на по-нисък облагаем доход. Показателни за това са издаваните от ищеца данъчни фактури, чиято стойност кореспондира с размера на наема по договора за наем от 31.12.2019 год. и „доплащането“ на остатъка с ордер. Иначе този втори договор е действителен - чл.293, ал.3 от ТЗ.
Казаното дотук обуславя извода, че „Геомар-07“ ЕООД не е било в неизпълнение, съответно не дължи наемните вноски за м.април, май и м.юни (от 1-ви до 14-ти вкл.), но дължи такива за периода от 15-ти до 30-ти юни и за целия месец юли, доколкото липсват доказателства договорът да е бил развален преди това. Според договора за наем от 01.01.2020 год., за предоставеното му ползване, за тези месеци наемателят е дължал наемна цена от 1550 лв., което означава, че за половината от м.юни и за целия м.юли, дължимите наеми възлизат на 2325 лв. Тяхното плащане не е установено положително, затова съдът приема, че наемите се дължат в този размер.
Във връзка с липсата на неизпълнение от страна на наемателя за заплащане на наемите за м.април, май и м.юни (от 1-ви до 14-ти вкл.), недължими са и неустойките за тези месеци, но са дължими тези от тях, заради незаплащането на наемите за половината от м.юни (15-ти до 30-ти), както и за целия м.юли, чийто размер възлиза на размера на неплатените наеми или на 2325 лв.
За недължими се преценят претендираните разходи за ел.енергия, вода и СОТ, префактурирани на ответника - юридическо лице, тъй като няма доказателства за заплащането им от страна на ищеца към комунални и др. доставчици, както и обезщетението за вреди на наетата вещ, за каквито също липсват доказателства.
В
обобщение - основанието за солидарна отговорност на ответника-физическо лице не
се доказа, поради което исковете срещу него са изцяло неоснователни, а за ответното
„Геомар-07“ ЕООД се установи да дължи по договора за наем от 01.01.2020 год. общо
4650 лв. - сбор от наемни вноски и неустойки, до размера на която сума искът срещу
него се явява основателен.
Изложеното дотук налага да се постанови решение в горния смисъл, без произнасяне по възражението за прихващане, като на страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се присъдят разноски, които за ищеца възлизат на 93 лв. за настоящото производство и 93 лв. - за производството по ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС, а за ответника „Геомар-07“ ЕООД - на 604.36 лв. На ответника Г. не се присъждат разноски, защото няма доказателства за сторени такива.
Ето защо, на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Геомар-07“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр.Б*, ж/к *******, представлявано от Г.Г., дължи на Т* С. ***, ЕГН - **********, в качеството му
на ЕТ „Т* - Н – Т* Г*“, ЕИК ****, сумата от 4650 лв. - сборна главница,
дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите от 07.07.2020 год., сключено
между страните във връзка с договор от 01.01.2020
год. за наем на обект - заведение, находящо се в гр.Бургас, ж/к „*****, от която 2325 лв. - неплатени наемни вноски, дължими за м.юни и юли 2020
год., 2325 лв. - договорна неустойка за неизпълнение, както и законната лихва
върху сборната главница, начиная от 01.09.2020 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата на
уважения до пълния предявен размер от 13280 лв., както и иска за законна лихва
върху неоснователния размер на главницата.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковете на Т* С. ***, ЕГН - **********, в качеството му на ЕТ „Т* - Н –
Т* Г*“, ЕИК ****, предявени срещу ответника Г.С.Г. ***, ЕГН - **********, за
установяване дължимостта на вземанията, за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на
БРС срещу него, като солидарен длъжник, са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Геомар-07“ ЕООД да заплати на Т* С. Г*, в качеството му на ЕТ „Т*-Н-Т* Г*“,
деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 93 лв., както и за производството по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС - в
размер на 93 лв.
ОСЪЖДА Т* С. Г*, в качеството му на ЕТ „Т*-Н-Т* Г*“, да заплати на „Геомар-07“ ЕООД деловодни разноски в размер на 604.36 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: / п/
Вярно с оригинала: М Е